Да се пенсионираш в Палестина (2026 Guide)

Палестина няма единна, обща за цялото население пенсионна система. Онова, което функционира на практика през 2026 г., е системата за публичния сектор, регулирана от Закона за общественото пенсиониране № 7 от 2005 г. и администрирана от Палестинската пенсионна комисия (Palestinian Pension Agency, PPA) – тя обхваща цивилните служители, служителите на Палестинските сили за сигурност и служителите на местните органи на управление. Задължителната пенсионна възраст е 60 години, при минимум 15 години зачетен стаж. Частният сектор, който съставлява по-голямата част от заетостта, остава без работеща задължителна пенсионна схема – законът за социално осигуряване на частния сектор от 2016 г. беше спрян с президентски декрет през 2019 г. и до момента на изготвяне на тази статия не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ неговото възобновяване или текущия му оперативен статус през 2026 г. Тази статия обяснява какво е официално потвърдено за системата на публичния сектор, какво остава неясно за частния сектор, и какви са практическите последици за българи с трудов опит в Палестина, както и за палестинци, живеещи или работещи в България. Валутна бележка: заплатите, пенсиите и повечето разплащания на територията, администрирана от Палестинската национална власт, се извършват в израелски нови шекели (ILS) съгласно икономическите договорености от Парижкия протокол (1994 г.); в статията всички посочени суми имат ориентировъчен евро еквивалент.

Основни параметри

Структура на пенсионната система в Палестина

За разлика от повечето държави, включени в тази серия, Палестина няма единна национална пенсионна система, покриваща цялото работещо население. Официално потвърденото и действащо законодателство урежда пенсионирането само на служителите в публичния сектор – цивилни служители, служители на силите за сигурност и служители на местните органи на управление – чрез Закона за общественото пенсиониране № 7 от 2005 г. Този закон замени по-старите режими от 1959 г. (Закон за гражданското пенсиониране № 34, прилаган в губернаторствата на Западния бряг) и 1964 г. (Закон за застраховките и заплатите № 8, прилаган в Газа), обединявайки ги в единна Палестинска пенсионна комисия.

Законът предвижда две паралелни сметки в рамките на системата: система с дефинирани доходи (Defined Benefit System), при която пенсията се изчислява по формула на база заплата и прослужени години, и система с дефинирани вноски (Defined Contribution System), при която служителят и държавата внасят фиксиран процент от заплатата в индивидуална сметка, а при пенсиониране служителят получава натрупаната сума – еднократно, като месечна рента, или комбинация от двете. Двете системи действат едновременно и допълват една друга за едно и също лице.

Служителите на публичния сектор, които са били над 45-годишна възраст към датата на влизане в сила на закона през 2005 г., остават под действието на старите закони от 1959 г. и 1964 г. и не преминават автоматично към новата система – важен нюанс за по-възрастни служители с дълга кариера в администрацията.

Частният сектор – който по данни на Международната организация на труда (МОТ) представлява по-голямата част от заетите лица на палестинска територия – остава без задължителна пенсионна схема на практика. Закон за социалното осигуряване № 19 от 2016 г. (изготвен с подкрепата на МОТ) въвежда за първи път цялостна система за частния сектор, покриваща старост, инвалидност, наследствени пенсии, обезщетения за трудова злополука и майчинство, чрез новосъздадена Палестинска корпорация за социално осигуряване (PSSC). Първата фаза от прилагането на закона стартира през ноември 2018 г., но след протести и стачки прилагането беше спряно с президентски декрет през 2019 г. Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава повторно активиране или актуален оперативен статус на закона към 2026 г. Практическото следствие е, че към момента на изготвяне на тази статия работниците в частния сектор на палестинска територия по подразбиране разчитат на еднократно обезщетение при напускане на работа („end of service“ – по едно месечно възнаграждение за всяка прослужена година), а не на системна пенсия, освен ако конкретен работодател не предлага собствена частна пенсионна или спестовна схема.

