Печелите от Facebook и Meta? Ето кога дължите данък, осигуровки и регистрация по ДДС

Становище по запитване · изходящ номер не е посочен · януари 2026 г.

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство 

	Във връзка с Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх.№ от .01.2026 г. поставяте въпроси относно прилагане на данъчното и осигурително законодателство на доходите от Ваш профил в социална мрежа и необходимост от регистрация по ЗДДС. 
               Работите по трудово правоотношение. Имате профил във Фейсбук,  в който публикувате видеосъдържание. Към настоящия момент разполагате с издадена self-billing фактура от Meta Platforms Ireland Ltd., но нямате реално постъпили средства по банкова сметка. В тази връзка отправяте въпроси относно деклариране и данъчно облагане на доходи, които вероятно ще получавате от Meta Platforms Ireland Ltd.
	 Като създател на съдържание, което публикувате в социалните мрежи, може да придобивате доходи чрез най-различни механизми, като например доходи от спонсорства, партньорски маркетинг, промокодове, афилейт реклама, продуктово позициониране, различни платформи, абонаментни такси, благодарности и др. Също така доходи може да се реализират чрез извършване на бартери, безплатно ползване на стоки, безплатни пътувания, хотели и др., т.е. един вид доходи в натура. Да печелите от реклами, които се показват преди, по време на, след видеоклипове на страницата за гледане, популяризиране на конкретен продукт или услуга срещу възнаграждение, продажба на собствени стоки и предлагане на услуги. 
               Относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
За да се отговори на въпроса подлежи ли описаната услуга на облагане с данък върху добавената стойност и следва ли Вие като физическо лице да се регистирате за целите на този закон, е необходимо да се определи в какво качество действате и какъв е вида на извършената доставка (услуга).
Относимо Европейско право.
Съгласно постоянната практика на Съдът на Европейския съюз (СЕС) понятието „данъчнозадължено лице“ се определя във връзка с понятието „икономическа дейност“, което съгласно член 4, параграф 2 от Шеста директива обхваща всички дейности на производители, търговци и доставчици на услуги, и по-специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него (Решения Słaby и др., C-180/10, т. 43 и 44, и Petar Kezić, s.p., Trgovina Prizma, С-331/14, т. 19).
На следваща място, СЕС приема, че дадена дейност се квалифицира по принцип като „икономическа“, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение (Решение Polfarmex, C 421/17, т. 38 и 39). Освен това, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването ѝ (Решение Nigl, C 340/15, т. 28). 
Предвид гореизложеното, следва да имате предвид, че данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС).
Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС-това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията ѝ поотделно. В този смисъл независимо от статута на едно лице, същото е данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато извършва независима икономическа дейност, т.е. извършва дейности системно срещу възнаграждение.
Съгласно изложеното по-горе и в случай че дейностите, които извършвате, се осъществяват системно и срещу възнаграждение, то Вие ще придобиете статут на данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
Относно извършената от Вас услуга към Meta Platforms Ireland Ltd.
Към запитването сте приложили документ за самофактуриране от Meta Platforms Ireland Ltd., в който сте посочена като доставчик на услуга, а платформата като получател. Като описание на услугата е разписано „PBP- (12.01.2025-12.31.2025 - [име на физическо лице заличено]).
По данни от платформата, съкращението от Performance Bonus Programсе (PBP) се отнася до плащане по „Програма за бонуси за ефективност“ (PBP), често за монетизация на съдържание (като реклами), при което Meta генерира фактурата за създателите/разработчиците, като подробно описва приходите и обработва плащанията. Съдържанието на фактурата показва приходи (напр. „монетизация на съдържание“, „реклами в поток“ и др.) за даден период, суми и платец.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга-дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност  . Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Следователно, в конкретния случай мястото на изпълнение на описаната доставка на услуга е извън територията на страната (в Ирландия) и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за Вас не възникне задължение за начисляване на данък върху добавента стойност.
Необходимо е да имате предвид, че в ЗДДС е предвидена задължителна регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя. Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1 (като получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя), се смята за регистрирано и по ал. 2 (като доставчик на услуги) и обратното (чл. 97а, ал. 3 от ЗДДС).
За лицата по чл. 97а, ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък (чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС).
Съгласно чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Предвид изложеното, при условие че не сте регистрирана за целите на ЗДДС на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от същия закон, за Вас, като лице доставчик на услуга, възниква задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС за предоставените услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица водят отчетни регистри – „дневник за покупките” и „дневник за продажбите”. Алинея 2 от същата правна норма задължава регистрираното лице да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажби. По силата на  чл. 113, ал. 2 от ППЗДДС регистрираните на основание чл. 97а от закона лица отразяват в дневника за продажби единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Данъчната основа на доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да отразите в колона 22 на дневника за продажби. 
Разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от закона указва, че лицата, регистрирани на основание чл. 97а от закона нямат право на данъчен кредит. По силата на ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС тези лица могат да не изготвят дневник за покупките, като в този случай подаваният дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобрази разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Обръщам Ви внимание, че от 01.01.2026 г. със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 115 от 30.12.2025 г., влизат в сила съществени изменения и допълнения в закона. Те засягат условията, реда, сроковете и датата на задължителната регистрация по ЗДДС, както и въвеждат нови специални режими за малки предприятия.
Въвеждат се два отделни, но взаимно свързани режима:
•	режим за малки предприятия в страната;
•	режим за малки предприятия в Европейския съюз.
И при двата режима данъчно задължените лица могат да се възползват от освобождаване от начисляване на ДДС при извършване на доставки при наличие на законово определените условия.
Режимът за малки предприятия в Европейския съюз е изцяло нов за българското законодателство. От 01.01.2026 г. малки предприятия, установени в една държава членка, могат да прилагат освобождаване от ДДС и за доставки с място на изпълнение в други държави членки, при спазване на определени прагове.
За българските лица това означава, че няма да възниква автоматично задължение за регистрация по ДДС в друга държава членка още с първата доставка.
