Социално осигуряване и данъци в Никарагуа (2026)

Основни параметри за Никарагуа през 2026 г.

Курс за информация: 1 EUR ≈ 41,997 NIO към 16 юли 2026 г. – изчислен чрез референтния курс EUR/USD на ЕЦБ (1 EUR = 1,1467 USD) и официалния фиксиран курс на Banco Central de Nicaragua за цялата 2026 г. (1 USD = 36,6243 NIO, деслизамиенто 0%).

Никарагуа vs България: основни практически разлики

Данъчната структура в Никарагуа е прогресивна и достига 30% за високи доходи, докато България прилага единна ставка от 10% за физически лица. Това означава, че при по-високи доходи данъчната тежест в Никарагуа може да бъде значително по-висока, докато при ниски доходи (под 100 000 NIO годишно) в Никарагуа изобщо не се дължи данък върху доходите.

Вноските на служителя в Никарагуа (7%) са по-ниски номинално от типичните български осигурителни удръжки, но осигурителната тежест на работодателя (21,5–22,5% плюс 2% INATEC) е сравнима или по-висока от българската, особено за по-малки работодатели.

Самонаетите лица в Никарагуа участват доброволно в INSS – за разлика от България, където осигуряването на самоосигуряващите се лица е задължително. Това създава риск от липса на осигурителен стаж за фрийлансъри и собственици на бизнес, които не се регистрират доброволно.

Административната сложност е сравнима – и двете държави изискват месечна отчетност, но в Никарагуа удържането и внасянето на IR и вноските към INSS минава през отделни системи (DGI и INSS), докато в България НАП администрира едновременно данъци и осигуровки чрез единна декларация обр. 1.

Най-съществeният cross-border риск е липсата на спогодба между двете държави – периоди на осигуряване в Никарагуа не се признават автоматично от НОИ, а вноски, платени и в двете държави, не се компенсират по силата на международен договор.

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалното осигуряване в Никарагуа се администрира от Instituto Nicaragüense de Seguridad Social (INSS), създаден въз основа на закон от 1956 г., с настоящата регулаторна рамка от 1982 г. Системата обхваща наети лица, определени земеделски работници, членове на професионални сдружения, определени духовници и членове на кооперации, с доброволно покритие за самонаети лица (SSA, сертифицирано през април 2026 г.).

Финансирането е тристранно – вноски от осигурени лица, работодатели и, в определени случаи, държавата в качеството ѝ на работодател. За разлика от българската система, в Никарагуа осигурителната тежест на работодателя зависи от броя на служителите: 12,50% пенсионна вноска за фирми с до 50 служители и 13,50% за фирми с повече служители, плюс 6% за болест и майчинство и 1,5% + 1,5% за трудова злополука и жертви на война (PwC Worldwide Tax Summaries).

Практическа последица за българи, инвестиращи или наемащи персонал в Никарагуа: броят на служителите пряко влияе върху разходите за труд, което трябва да се вземе предвид при финансово планиране на бизнес операции.

Глава II: Здравни грижи

Никарагуа няма отделна здравноосигурителна каса – медицинските грижи (Prestaciones de salud) се финансират като част от общата вноска към INSS. Осигурените лица и техните зависими получават достъп до държавни болници и частни клиники, работещи по договор с INSS, при условие че имат поне 8 седмици вноски в последните 22 седмици.

Паралелно съществува социална система (Prestaciones médicas, social assistance), администрирана от Ministerio de Salud (MINSA), която предоставя безплатни здравни услуги на нуждаещи се лица, които не отговарят на условията за осигурително покритие.

Сравнение с България: Докато НЗОК изисква отделна здравноосигурителна вноска от 8%, в Никарагуа здравното покритие е вградено във вноската за болест и майчинство (2,25% от служителя, 6% от работодателя), без самостоятелна ставка.

Cross-border бележка: Българин, работещ в Никарагуа без покритие от INSS (например при непълен осигурителен период под 8 седмици), няма достъп до медицински грижи по системата и трябва да разчита на частна застраховка.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Паричното обезщетение за болест (Subsidio de enfermedad) изисква поне 8 седмици вноски в последните 22 седмици. Изплаща се 60% от средното седмично възнаграждение на осигурения през последните 8 седмици преди началото на неработоспособността, след триднeвен изчаквателен период (отпада при хоспитализация), за срок до 52 седмици (SSA SSPTW).

Важно ограничение: обезщетение не се изплаща, ако осигуреният полага грижи за болен член на семейството – тоест системата покрива само собствената неработоспособност на осигуреното лице.