Съществува и отделна категория – палестинци, работещи в Израел или в израелски селища на Западния бряг с разрешително за работа. Тези лица по принцип подлежат на израелското Национално осигуряване (Bituach Leumi) съгласно икономическите договорености от Парижкия протокол (1994 г.), а в определени сектори – и на колективни трудови договори, договорени с федерацията Histadrut. Тъй като тази статия е насочена към пенсионната система на Палестина, а не на Израел, конкретните параметри на израелската система не са предмет на настоящия анализ; читатели с такъв трудов профил следва да проверят отделно правилата на израелската система за социално осигуряване.

Пенсионна възраст и право на пенсия

Задължителната пенсионна възраст в системата за публичния сектор е 60 години, при условие че лицето разполага с минимум 15 години зачетен за пенсия стаж, за които всички дължими вноски са внесени изцяло. Ако служител навърши 60 години, без да отговаря на условието за 15 години стаж, той получава обратно единствено внесените лични вноски заедно с обикновена лихва, а не пожизнена пенсия.

Законът предвижда и по-ранни варианти за получаване на пенсия за старост, без да намалява размера ѝ:

• 20 години зачетен стаж и навършени 55 години;
• 25 години зачетен стаж и навършени 50 години (минималният праг по закон);
• 20 години зачетен стаж и навършени 50 години – само за конкретно изброени рискови професии: служители на силите за сигурност, персонал на лаборатории и рентгенови центрове, служители в нефтени и газови сондажи и миньори.

Отделно съществува вариант за ранно пенсиониране с намалена пенсия: при 15 години зачетен стаж и навършени 55 години служителят може да поиска пенсиониране, но размерът на пенсията по системата с дефинирани доходи се намалява с 4% за всяка липсваща до 60-годишна възраст година (или част от година). За служителите на силите за сигурност съществува паралелен вариант за ранно пенсиониране без намаление на пенсията, при същите 15 години стаж, но при навършени 50 години.

Формула за изчисление на пенсията

В системата с дефинирани доходи пенсията за старост се изчислява по формулата: 2% от средната месечна заплата за последните три години служба, умножени по броя зачетени за пенсия години стаж. Ако служителят няма три пълни години служба, за база служи средната заплата за реално прослужените години. Формулата означава, че при 30 години стаж пенсията би достигнала теоретично около 60% от средната заплата за последните три години, а при 35 години – около 70%, макар че за целите на изчисляването на пенсия за инвалидност броят зачетени години е ограничен до максимум 35.

Успоредно с това, служителите участват и в системата с дефинирани вноски, при която както служителят, така и държавата внасят по 3% от заплатата всеки месец в индивидуална сметка на служителя. При пенсиониране служителят избира между еднократно изплащане на цялата натрупана сума, месечна рента до живот (или по договорен график), или комбинация от двете опции. Тази сметка е отделна от изчисляваната по формула пенсия и служи като допълнение към нея.

Данъчно третиране

Съгласно чл. 13 от Закон № 7/2005, инвестиционните приходи на Пенсионната комисия и изплащаните пенсии са изрично освободени от данък върху дохода. Това е потвърдено и от общия преглед на данъчната система, изготвен от PwC Worldwide Tax Summaries, където плащанията на пенсия са изброени сред категориите освободен доход по общия Закон за данъка върху дохода № 8 от 2011 г. Личните месечни вноски, които служителят внася от заплатата си по време на активна служба, за разлика от самата пенсия, подлежат на облагане с общия личен подоходен данък.

Общата скàла на личния подоходен данък в Палестина е прогресивна, с ставки от 5% до 15%, приложими към облагаемия доход от всякакъв източник, реализиран на палестинска територия, освен ако не съществува изрично данъчно освобождаване. Данъчното пребиваване се определя на база 120 дни престой и основна стопанска дейност на територията за палестински граждани, съответно 183 дни за чужди граждани.

Работа след пенсиониране

Не беше намерен официален публичен източник, който изрично да урежда или ограничава правото на пенсионер по Закон № 7/2005 да продължи да работи, докато получава пенсия – нито в частния, нито в публичния сектор. Читатели, планиращи комбинация от пенсия и продължена трудова заетост, следва да отправят изрично запитване до Палестинската пенсионна комисия за конкретните правила, приложими към техния случай, преди да разчитат на определен доходен модел.

