Социално осигуряване и данъци в Кабо Верде (2026)

Най-важното накратко (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как работи осигурителната система на Кабо Верде, администрирана от INPS, и какви са точните вноски за служители, самонаети лица и домашни помощници.
• Как се изчислява и внася данъкът IRPS върху трудови и стопански доходи, включително прогресивните ставки и режима REMPE за микро и малки предприятия.
• Какви обезщетения покрива системата – болест, майчинство/бащинство, инвалидност, старост, преживели лица, трудови злополуки, семейни помощи, безработица и минимални доходи.
• Какви са задълженията на работодателите по отношение на регистрация, декларации (FOS) и срокове за плащане.
• Какви са конкретните рискове за фрийлансъри и дистанционно работещи между България и Кабо Верде.
• Как стои въпросът с двойното данъчно облагане и социалната сигурност при липса на спогодба между двете държави.
• Практическо сравнение с България – вноски, данъчна структура, административна сложност.
• Пълен списък на официалните източници, използвани при изготвянето на анализа.

Данъчната структура в Кабо Верде разчита на прогресивен данък IRPS с ставки между 16,5% и 27,5%, докато България прилага плосък данък върху доходите от 10% съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това означава, че при по-високи доходи данъчната тежест в Кабо Верде расте съществено по-бързо, докато в България тя остава постоянна независимо от размера на дохода.

Осигурителните вноски на служителите в Кабо Верде (8,5%) са значително по-ниски от българските вноски за сметка на осигуреното лице, но работодателската част (16%) е по-скромна от някои европейски системи. Самонаетите лица в Кабо Верде плащат фиксирана вноска от 19,5%, докато в България самоосигуряващите се лица определят осигурителния си доход в рамките на минимален и максимален праг и дължат вноски за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ (по избор) и здравно осигуряване поотделно.

Здравеопазването е структурно различно: в България работи модел на задължително здравно осигуряване чрез НЗОК с отделна вноска от 8%, докато в Кабо Верде публичното здравеопазване се финансира предимно бюджетно, без ясно обособена самостоятелна „здравна вноска“ в рамките на INPS.

Административната сложност за работодателите е сравнима – и двете държави изискват месечни декларации (FOS в Кабо Верде, декларация обр. 1 в България) и месечно внасяне на осигуровки, но сроковете и техническите изисквания за електронно подаване се различават.

Cross-border рискът е съществен: за разлика от вътрешноевропейските трудови отношения, координирани чрез Регламент (ЕО) № 883/2004, между България и Кабо Верде липсва каквато и да е спогодба, което означава, че осигурителните периоди не се сумират автоматично и не съществува гарантиран механизъм за избягване на двойно осигуряване.

Ако гражданин на Кабо Верде работи или се осигурява в България

Тъй като Кабо Верде не е държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, Регламент (ЕО) № 883/2004 не се прилага към гражданин на Кабо Верде, работещ в България, освен ако лицето вече не е обхванато от координацията на друго основание (например статут на дългосрочно пребиваващ в друга държава от ЕС). Осигуряването в България следва общите правила на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, приложими към всяко чуждестранно лице, работещо на българска територия.

Тъй като не съществува двустранна спогодба за социална сигурност между България и Кабо Верде, осигурителните периоди, натрупани в Кабо Верде, не се зачитат автоматично от НОИ при преценка на права по българското законодателство. Не съществува и механизъм за издаване на удостоверение А1 в тази двустранна връзка, тъй като A1 е инструмент, специфичен за координацията по Регламент 883/2004 между държави от ЕС/ЕИП/Швейцария.

Данъчното резидентство се определя отделно от осигурителния статут – гражданин на Кабо Верде, който стане местно лице за данъчни цели в България по критериите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (престой над 183 дни или център на жизнени интереси), дължи данък върху доходите си съгласно българското законодателство, независимо от осигурителния му статут в Кабо Верде.

Ако българин работи или се осигурява в Кабо Верде

Български гражданин, който работи в Кабо Верде, подлежи на задължително осигуряване по местното законодателство чрез INPS – вноските се дължат от първия ден на трудовата дейност, освен ако не е приложимо изрично освобождаване по друга двустранна спогодба на Кабо Верде (например споменатата връзка с Португалия, която не се отнася до България).

Съществува реален риск от двойно осигуряване: българинът може едновременно да дължи вноски в Кабо Верде по силата на упражняваната там трудова дейност и да продължава да е задължен и в България, ако запазва трудово правоотношение с българска компания или статут на самоосигуряващо се лице тук – без механизъм за взаимно признаване на вече внесени вноски.