Практически пример: Служител с прекъсната работоспособност за 10 дни ще получи обезщетение едва от четвъртия ден нататък, изчислено на база последните 8 седмици доход преди инцидента.

Сравнение с България: Българската система изплаща по-висок процент (обичайно 80–90% в зависимост от стажа) и има различен изчаквателен период, докато никарагуанската система е по-консервативна с фиксирани 60%.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Паричното обезщетение за майчинство (Subsidio de maternidad) изисква поне 16 седмици вноски в рамките на 39-те седмици преди очакваната дата на раждане. Изплаща се 60% от средното седмично възнаграждение за 4 седмици преди и 8 седмици след раждането (общо 12 седмици), с удължаване с по 2 допълнителни седмици при многоплодна бременност.

Съгласно Семейния кодекс от 2014 г. е въведено 5-дневно обезщетение за бащинство – макар SSA да не предоставя допълнителни подробности за размера и механизма на изплащане на това обезщетение отвъд самия факт на съществуването му.

Допълнително се предоставя кърмаческа помощ (Subsidio de lactancia) за деца до 7-месечна възраст, под формата на подкрепа за кърмене или осигуряване на адаптирано мляко.

Сравнение с България: Българската система предлага значително по-дълъг период на обезщетение за майчинство (410 дни) при по-висок процент от базата (90%), докато никарагуанската система е ограничена до 12 седмици при 60%.

Не беше намерен официален публичен източник, който да уточнява точния паричен размер и администратора на изплащане на 5-дневното бащинско обезщетение – препоръчваме проверка директно в MITRAB.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност (Pensión de invalidez) изисква оценена загуба на трудоспособност от поне 67% и минимум 150 седмици вноски в последните 6 години преди настъпването на инвалидността, или общо поне 250 седмици вноски. Съществува и частична пенсия при загуба на трудоспособност между 50% и 67%.

Размерът е 20% от средното месечно възнаграждение за последните 375 седмици вноски плюс 1% за всеки 52 седмици вноски над 150-те седмици. Медицинска комисия на INSS преразглежда степента на неработоспособност на всеки три години.

Практическа последица: Пенсията за инвалидност не се изплаща извън територията на Никарагуа – важен детайл за българи с временна инвалидност, планиращи връщане в България.

Сравнение с България: Българската система прилага три групи инвалидност с различни прагове на трудоспособност, докато никарагуанската система използва единен праг от 67% за пълна инвалидност.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсията за старост (Pensión de vejez) изисква навършени 60 години и минимум 750 седмици вноски за пълна пенсия. При частична пенсия – между 250 и 749 седмици вноски – се изплаща по-нисък фиксиран размер в зависимост от броя натрупани седмици. Специални по-ниски прагове важат за миньори и лица с тежък физически труд (55 години с 15 години стаж) и за учители (55 години с 1 500 седмици вноски за мъже или 750 седмици за жени).

Размерът на пълната пенсия е 20% от средното месечно възнаграждение за последните 375 седмици вноски плюс 1% за всяка допълнителна 52-седмична единица над 150-те седмици, до максимум 70% от средния доход. Пенсията може да бъде отложена до 70-годишна възраст с натрупване на допълнителни 1% за всеки 52 седмици отлагане, до максимум 10%.

Важно ограничение: Пенсията за старост по системата на INSS не се изплаща извън територията на Никарагуа – това е съществен риск за българи, работили в Никарагуа, които впоследствие се завръщат трайно в България, тъй като без спогодба между двете държави получаването на пенсия в България става невъзможно.

Сравнение с България: Българската пенсионна система изисква комбинация от възраст и осигурителен стаж, нараства постепенно всяка година, докато никарагуанската система използва фиксирана възраст от 60 години с изискване за минимален брой седмици вноски.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Пенсията за преживели лица (Pensión de viudedad) се изплаща на вдовица на възраст 45+ години (без възрастово ограничение при инвалидност) в размер на 50% от пенсията, която починалият е получавал или е имал право да получава. По-млади вдовици получават временна пенсия за максимум две години, освен ако не полагат грижи за дете с право на пенсия за сираци.

Пенсията за сираци (Pensión de orfandad) е 25% от пенсията на починалия за всяко дете под 15 години (21 години, ако учи; без ограничение при инвалидност), като пълните сираци получават 50%. Общата комбинирана пенсия за преживели лица не може да надвишава 100% от пенсията на починалия.

Практически риск: Пенсиите за преживели лица също не се изплащат извън територията на Никарагуа, което засяга директно семейства на български граждани, починали при работа в страната.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Осигуряването срещу трудова злополука се финансира изцяло от работодателя – 1,5% за трудови злополуки плюс 1,5% за пенсии на жертви на война, без вноска от служителя. Няма изискване за минимален осигурителен период – покритието важи от първия ден на заетостта, включително злополуки по пътя до и от работното място.

