Социално осигуряване и данъци в Китай (2026)

Какво ще научиш от тази публикация

• Точните ставки на данъка върху доходите на физически лица (IIT) в Китай за 2026 г. — прогресивна скала от 3% до 45%.
• Как работи системата „Пет осигуровки и Жилищен фонд“ (五险一金) и колко плащат работодател и служител.
• Реформата в пенсионната възраст, влязла в сила на 1 януари 2025 г. — поетапно увеличение до 63 г. за мъже и до 55–58 г. за жени.
• Практически изчисления на нетен доход за служител, самонаето лице и собственик на малък бизнес.
• Директна сравнителна таблица Китай vs България по ключови данъчни и осигурителни параметри.
• Кои са официалните институции и как да провериш информацията от първа ръка.

Основни параметри (2026)

Данните по-горе отразяват националните стандарти и представителни стойности за Пекин и Шанхай, публикувани от Министерството на човешките ресурси и социалното осигуряване (MOHRSS) и потвърдени чрез PwC China Tax Summaries 2025. Регионалните вариации са значителни — винаги проверявай данните за конкретния град на наемане.

Китай vs България — Сравнителна таблица

Числовият анализ показва, че България предлага значително по-ниска данъчна тежест за физически лица и малки предприятия. Плоският 10% данък върху дохода и относително ниските осигурителни ставки правят България привлекателна база за фрийлансъри и собственици на малки фирми, сравнено с китайската прогресивна система с връх 45%. Ако разглеждате регистрация на фирма в България, официалният портал на НАП предоставя актуална информация за данъчни задължения.

Съдържание

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалноосигурителната система на Китай се основава на „Пет осигуровки и Жилищен фонд“ (五险一金 / Wǔ xiǎn yī jīn) и е регламентирана чрез Закона за социалното осигуряване на КНР (2010, изм. 2018). Системата е задължителна за всички работодатели и наети лица в градска среда.

Петте осигуровки включват: пенсионна, медицинска, осигуровка за безработица, осигуровка при трудова злополука и осигуровка за майчинство. Жилищният фонд (公积金) е отделен инструмент с цел подпомагане на жилищното финансиране.

Административното управление е децентрализирано. Националната политика се определя от MOHRSS и Националната администрация по здравно осигуряване (NHSA), но конкретните ставки, бази и тавани се определят на ниво град и провинция. Това създава значителни регионални разлики — например ставките в Шанхай, Пекин и Гуанджоу се различават съществено.

Финансирането е двустранно: работодателят и служителят плащат различен процент от осигурителна база, определена от средното брутно възнаграждение на служителя за предходната година. Базата обикновено е ограничена до 300% от средната местна заплата (таван) и 60% от нея (под).

Разлика спрямо България: В България осигуровките следват единна национална таблица с ясни ставки, докато в Китай системата е силно регионализирана и изисква постоянен мониторинг на местните разпоредби.

Глава II: Здравни грижи

Медицинската осигуровка в Китай функционира на три нива: Градска базова медицинска осигуровка за служители (UEBMI) — за наети лица; Градско-селска жителска медицинска осигуровка (URRBMI) — за безработни, студенти и провинциално население; и допълнителни схеми за катастрофични болести.

Служителите са задължително включени в UEBMI. Ставките варират: в Пекин работодателят внася ≈9.8%, служителят — 2% плюс фиксирана месечна сума в индивидуална спестовна сметка. В Шанхай работодателят дава 10%. Допълнително, след сливане, майчинството е включено в медицинската осигуровка в повечето провинции. Ако желаете да проверите конкретните условия, официалният портал на NHSA публикува актуалните регионални ставки.

Покритието обхваща хоспитализация, амбулаторно лечение и лекарства от одобрен каталог (обновен 2025 г. с 91 нови медикамента). Участникът в UEBMI заплаща самоучастие, чийто размер зависи от вида на услугата и местните разпоредби.

Практически пример: Служител в Шанхай с месечна заплата ¥20 000 (≈ €2 520) внася ≈¥400 (€50) месечно за медицина, а работодателят — ≈¥2 000 (€252).

Разлика спрямо България: В България здравната осигуровка е 8% (3.2% служител + 4.8% работодател), докато в Китай комбинираната ставка достига 11.8–12% само за UEBMI — без жилищен фонд.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Китайското трудово законодателство не предвижда самостоятелна национална осигуровка за болест, аналогична на европейските модели. Изплащането на болнични е задължение на работодателя, регламентирано от Правилника за медицинско лечение при заболяване (Guofa [1994] No. 59).