Данъчно облекчение чрез СИДДО не е приложимо, тъй като България и Кабо Верде нямат сключена данъчна спогодба; евентуалното избягване на двойно данъчно облагане следва да се търси единствено чрез вътрешните разпоредби на всяка държава (например едностранен данъчен кредит, ако такъв е предвиден в местното законодателство), а не чрез международен договор.

По отношение на здравните права – българин, работещ в Кабо Верде, следва предварително да провери реда за достъп до публично здравеопазване там, тъй като здравната система не е пряко обвързана с вноските на INPS.

Пенсионните периоди, натрупани в Кабо Верде, не се сумират автоматично с българския осигурителен стаж – НОИ не разполага с правно основание за взаимно зачитане на периоди при липса на спогодба, което означава, че лицето следва да проследява отделно правата си във всяка юрисдикция и евентуално да кандидатства поотделно за пенсия във всяка от тях, ако изпълнява самостоятелно съответните национални условия.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Кабо Верде

Дистанционната работа за българска компания от територията на Кабо Верде поставя два отделни въпроса: (1) къде възниква задължение за осигуряване на служителя и (2) къде възниква задължение за данъчно облагане на дохода му. При липса на спогодба и извън обхвата на ЕС координацията, всеки от тези въпроси се решава самостоятелно по вътрешното законодателство на всяка държава, което може да доведе до едновременни задължения и в двете юрисдикции.

Специфично за Кабо Верде – PwC посочва данъчно облекчение за нерезидентни служители и самонаети лица, работещи дистанционно за структури извън територията на Кабо Верде, изразяващо се в едногодишно освобождаване от данъчно облагане при доказана трудова връзка. Това облекчение е насочено конкретно към входящи дистанционни работници и не решава автоматично въпроса за осигурителните им задължения в държавата на произход.

Компании, наемащи служители в Кабо Верде чрез договор за услуги (contractor модел вместо трудов договор), следва внимателно да преценят риска от преквалифициране на отношението като трудово от местните власти, което би довело до ретроактивно задължение за осигурителни вноски и данъчно удържане.

Регистрационни и отчетни задължения в България продължават да съществуват за българското дружество, независимо от мястото на полагане на труд от служителя, докато трудовото правоотношение е с българско юридическо лице по българското законодателство – препоръчва се индивидуална данъчна и осигурителна консултация преди структуриране на подобни отношения.

НОИ и НАП нямат институционален канал за пряк обмен на информация с INPS и DNRE поради липсата на спогодба, което означава, че всяка проверка на статута на осигуряване или данъчно облагане в Кабо Верде трябва да се извършва самостоятелно чрез местните органи, а не чрез автоматизирана система като EESSI, използвана в рамките на ЕС.

Регистрацията като самонаето лице в Кабо Верде изисква вписване в INPS като „contribuinte“ в срок до 15 дни от началото на дейността, аналогично на задължението на работодателите. Самонаетите лица дължат фиксирана осигурителна вноска от 19,5% от определената база, освен ако не изберат опростения режим REMPE за микро и малки предприятия, който заменя няколко данъчни и осигурителни задължения с единен специален данък от 4% върху оборота.

За данъчни цели доходите от свободна професия обикновено попадат в Категория Б от IRPS Кодекса (стопански и професионални доходи), с два основни метода на облагане – декларативен метод (при организирана счетоводна отчетност) и опростени режими като REMPE или „Ato Isolado“ (единична изолирана сделка) за инцидентни дейности.

ДДС от 15% се прилага по общите правила за облагаеми доставки, но лицата, регистрирани по REMPE, не начисляват традиционен ДДС – вместо това издават фактури по опростения режим, което може да намали привлекателността им като доставчици за B2B клиенти, търсещи право на данъчен кредит.

Сравнение с българския self-employed/ЕООД контекст: Българските свободни професии и самоосигуряващи се лица определят сами осигурителния си доход в законово определени граници и заплащат вноски за пенсия и по избор за общо заболяване и майчинство, докато в Кабо Верде вноската е фиксиран процент без избор на осигурителен доход в същия смисъл. ЕООД в България предлага корпоративна структура с отделно данъчно облагане на печалбата (10% корпоративен данък), докато REMPE в Кабо Верде е насочен единствено към микро и малки предприятия с ограничен оборот.

