Социално осигуряване и данъци в Малдивите (2026)

Основни параметри за Малдивите през 2026 г.

Забележка: за параметри без изрично посочена стойност по-горе е използвана формулировката „Няма намерено официално потвърждение“, а не предположение или изчислена стойност.

Малдиви vs България: основни практически разлики

Данъчната структура в Малдивите е коренно различна от българската. Докато България прилага единна ставка от 10% върху доходите на физическите лица и отделна, добре регулирана осигурителна система чрез НОИ, покриваща почти всички социални рискове, Малдивите разчитат на прогресивен данък общ доход с необлагаем минимум до MVR 720 000 годишно (приблизително MVR 60 000 месечно) и на отделна, тясно фокусирана пенсионна схема (MRPS), която не покрива болест, майчинство или безработица паралелно с осигурителните вноски – тези рискове се управляват основно чрез трудовото законодателство (платени отпуски) и целеви социални програми, а не чрез класически осигурителни плащания.

За работодателя тежестта в Малдивите е количествено по-ниска от българската – минимум 7% пенсионна вноска върху основната заплата, без допълнителни здравни или други осигурителни проценти. В България работодателската тежест включва множество отделни пера (ДОО, ДЗПО, здраве, трудова злополука), които общо надвишават малдивския еквивалент. Административната тежест обаче не е непременно по-малка – воденето на регистри за заплати, извънреден труд, отпуски и сервизен таксов бонус (service charge) в туристическия сектор изисква прецизно спазване на Закона за заетостта.

За самонаетите лица разликата е съществена: в България самонаетите имат задължителни авансови и годишни осигурителни вноски в определени граници на дохода, докато в Малдивите участието в MRPS е изцяло доброволно, а данъчното облагане следва общите правила на MIRA за физически лица без отделен осигурителен слой.

По отношение на здравеопазването, българската НЗОК се финансира чрез задължителни здравни вноски от заплатата, докато Aasandha в Малдивите е финансирана директно от държавния бюджет – без пряко удържане от заплатата на служителя, което на теория намалява нетната тежест върху доходите, но означава по-малка прозрачност за индивидуалния принос и по-голяма зависимост от бюджетната политика на държавата.

Cross-border рискът е сериозен най-вече заради липсата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на споразумение за координация на социалната сигурност между двете държави – за разлика от вътрешноевропейските случаи, тук не се прилагат нито Регламент (ЕО) 883/2004, нито изградена билатерална рамка.

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Системата за данъци и социална защита в Малдивите е изградена около три отделни институции, а не около единна осигурителна каса както в България. Maldives Inland Revenue Authority (MIRA) администрира данък общ доход, GST/TGST, корпоративен данък и Employee Withholding Tax. Maldives Pension Administration Office (Pension Office/MPAO) управлява задължителната пенсионна схема MRPS и държавната Basic Pension. National Social Protection Agency (NSPA) администрира универсалната здравна схема Husnuvaa Aasandha и целеви социални програми (помощ за хора с увреждания, хранителни субсидии, помощ за приемни родители). Labour Relations Authority (LRA) следи спазването на Закона за заетостта (Employment Act, Закон № 2/2008), включително отпуските и минималната работна заплата.

Финансирането е смесено: пенсионната схема MRPS е капиталонатрупваща и се финансира изцяло от вноските на служители и работодатели; държавната Basic Pension и Aasandha се финансират директно от държавния бюджет чрез общи данъчни приходи (основно GST/TGST и данък общ доход/корпоративен данък), а не чрез специализирана осигурителна вноска.

Практическо значение: за българин, който плаща заплата на служител в Малдивите или наема местен изпълнител, това означава, че „осигурителната тежест“ де факто се свежда основно до пенсионната вноска от 14% (разделена 7/7), докато здравеопазването не изисква отделна вноска от заплатата – за разлика от българския модел, където здравната вноска е отделен и задължителен елемент от брутното трудово възнаграждение.