Временната нетрудоспособност се обезщетява с 60% от седмичното възнаграждение от деня, следващ инцидента (работодателят покрива първия ден), до прекратяване на медицинските грижи или до установяване на трайна неработоспособност. Постоянната пълна инвалидност (загуба на трудоспособност от поне 67%) носи пенсия от 20% от средното месечно възнаграждение плюс 1% за всяка допълнителна 52-седмична единица вноски над 150 седмици.

Сравнение с България: Осигуряването за трудова злополука в България е обвързано с категорията на труд и се начислява като част от общата осигурителна вноска на работодателя, докато в Никарагуа е ясно обособена, отделна ставка.

Глава IX: Семейни обезщетения

За разлика от много европейски системи, никарагуанската схема за семейни обезщетения през INSS не включва месечни детски надбавки. Единственото официално потвърдено обезщетение е еднократна помощ при сключване на брак (Ayuda para gastos de matrimonio) – еднократна сума, равна на едномесечното възнаграждение на осигурения, при условие че има поне три години вноски. Помощта се изплаща само за един брак.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна схема за месечни семейни/детски надбавки в рамките на системата на INSS.

Сравнение с България: В България месечните детски надбавки се финансират от държавния бюджет и не зависят от осигурителен принос, докато в Никарагуа подобна универсална схема не е потвърдена в рамките на социалноосигурителната система.

Глава X: Безработица

Никарагуа няма отделна осигурителна схема за обезщетения при безработица чрез INSS. Вместо това Трудовият кодекс задължава работодателите да изплащат обезщетение при уволнение (indemnización): при неоправдано уволнение служител с безсрочен договор получава 100% от месечното си възнаграждение за всяка от първите три години непрекъснат стаж, плюс 20 дни възнаграждение за всяка следваща година. Служителите със срочни договори получават остатъка от договорените заплати.

Не беше намерена официална координационна рамка или осигурителна схема за парично обезщетение при безработица, аналогична на българската система чрез НОИ.

Практическа последица за работодатели: Финансовият риск при съкращения се носи изцяло от работодателя чрез обезщетения по Трудовия кодекс, а не чрез осигурителен фонд, което изисква внимателно бюджетиране на евентуални прекратявания на трудови договори.

Глава XI: Минимални средства

Официално потвърдената схема за подпомагане на нуждаещи се лица в Никарагуа е ограничена до медицински грижи чрез социалната програма на Ministerio de Salud (MINSA) – безплатни здравни услуги, включително хоспитализация, диагностика и лекарства по основен списък, определен от министерството, за лица, които не отговарят на условията за осигурително покритие в INSS.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава самостоятелна парична схема за гарантиран минимален доход, аналогична на българските социални помощи за доход под линията на бедност.

Сравнение с България: Българската система предлага целеви парични социални помощи, докато в Никарагуа установената защита за нуждаещи се лица е насочена основно към здравни, а не към директни парични плащания.

Глава XII: Дългосрочни грижи

В прегледаните официални източници (INSS, PwC, SSA SSPTW) не беше открита самостоятелна, обособена схема за дългосрочни грижи (например за възрастни хора с ограничена самостоятелност извън рамките на пенсията за инвалидност). Съществуващата „надбавка за постоянно обслужване“ (Asignación por gran invalidez) в рамките на пенсиите за старост и инвалидност – в размер на 20% от съответната пенсия – е най-близкият официално потвърден еквивалент, изплащан на лица, нуждаещи се от постоянни грижи на трето лице.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна, самостоятелна програма за дългосрочни грижи извън тази допълнителна надбавка към пенсиите за старост и инвалидност.

Cross-border казуси между Никарагуа и България

Ако гражданин на Никарагуа работи или се осигурява в България

Тъй като България е държава – членка на ЕС, гражданин на Никарагуа, работещ легално в България, се осигурява по българското законодателство от първия ден на заетост, независимо от евентуално паралелно осигуряване в родината си. Няма спогодба между България и Никарагуа, която да координира периодите на осигуряване, така че натрупаният осигурителен стаж в Никарагуа не се признава автоматично от НОИ при преценка на правото на българска пенсия.

Здравноосигурителните права възникват от датата на плащане на здравноосигурителна вноска в България. Данъчното облагане на дохода се определя от българското законодателство за местни/чуждестранни лица, независимо от евентуални данъчни задължения в Никарагуа, тъй като липсва СИДДО между двете държави.

