Социално осигуряване и данъци в Палестина (2026)

• Как е устроена (и защо не работи в частния сектор) системата за социално осигуряване в палестинските територии.
• Кои данъци плащат физически лица, самонаети и компании съгласно Закона за данъка върху дохода №8/2011.
• Каква е разликата между режима за държавни служители и режима за частния сектор.
• Как палестинска или българска компания трябва да процедира при плащания на служители и подизпълнители.
• Какви рискове съществуват за фрийлансъри и дистанционни работници между България и Палестина.
• Защо липсва спогодба между България и Палестина и какво означава това практически.
• Пълен списък на официалните източници, използвани при подготовката на текста.

Данъчната структура в Палестина е изградена около прогресивен данък върху общия доход с три степени – 5%, 10% и 15% – докато България прилага единна плоска ставка от 10% независимо от размера на дохода. Това означава, че при по-високи доходи палестинската система е относително по-тежка за физическото лице от гледна точка на данъка върху доходите, докато при ниски и средни доходи (до около €21 983 годишно) палестинската ставка от 5% е по-ниска от българската.

Най-съществената структурна разлика е в социалното осигуряване. В България работник и работодател заедно внасят близо една трета от осигурителния доход в системата на НОИ и НЗОК, което финансира пенсии, здравеопазване, обезщетения за болест, майчинство и безработица. В палестинските територии няма официално потвърдена, реално действаща задължителна частна осигурителна вноска – тежестта на осигурителния разход за работодателя формално отсъства, но това означава и липса на автоматична защита за служителя при болест, безработица или старост извън държавния сектор.

За самонаетите лица и собствениците на малък бизнес разликата е сходна: в България самоосигуряващите се дължат минимум 27,8% от избран осигурителен доход, докато в Палестина основното задължение е декларация и плащане на прогресивния данък върху дохода, без официално потвърдена паралелна осигурителна вноска.

По отношение на административната сложност, палестинската система изисква ръчно подаване на данъчни декларации в Данъчния департамент, докато в България декларирането е дигитализирано през порталите на НАП. Cross-border рисковете (обсъдени подробно по-долу) са значително по-високи поради липсата на спогодба за социална сигурност и СИДДО между двете държави.

Данъчната и осигурителната рамка в палестинските територии (Западния бряг и ивицата Газа) се администрира основно от институции на Палестинската национална власт – Министерството на финансите чрез неговия Данъчен департамент, Министерството на социалното развитие (MoSD) и Министерството на здравеопазването. Правната основа на данъчното облагане е Законът за данъка върху дохода №8 от 2011 г. с последващите му изменения, който гласи, че всеки реализиран доход от какъвто и да е източник за всяко лице подлежи на облагане, освен ако не е изрично освободен.

За разлика от повечето държави в региона, палестинските територии не разполагат с действаща, финансово устойчива система за задължително частно социално осигуряване. През 2016 г. беше приет Закон №19 за социално осигуряване, разработен с подкрепата на Международната организация на труда (МОТ/ILO), който предвиждаше вноски от 7,7% за служителя и 10,4% за работодателя, покриващи старост, инвалидност, наследствени пенсии, трудови злополуки и обезщетения при смърт. Прилагането на закона стартира частично през януари 2019 г., но след месеци протести срещу удръжките от заплатите президентският декрет от края на януари 2019 г. спря прилагането му. Не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ последващо влизане в сила на закона към август 2026 г.

Практическата последица е, че държавните служители имат отделна пенсионна и осигурителна рамка, докато работниците в частния сектор (около 53% от заетите, по официални данни, цитирани от МОТ) остават до голяма степен извън формална система за старост, инвалидност и смърт, освен целеви държавни програми за социална закрила, администрирани от MoSD.

Пример: Служител в частна компания в Рамала няма законово задължение да прави вноски в социалноосигурителен фонд, но и няма гарантирана пенсия извън личните спестявания или доброволни схеми, за разлика от служител в държавната администрация, който участва в отделна пенсионна схема на публичния сектор.

Сравнение с България: Българската система е изградена около задължителното държавно обществено осигуряване (ДОО) чрез НОИ, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравното осигуряване чрез НЗОК – модел с ясно определени вноски, разпределени между работник и работодател, който функционира непрекъснато от реформата през 2000 г.

Официални източници: ILO – First Palestinian social security system; PwC Worldwide Tax Summaries – Palestinian territories, Overview.

