Онлайн обучение от британски университет: освободено ли е от ДДС?

Изх. № 54-0001-107 Дата: 31. 03. 2026 год. ЗДДС, чл. 41, т. 1. ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 41 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с онлайн доставка на образователна услуга Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) под вх.№ 54-0001-107#4/ 12.01.2026 г., сочите, че сте получили становището на агенцията по предходното Ви запитване относно облагането на онлайн образователна услуга от университет във Великобритания. Твърдите, че доколкото извършените от чуждестранния университет доставки на образователни услуги с място на изпълнение на територията на страната не са в обхвата на освободените доставки по ЗДДС, това според Вас противоречало на равнопоставеността при данъчното третиране (в зависимост от вида на учебното заведение – чуждестранно или българско). Аргументирате се най-общо с това, че в Закона за висшето образование (ЗОВ) е регламентирано и образование в чуждестранен университет. Настоявате за изразяване на обобщено становище относно облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на таксата за обучение при описаните обстоятелства. Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище: Доколкото в настоящето Ви второ по ред запитване не излагате нови факти и обстоятелства във връзка с получената онлайн от чуждестранен университет образователна услуга с място на изпълнения на територията на страната, поддържам становището си, изразено в писмо с изх. № 54-0001-107#3/ 08.12.2025 г. Относно твърдението Ви, че ЗВО регламентира образование в чужбина, обръщам внимание, че в обхвата на освободените доставки по чл. 41, т. 1 от ЗДДС се включват и университетското образование, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от висши училища по ЗВО. Видно от чл. 1 от ЗВО, този закон урежда устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България, а съгласно ал. 5 от същия закон висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и създадени при условия и по ред, определени от този закон. Следователно, висши училища по ЗВО, към които препраща чл. 41, т. 1 от ЗДДС, са висшите училища, получили акредитация от НАОА и чиято дейност изцяло се регламентира със ЗВО. Именно поради това, с разпоредбата на § 4, ал. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВО се ограничава възможността чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Република България, освен в хипотезата на § 4и от ДР на ЗВО, съгласно която след приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, могат да откриват поделения на територията на страната при условията за откриване на висше училище и по реда за откриване на основно звено на висше училище, определени в същия закон, т.е. след акредитация от НАОА. Във Вашия случай чуждестранният университет не е такъв, който е открил поделение на територията на страната при посочените по-горе изисквания по реда на ЗВО. В обобщение на изложеното, изразеното в предходното становище на НАП разбиране не се разколебава от факта, че съгласно чл. 8, т. 7 от ЗВО държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование и за достъп до висше образование, като определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи. На практика това означава, че ЗВО предвижда възможността за получаване на образование в чужбина, но не го регламентира в националното законодателство, а предоставя свободен избор на всяко лице да предпочете образование в страната или в чужбина с всички произтичащи от това последици, в т. ч. за данъчното му облагане. ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/