Право и условия: Всеки нает по трудов договор служител има право на болничен отпуск. Продължителността е между 3 и 24 месеца в зависимост от трудовия стаж и местните разпоредби. Размерът на болничното заплащане е между 60% и 100% от редовната заплата, но не по-малко от 80% от местната минимална работна заплата.

Финансиране: Болничните се изплащат изцяло от работодателя. Медицинската осигуровка покрива разходите за лечение, но не компенсира загубата на доход пряко, освен при хронично заболяване.

Практически пример: Служител с 8 години стаж в Пекин има право на до 6–9 месеца болничен с заплащане ≈70–80% от последната заплата. Точните условия зависят от вътрешната политика на работодателя и местните разпоредби.

Разлика спрямо България: В България болничните за първите 2 дни са за сметка на работодателя, след което ДОО изплаща 80–90% до 18 месеца. Китайската система зависи изцяло от работодателя за паричното обезщетение.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Майчинството е покрито от задължителната осигуровка за майчинство (сега обединена с медицинска в повечето провинции). Националният минимум е 98 дни платен отпуск по майчинство, като повечето провинции го разширяват до 128–190 дни. Пекин и Шанхай предоставят 158 дни, Гуандун — 178 дни, Хенан — до 190 дни.

Изплащането на майчинско обезщетение се изчислява на база средното месечно възнаграждение за предходната година (или 3 пъти местната минимална заплата, ако е по-висока). Финансирането е от фонда за майчинство/медицина.

Бащинство: Няма национален стандарт. Повечето провинции предоставят 15 дни платен отпуск за бащинство; в Шанхай — 10 дни; в Юнан, Хенан — до 30 дни. Заплащането по бащинство е в пълен размер. За актуална информация по провинции вижте годишния доклад на Leave Network (2025).

Родителски отпуск: Няма национален закон. Множество провинции предоставят 5–30 дни годишно за родители на деца под 3-годишна възраст.

Разлика спрямо България: България предлага по-дълъг майчински отпуск (до 410 дни с обезщетение от ДОО), финансиран централизирано. Китайската система е по-фрагментирана, но наскоро разширена с цел насърчаване на раждаемостта.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

От 1 януари 2025 г. Китай въведе нова схема за обезщетение при инвалидност — Invalidity Allowance under Basic Employee Pension Insurance, обявена от MOHRSS и Министерството на финансите през септември 2024 г. Лица, станали напълно нетрудоспособни поради болест или нетрудова злополука преди навършване на пенсионна възраст, могат да кандидатстват за месечно обезщетение.

Право: Участник в задължителното пенсионно осигуряване, оценен като напълно нетрудоспособен преди пенсионна възраст. Изисква се минимален осигурителен стаж (точните прагове са регламентирани в официалните мерки, публикувани от MOHRSS).

Финансиране: От пенсионноосигурителния фонд. Размерът на обезщетението зависи от натрупаните вноски и продължителността на осигурителния стаж.

При трудова инвалидност: Покритието е отделно — чрез осигуровката за трудова злополука (виж Глава VIII).

Разлика спрямо България: България разполага с устойчива централизирана система за инвалидни пенсии чрез ДОО, действаща от десетилетия. Китайската схема за нетрудова инвалидност е сравнително нова и все още се разработва в детайли.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система на Китай се базира на три стълба: задължителна базова пенсия за наети лица, частна пенсионна схема (разширена национално от декември 2024 г.) и доброволни корпоративни пенсии (Enterprise Annuity).

Задължителна базова пенсия: Служителят внася 8%, работодателят — 16% от осигурителната база. Базата е ограничена (таван ≈ 300% от средната местна заплата). Минималният осигурителен стаж за получаване на пенсия е 15 години (плавно увеличаване до 20 години от 2030 до 2039 г.).

Пенсионна възраст (реформа 2025 г.): Съгласно официалното съобщение на Държавния съвет, считано от 1 януари 2025 г. пенсионната възраст се увеличава поетапно в рамките на 15 години: мъже — от 60 на 63 г.; жени (управленски длъжности) — от 55 на 58 г.; жени (работнически длъжности) — от 50 на 55 г. Предвидена е и гъвкавост: ранно пенсиониране (до 3 г. по-рано) или забавено (до 3 г. по-късно по споразумение с работодателя).