Здравеопазването в палестинските територии се администрира от Министерството на здравеопазването чрез държавна здравноосигурителна схема, като държавните служители и определени категории от населението участват в нея с вноски, удържани от заплатите им. За частния сектор не беше намерено официално публично потвърждение за единна, законово фиксирана задължителна здравноосигурителна вноска, аналогична на тази в държавите с развита система за социално осигуряване.

Практическо значение: Работодателите в частния сектор нямат официално потвърдено законово задължение да удържат отделна здравна вноска от заплатите на служителите си, но много компании предлагат частно здравно застраховане като допълнителна придобивка, тъй като държавното покритие в частния сектор е ограничено.

Пример: Служител на частна ИТ компания в Рамала обичайно разчита на служебна или лична частна здравна застраховка, докато служител в държавна институция ползва държавната здравноосигурителна схема, финансирана чрез удръжки от заплатата му.

Сравнение с България: Всеки осигурен в България по трудово или гражданско правоотношение автоматично participира в задължителното здравно осигуряване чрез НЗОК срещу вноска от 8% от осигурителния доход, разпределена между работник и работодател, което гарантира унифициран пакет от здравни услуги.

Не беше намерена официална, самостоятелна и активно функционираща държавна схема за парично обезщетение при временна неработоспособност поради болест за работници в частния сектор в палестинските територии. Доколкото такова обезщетение съществуваше, то беше предвидено в рамките на замразения Закон №19/2016, но не е потвърдено да действа реално към 2026 г.

Практическо значение: При отсъствие на официална схема, обезщетенията при болест обичайно се уреждат договорно между работодател и служител съгласно вътрешните трудови правила на компанията или разпоредбите на приложимото трудово законодателство за платен отпуск по болест, а не чрез отделен осигурителен фонд.

Пример: Служител, боледувал две седмици, разчита на договорените в трудовия му договор условия за платен болничен отпуск, а не на изплащане от държавен осигурителен орган.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение при временна неработоспособност на база осигурителен доход и осигурителен стаж, което е ясно регламентирана и реално функционираща система.

Трудовото законодателство в палестинските територии предвижда отпуск по майчинство, но финансова схема за парично обезщетение чрез отделен социалноосигурителен фонд не беше официално потвърдена като реално действаща за частния сектор, тъй като именно тази функция беше предвидена в замразения Закон №19/2016 (плащане от фонда вместо от работодателя, с цел насърчаване на заетостта на жени).

Практическо значение: Доколкото отпускът по майчинство се изплаща, това обичайно става за сметка на работодателя съгласно трудовото законодателство, а не чрез държавен осигурителен фонд, което повишава прякото финансово бреме върху малките и средни работодатели.

Пример: Работодател с малък екип от 5 служители, чиято служителка ползва отпуск по майчинство, поема директно разходите за замяна или запазване на позицията съгласно трудовото законодателство, без възможност за компенсация от осигурителен фонд.

Сравнение с България: НОИ изплаща обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и обезщетение за бащинство, финансирани изцяло от фонд „Общо заболяване и майчинство“, без пряка тежест върху работодателя за самото парично обезщетение.

За лица с трайни увреждания в палестинските територии съществуват целеви социални програми, администрирани от Министерството на социалното развитие, включително програма за индивидуални парични помощи за лица с тежки увреждания, стартирала в Западния бряг през август 2024 г. по решение на Министерския съвет от септември 2023 г., с финансиране от Европейския съюз, Франция и Испания на обща стойност около €67 милиона.

Практическо значение: Тази помощ е държавна, безусловна социална програма, а не осигурителна пенсия за инвалидност, финансирана от вноски на работници и работодатели – тя не изисква трудов стаж или осигурителни вноски, а се основава на оценка на нуждата.

Пример: Лице с тежко увреждане в Западния бряг, без трудова заетост и осигурителен стаж, може да кандидатства за целевата помощ на MoSD, докато аналогично лице в частния сектор без държавна заетост няма достъп до класическа осигурителна пенсия за инвалидност поради липсата на функциониращ частен осигурителен фонд.

Сравнение с България: НОИ изплаща пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука/професионална болест въз основа на осигурителен стаж и степен на намалена работоспособност, установена от ТЕЛК/НЕЛК.

Официален източник: ILO – Palestinian Authority allocates domestic funding for social allowances; ILO Social Protection Platform – Palestine country profile.

