Финансиране по Erasmus+: облагаеми ли са получените средства и дължат ли се осигуровки?

       
                                                                             	                                                                     	   
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство 

Във Ваше запитване, постъпило с вх.№ ….  в ДОДОП поставяте въпроси относно прилагане разпоредбите на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите,  върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с получени средства по договор по програма Еразъм +, финансирана със средства на ЕС. 
Предвид непълната фактическа обстановка и липсата на информация за реда и предвидените условия за предоставяне на безвъзмездните средства по програмата/ договора и съобразявайки относимата нормативна уредба, свързана с поставените въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
От 01.01.2021 г. е в сила Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 г. Като приемник на програмата за периода 2014- 2020 г., същата има за цел да допринася в още по-голяма степен за изпълнението на целите и приоритетите на политиката на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта чрез по-големи възможности за образователна мобилност и чрез засилено сътрудничество между сектора на образованието и обучението и пазара на труда. 
В съответствие с националното право държавите членки следва да бъдат насърчавани да освобождават средствата за осъществяване на мобилностите от всякакви данъци и социални плащания. В тази връзка е и приетата разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 28 от ЗДДФЛ, по силата на която в сила от 01.01.2016 г. средствата, получени по програма „Еразъм +“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта не са облагаем доход. В обхвата на посочената разпоредба попадат средствата, получени за осигуряването на адекватни условия за академична мобилност, за подпомагане на студентската, преподавателската и административната мобилност, а не възнаграждения за положен труд по трудови или извънтрудови правоотношения на физическите лица, свързани с изпълнението на програмата. 
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 28 от ЗДДФЛ е самостоятелно правно основание за освобождаване на тези средства от облагане и в този смисъл данъчното им третиране не зависи от това дали пътуването, свързано с осъществяване на мобилността, е съгласно заповед за платен служебен отпуск или заповед за командировка на учителите. 
Важно е да имате предвид, че когато средствата са предназначени за възнаграждения за положен труд по трудови или извънтрудови правоотношения на физическите лица, свързани с изпълнението на програмата, същите попадат в обхвата на облагаемите доходи по чл. 24 /за доходите по трудови правоотношения/, или чл. 29, ал. 1, т. 3 /за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения/ за съответните лица. 
Във връзка с НСКСЧ следва да имате предвид, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт – чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ. 
Съответно, на основание чл. 24, ал. 5 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия.
В облагаемите доходи по правоотношения, които не са трудови, не попадат получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения – чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ. 
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително  начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – чл. 6, ал. 3 от КСО. Когато не е определен минимален осигурителен доход – не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството. 
Разпоредбите на КСО, по отношение, елементите на осигурителния доход, са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В този смисъл от 01.03.2021 г. е въведена разпоредбата на т.1а на същата алинея, според която не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата за пътуване и престой, които са за сметка на Европейския съюз, международна организация или приемаща страна и са определени и предоставени съгласно техните правила във връзка с командироване от работодателя на работници и служители в бюджетни предприятия.
Относно въпросите, свързани с възможността ползващото лице да бъде командировано или да ползва платен служебен отпуск/платен годишен отпуск във връзка с изпълнението на изискванията на програмата, съответно документалното оформяне на разходите и отчитането им пред компетентния орган и условията за командироване, следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да дава указания. За конкретни суми и процедури във връзка с изпълнение на условията на договора по проекта, участниците трябва да се консултират с международния отдел на тяхната институция.