Пример: българска компания, която открива представителство в Малдивите и наема местен персонал, трябва да бюджетира единствено пенсионната вноска на работодателя (минимум 7% от основната заплата) като пряка „осигурителна“ разходна позиция – без допълнителна здравна или друга вноска от заплатата, но с ясно определени изисквания за отпуски по Employment Act.

Не беше намерен официален публичен източник, който да описва единна „осигурителна институция“ от типа на НОИ в Малдивите – функциите са разпределени между MIRA, Pension Office и NSPA.

Глава II: Здравни грижи

Здравното обслужване в Малдивите се осигурява чрез Husnuvaa Aasandha – универсална, финансирана от държавата схема, администрирана от NSPA и оперативно управлявана от Aasandha Company Ltd. Схемата покрива посочени болнични и извънболнични услуги и медикаменти в държавни болници и здравни центрове, както и в частни доставчици, одобрени (empanelled) от Aasandha. От предишен годишен таван от MVR 100 000 на глава от населението, схемата е преработена в „Husnuvaa Aasandha“ с премахнат таван за определени услуги.

Еднократни изисквания за достъп: заявление за Aasandha, копие от националната лична карта, актуални медицински документи и – при нужда – копие от паспорт (за чужденци с право на достъп при определени условия).

Практическо значение: достъпът до Aasandha по правило е обвързан с малдивско гражданство; чужденци (включително българи, работещи легално в Малдивите) трябва да разчитат основно на частно здравно осигуряване, осигурено от работодателя или самостоятелно закупено, тъй като универсалната държавна схема е насочена към малдивски граждани.

Пример: български специалист, нает от малдивски хотелски оператор, обичайно получава частна здравна застраховка като част от пакета допълнителни придобивки, тъй като Aasandha не покрива автоматично чуждестранни служители по същия начин, както малдивски граждани.

Сравнение с България: НЗОК разчита на задължителна здравна вноска от 8% (общо работодател и служител) върху брутното трудово възнаграждение; Aasandha не изисква пряка вноска от заплатата, а се финансира от общия държавен бюджет.

Не беше намерено официално публично потвърждение за автоматично покритие на чуждестранни работници по Aasandha на същите условия като малдивски граждани – препоръчително е изричната проверка на трудовия договор и частната здравна полица.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Съгласно чл. 42 от Закона за заетостта (Employment Act, Закон № 2/2008), всеки работодател е длъжен да предостави поне 30 дни платен болничен отпуск годишно. От тях 15 дни могат да се ползват без представяне на медицинско удостоверение, стига отсъствието да не надвишава 2 последователни дни наведнъж. За останалите дни е задължително медицинско удостоверение от лицензиран медицински специалист, признат от Министерството на здравеопазването, представено в първия работен ден след връщането на работа.

Практическо значение: това е обезщетение, изплащано директно от работодателя като част от трудовото възнаграждение – не съществува отделна осигурителна каса (аналог на НОИ), която да компенсира работодателя за тези плащания.

Пример: служител, който отсъства 5 последователни дни поради грип, трябва да представи медицинско удостоверение при връщането си; работодателят изплаща пълната заплата за тези дни в рамките на годишния лимит от 30 дни.

Сравнение с България: в България първите 3 работни дни от временната неработоспособност се заплащат от работодателя, а от 4-ия ден обезщетението се поема от НОИ въз основа на осигурителния доход; в Малдивите цялата тежест остава върху работодателя без осигурително компенсиране.

Официален източник: Employment Act (Law No. 2/2008), чл. 42, консолидиран текст на Labour Relations Authority (lra.gov.mv).

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Чл. 43 от Employment Act предвижда 60 дни платено майчинство при представяне на медицинско удостоверение с очаквана дата на раждане, като до 30 от тези дни могат да бъдат взети преди очакваната дата на раждане. При медицинско удостоверение за невъзможност за връщане на работа (поради здравословното състояние на майката или бебето) се предоставят допълнителни 28 дни, като работодателят има право на преценка дали да заплати тези допълнителни дни. Служителката запазва всички права и придобивки по трудовия договор, включително правото на повишение, а срокът на майчинството не прекъсва трудовия стаж.