Държавните служители в палестинските територии участват в отделна пенсионна схема на публичния сектор, администрирана от съответните държавни органи. За работниците в частния сектор няма официално потвърдена, реално действаща пенсионна осигурителна схема, тъй като старостната пенсия беше основен елемент от замразения Закон №19/2016, който предвиждаше пенсионна възраст 60 години и пенсия в размер на 60% от средното трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата и 51% над него, след 30 години осигурителен стаж – параметри, останали на хартия поради спирането на закона.

Отделен по-стар механизъм засяга палестинци, работили в Израел и в израелските селища – приблизително 193 000 души преди октомври 2023 г. Съгласно икономическия раздел на Осло споразуменията и Парижкия протокол, израелските работодатели удържат данък върху дохода и социалноосигурителни вноски, но създаването на предвидения механизъм за прехвърляне на тези средства към палестинска институция не е завършено; натрупаните средства (оценени на около $1,5 млрд. към 2017 г.) са прехвърлени за управление на израелски частен пенсионен фонд през август 2020 г.

Практическо значение: Работник в частния сектор в палестинските територии не може да разчита на автоматична държавна или частна осигурителна пенсия за старост извън личните спестявания, освен ако не е държавен служител или не е бил осигуряван в Израел по горепосочения механизъм.

Пример: Служител на частна компания в Наблус, работил 25 години без държавна заетост, няма право на осигурителна пенсия по палестинска частна схема – той трябва да разчита на лични спестявания, доброволно пенсионно осигуряване (ако е налично) или семейна подкрепа.

Сравнение с България: Всеки осигурен по трудов договор в България участва задължително в държавното пенсионно осигуряване (I стълб чрез НОИ) и в допълнително задължително пенсионно осигуряване (II стълб, ДЗПО) с обща вноска от порядъка на 19,8% от осигурителния доход за фонд „Пенсии“ и ДЗПО.

Официален източник: Portland Trust – Palestinian Pensions; Times of Israel – Abbas freezes social security law.

Наследствените (преживели) пенсии за частния сектор бяха предвидени като елемент от замразения Закон №19/2016 (наред със смъртни/погребални помощи), но не беше намерено официално потвърждение за тяхното реално прилагане към 2026 г. За държавните служители съществува отделна уредба в рамките на пенсионната схема на публичния сектор.

Практическо значение: Семейството на починал служител от частния сектор не може да разчита на автоматична наследствена пенсия от социалноосигурителен фонд; финансовата защита зависи от лични спестявания, застраховки „Живот“ (ако има такива) или еднократни компенсации, договорени с работодателя.

Пример: При смърт на служител от частна компания в Хеброн, семейството няма гарантирано право на месечна наследствена пенсия от държавен фонд, за разлика от семейство на държавен служител, което участва в пенсионната схема на публичния сектор.

Сравнение с България: НОИ изплаща наследствена пенсия на преживелите съпруг/а и деца въз основа на осигурителния стаж на починалото лице.

Осигуряването срещу трудова злополука в рамките на замразения Закон №19/2016 беше предвидено да се финансира изцяло от работодателя чрез застраховка, а не чрез обща вноска, споделена с работника. Доколкото този елемент от закона реално функционира днес, официално потвърждение не беше намерено; на практика много работодатели покриват риска чрез частна застраховка „Трудова злополука“ съгласно изискванията на трудовото законодателство.

Практическо значение: Работодателите в строителството, промишлеността и други високорискови сектори обичайно сключват частна застраховка за трудова злополука като компенсаторен механизъм при липсата на държавен осигурителен фонд.

Пример: Строителна фирма в Вифлеем застрахова работниците си срещу трудова злополука чрез частна застрахователна компания, тъй като не съществува задължителен държавен фонд, който да поеме тази отговорност автоматично.

Сравнение с България: Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ към НОИ се финансира изцяло от работодателя (диференцирана вноска според основната икономическа дейност) и покрива обезщетения и пенсии при трудови злополуки и професионални болести.

Основната официално потвърдена държавна програма за семейна и социална подкрепа е Програмата за парични трансфери (Cash Transfer Programme, CTP) на Министерството на социалното развитие, подпомагана от Европейския съюз и държави членки, както и целевата програма за лица с тежки увреждания и възрастни хора, стартирала през август 2024 г. в Западния бряг.