Refund на вноски и напускане преди пенсиониране

Законът предвижда ясен механизъм за случаите, в които служител напусне службата, преди да е придобил право на пенсия. При система с дефинирани доходи, ако служителят е натрупал 3 или по-малко години стаж, той може да поиска пълно възстановяване на внесените от него самия вноски – при условие че ги е внесъл изцяло, независимо дали еднократно или на месечни вноски по договорен график – и при връщане на работа в срок от 5 години да си възстанови зачетения стаж. Ако служителят напусне с по-дълъг стаж, но без право на пенсия, той може по споразумение да прехвърли натрупаните права към заместваща пенсионна схема (например в частния сектор), а ако такава възможност липсва, Комисията му връща само личната вноска с лихва при настъпване на смърт, инвалидност или навършване на пенсионна възраст. В системата с дефинирани вноски балансът на индивидуалната сметка може да бъде прехвърлен към последваща заместваща схема или изплатен директно на служителя при настъпване на съответното събитие.

Ако си гражданин на Палестина и се пенсионираш в България

Палестина не е членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, нито е обвързана със споразумение за свободно движение с Швейцария, поради което координационните правила на Регламент (ЕО) № 883/2004 не се прилагат в отношенията между България и Палестина. Проверка на официалния регистър на Националния осигурителен институт (НОИ) за двустранни международни договори в областта на социалната сигурност показва, че сред изброените държави – Украйна, Северна Македония, Молдова, Израел, Южна Корея, Русия, Сърбия, Мароко, Тунис, Черна гора, Канада, Албания и Босна и Херцеговина (чрез приемство от бивша Югославия) – Палестина не фигурира. Няма намерена официална координационна рамка между България и Палестина, която автоматично да приравнява или сумира осигурителните периоди.

Практическите последици за палестински гражданин с трудов стаж в Палестина, който се установи трайно или частично в България, са следните:

• Осигурителните периоди не се сумират автоматично. Стажът, натрупан в палестинската система с дефинирани доходи, не се признава автоматично за целите на българската пенсия, и обратно. Всяка система изчислява и изплаща собствената си част напълно самостоятелно, без механизъм за обединяване на периодите.
• Палестинската пенсия (ако вече е отпусната) не се администрира от НОИ. НОИ участва в трансграничното изплащане на пенсии само по силата на европейски регламенти или сключени двустранни договори – нито едното от тях не е приложимо за Палестина. Лицето следва да поддържа директна комуникация с Палестинската пенсионна комисия относно евентуалното изплащане на пенсия при пребиваване в България.
• Life certificate. Не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ дали Палестинската пенсионна комисия изисква периодично удостоверение за живот от пенсионери, пребиваващи извън територията на ПНВ, нито каква е процедурата за такова удостоверение, ако съществува.
• Данъчно резидентство в България. Ако лицето стане данъчно резидент на България (обичайно при повече от 183 дни престой годишно или центъра на жизнените интереси в страната), доходите му, включително евентуален чуждестранен пенсионен доход, по принцип подлежат на деклариране в България съгласно общите правила на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, освен ако не е приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Между България и Палестина не беше намерена официално публикувана двустранна данъчна спогодба.
• Документи за произход на осигурителния стаж. Тъй като липсва автоматичен обмен на данни, лицето следва да съхранява оригинални документи от Палестинската пенсионна комисия – удостоверения за стаж, размер на вноски, решения за отпускане на пенсия – тъй като българските институции не биха имали независим достъп до тази информация.