След изтичане на майчинството служителката има право на 2 дневни почивки от по 30 минути за грижа за детето до навършване на 1-годишна възраст (чл. 45). Съществува и възможност за неплатен отпуск до 1 година, разпределен между майката и бащата, ако и двамата работят при един и същ работодател (чл. 46).

Бащите имат право на 3 дни платен отпуск по случай раждането на дете (чл. 48), считано от датата на раждането.

Сравнение с България: НОИ изплаща обезщетение за майчинство до 410 дни на база осигурителен доход; в Малдивите обезщетението е фиксирано на 60 (+28) дни и се изплаща директно от работодателя, без осигурителна компенсация.

Практическо значение за работодатели: бюджетирането на разходите за майчинство и бащинство в Малдивите остава изцяло в тежест на работодателя – това трябва да се калкулира при структуриране на трудовите разходи, за разлика от българския модел, при който тежестта се прехвърля към НОИ след определен период.

Официален източник: Employment Act (Law No. 2/2008), чл. 43–48, lra.gov.mv.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Финансовата подкрепа за хора с увреждания се администрира от NSPA съгласно Закона за хората с увреждания (Disability Act, Закон № 8/2010). Съгласно официална информация на президентската администрация от края на 2024 г., базовата помощ за увреждане е увеличена, като общият размер на помощта за допустими лица достига MVR 6 000 в зависимост от степента и вида на увреждането. Регистрацията се извършва чрез Националния регистър на хората с увреждания (National Disability Registry, NDR), администриран от NSPA.

Практическо значение: тази помощ е насочена основно към малдивски граждани и не е обвързана пряко с осигурителен принос или трудов статус – тя функционира като социална, а не като класическа осигурителна инвалидна пенсия.

Пример: малдивски гражданин с призната физическа увреждане може да кандидатства пред NSPA за регистрация в NDR и впоследствие за финансова помощ, независимо дали е бил някога нает на трудов договор.

Сравнение с България: НОИ изплаща пенсия за инвалидност въз основа на осигурителен стаж и осигурителен доход, докато малдивската система разчита на социална помощ, финансирана от държавния бюджет, без пряка връзка с трудов принос.

Не беше намерено официално публично потвърждение за отделна „инвалидна пенсия“, обвързана с осигурителен стаж, аналогична на българската – системата в Малдивите е структурирана като социална помощ чрез NSPA.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система в Малдивите има два стълба. Първо, Maldives Retirement Pension Scheme (MRPS) – задължителна капиталонатрупваща схема за служители на възраст между 16 и 65 години, с обща вноска от 14% от пенсионируемата заплата (базова заплата), разпределена по равно между работодател (минимум 7%) и служител (7%). Работодателят може по своя преценка да поеме и дела на служителя изцяло. Чуждестранни работници и самонаети лица могат да участват доброволно. Вноските се инвестират от Pension Office в различни класове активи под надзора на Capital Market Development Authority.

При навършване на 65-годишна възраст натрупаните средства в индивидуалната пенсионно-спестовна сметка (Retirement Savings Account, RSA) се изплащат разсрочено – стандартно за период от 168 месеца (14 години), а при ранно теглене – за 264 месеца (22 години).

Второ, съществува държавна нелихвена Basic Pension (Стара възрастова базова пенсия) – фиксирана месечна сума от MVR 5 000 (в сила от март 2019 г.), изплащана на всички малдивски граждани, пребиваващи в страната, навършили 65 години, при условие че не получават повече от два пъти нейния размер (MVR 10 000) от MRPS или повече от MVR 5 000 от друга държавно финансирана пенсионна схема – в тези случаи се прилагат пропорционални приспадания.

Практическо значение: за българи, работили временно в Малдивите, натрупаните средства в MRPS остават лично право в индивидуалната сметка, но достъпът до Basic Pension е ограничен до малдивски граждани и следователно не е приложим за чуждестранни работници.

Пример: служител с натрупани MVR 1 000 000 в RSA сметката при навършване на 65 години ще получава около MVR 5 952 месечно за период от 168 месеца съгласно официалния пенсионен калкулатор на Pension Office.