Практическо значение: Тези програми са насочени към уязвими домакинства въз основа на оценка на нуждата, а не представляват универсална детска или семейна добавка, обвързана с трудова заетост или осигурителен статус, каквато е практиката в държави с развита система за социално осигуряване.

Пример: Многодетно семейство с нисък доход в Западния бряг може да кандидатства за помощ по CTP програмата на MoSD, докато семейство със стабилен доход от частния сектор не разполага с универсална детска добавка, финансирана от осигурителен фонд.

Сравнение с България: Семейните помощи за деца в България (месечни помощи за отглеждане на дете, еднократни помощи при раждане) се администрират от дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на доходен критерий, но независимо от осигурителния статус на родителите.

Официален източник: ILO – Palestinian Authority allocates domestic funding for social allowances.

Не беше намерена официална, активно функционираща държавна схема за парично обезщетение при безработица в палестинските територии. Осигуряването срещу безработица не беше сред основните покрити рискове дори в замразения Закон №19/2016, който се фокусираше основно върху старост, инвалидност, наследствени пенсии и трудови злополуки.

Практическо значение: Лице, останало без работа в частния сектор, не може да разчита на месечно парично обезщетение от държавен осигурителен фонд, а трябва да разчита на лични спестявания, семейна подкрепа или целеви социални програми на MoSD, ако отговаря на критериите за нуждаещо се домакинство.

Пример: Служител, съкратен от частна компания в Рамала, няма право на регистрирано държавно обезщетение за безработица, за разлика от служител, съкратен в България, който има право на обезщетение от НОИ при минимум 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за безработица при регистрация в Бюрото по труда и наличие на изискуемия осигурителен стаж, финансирано от фонд „Безработица“.

Основният официално документиран механизъм за подпомагане на домакинства с недостатъчен доход е Програмата за парични трансфери (CTP) на Министерството на социалното развитие, съчетана с новата целева схема за лица с тежки увреждания и възрастни хора от август 2024 г. Не беше намерена официална обща универсална схема за гарантиран минимален доход, аналогична на модела, прилаган в редица европейски държави.

Практическо значение: Достъпът до подпомагане зависи от индивидуална оценка на нуждата от страна на MoSD, а не от автоматично право, обвързано с осигурителен статус или трудова история.

Пример: Домакинство без стабилен доход в Западния бряг може да получи достъп до CTP плащания след оценка на социалните служби, докато аналогична автоматична подкрепа не съществува за домакинства в ивицата Газа в същия обхват поради ограничения в администрирането там.

Сравнение с България: Механизмът за месечна социална помощ по Закона за социално подпомагане в България се основава на диференциран минимален доход, определян ежегодно, и е достъпен независимо от трудовата заетост при доказана нужда.

Не беше намерена официална самостоятелна държавна схема за дългосрочни грижи (например институционализирана грижа за възрастни хора или хора с тежки увреждания, финансирана чрез осигурителен фонд) в палестинските територии. Съществуващата целева помощ на MoSD за възрастни хора и лица с тежки увреждания (от август 2024 г.) е паричен трансфер, а не структурирана услуга за дългосрочни грижи.

Практическо значение: Грижата за възрастни хора и хора с тежки увреждания в палестинските територии традиционно се осъществява предимно в рамките на семейството, допълвана от услуги на неправителствени и хуманитарни организации, а не чрез универсална държавна система за дългосрочни грижи.

Пример: Възрастен родител, нуждаещ се от постоянна грижа, обичайно се обгрижва от семейството си, като целевата парична помощ на MoSD може да компенсира част от разходите, но не замества структурирана институционална услуга.

Сравнение с България: България също няма единна универсална държавна система за дългосрочни грижи, но разполага с мрежа от социални услуги на общинско ниво (домашен социален патронаж, центрове за грижа), финансирани чрез бюджета и европейски програми.

Тъй като Палестина не е членка на ЕС/ЕИП и не е страна по споразумение за координация на системите за социална сигурност с ЕС, палестински гражданин, който постъпва на работа в България, попада под общия ред за граждани на трети държави. Той се осигурява по българското законодателство от момента на започване на трудова дейност в България, независимо от евентуален предишен осигурителен статус в палестинските територии, тъй като няма спогодба, която да позволява сумиране на осигурителни периоди.