Рискове за българи, работещи дистанционно от Кабо Верде: Дори при ползване на временното данъчно облекчение за дистанционни работници, спомената в PwC обобщенията, лицето следва да провери собствения си данъчен статут в България – ако продължава да е местно лице за данъчни цели тук, българските данъчни задължения не отпадат автоматично поради пребиваване в чужбина.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Собственик на бизнес, регистриран в България, но пребиваващ трайно в Кабо Верде, следва внимателно да прецени определянето на данъчното си резидентство, тъй като центърът на жизнени интереси и броят дни на пребиваване могат да доведат до двойно счетоводно/данъчно усложнение при липса на СИДДО между двете държави.

Когато случаят включва едновременни доходи, вноски и данъчни декларации в България и Кабо Верде, професионална счетоводна консултация е особено полезна, тъй като липсата на международна спогодба означава, че всеки отделен въпрос трябва да се анализира самостоятелно според вътрешното законодателство на всяка държава.

Регистрацията на работодателя в INPS е задължителна стъпка преди наемане на първия служител, като компанията трябва да се впише като „contribuinte“ в срок до 15 дни от началото на дейността си. Всяко ново наемане на служител изисква отделно уведомяване на INPS в същия 15-дневен срок.

Payroll удържането включва два компонента: осигурителната вноска на служителя (8,5%) и авансовото удържане на IRPS по прогресивните ставки за категория А. Работодателят добавя своята част от осигурителната вноска (16%) и внася общата сума към INPS.

Месечната декларация Folha de Ordenados e Salários (FOS) може да се подава онлайн чрез портала на INPS (FOS Online) или чрез подаване на XML файл, генериран от система за обработка на заплати – препоръчително за средни и големи работодатели с повече служители.

Сроковете за внасяне на осигурителните вноски са фиксирани на 15-о число на месеца, следващ отчетния период. Забавяне на плащането води до лихви за забава, а системно неспазване на задължението (подаване на FOS без съответното плащане в продължение на 4 последователни месеца) се квалифицира като „тежко неизпълнение“ съгласно официалните правила на INPS.

Сравнение с България: Българските работодатели подават декларация обр. 1 и обр. 6 чрез НАП по електронен път, като сроковете за внасяне на осигуровки и данък върху доходите обикновено съвпадат с 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението – различен, но структурно сходен модел на месечно самоначисляващо се задължение.

Практически пример: Работодател с новоназначен служител на 1 март трябва да го регистрира в INPS до 16 март (15 дни по-късно), да подаде FOS за март и да внесе съответните вноски до 15 април.

Кога е полезна payroll консултация: При наемане на първи служители в нова юрисдикция, при структуриране на смесени екипи (местни служители плюс дистанционно наети българи) или при несигурност относно приложимия режим (общ режим срещу REMPE), консултация с експерт по международен payroll и счетоводство е препоръчителна стъпка за избягване на глоби и грешки в декларирането.

Личният подоходен данък IRPS облага местните за данъчни цели лица на световна основа (worldwide принцип), докато чуждестранните лица дължат данък единствено върху доходи с източник от Кабо Верде, по същите ставки като местните лица. Прогресивните ставки при декларативния метод варират между 16,5% и 27,5%, съгласно Закон № 78/VIII/2014.

Доходите от трудова заетост (Категория А) и пенсиите обикновено подлежат на месечно авансово удържане, което може да има характер на окончателно облагане, освен ако лицето не избере да подаде годишна данъчна декларация. Пенсионен доход под 960 000 CVE годишно е освободен от IRPS, съгласно данните, обобщени от PwC.

Доходите от стопанска и професионална дейност (Категория Б) при организирана счетоводна отчетност подлежат на авансово удържане от 20%, а печалбата се изчислява по правилата, приложими за дружествата, с последващо облагане по прогресивните ставки на IRPS. Микро и малки предприятия по режим REMPE се облагат с единен специален данък от 4% върху брутния оборот, който заменя корпоративния данък, пожарната такса, ДДС и осигурителната вноска на дружеството.

ДДС се прилага в размер на 15% – структура, близка до модела на ЕС по отношение на облагаемите доставки, изключенията и режима на приспадане.

Корпоративният данък IRPC се допълва от 2% пожарна такса (Taxa de Incêndio) върху дължимия данък в общините Прая и Минделу, което води според PwC до комбиниран ефективен процент от 20,40% в тези общини. Точната базова номинална ставка на IRPC за 2026 г. следва да бъде директно потвърдена при DNRE, тъй като вторични източници посочват разминаващи се стойности.

Кабо Верде има действащи данъчни спогодби единствено с Гвинея-Бисау, Макао и Португалия. Между Кабо Верде и България не беше намерена сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в официалния списък на НАП, което означава, че всяко трансгранично данъчно облекчение трябва да се търси изключително чрез едностранните разпоредби на вътрешното законодателство на всяка държава.