Сравнение с България: НОИ прилага разходопокривен модел с точкова система (осигурителен стаж + коефициент на осигурителен доход), докато MRPS е чисто капиталонатрупваща схема, а Basic Pension е държавна социална пенсия без връзка с трудов принос.

Официален източник: pension.gov.mv (MRPS и Basic Pension), Pension Act (Law No. 8/2009).

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Няма намерен официален публичен източник, който да потвърждава отделна, самостоятелна схема за обезщетения на преживели лица (напр. наследствена пенсия) от типа на българската наследствена пенсия, администрирана от НОИ. Средствата, натрупани в индивидуалната RSA сметка по MRPS, представляват лична собственост на осигуреното лице и по правило подлежат на наследяване съгласно общите правила на наследственото право и регламентите на Pension Office, но конкретна публична правна рамка за автоматично „обезщетение за преживели лица“ не беше открита в изследването.

Практическо значение: наследниците на починал служител, участвал в MRPS, следва да се обърнат директно към Pension Office за изясняване на процедурата по наследяване на баланса в RSA сметката.

Сравнение с България: НОИ изплаща наследствена пенсия на преживели съпруг/деца при определени условия за осигурителен стаж на починалото лице – такъв паралелен механизъм не беше потвърден за Малдивите извън наследяването на личния пенсионен баланс.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна схема за обезщетения на преживели лица извън наследяването на индивидуалната пенсионно-спестовна сметка.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Employment Act задължава работодателите (чл. 75) да прилагат мерки за здраве и безопасност на работното място без такса за служителите, включително осигуряване на защитно оборудване, обучение и медицинска помощ при трудова злополука, както и незабавно уведомяване на компетентния министър в рамките на 48 часа при смърт или сериозно нараняване на служител (чл. 78). Няма намерен официален публичен източник за отделна парична компенсаторна схема тип „осигуровка трудова злополука“ с фиксиран процент вноска, аналогична на българската.

Практическо значение: отговорността при трудова злополука в Малдивите изглежда се реализира основно чрез работодателска отговорност (осигуряване на медицинска помощ и безопасност), а не чрез отделна осигурителна каса, финансираща обезщетения.

Пример: служител, пострадал при трудова злополука на резортен остров, има право на осигурена от работодателя медицинска помощ съгласно чл. 75(6) от Employment Act, но не беше открито официално потвърждение за фиксирано парично обезщетение, изчислено на база загубена трудоспособност.

Сравнение с България: НОИ администрира фонд „Трудова злополука и професионална болест“ с отделна работодателска вноска и конкретни парични обезщетения при загубена работоспособност.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна парична осигурителна схема за трудова злополука и професионална болест в Малдивите извън общите задължения на работодателя за безопасност и медицинска помощ.

Глава IX: Семейни обезщетения

NSPA администрира няколко целеви програми със семеен характер, включително програма за помощ на приемни родители (Foster Parent Allowance) съгласно Закона за социална закрила (Social Protection Act, Закон № 2/2014) и хранителни субсидии за уязвими домакинства с цел осигуряване на достъп до основни хранителни продукти. Employment Act допълнително предвижда 10 дни платен отпуск за семейни задължения (чл. 47) годишно за всеки служител, за грижа за болни членове на семейството, и 5 дни платен отпуск по повод обрязване на дете (чл. 49).

Практическо значение: за разлика от универсалните детски надбавки в България, семейната подкрепа в Малдивите е предимно целева и обвързана с конкретни критерии за уязвимост, а не с автоматично право при раждане на дете.

Сравнение с България: Агенцията за социално подпомагане предоставя месечни детски надбавки на почти всички семейства с деца до определен доходен праг; в Малдивите такава универсална парична добавка не беше открита в официалните източници.

Не беше намерен официален публичен източник за универсална парична семейна/детска добавка в Малдивите, сравнима по обхват с българската система.

Глава X: Безработица

Към момента на изготвяне на тази статия не беше намерена официална, постоянно действаща държавна схема за обезщетение при безработица в Малдивите. Единственият документиран механизъм е временната Income Support Allowance, въведена по време на пандемията COVID-19 (2020 г.) с подкрепата на Световната банка, предоставяща временна помощ до MVR 5 000 месечно на загубили доход работници – механизъм, който беше извънреден и ограничен във времето, а не постоянна осигурителна практика.

Практическо значение: служители, загубили работата си в Малдивите, не могат да разчитат на редовно обезщетение за безработица, аналогично на българското; финансовата им сигурност зависи основно от лични спестявания, обезщетение при уволнение по трудовия договор и евентуални целеви социални програми на NSPA.

Сравнение с България: НОИ изплаща обезщетение за безработица при регистрация в Бюрото по труда и минимален осигурителен стаж от 12 месеца през последните 18 месеца – такава постоянна система не беше потвърдена за Малдивите.

Не беше намерена официална координационна рамка или постоянна държавна схема за обезщетение при безработица в Малдивите към момента на изготвяне на тази статия.

Глава XI: Минимални средства

NSPA прилага няколко целеви програми за подпомагане на домакинства с ниски доходи, включително хранителни субсидии и финансова помощ за терапевтични услуги, съгласно Закона за социална закрила (Social Protection Act, Закон № 2/2014). Няма намерен официален публичен източник за единна, универсална схема за гарантиран минимален доход, сравнима по структура и обхват с българския механизъм за месечна помощ за лица и семейства с ниски доходи.

Практическо значение: подпомагането в Малдивите е фрагментирано в отделни целеви програми, а не централизирано в единна каса за минимален доход – заявителите трябва да преценяват допустимостта си по всяка отделна програма на NSPA.

Сравнение с България: Агенцията за социално подпомагане прилага единен механизъм за оценка на нуждите и предоставяне на месечна помощ до гарантирания минимален доход.

Не беше намерено официално публично потвърждение за единна универсална схема за минимални доходи в Малдивите, сравнима по обхват с българската.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Извън финансовата помощ за хора с увреждания, администрирана от NSPA (вж. Глава V), не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава отделна универсална държавна схема за дългосрочни грижи (напр. институционализирана грижа за възрастни хора или хора с тежки увреждания) в Малдивите, сравнима по обхват с услугите по българския Закон за социалните услуги.

Практическо значение: семействата в Малдивите, нуждаещи се от дългосрочна грижа за възрастен или зависим член, разчитат основно на комбинация от семейна подкрепа, финансова помощ за увреждания от NSPA и услуги на неправителствени организации.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна универсална схема за дългосрочни грижи в Малдивите.

Cross-border казуси между Малдивите и България

Ако гражданин на Малдивите работи или се осигурява в България

Тъй като Малдивите не са членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, не се прилага Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Малдивски гражданин, който работи в България по трудов договор, се осигурява по общите правила на българското законодателство (КСО) – вноските се дължат към НОИ и НЗОК по същия начин, както за всеки друг чуждестранен работник без приложима спогодба. НАП определя данъчното му резидентство съгласно вътрешните правила на ЗДДФЛ (обичайно над 183 дни престой в България в рамките на 12 месеца или център на жизнени интереси в страната).

Риск от двойно осигуряване: без билатерално споразумение за социална сигурност, осигурителните периоди, натрупани в Малдивите (напр. в MRPS), не се сумират автоматично с българския осигурителен стаж пред НОИ. A1 удостоверение по смисъла на Регламент 883/2004 не е приложимо, тъй като то важи само в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария.

Здравно осигуряване и права: малдивски гражданин, пребиваващ и работещ в България, получава достъп до НЗОК по общите правила за чуждестранни осигурени лица, без връзка с предишното му участие в Aasandha.

Не беше намерена официална координационна рамка между България и Малдивите, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди.