Ако българин работи или се осигурява в Никарагуа

Българин, нает или самонает в Никарагуа, се включва в системата на INSS по общия ред – задължително при трудов договор, доброволно при самонаета дейност. Осигурителните вноски, платени в Никарагуа, не се признават автоматично от НОИ за целите на българската пенсия, тъй като липсва двустранна спогодба или прилагане на регламенти на ЕС (Никарагуа не е държава – членка на ЕС/ЕИП).

Данъчното облагане в Никарагуа е основано на териториален принцип – облага се само доходът, генериран в страната. Ако българинът остане местно лице за данъчни цели на България (например по критерия за постоянен адрес или център на жизнени интереси), той може да дължи данък и в България върху същия доход, без възможност за данъчен кредит по СИДДО, тъй като такава спогодба не съществува. Препоръчително е предварителна консултация с данъчен специалист за определяне на данъчното резидентство и избягване на двойно данъчно облагане чрез вътрешните разпоредби на ЗДДФЛ, а не чрез международен договор.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Никарагуа

При командироване на служители от българска компания в Никарагуа не се прилага формуляр A1 (той е инструмент единствено в рамките на координацията на ЕС/ЕИП/Швейцария) – вместо това работодателят трябва да прецени отделно осигурителните и данъчните задължения във всяка държава според вътрешното ѝ законодателство. Съществува реален риск от двойно осигуряване – плащане на вноски както в България (по силата на българското осигурително законодателство), така и в Никарагуа (по силата на териториалния обхват на INSS), без механизъм за компенсация.

За дистанционни работници (remote work) е необходима внимателна преценка на данъчното резидентство и мястото на извършване на трудова дейност, тъй като Никарагуа може да претендира за данъчно облагане на доход, генериран физически на нейна територия, дори при договор с чуждестранен работодател. Препоръчва се документиране на всички периоди на пребиваване, трудови договори и платени вноски и в двете държави като защита при бъдещи проверки.

Роля на НОИ и НАП: НОИ администрира спогодбите за социална сигурност, но тъй като такава липсва с Никарагуа, тя не може да координира осигурителни периоди. НАП определя приложимото данъчно законодателство и данъчното резидентство на български граждани с доходи от Никарагуа съгласно вътрешните разпоредби на ЗДДФЛ и ЗКПО, при отсъствие на СИДДО.

Фрийлансъри и самонаети лица в Никарагуа

Самонаетите лица в Никарагуа не са задължени автоматично да се осигуряват в INSS – покритието е доброволно. Тези, които изберат да се осигуряват, дължат обща вноска от около 22,25% от декларирания месечен доход (14% за пенсионно, инвалидно и осигуряване за преживели лица, плюс 8,25% за болест и майчинство), с минимална база от декларирания доход не по-ниска от определени прагове, обвързани с минималната работна заплата.

Данъчно самонаетите лица се облагат по същата прогресивна скала на IR като служителите, с изисквания за регистрация пред DGI и месечно или тримесечно отчитане в зависимост от категорията данъкоплатец. ДДС (15%) се прилага при доставка на облагаеми услуги, ако оборотът надхвърля прага за регистрация – конкретните прагове за задължителна регистрация по ДДС не бяха потвърдени в прегледаните официални източници за 2026 г.

Сравнение с българския контекст на ЕООД/самоосигуряващи се лица: За разлика от България, където самоосигуряването в НОИ е задължително за упражняващите свободна професия или дейност като едноличен търговец, в Никарагуа доброволният характер на осигуряването означава, че много фрийлансъри остават без осигурителен стаж, освен ако съзнателно не се регистрират в INSS.

Рискове за българи, работещи дистанционно с клиенти в Никарагуа: Ако услугата се предоставя дистанционно без физическо присъствие в Никарагуа, обичайно не възниква данъчно задължение там поради териториалния принцип на облагане, но плащанията от местни възложители в Никарагуа към чуждестранни изпълнители могат да подлежат на удържане на данък при източника – препоръчва се проверка на конкретния договор с данъчен консултант.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Собственик на ЕООД/ООД в България с клиенти или доставчици в Никарагуа трябва да имат предвид липсата на СИДДО – плащания между двете държави (например дивиденти, лицензионни възнаграждения, консултантски хонорари) могат да бъдат обложени изцяло и в двете юрисдикции без възможност за облекчение по международен договор.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава точния праг за задължителна ДДС регистрация на самонаети лица в Никарагуа през 2026 г.

