Хотел „all inclusive“ при командировка: признават ли се разходите и ДДС?

Изх. № 55-30-12640 Дата: 17. 03. 2026 год. ЗКПО, чл. 33; ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2; ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 7. ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение на разходи за командироване В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 55-30-12640#1/20.08.2025 г., е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството командирова служителите си в страната и чужбина, спазвайки вътрешните си политики за командироване, съобразени и отговарящи на съществуващата нормативна база. При командироване в страната, местата за настаняване все по-често предлагат само опция за „all inclusive“, без възможност само за нощувка. Получените фактури са с 9% ДДС. Доставчикът на услугата не предоставя допълнителна информация каква е стойността на изхранването и каква на нощувката. Политиката за полагащите се дневни пари при нощуване е до двойния размер на нормативно признатите разходи на ден 80,00 лв. Получаваните фактури „all inclusive“ обикновено надхвърлят сумата 80,00 лв. [pic]Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси: 1. Как е коректно да бъде третиран разходът „all inclusive” за данъчни цели по ЗКПО – като „квартирни“, „дневни“ или друго? [pic]2. В случай че част от сумата на „all inclusive” се отрази като „храна“, следва ли да се прави корекция на ползвания данъчен кредит от 9%? На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси: По първи въпрос: За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица, като законът не поставя изискване за разграничаването им. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно: 1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и 2. физическите лица, извършили пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО не прави директна препратка към нормативната база, регламентираща командировъчните разходи – Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С оглед обвързване на отчетените разходи за пътуване и престой с дейността на дружеството, за целите на данъчното третиране са относими правилата на горецитираните наредби за командироване относно тяхната отчетност и последващ контрол по отношение изпълнението на възложените задачи. Условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са уредени в НКС, издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от Кодекса на труда (КТ). При командироване в страната, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 23 от НКС, съгласно която не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката. В случая от значение е осигуряването на целодневно хранене за физическите лица по време на престоя, тъй като опцията за настаняване на база „all inclusive“ включва закуска, обяд, вечеря. По отношение на изплатени дневни командировъчни пари на служители, настанени на база „all inclusive“, считам, че в конкретния случай облагането на тези средства по реда на ЗДДФЛ следва да бъде по общия ред на закона, като сумите се включат в облагаемия доход на командированото физическото лице. По втори въпрос: Правото на приспадане на данъчен кредит е регламентирано в разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС. Според ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС алинея 1, т. 2 на същата разпоредба не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица. От цитираните разпоредби е видно, че за храната, като елемент на разходите за командироване, не се предвижда право на приспадане на данъчен кредит за начисления за същата данък върху добавената стойност. В ЗДДС липсва легално определение на понятието „аll inclusive“ за целите на закона. Поради това за тълкуването му следва да се изхожда от общоприетия му смисъл. Понятието „аll inclusive“ представлява услуга (обичайно туристически пакет), при която в цената на престоя са включени основни услуги като настаняване, храна и напитки, както и други услуги (например ползване на басейни, чадъри и шезлонги на плажа, както и различни забавления и спортни съоръжения). Относно понятието „настаняване”, § 1, т. 45 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС препраща към определението за „основни туристически услуги“ съгласно т. 69 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). „Основни туристически услуги“ по смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗТ са настаняване, хранене и транспортиране. По аргумент от § 1, т. 67 от ДР на ЗТ и съображения 10, 17 и 18 от преамбюла на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (Директива (ЕС) 2015/2302) предоставянето на храни и напитки като част от туристически пакет, свързан с настаняване, e неделима част от услугата настаняване. По аналогия на горното, храната е неделима част от предоставянето на услугата „аll inclusive“. С оглед на това, за целите на правото на приспадане на данъчен кредит по фактура, документираща услуга „all inclusive“, следва да се прецени каква част от общата услуга е храната, за начисления за която данък върху добавената стойност не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В този случай е допустимо използването на всеки разумен метод, който дава възможност да бъде определен с достатъчно надеждна точност полагащият се ползван данъчен кредит за нощувките. Следва да се има предвид, че избраният от дружеството метод следва да се базира на обективни данни и да се прилага последователно. ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/[pic][pic][pic]