Ако българин работи или се осигурява в Малдивите

Българин, нает на трудов договор в Малдивите, подлежи на данък общ доход по прогресивната скàла на MIRA върху дохода, реализиран в Малдивите (като нерезидент или временен резидент), и обичайно участва доброволно (а не задължително) в MRPS, освен ако работодателят изрично не го регистрира и заплаща вноски. Едновременно с това, ако лицето остава данъчно резидент на България (напр. поради център на жизнени интереси или семейство в България), то остава задължено да декларира съответния доход и в България по ЗДДФЛ, освен ако не бъде доказано обратното пред НАП.

Риск от двойно данъчно облагане: без действаща СИДДО между България и Малдивите, доходите могат теоретично да бъдат обложени и в двете държави. В такъв случай единственият механизъм за избягване на двойното облагане е вътрешното българско законодателство (напр. данъчен кредит по чл. 76 от ЗКПО/ЗДДФЛ за доход, обложен в чужбина, при наличие на документи), а не спогодба.

Осигурителен статус: осигурителните периоди, натрупани доброволно в MRPS, не се признават автоматично за целите на българския осигурителен стаж пред НОИ поради липсата на билатерално споразумение.

Здравни права: българин, работещ в Малдивите, обичайно не получава достъп до Aasandha (насочена основно към малдивски граждани) и трябва да разчита на частна здравна застраховка, осигурена обичайно от работодателя.

Не беше намерена официална СИДДО или спогодба за социална сигурност между България и Малдивите – препоръчва се индивидуална данъчна консултация преди приемане на работа в Малдивите.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Малдивите

Българска компания, наемаща изпълнители или служители в Малдивите (или обратно – малдивска компания с експозиция към България), трябва да анализира внимателно данъчното резидентство на изплащащото лице, мястото на извършване на дейността и евентуалното възникване на място на стопанска дейност (permanent establishment) в едната или другата юрисдикция. Без СИДДО, рискът от двойно облагане на печалбата на бизнеса е реален и не се смекчава от договорни механизми, освен вътрешни данъчни кредити.

Дистанционна работа: ако служител на българска компания работи дистанционно от Малдивите за продължителен период, е възможно да възникнат данъчни задължения в Малдивите (в зависимост от продължителността и естеството на дейността) и едновременно да се запази данъчното задължение в България – този сценарий изисква индивидуален преглед на фактите.

Регистрация на payroll: ако компания наема директно служители на място в Малдивите, тя следва да се регистрира пред MIRA за EWT и пред Pension Office за MRPS вноски на местните служители, независимо от формата на присъствие в страната.

Документи за съхранение: трудови договори, доказателства за платени данъци в Малдивите (за целите на бъдещ данъчен кредит в България), удостоверения за пребиваване и записи за платени пенсионни вноски.

Не беше намерена официална координационна рамка между България и Малдивите за бизнес и трудова мобилност – всеки конкретен случай изисква индивидуален преглед от данъчен консултант, запознат с двете юрисдикции.

Фрийлансъри и самонаети лица в Малдивите

Самонаетите лица в Малдивите се регистрират пред MIRA по общите правила за физически лица, подлежащи на данък общ доход, ако генерираният доход надвишава определените прагове. Няма отделен режим на „самоосигуряване“ от типа на българското самоосигуряващо се лице с фиксирани минимални и максимални осигурителни прагове – участието в MRPS остава изцяло доброволно, без фиксиран процент вноска, а размерът и честотата на плащанията се определят от самото лице, стига годишният размер да не надвишава вноската на най-високо платения държавен служител.

Данъчни задължения: подаване на годишна данъчна декларация пред MIRA чрез MIRAconnect, с прогресивно облагане на нетния облагаем доход по същата скàла като за наетите лица.

GST задължения: самонаети лица, предоставящи облагаеми стоки или услуги над определения оборотен праг, трябва да се регистрират за GST и да начисляват съответната ставка (8% в общия сектор).

Сравнение с българския ЕООД/самоосигуряване контекст: за българи, обмислящи дистанционна фрийлансърска дейност с малдивски клиенти (без физическо присъствие в Малдивите), обичайно не възниква малдивско данъчно задължение, тъй като данъкът в Малдивите се основава на източника на дохода и/или местожителството в страната – но е препоръчително изрично да се провери статутът чрез правилата на MIRA за нерезиденти преди сключване на договори.