Тъй като не беше намерена официална двустранна спогодба за социална сигурност между България и Палестина, НОИ не разполага с правно основание да признае автоматично осигурителен стаж, натрупан в палестинските територии, за целите на българските обезщетения и пенсии. Аналогично, липсата на СИДДО означава, че данъчното облагане на доходите на такова лице в България се урежда единствено по вътрешното българско данъчно законодателство, без облекчения по международна спогодба.

Практически рискове: двойно данъчно облагане на доход, изплатен едновременно от палестински и български източник; липса на признаване на здравноосигурителни права, придобити в палестинските територии; необходимост от пълна нова регистрация в НАП и НОИ; изисквания за работна виза/разрешение за работа според статута на лицето.

Документи, които да се пазят: трудов договор, удостоверения за осигурителен стаж (ако има такива от държавния сектор в Палестина), данъчни декларации от двете държави, доказателства за платени данъци в чужбина.

Български гражданин, работещ в палестинските територии, се облага с данък върху дохода по местното законодателство, ако отговаря на критерия за пребиваване (183 дни за чуждестранни физически лица). Поради липсата на официално потвърдена задължителна частна социалноосигурителна вноска в частния сектор, той на практика няма да прави осигурителни удръжки на палестинска територия за старост, болест или безработица – но това означава и липса на защита там извън евентуална частна застраховка.

От гледна точка на България, ако лицето остава осигурено в НОИ (например продължава да плаща здравни и осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице или чрез българския работодател, който го командирова), е необходимо внимателно да се прецени дали не възниква конфликт между двете юрисдикции – но поради липсата на СИДДО и спогодба за социална сигурност, НОИ и НАП прилагат единствено вътрешното българско законодателство при определяне на дължимите вноски и данъци.

Практически рискове: двойно данъчно облагане на дохода (веднъж в Палестина по прогресивната скала, веднъж в България по общия ред, ако лицето остава местно лице за данъчни цели в България); липса на официален механизъм за приспадане на платен в Палестина данък; несигурност относно здравното покритие; трудности при доказване на осигурителен стаж при завръщане в България.

Документи, които да се пазят: данъчни декларации, подадени в палестинския Данъчен департамент; служебни бележки за платен данък; трудов договор; документи за пребиваване; здравна застраховка.

Българска компания, наемаща палестински контрактор дистанционно, трябва да третира плащанията съгласно българското данъчно законодателство за доходи от чужбина и съгласно правилата за трансгранично предоставяне на услуги, тъй като липсва СИДДО, която да урежда разпределението на правото на облагане между двете държави. Аналогично, палестинска компания, наемаща българин дистанционно, е потенциален платец на данък при източника по палестинското законодателство, ако плащанията са класифицирани като доход с източник в Палестина.

При наемане на персонал на място в палестинските територии от българска компания без установяване (представителство/клон), е необходима внимателна преценка дали дейността създава облагаемо присъствие – Законът за данъка върху дохода в Палестина не дефинира изрично концепцията за „място на стопанска дейност“, което създава допълнителна правна несигурност при трансгранични структури.

A1 удостоверение и командироване: тъй като Палестина не е страна по регламентите на ЕС за координация на социалната сигурност и няма двустранна спогодба с България, стандартното A1 удостоверение (използвано в ЕС/ЕИП контекст) не е приложимо за командироване към/от Палестина – работодателят трябва да разчита изцяло на вътрешното законодателство на приемащата държава.

Практически рискове: двойно данъчно облагане на плащания към контрактори; неяснота при определяне на място на стопанска дейност; липса на взаимно признаване на осигурителен стаж; сложности при трансфер на средства поради банкови и валутни ограничения, свързани със ситуацията в региона.

Роля на НОИ и НАП: НОИ не издава удостоверения за приложимо осигурително законодателство във връзка с Палестина поради липсата на спогодба; НАП разглежда доходите от/към Палестина изцяло по общия ред за трети държави без СИДДО облекчения.

Самонаетите лица в палестинските територии подлежат на регистрация в Данъчния департамент и на облагане на общия си доход по същата прогресивна скала от 5%, 10% и 15%, приложима за физически лица, без официално потвърдена отделна задължителна социалноосигурителна вноска. Данъчната година съвпада с календарната, а декларацията се подава до 30 април следващата година чрез самооценка (self-assessment), която подлежи на проверка от данъчния оценител.

ДДС от 16% се прилага върху облагаемите сделки, като входящият ДДС върху покупки, услуги и дълготрайни активи, свързани с продажби или износ, подлежи на възстановяване – важен елемент за фрийлансъри и бизнеси, работещи с международни клиенти.