Съгласно новата ал. 6 на чл. 97а от ЗДДС в сила от 01.01.2026г. не подлижи на регистрация по ал. 2 данъчно задълженото лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато същото има регистрация в страната за прилагане в тази друга държава членка на режим за малки предприятия в Европейския съюз.
	Относно данъчното третиране по ЗДДФЛ
Предвид голямото разнообразие от случаи и специфики във връзка с данъчното третиране на придобитите доходи, точното определяне на реда на данъчното облагане на тези доходи, следва да се разглежда според всеки конкретен случай, предвид липсата на специално данъчно третиране по ЗДДФЛ.
		Видовете доходи, които могат да реализират физическите лица, в зависимост от източника са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно – доходи от трудови правоотношения, от стопанска деност като едноличен търговец, от друга стопанска дейност, от наем, от прехвърляне на права или имущество.
	Определящо значение за коректното облагане на физическото лице има квалифицирането на дохода според неговия източник, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
	От изключително значение за начина на облагане на доходите, които реализират физическите лица, е дали те са във връзка с дейност, която е основно занимание на лицето, т.е. дейност като търговец макар и без регистрация по Търговския закон, или могат да се определят като такива от друга стопанска дейност за извършване на конкретни услуги, включително и създаване на авторски произведения.
	1. В хипотезата, при която извършвате конкретни услуги, но дейността Ви не е организирана по търговски начин, облагането се извършва по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с определен размер на разходи за дейността. 
	Облагаемият доход от упражняване на свободна професия или такива от  извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). 
	За целите на ЗДДФЛ, „извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по § 1, т. 26, 28 и 29 от допълнителните разпоредби на закона (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. 
	„Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
	а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
	б) не са регистрирани като еднолични търговци;
	в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
	На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. По отношение на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО, където в § 1, т. 8 от ДР на закона е указано, че „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
	В конкретния случай Вие правите излъчвания на живо и създавате съдържание в социалната платформа Фейсбук, активирали сте „Професионален режим“ на Вашия профил като по този начин сте изразили съгласие да участвате в програмата за монетизиране на съдържанието в тази платформа. Тоест, доходите, изплатени Ви по тази програма, безспорно са свързани с извършваните от Вас услуги в полза на социалната платформа. Доколкото доходите могат да бъдат дефинирани като доходи от авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход ще се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ. 
	В описаната хипотеза доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ се декларират в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от същия закон в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им.
	2. В случай че доходите могат да се определят като доход от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, е необходимо да се има предвид следното:
	По отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към Търговския закон (ТЗ), като съгласно чл. 1, ал. 1 от същия търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1, т.е. дори да не извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.
	На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е., когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.На основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
	С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат съответната регистрация по реда на ТЗ. Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците.
	Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец. Съгл. чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО. Имат задължение да водят счетоводство и доходите подлежат на деклариране в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 юни на годината, следваща годината на придобиването им.
		3. Когато получавате доходи от излъчени в профила Ви реклами, същите попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаеми доходи от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.
	Облагането на тези доходи става по реда на раздел VI от глава пета на ЗДДФЛ, а именно:
-	облагаемият доход е брутната сума на доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити през данъчната година. В тази връзка следва да се поясни, че при безналично плащане доходът ще се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на физическото лице; 
- годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Доколкото в конкретния случай Вие не сте задължено лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като  работите по трудово правоотношение, годишната данъчната основа ще е равна на придобития през годината облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.  Декларира се в Приложение № 6 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им.
               Относно осигурителното законодателство
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. 
Това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).
Важно е да отбележим, че от 01.01.2019 г. съгласно допълненията, направени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1. ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от  от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). 
Задължението за обществено осигуряване се поражда от осъществяването на трудова дейност и наличието на осигурителен доход (чл. 6, ал. 2 от КСО). По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. 
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година ( чл. 6, ал. 8 от КСО).
Осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. 
Освен текущо върху „избран месечен доход“ самоосигуряващите се лица формират окончателен размер на осигурителния доход за всяка календарна година въз основа на справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Същият не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. ( чл. 6, ал. 9 от КСО).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). 
На основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Съгласно чл.1, ал.2 от същата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. 
Следва да имате предвид, че лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от КСО. 
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Предвид обстоятелството, че сте физическо лице, наето по трудово правоотношение, необходимо е да Ви информирам, че на основание чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал.1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.).
 Уведомявам Ви, че Националната агенция за приходите ежегодно информира лицата относно техните данъчни и осигурителни задължения, като насоки по отношение на извършваната дейност в областта на създаването на онлайн съдържание, както и на търгуващите в социалните мрежи можете да откриете в брошурите „Професия инфлуенсър – данъци и осигуряване“ и „Облагане на доходи от продажби в социалните мрежи и онлайн платформи“.