Рискове за българи, работещи дистанционно от Малдивите: ако български фрийлансър се премести физически в Малдивите и работи дистанционно за българи или чуждестранни клиенти, той може да стане данъчен резидент на Малдивите след определен период на престой, което би довело до задължение за деклариране на световния му доход пред MIRA – паралелно с евентуалното му данъчно задължение в България, ако не докаже промяна на данъчното си резидентство.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: малдивски предприемач, регистриращ дружество в България (напр. ЕООД) с реално управление от Малдивите, трябва да прецени внимателно къде се намира мястото на действително управление, тъй като това може да доведе до признаване на българско данъчно резидентство на дружеството.

Кога е полезен счетоводен съвет: при откриване на стопанска дейност с паралелна експозиция към Малдивите и България, препоръчително е да се потърси координирана данъчна консултация за избягване на двойно данъчно третиране на един и същ доход.

Работодатели, payroll и служители в Малдивите

Работодателите в Малдивите трябва да се регистрират пред MIRA за целите на Employee Withholding Tax (EWT) и да удържат съответния данък от възнагражденията на служителите си всеки месец, като подават декларация и превеждат удържаните суми в определените срокове. Паралелно, всеки служител между 16 и 65 години трябва да бъде регистриран в MRPS в Pension Office, като работодателят удържа 7% от основната заплата и добавя собствен дял от минимум 7%, с превод на вноските до 15-о число на следващия месец.

Employer registration: регистрация на бизнеса и на всеки нает служител в системите на MIRA и Pension Office преди началото на трудовите правоотношения.

Payroll withholding: изчисляване на EWT по прогресивната скàла на данък общ доход и удържането му директно от брутното трудово възнаграждение.

Служебен таксов бонус (Service Charge): задължителен минимум от 10% в туристическия сектор, разпределян изцяло сред допринасящите служители, с изрично изискване за поддържане на записи и двугодишно докладване пред LRA и MIRA.

Съответствие с отчетни срокове: липсата на своевременна регистрация или превод на вноски по MRPS води до глоба от MVR 100 за забавен месец плюс наказателна лихва от 0.5% от общата сума на вноската за всеки просрочен месец.

Сравнение с България: в България работодателят подава декларация обр. 1 и обр. 6 пред НАП с ежемесечна отчетност на всички осигурителни фондове (ДОО, ДЗПО, здраве); в Малдивите отчетността е разделена между MIRA (данъци) и Pension Office (пенсия), без единна обединена декларация.

Практически пример: компания с 10 служители в туристически сектор трябва едновременно да управлява EWT удръжки към MIRA, пенсионни вноски към Pension Office и разпределение на Service Charge – три паралелни административни потока вместо една обединена декларация, каквато е практиката в България.

Кога са полезни ТРЗ услуги: при паралелно управление на персонал в България и Малдивите, координирани ТРЗ услуги помагат за избягване на пропуски в сроковете за подаване на декларации във всяка от двете юрисдикции.

Данъци в Малдивите през 2026 г.

Данък общ доход на физическите лица: прогресивна скàла съгласно Income Tax Act (Law No. 25/2019) – 0% до MVR 720 000 годишно; 5.5% за частта между MVR 720 000 и MVR 1 200 000; 8% за частта между MVR 1 200 000 и MVR 1 800 000; 12% за частта между MVR 1 800 000 и MVR 2 400 000; 15% за частта над MVR 2 400 000. Местните лица (резиденти) се облагат за световния си доход; нерезидентите и временните резиденти – само за доход, реализиран в Малдивите.

Корпоративен данък: данък общ доход за юридически лица (различни от банки) при прогресивна структура с необлагаем минимум от MVR 500 000 годишна печалба и ставка от 15% за печалбата над този праг; банките се облагат отделно с 25% данък върху таксуемата им печалба.

GST/TGST: Общ GST в размер на 8% (в сила от 1 януари 2023 г.) за стоки и услуги извън туристическия сектор; Tourism GST (TGST) в размер на 17% (в сила от 1 юли 2025 г.) за туристически услуги.