Размер на пенсията: Изчислява се по сложна формула, включваща: базова пенсия (функция от средната местна заплата и осигурителния стаж) и лична сметка (натрупани вноски на служителя). Средната месечна пенсия за наети в предприятия е около ¥3 000 (≈€378), а за държавни служители — около ¥6 000 (≈€756), съгласно данни от Синхуа (юли 2025 г.).

Частна пенсионна схема: От декември 2024 г. е разширена на национално ниво. Годишният лимит за вноска остава ¥12 000 (≈€1 512). Вноските са данъчно приспадаеми.

Разлика спрямо България: В България пенсионната възраст е 64 г. за мъже (2026 г.) и 62 г. за жени, с плавно нарастване. Минималният стаж е 40 г. (мъже) и 37 г. (жени) за пълна пенсия — значително по-дълъг от китайския праг от 15–20 г.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

При смърт на осигурен служител в Китай, наследниците имат право на обезщетение от пенсионния фонд. Системата е регламентирана от Закона за социалното осигуряване и местните разпоредби.

Право: Преживелите зависими лица (съпруг/а, деца, родители) на починал осигурен. Размерът зависи от натрупаните средства в индивидуалната пенсионна сметка на починалия.

Компоненти: При смърт преди пенсиониране — изплащат се натрупаните средства от личната пенсионна сметка (8% вноски на служителя) и еднократно обезщетение от работодателя (по Трудовия закон). При смърт след пенсиониране — средствата в лична сметка, ако не са изчерпани, се наследяват.

Практически пример: Ако служител е натрупал ¥80 000 (≈€10 080) в личната си пенсионна сметка и почине преди пенсиониране, цялата сума се наследява от правоимащите лица.

Разлика спрямо България: България предоставя наследствена пенсия (до 100% от пенсията на починалия) на зависими членове на семейството, финансирана текущо от НОИ — по-предвидима схема от китайската.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Осигуровката за трудова злополука (工伤保险) е изцяло за сметка на работодателя — служителят не прави никакви вноски. Ставките варират от 0.2% до 1.9% в зависимост от отрасъла и нивото на риск, определено от местните власти.

Право: Всеки нает служител, претърпял злополука по време или по повод на работата, при пътуване до/от работа (когато не е по вина на служителя), при участие в дейности на работодателя. Покрива и признати професионални заболявания.

Обезщетения: Пълно покритие на медицинските разходи; компенсация за временна нетрудоспособност (в пълен размер на заплатата); обезщетение при трайна инвалидност (изчислено на база степен на увреждане и заплата); обезщетение на семейството при смъртен изход.

Практически пример: Строителен работник в Шанхай с месечна заплата ¥8 000 (≈€1 008), получил трайно увреждане, може да получи обезщетение, кратно на годишната му заплата, в зависимост от степента на инвалидност.

Разлика спрямо България: България финансира трудовата злополука чрез ДОО, като работодателят плаща между 0.4% и 1.1% в зависимост от икономическата дейност — сходна логика, но по-ниски ставки.

Глава IX: Семейни обезщетения

Китай не разполага с обща национална система за семейни помощи (детски надбавки), аналогична на европейските модели. Подкрепата за семействата се осигурява чрез регионални политики, данъчни приспадания и специфични програми.

Данъчни приспадания за деца: Съгласно системата за специални допълнителни приспадания по Закона за IIT, разходите за образование на деца (предучилищно и по-нагоре) се приспадат от облагаемия доход в размер на ¥2 000 (≈€252) месечно на дете. Грижата за деца под 3-годишна възраст се приспада допълнително.

Регионални мерки: В контекста на насърчаване на раждаемостта след края на еднодето вата политика, различни провинции и градове въвеждат парични стимули, субсидии и удължени отпуски. На октомври 2024 г. Държавният съвет публикува 13 мерки за подкрепа на раждаемостта, обхващащи жилищно настаняване, образование и заетост.

Обхват на покритие: Официалното потвърждение за конкретните национални суми на семейни помощи е ограничено — системата остава предимно регионална и не е унифицирана на централно ниво за паричните плащания.

Разлика спрямо България: България предоставя централизирани детски надбавки, еднократно обезщетение при раждане и целеви помощи чрез АСП — система с ясни национални стандарти, за разлика от китайската регионална мозайка.

Глава X: Безработица

Осигуровката за безработица (失业保险) е задължителна за всички наети лица в градски райони. Управлява се от MOHRSS на местно ниво.

Вноски: Работодателят — ≈0.5–1%; служителят — ≈0.2–0.5% (варира по град). Националният максимум е 1.5% общо. Съгласно официалните мерки за стабилна заетост 2025 г., ключови ставки са удължени за цялата 2025 г.

Право: Изисква се минимум 1 година вноски, неволна загуба на работа (не по вина на служителя) и регистрация в местната служба по заетостта в рамките на 60 дни. Активно търсене на работа е задължително условие.

Размер и продължителност: Обезщетението е под нивото на местната минимална работна заплата и над линията на социална помощ. Продължителността е между 3 и 24 месеца в зависимост от натрупания осигурителен стаж. По данни на MOHRSS (2023 г.), средното месечно обезщетение е около ¥1 814 (≈€229).

Допълнителна подкрепа: Ваучери за преквалификация, услуги по трудово посредничество и субсидии за работодатели, запазили работни места.

Разлика спрямо България: В България обезщетението за безработица е 60% от осигурителния доход за до 12 месеца — по-предвидим размер, макар и по-кратък максимален срок от китайските 24 месеца.

Глава XI: Минимални средства

Системата за минимален жизнен стандарт (最低生活保障 / Dibao) е основната мрежа за социална защита за лица и домакинства с доходи под официалната линия на бедност. Управлява се от Министерството на гражданските въпроси (MCA).

Право: Лица, чийто доход е под официалния праг за съответния регион. На октомври 2024 г. MCA публикува насоки за разширяване на обхвата към семейства с трудности при покриване на основни разходи за живот, медицина и образование.

Размер: Варира силно по провинции и градове. В по-богатите градове (Шанхай, Пекин) прагът е значително по-висок, отколкото в западните провинции. Официалните стойности се актуализират ежегодно от местните правителства.

Допълнителни мерки: Временна помощ при извънредни обстоятелства (医疗救助), подкрепа при природни бедствия, и специални субсидии за самотни стари хора и хора с увреждания.

Разлика спрямо България: България предоставя гарантиран минимален доход (ГМД) чрез АСП с единен национален праг — по-унифициран подход, отколкото децентрализираната китайска система.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Системата за дългосрочни грижи (长期护理保险) е в процес на мащабно разширяване. Пилотната програма, стартирала в 49 града, обхваща застаряващото население с нужда от ежедневни грижи.

Право: Лица с тежки функционални ограничения (оценени по стандартизирана скала), осигурени по UEBMI. Обикновено изисква се минимум 15 години вноски в медицинска осигуровка.

Финансиране: От медицинските осигурителни фондове и частично от местните бюджети. В пилотните градове работодателят и/или служителят внасят допълнителен процент към UEBMI фонда.

Покритие: Услуги за грижа в домашни условия или в институции — частично финансирани. Конкретното покритие варира значително между пилотните градове.

Важна бележка: Системата за дългосрочни грижи в Китай все още не е унифицирана на национално ниво. Официалните условия за конкретен град могат да се проверят в местния NHSA или MOHRSS офис.

Разлика спрямо България: България няма специализирана задължителна осигуровка за дългосрочни грижи — тези нужди се покриват частично от системата за социално подпомагане и здравното осигуряване.

Практически калкулации (Илюстративни примери)

Пример 1 — Служител

Допускания: Годишна брутна заплата ¥397 000 (≈50 000 EUR). Стандартно приспадане ¥60 000. Без специални допълнителни приспадания. Осигурителна база — в рамките на тавана. Пекин.

Разходи за работодателя допълнително (≈29.5% от заплатата): ¥117 065 (≈€14 743) за пенсия 16% + медицина 9.8% + безработица 0.5% + злополука ≈0.6% + хаузинг фонд (не е включен в горния пример).

Съпоставка с България: Подобен служител в България (€50 000 брутно) би платил ≈14.82% осигуровки + 10% ДОД (след стандартните приспадания) = ефективно нето ≈€39 500–40 500 — сходен резултат в абсолютна стойност, но при значително по-проста и по-предвидима система.