Сравнение с българския режим на самоосигуряващите се лица/ЕООД: българският фрийлансър или собственик на ЕООД дължи задължителни осигурителни вноски (минимум 27,8% от избран осигурителен доход между 620,20 EUR и 2 300 EUR месечно) плюс данък върху дохода от 10% (за физическо лице на патент/свободна професия) или корпоративен данък от 10% за ЕООД. Палестинският самонает не носи тази осигурителна тежест, но също така няма достъп до автоматична пенсия, здравно покритие или обезщетения при болест и безработица чрез осигурителна система.

Рискове за българи, работещи дистанционно за палестински клиенти: необходимост от изясняване на данъчния статут в България (дали доходът се третира като доход от чужбина); липса на СИДДО означава без автоматично признаване на платен в Палестина данък при източника; валутни рискове поради обменните курсове на ILS, USD и JOD, използвани паралелно в палестинската икономика.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България като база: при структуриране на бизнес с палестински контрактори чрез българско ЕООД е необходима ясна документация за естеството на плащанията (услуги, а не скрито трудово правоотношение), за да се избегнат рискове от преквалификация на договора и последващи данъчни задължения и в двете държави.

Кога е полезен счетоводен съвет: при регистрация на трансгранична дейност, при определяне на данъчния статут на пребиваване, при структуриране на плащания към/от палестински партньори и при подготовка на годишни декларации, включващи чуждестранен доход.

Работодателите в палестинските територии се регистрират в Данъчния департамент и са длъжни да удържат авансово данък върху доходите на служителите си по прогресивната скала, като превеждат сумите съгласно установения график за деклариране. Корпоративният данък е 15% върху облагаемата печалба на юридическите лица, като телекомуникационните компании и дружествата с монополна или франчайз позиция на пазара се облагат с 20%. Клонове на чуждестранни дружества се облагат по същата ставка от 15% върху облагаемия им доход, с възможност за приспадане на пропорционален дял (до 2% годишно) от разходите на централата извън Палестина.

Поради липсата на официално потвърдена активна частна социалноосигурителна вноска, работодателите не носят допълнителна осигурителна тежест върху фонд работна заплата извън самия удържан данък върху дохода на служителите – за разлика от повечето развити икономики, където осигурителните вноски на работодателя представляват съществен допълнителен разход за труд.

Отчетни срокове: данъчната година е календарна (1 януари – 31 декември); годишните декларации (за физически лица и юридически лица) се подават до 30 април следващата година; давностният срок за преразглеждане от данъчните власти е 4 години.

Сравнение с България: българският работодател внася общо около 18,9%–19,0% от осигурителния доход на всеки служител в НОИ/НЗОК (по данни на НОИ) – сериозна допълнителна тежест върху фонд работна заплата, каквато липсва при палестинската система поради замразения частен осигурителен закон.

Практически пример: Компания за софтуерни услуги с 10 служители в Западния бряг калкулира разходите си за труд основно на база брутна заплата плюс административни разходи за данъчно съответствие, без допълнителен процент за осигуровки – докато аналогична българска компания трябва да заложи допълнителни близо 19% върху фонд работна заплата за осигурителни вноски.

Кога са необходими payroll услуги: при наемане на екип от над 3–5 служители, при трансгранично разплащане на заплати, при необходимост от съответствие с изискванията за удържане на данък при източника и при подготовка на годишни декларации за множество служители едновременно.

Данък върху доходите на физически лица: прогресивна скала – 5% до ILS 75 000 (≈€21 983), 10% от ILS 75 001 до ILS 150 000 (≈€21 983–€43 965), 15% над ILS 150 000 (≈€43 965). Местните лица имат право на необлагаем минимум от ILS 36 000 годишно (≈€10 551), както и на допълнителни приспадания за транспорт (до 10% от годишната заплата за служители в частния сектор), вноски в спестовни и пенсионни фондове, здравно осигуряване и социално осигуряване (одобрени от министъра), еднократно освобождаване до ILS 30 000 (≈€8 793) за строеж на жилище или приспадане на реално платена лихва по жилищен кредит до ILS 4 000 годишно (≈€1 172).

Данък върху доходите на самонаети лица: облага се по същата прогресивна скала на общия реализиран доход от дейността.

Корпоративен данък: 15% върху облагаемата печалба на юридическите лица; 20% за телекомуникационни дружества и дружества с монополна/франчайз позиция.

ДДС: стандартна ставка от 16% върху облагаемите сделки; входящ ДДС по покупки, услуги и дълготрайни активи, свързани с местни продажби или износ, подлежи на приспадане или възстановяване; вносните стоки също се облагат с 16% ДДС.

Данък при източника (WHT): 10% при плащания към местни лица над ILS 2 500 (≈€733), ако липсва конкретно удостоверение от Данъчния департамент с друг процент; 10% окончателен данък при плащания към чуждестранни лица за доход с източник в Палестина. Дивидентите понастоящем са освободени от облагане и без ДОИ при източника, но се очаква въвеждане на 10% данък върху дивиденти в бъдеще – без официално потвърдена дата на влизане в сила.

Данъчна резидентност: палестинец се смята за местно лице, ако е пребивавал в Палестина непрекъснато или с прекъсвания минимум 120 дни през годината, или ако е бил нает от Палестинската власт или местна власт през периода; чужденец се смята за местно лице при пребиваване минимум 183 дни през годината.

СИДДО с България: не беше намерено официално потвърждение за действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Палестина. Палестинското законодателство изрично не споменава разпоредби за чуждестранен данъчен кредит, което допълнително усложнява избягването на двойно облагане при трансгранични доходи.

Практически последствия за фрийлансъри и компании: при липса на СИДДО, доход, обложен в Палестина, не се ползва автоматично с данъчен кредит в България (и обратно), освен ако вътрешното законодателство на съответната държава не предвижда едностранно облекчение – препоръчително е да се търси конкретна консултация преди сключване на трансгранични договори.

Официални източници: PwC – Individual, Taxes on personal income; PwC – Corporate, Taxes on corporate income; PwC – Individual, Deductions.

• PwC Worldwide Tax Summaries – Palestinian territories: обобщение на данъчните правила за физически и юридически лица.
• Международна организация на труда (ILO) – Occupied Palestinian Territory: анализи и новини за социалната защита в палестинските територии.
• ILO Social Protection Platform – Palestine country profile: преглед на социалната защита и актуалните реформи.
• Европейска централна банка (ЕЦБ) – референтни обменни курсове за EUR/ILS.
• НАП (България) – информация за международно данъчно облагане и списък на действащите СИДДО.
• НОИ (България) – информация за двустранни международни договори в областта на социалната сигурност.

Основната официално документирана специална парична схема е целевата помощ на Министерството на социалното развитие за лица с тежки увреждания и възрастни хора, стартирала в Западния бряг през август 2024 г., финансирана с около €67 милиона от ЕС, Франция и Испания в партньорство с МОТ. Тя представлява индивидуално, обвързано с нужда право на плащане, а не осигурителна пенсия.

Допълнително, Програмата за парични трансфери (CTP) на MoSD подпомага уязвими домакинства с редовни плащания, като продължава да функционира въпреки предизвикателствата пред бюджета на Палестинската власт.

• PwC Worldwide Tax Summaries – Palestinian territories (Overview) – обща бизнес и данъчна рамка.
• PwC – Individual, Taxes on personal income – прогресивна скала на данъка върху доходите.
• PwC – Individual, Deductions – необлагаем минимум и приспадания.
• PwC – Individual, Residence – критерии за данъчна резидентност.
• PwC – Individual, Other taxes – ДДС, липса на осигуровки, имотен данък.
• PwC – Individual, Tax administration – срокове за подаване и давност.
• PwC – Corporate, Taxes on corporate income – корпоративен данък.
• PwC – Corporate, Branch income – облагане на клонове на чуждестранни дружества.
• ILO – First Palestinian social security system for private sector workers – Закон №19/2016 и структура на PSSC.
• Times of Israel – Abbas freezes social security law – замразяване на закона през 2019 г.
• ILO – Palestinian Authority allocates domestic funding for social allowances – целева помощ за инвалидност и старост.
• ILO Social Protection Platform – Palestine country profile – общ преглед на социалната защита.
• Portland Trust – Palestinian Pensions – пенсионен механизъм за палестинци, работили в Израел.
• Европейска централна банка – референтни валутни курсове (90-дневна история) – курс EUR/ILS.
• НАП – международно данъчно облагане и СИДДО.
• НОИ – двустранни международни договори за социална сигурност.