Данък при източника за нерезиденти: дивиденти, лихви и роялти, изплащани на местни лица – 0%; изплащани на нерезиденти – по правило 10%, освен изрично посочени изключения (напр. лихви към одобрени от MIRA банкови или финансови институции).

Данъчна резиденция: определя се съгласно правилата, публикувани от MIRA в раздел „Am I a Tax Resident?“ – обичайно свързана с продължителността на престоя и центъра на жизнени интереси в Малдивите.

СИДДО с България: не беше намерена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Малдивите и България в официалния списък на МИРА (действащи спогодби: ОАЕ, Бангладеш, Малайзия, Хонконг – предстояща, плюс многостранното СААРК споразумение).

Практически последици за фрийлансъри и компании: липсата на СИДДО означава, че доход, обложен в Малдивите, не подлежи автоматично на освобождаване в България – необходимо е позоваване на вътрешния данъчен кредит по ЗДДФЛ/ЗКПО и представяне на доказателства за платен данък в Малдивите.

Обменен курс (само за информационни цели, без правно обвързваща стойност): към 16 юли 2026 г. курсът EUR/USD по данни на паричните пазари е около 1.145 USD за 1 EUR, а малдивската руфия (MVR) е фиксирана спрямо щатския долар в диапазон 10.28–15.42 MVR/USD, като на практика се търгува трайно близо до горната граница (около 15.42 MVR/USD). При кръстосан курс (cross-rate) това означава приблизително 17.66 MVR за 1 EUR (1.145 × 15.42). Тъй като ЕЦБ не публикува директен референтен курс за MVR, изчислението е базирано на кръстосан метод USD→MVR и трябва да се третира като ориентировъчно, а не като официален референтен курс.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че осигуряването следва автоматично данъчното резидентство – данъчното и осигурителното третиране в Малдивите се администрират от отделни институции (MIRA и Pension Office) с различни правила.
• Пренебрегване на регистрацията за payroll – работодателите трябва отделно да се регистрират в MIRA за EWT и в Pension Office за MRPS.
• Объркване на правилата за наети и самонаети лица – участието в MRPS е задължително за наети лица и доброволно за самонаети.
• Приемане, че се прилага координация тип ЕС – Регламент (ЕО) 883/2004 не важи за Малдивите, тъй като страната не е членка на ЕС/ЕИП/Швейцария.
• Пренебрегване на правилата за A1 удостоверение – A1 е приложимо само в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария и няма аналог за Малдивите.
• Приемане на автоматичен достъп до здравно осигуряване – Aasandha е насочена основно към малдивски граждани; чужденци обичайно се нуждаят от частна здравна застраховка.
• Пропускане на срокове за отчетност – забавени пенсионни вноски водят до фиксирани глоби и лихви от Pension Office.
• Приемане, че обезщетенията са „преносими“ между държавите – без билатерално споразумение, осигурителните периоди в MRPS не се признават автоматично за българския осигурителен стаж.
• Непроверяване на СИДДО преди сключване на международен договор – липсата на спогодба между България и Малдивите увеличава риска от двойно данъчно облагане.
• Неводене на документация за платени данъци в чужбина – без нея е невъзможно да се приложи вътрешен данъчен кредит в България.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори – данъчните и осигурителни изчисления трябва да се базират на официалните скàли на MIRA и Pension Office, а не на туристически или неофициални сайтове.

Често задавани въпроси (FAQ)

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Освен основните схеми, описани по-горе, NSPA администрира и допълнителни целеви парични програми, включително помощ за приемни родители (Foster Parent Allowance) по Social Protection Act (Закон № 2/2014) и финансова помощ за терапевтични услуги за деца и лица с увреждания. Ramadan Allowance по Employment Act (чл. 51) осигурява еднократно плащане от MVR 3 000 на всеки малдивски служител преди началото на Рамадан, а чуждестранни мюсюлмански служители в частния сектор получават същия размер по преценка на работодателя.

Не беше намерено официално публично потвърждение за допълнителни специални парични обезщетения извън изброените по-горе.