Пример 2 — Самонаето лице (индивидуален предприемач)

Допускания: Годишен бизнес доход ¥397 000 (≈€50 000). Самонаетите в Китай плащат IIT по прогресивна таблица 5–35% (бизнес доход). Задължителни са доброволни/задължителни осигурителни вноски към местния фонд (варира значително по провинция).

Важна бележка: Точните осигурителни вноски за самонаети силно варират по провинция и не са унифицирани. Горното е груба илюстрация. Консултирайте се с местен данъчен консултант.

Съпоставка с България: Фрийлансър в България на подобен доход плаща ≈8.82% минимална/максимална осигуровка (таван 2 111.64 EUR месечно) + 10% ДОД върху нето. При доход €50 000 и максимален осигурителен доход, ефективното нето ≈€39 000–41 000 — значително по-благоприятно от Китай.

Пример 3 — Собственик на малък бизнес (WFOE/компания)

Допускания: Оборот ¥1 000 000 (≈€126 000). Разходи 60%. Печалба ¥400 000 (≈€50 400). Стандартен CIT 25%.

Ефективна обща данъчна тежест: ≈40% (CIT + дивидент IIT) — значително по-висока от България.

Съпоставка с България: Корпоративен данък 10% + данък дивидент 5% = обща тежест ≈14.5%. При подобна печалба, собственикът в България получава ≈€43 000 нетно — с ≈€12 760 повече, отколкото в Китай при идентична печалба.

Често задавани въпроси (FAQ)

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

• MOHRSS — Министерство на човешките ресурси и социалното осигуряване на КНР
• NHSA — Национална администрация по здравно осигуряване
• STA — Държавна данъчна администрация на КНР (на английски)
• MOF — Министерство на финансите на КНР
• Официален портал на Държавния съвет на КНР
• MCA — Министерство на гражданските въпроси (социална помощ)
• PwC China Tax Summaries 2025 (обобщение на официалните данъчни правила)
• НАП — Национална агенция за приходите (България)
• Агенция по вписванията — Търговски регистър (България)

Приложение II: Специални парични обезщетения

В Китай съществуват няколко специфични парични обезщетения, които са извън стандартните осигурителни схеми:

• Обезщетение при инвалидност (ново, 2025 г.): Месечно обезщетение за лица, станали напълно нетрудоспособни преди пенсионна възраст, въведено от MOHRSS и MOF от 1 януари 2025 г. Финансира се от пенсионния фонд.
• Субсидия IIT за чуждестранни таланти в Гуандун (ГБА): Специална програма за квалифицирани чуждестранни специалисти в Зоната на Гуандун-Хонконг-Макао. Ако IIT надвишава 15% от облагаемия доход, разликата се възстановява. Максималната субсидия е ¥5 000 000 годишно. Официалната заявка за 2024 данъчна година е приета от юни 2025 г.
• Частна пенсионна схема (Personal Pension): Национално разширена от декември 2024 г. Лимит ¥12 000/год. Данъчно приспадаема вноска. Управлява се от одобрени финансови институции.
• Субсидии за запазване на работни места: Работодатели без масови съкращения получават частично възстановяване на платени осигурителни вноски за безработица — програмата е удължена за 2025 г. съгласно официалното съобщение на Държавния съвет.
• Обезщетение за безработица на лица близо до пенсия (2025 г.): От 1 януари 2025 г. безработни в рамките на 1 година преди пенсионна възраст могат да се присъединят към индивидуална пенсионна осигуровка, като осигуровката се покрива от фонда за безработица.

Официални източници

• MOHRSS — Министерство на човешките ресурси и социалното осигуряване на КНР (mohrss.gov.cn)
• NHSA — Национална администрация по здравно осигуряване (nhsa.gov.cn)
• Държавна данъчна администрация (STA) — chinatax.gov.cn
• Закон за социалното осигуряване на КНР — gov.cn
• Реформа на пенсионната възраст — scio.gov.cn (Държавен информационен офис)
• Мерки за стабилна заетост 2025 — www.gov.cn
• PwC China Tax Summaries 2025 — IIT ставки и скоби
• PwC China Tax Summaries 2025 — Социални осигуровки
• МОТ / ILO — Quarterly Social Security Policy Monitor Issue 19 (Q4 2024)
• Library of Congress — Решение за пенсионна реформа (октомври 2024)
• Министерство на финансите на КНР — mof.gov.cn
• China Briefing — IIT калкулации и процедури
• НАП — България (за сравнителния анализ)