Ако си българин и се пенсионираш в Палестина

Обратната посока поставя различни практически въпроси. Тъй като българският осигурителен стаж не се признава автоматично от палестинската система (поради липсата на спогодба), а и палестинската система по принцип обхваща само лица, наети в палестинския публичен сектор, следните точки са ключови:

• Достъп до палестинската пенсионна система е ограничен. Съгласно чл. 8 от Закон № 7/2005, система с дефинирани доходи и дефинирани вноски покрива civil служители, служители на силите за сигурност и служители на местните органи на управление на палестинска територия, както и – по изрично искане – служители на неправителствени и граждански организации. Български гражданин, нает на такава позиция и осигурен по закона, теоретично би участвал в системата на същите условия като местните служители, но не беше намерен официален публичен източник, разясняващ специфични условия за чуждестранни граждани.
• Българска пенсия продължава да се изчислява и изплаща от НОИ по общия ред, независимо от пребиваването в Палестина, стига лицето да отговаря на условията за възраст и стаж по българското законодателство. Прехвърляне на трудов стаж от Палестина към българската система не е предвидено поради липсата на спогодба.
• Изплащане на българска пенсия в чужбина. НОИ по принцип изплаща пенсии на лица, пребиваващи извън България, по банков път – конкретните процедурни изисквания (включително евентуално изискване за периодично удостоверение за живот) следва да се проверят пряко в НОИ преди изнасяне на пребиваването, тъй като статията не разполага с потвърден официален източник, специфичен за случая на пребиваване в Палестина.
• Практически рискове на място. Палестинската територия е разделена административно и функционира при условия на текущ военен конфликт и ограничения на движението, което може да затрудни редовната банкова комуникация, получаването на официални документи и достъпа до консулски услуги. Лица, планиращи трайно пребиваване в Палестина, следва да отчетат тези оперативни рискове отделно от чисто пенсионните въпроси.
• Данъчно резидентство. Ако българин стане данъчно резидент на палестинска територия (при 183 дни престой или основна стопанска дейност там), доходите му биха подлежали на палестинския Закон за данъка върху дохода № 8/2011, докато българската пенсия по принцип остава освободена от данък в България съгласно българското законодателство – но точното третиране зависи от конкретния статут на пребиваване и следва да се уточни с данъчен консултант, запознат едновременно с двете юрисдикции.

Практически сценарии

Данъчен и счетоводен контекст за България

За българските счетоводители и данъчни консултанти, обслужващи клиенти с връзка към Палестина, най-важният отправен въпрос е данъчното резидентство. Български данъчен резидент декларира в България своя доход от всякакъв източник, включително евентуален палестински пенсионен доход, освен ако конкретна разпоредба на българското законодателство или приложима двустранна данъчна спогодба не предвижда друго. Тъй като между България и Палестина не беше намерена публикувана двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, всеки конкретен случай изисква индивидуален анализ на базата на общите правила на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и евентуалните разпоредби за данъчен кредит за платен в чужбина данък, ако е приложимо.

Видът на палестинския доход също има значение. Ако доходът произтича от официална пенсия по Закон № 7/2005 – а не например от еднократно обезщетение при напускане на частен работодател – палестинското законодателство го третира като освободен от данък при източника, но това не автоматично освобождава лицето от задължение за деклариране в България, ако е български данъчен резидент. Различните видове доход (пенсия, еднократно обезщетение, доброволна частна спестовна сметка) могат да получат различно данъчно третиране и в двете юрисдикции, затова смесването им в едно общо деклариране без разграничение е риск.

Документацията е критична. Заради липсата на автоматичен обмен на информация между палестинските и българските институции, клиентите следва да пазят: решението за отпускане на пенсия от Палестинската пенсионна комисия, извлечения за вноски по годините на служба, банкови извлечения за получените плащания, и – ако е приложимо – документи за прекратяване на трудово правоотношение в частния сектор. Тези документи са единственото доказателство за произход на дохода при евентуална проверка от страна на българските данъчни власти.

Именно заради комбинацията от липсваща спогодба, фрагментирана пенсионна система и висока административна несигурност на палестинска територия, случаите с трансгранична връзка между България и Палестина обичайно изискват индивидуална счетоводна или данъчна консултация, а не механично прилагане на общи правила. Тази статия не представлява окончателно данъчно становище за конкретен случай – тя описва рамката, в която такъв случай следва да бъде анализиран.

Често срещани грешки

Тази статия е изготвена за информационни цели въз основа на официално публикувани източници към момента на публикуване и не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. За конкретни решения относно осигурителен стаж, пенсия или данъчно третиране, свързани с Палестина и България, препоръчваме консултация с официалните институции.