Практическа последица за фрийлансъри и компании: При липса на СИДДО, доход, обложен веднъж в Кабо Верде, не се ползва автоматично с данъчен кредит в България по силата на международен договор – приложимите вътрешни механизми на ЗДДФЛ или ЗКПО следва да се проверяват индивидуално за всеки конкретен случай.

• Приемане, че осигуряването автоматично следва данъчното резидентство – двата статута се преценяват по отделни критерии в Кабо Верде и в България.
• Пренебрегване на регистрационния 15-дневен срок за работодатели и самонаети лица при INPS, което може да доведе до санкции още преди първото забавено плащане.
• Объркване между общия режим за наети лица (24,5%), режима за самонаети (19,5%) и опростения режим REMPE (4% върху оборота) – те не са взаимозаменяеми и изискват различна регистрация.
• Приемане, че координационните механизми на Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилагат към Кабо Верде – той не е държава от ЕС/ЕИП/Швейцария, така че тези правила не важат.
• Очакване на удостоверение А1 за временно командироване между България и Кабо Верде – такъв документ не съществува извън рамките на координацията по 883/2004 или конкретна двустранна спогодба, каквато липсва тук.
• Пренебрегване на здравната регистрация – вноските в INPS не гарантират автоматично пълен достъп до публично здравеопазване без допълнителна проверка на статута на пребиваване.
• Пропускане на месечния срок (15-о число) за внасяне на осигурителни вноски и подаване на FOS, което води до натрупване на лихви за забава и риск от квалифициране като „тежко неизпълнение“ при системно нарушение.
• Приемане, че пенсионните обезщетения са автоматично „преносими“ между България и Кабо Верде – при липса на спогодба всяка държава преценява правото на пенсия единствено въз основа на собствения си осигурителен стаж.
• Неполучаване на проверка на данъчния статут преди приемане на облекчението за дистанционни работници в Кабо Верде – то не отменя евентуални паралелни задължения в България.
• Разчитане единствено на неофициални онлайн калкулатори за изчисляване на нетна заплата вместо на директна проверка при INPS и DNRE, особено предвид установеното разминаване между отделни страници на самия официален сайт на INPS.

• INPS – Instituto Nacional de Previdência Social: inps.cv
• Ministério das Finanças – DNRE/DGCI: mf.gov.cv
• НАП – Национална агенция за приходите (списък на СИДДО): nra.bg
• НОИ – Национален осигурителен институт (международни договори): nssi.bg
• Your Europe – данъци и социална сигурност в чужбина: europa.eu/youreurope

• Subsídio de Regresso às Aulas – помощ за учебни материали за деца и младежи от 4 до 18 години, въведена с Декрет-закон № 51/2024.
• Subsídio de Aleitação – еднократно обезщетение за кърмене, изплащано за период до 6 месеца от раждането на детето.
• Специален данъчен режим за „не-обичайни данъчни резиденти“ (non-habitual residents) – плоска ставка от 10% за трудови и професионални доходи от дейности с висока добавена стойност, при определени условия, съгласно PwC.
• Едногодишно данъчно освобождаване за нерезидентни дистанционни работници, полагащи труд за чуждестранен работодател от територията на Кабо Верде, при доказана трудова връзка.

• INPS – Contribuições – официална информация за общите вноски и разпределението между работодател и служител.
• INPS – Obrigações – подробна разбивка на вноските за наети лица, самонаети лица, домашни помощници и режим REMPE.
• INPS – Pensões – правила за пенсии за старост, инвалидност и преживели лица.
• INPS – Abono de Família e Prestações Complementares – семейни обезщетения и допълнителни помощи.
• INPS – Subsídios – обезщетение за безработица и условия за придобиване на право.
• Ministério das Finanças – DNRE/DGCI – данъчна администрация на Кабо Верде.
• PwC Worldwide Tax Summaries – Cabo Verde – структурирани данни за IRPS, IRPC, ДДС и данъчни спогодби.
• НАП – Списък със спогодби за избягване на двойно данъчно облагане – потвърждава липсата на СИДДО с Кабо Верде.
• НОИ – Двустранни международни договори – потвърждава липсата на спогодба за социална сигурност с Кабо Верде.
• IMF Country Report – Cabo Verde – потвърждение на фиксирания обменен курс 1 EUR = 110,265 CVE.
• Your Europe – Двойно данъчно облагане – общи принципи при липса на спогодба.