Работодатели, payroll и служители в Никарагуа

Регистрацията на работодател в Никарагуа изисква вписване както в DGI (за данъчни цели), така и в INSS (за осигурителни цели), преди наемане на първия служител. От първия ден на заетост работодателят е длъжен да удържа осигурителните вноски на служителя (7%) и своите собствени вноски (21,5% или 22,5% в зависимост от броя на служителите), плюс 2% данък INATEC върху цялата ведомост за обучение на работната сила.

Удържането и внасянето на данъка върху доходите на служителите (IR) се извършва месечно чрез декларация Form IR-122, изчислен по прогресивната скала. Годишна декларация (Form IR-106) се подава само за служители с доходи от двама или повече работодатели, надхвърлящи общо 100 000 NIO годишно (PwC – Tax administration).

Практически пример: Работодател с 45 служители и обща месечна ведомост от 900 000 NIO дължи допълнително около 193 500 NIO месечно за INSS (21,5%) плюс 18 000 NIO за INATEC (2%) – общо близо 211 500 NIO допълнителен разход върху ведомостта, отделно от удържания и внесен данък IR на служителите.

Сравнение с България: Административната тежест е сравнима, но в Никарагуа работодателят следи прага от 50 служители, тъй като преминаването над него автоматично повишава осигурителната ставка – специфика, която няма пряк аналог в българската система.

Кога е полезна payroll услуга: При наемане на първи местен служител в Никарагуа, при управление на смесени екипи между България и Никарагуа, или при доближаване до прага от 50 служители, професионална payroll консултация помага за коректно бюджетиране и спазване на месечните срокове пред INSS и DGI.

Данъци в Никарагуа през 2026 г.

Никарагуа прилага териториална данъчна система – облага се само доходът, генериран на нейна територия, независимо от гражданството или местожителството на лицето. Резидентите физически лица се облагат по прогресивна скала: доход до 100 000 NIO годишно е освободен; от 100 000 до 200 000 NIO – 15% върху горницата; от 200 000 до 350 000 NIO – минимум 15 000 NIO плюс 20% върху горницата; от 350 000 до 500 000 NIO – минимум 45 000 NIO плюс 25%; над 500 000 NIO – минимум 82 500 NIO плюс 30% (PwC – Taxes on personal income).

Нерезидентите, получаващи доход от източник в Никарагуа, дължат окончателен данък при източника от 20%, независимо от вида доход. Осигурителната вноска на служителя (7%) е признат разход за данъчни цели при определяне на облагаемия доход (PwC – Deductions).

Корпоративният данък (CIT) е 30% върху нетния облагаем доход или окончателен минимален данък от 1% до 3% върху брутния приход за годината – прилага се по-високата стойност от двете (PwC – Taxes on corporate income). ДДС (IVA) е 15% при стандартна ставка, с 0% за износ на стоки и услуги и определени освобождавания за основни хранителни продукти, лекарства и образователни материали.

Данъчно споразумение с България: Няма действаща СИДДО между България и Никарагуа – потвърдено чрез официалния списък на държавите със сключени спогодби, публикуван от Министерството на финансите на България. Това означава, че доходи, реализирани между двете държави, могат да подлежат на пълно данъчно облагане и в двете юрисдикции, без автоматично облекчение по международен договор.

Практически последици за фрийлансъри и компании: Липсата на СИДДО прави особено важно предварителното данъчно планиране при трансгранични договори – включително преценка на данъчното резидентство, документиране на удържани данъци в чужбина и, при необходимост, прилагане на едностранни облекчения по вътрешното българско законодателство.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че осигуряването автоматично следва данъчното резидентство – двете системи в Никарагуа (INSS и DGI) функционират отделно.
• Пренебрегване на регистрацията пред INSS при наемане на първия местен служител в Никарагуа.
• Объркване на правилата за наети и самонаети лица – самонаетите не са автоматично осигурени, за разлика от служителите.
• Погрешно прилагане на логиката за координация на ЕС (формуляр A1, регламенти 883/2004 и 987/2009) към Никарагуа, която не е държава – членка на ЕС/ЕИП.
• Игнориране на факта, че пенсиите за старост, инвалидност и преживели лица по системата на INSS не се изплащат извън територията на Никарагуа.
• Пропускане на месечните срокове за подаване на отчети към INSS и DGI, което води до лихви и санкции.
• Приемане, че съществува спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Никарагуа – такава не е сключена към момента на изготвяне на тази статия.
• Непровеждане на регистрация в системата на INSS от страна на самонаети лица, което води до липса на бъдещ осигурителен стаж и пенсионни права.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори за осигуровки и данъци вместо на официалните ставки, публикувани от INSS и DGI.
• Неводене на документация за периоди на пребиваване и плащания в двете държави при трансгранична трудова дейност, което усложнява бъдещи данъчни или осигурителни проверки.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници