Социално осигуряване и данъци в Йемен (2026)

1. Практически изчисления и примери
2. Глава I: Въведение, организация и финансиране
3. Глава II: Здравни грижи
4. Глава III: Парични обезщетения за болест
5. Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
6. Глава V: Обезщетения за инвалидност
7. Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
8. Глава VII: Обезщетения за преживели лица
9. Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
10. Глава IX: Семейни обезщетения
11. Глава X: Безработица
12. Глава XI: Минимални средства
13. Глава XII: Дългосрочни грижи
14. Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
15. Приложение II: Специални парични обезщетения
16. Cross-border казуси между Йемен и България
17. Фрийлансъри и самонаети лица в Йемен
18. Работодатели, payroll и служители в Йемен
19. Данъци в Йемен през 2026 г.
20. Често срещани грешки и практически рискове
21. Често задавани въпроси (FAQ)
22. Официални източници

Системата за социална сигурност в Йемен се основава на законодателство от 1991 г. – отделни закони за пенсиите на публичния и на частния сектор, както и закон за трудовата злополука от същата година, допълнени от Трудовия кодекс от 1995 г., който урежда паричните обезщетения при болест като работодателска отговорност в частния сектор, а не като осигурителна каса. Основната администрираща институция е General Corporation for Social Security (GCSS), която отговаря за събирането на вноски и изплащането на пенсионни, инвалидни, наследствени обезщетения и обезщетения при трудова злополука. Общ надзор върху паричните обезщетения се упражнява от Ministry of Social Affairs and Labor, а надзорът върху медицинските грижи – от Ministry of Public Health and Population.

Финансирането на схемата за пенсии в частния сектор се основава на вноски от служителя (6% от месечното възнаграждение) и от работодателя (9% от фонд работна заплата), докато в публичния сектор структурата е различна – с вноска от 6% от месечния фонд заплати. Тази двойна структура (публичен срещу частен сектор) е важна отличителна черта на йеменската система спрямо българската, където правилата за държавни и частни служители по отношение на осигурителните вноски са единни.

Практическо значение: Работодател, установен в България, но нает служител в Йемен, трябва предварително да определи дали лицето попада в публичния или частния сектор на йеменската система, тъй като вноските и обхватът на защита се различават.

Сравнение с България: Българската система за държавно обществено осигуряване е единна за държавния и частния сектор, с изключения само за определени категории (например хора със специфични условия на труд, категория труд), докато Йемен прилага структурно отделни програми.

Официален източник: SSA – Social Security Programs Throughout the World: Asia and the Pacific.

В Йемен няма единна задължителна здравноосигурителна каса, обхващаща всички заети лица, за разлика от българската НЗОК система. Съгласно наличната официална информация, медицинските грижи функционират на два паралелни принципа: универсален елемент (ограничена безплатна медицинска помощ за жителите на страната) и работодателска отговорност за частния сектор по отношение на паричните обезщетения, свързани със здравословното състояние на служителя. Опит за въвеждане на нова здравноосигурителна система за публичния и частния сектор е бил одобрен от парламента през 2012 г., но според най-новата официално достъпна структурирана информация не е бил напълно приложен към момента на последната официална актуализация.

Практическо значение: Чуждестранни служители и работодатели не трябва да разчитат на съществуването на задължителна здравна осигуровка, аналогична на българската НЗОК – препоръчва се допълнителна частна здравна застраховка при работа или пребиваване в Йемен.

Реален пример: Служител на частна компания в Йемен, който се разболее, разчита основно на работодателска отговорност за парично обезщетение, а не на плащане от осигурителна каса – това означава, че при финансови затруднения на работодателя обезщетението може да бъде забавено или неизплатено.

Cross-border последствие: Български граждани, временно пребиваващи или работещи в Йемен, не могат да разчитат на Европейска здравноосигурителна карта или на регламентите за координация на ЕС, тъй като Йемен е извън обхвата на тези правила.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава пълното въвеждане на новата здравноосигурителна система към 2026 г.“ Официален източник: SSA – Programs Throughout the World.

Паричните обезщетения при временна неработоспособност в частния сектор на Йемен се основават на работодателска отговорност съгласно Трудовия кодекс от 1995 г., а не на изплащане от осигурителна каса на GCSS. Според вторични професионални (неофициални) източници служителите могат да ползват до 6 месеца сертифициран отпуск по болест годишно, изплащан на намаляваща скала (обичайно посочвана структура: 100% от заплатата за първия период, followed by 75%, followed by 50%), със законова защита на работното място през този период. Тази конкретна скала не беше намерена в официален първичен държавен източник, поради което тя се представя тук единствено с указание за произхода си.

Практическо значение: За работодателите това означава пряка финансова отговорност за плащане на болничен на служителя от собствени средства, а не прехвърляне на разход към осигурителна институция – съществена разлика спрямо България, където първите 3 работни дни се заплащат от работодателя, а от 4-ти ден нататък – от НОИ.

Сравнение с България: В България обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат от НОИ въз основа на болничен лист и осигурителен доход, докато в Йемен разходът остава изцяло за сметка на работодателя в частния сектор – по-висок финансов риск за малки и средни предприятия.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава точния процент на заместващия доход по месеци за 2026 г.“

Трудовото законодателство на Йемен предвижда отпуск по майчинство за жени, наети в частния и публичния сектор, но конкретните проценти на заместващия доход, продължителността в дни/седмици за 2026 г. и наличието на отделен отпуск по бащинство не бяха официално потвърдени от първичен държавен източник в рамките на това проучване. Наличната структура сочи, че – подобно на обезщетенията при болест – отговорността в частния сектор може да е работодателска, а не осигурителна.

Практическо значение: Работодателите трябва да предвидят бюджетно покритие за отпуски по майчинство като пряк разход, а не като прехвърлена осигурителна тежест.

Сравнение с България: В България отпускът по бременност и раждане (410 дни) и обезщетението (90% от осигурителния доход) се изплащат от НОИ, а не от работодателя – структурно различен модел на финансиране спрямо описания за Йемен.

Cross-border последствие: Българка, работеща в Йемен, не може автоматично да разчита на българските стандарти за майчинство, освен ако не е осигурена в България по друго правно основание.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава конкретните параметри на обезщетенията за майчинство и бащинство в Йемен за 2026 г.“

Пенсионната схема на GCSS предвижда обезщетения при пълна или частична инвалидност. При пълна (100%) инвалидност в частния сектор се изплаща пенсия, равна на 100% от най-високото месечно осигурително възнаграждение на лицето през последната година трудова заетост. При частична инвалидност – оценена на поне 30%, но по-малко от 100% – се изплаща процент от пълната инвалидна пенсия, съответстващ на оценената степен на инвалидност. За степен на инвалидност под 30% предвиденото плащане е еднократна сума (изравнителна компенсация), а не месечна пенсия. Съществува и допълнителна еднократна сума (т.нар. „pension supplement“ / грант при прекратяване на служба) в размер на 9% от последната брутна месечна заплата, умножена по броя месеци осигурителен принос.

Практическо значение: За лица с трайни увреждания структурата предлага ясна градация на плащанията според степента на инвалидност, но само за лица, включени в осигурителния обхват на GCSS – самонаетите остават извън тази защита.

Сравнение с България: Българската система за инвалидна пенсия се основава на степен на намалена работоспособност и осигурителен стаж, определени от ТЕЛК/НЕЛК, с фиксирани минимални размери на пенсията – при по-широк обхват на осигурените лица, включително определени самонаети категории.

Официален източник: SSA – Programs Throughout the World.

Минималната месечна пенсия за старост в Йемен е фиксирана на 21 000 риала, докато максималната пенсия може да достигне 100% от последното брутно месечно възнаграждение на осигуреното лице, при условие че лицето има поне 35 години осигурителен стаж. Тази структура насърчава дългия трудов стаж, но фиксираният номинален минимум в местна валута носи риск от ерозия на покупателната способност при висока инфлация и валутна нестабилност – характерни за йеменската икономика през последните години на конфликт.

Практическо значение: Лица, планиращи пенсиониране в Йемен, трябва да имат предвид, че фиксираната минимална пенсия не е автоматично индексирана спрямо инфлацията според наличната официална информация, което създава реален финансов риск при продължителна инфлация.

Реален пример: Служител с 35+ години стаж и високо последно възнаграждение получава максимална пенсия, равна на пълната последна заплата, докато служител с по-кратък стаж получава пропорционално по-нисък процент – точната формула за междинните проценти не беше официално потвърдена.

Сравнение с България: Българската пенсия за осигурителен стаж и възраст се изчислява по формула, включваща индивидуален коефициент на дохода, осигурителен стаж и тежест на годината – с редовно годишно осъвременяване („швейцарско правило“), което липсва като потвърден механизъм в Йемен.

Cross-border последствие: Осигурителен стаж, натрупан в Йемен, не се признава автоматично при пенсиониране в България и обратно, поради липсата на спогодба или регламент за координация.

Официален източник: SSA – Programs Throughout the World. „Не беше намерено официално потвърждение“ за индексационен механизъм към 2026 г.

Минималната месечна пенсия за преживели лица (наследствена пенсия) е фиксирана на 21 000 риала – същият номинален минимум, приложим при пенсиите за старост, съгласно наличния официален източник. Конкретните проценти на наследяване спрямо пенсията на починалото осигурено лице, кръгът от правоимащи лица (съпруг/а, деца, родители) и условията за придобиване на правото не бяха детайлно потвърдени в рамките на достъпната официална информация за 2026 г.

Практическо значение: Семействата на починали осигурени лица трябва да се обърнат директно към GCSS за уточняване на точния размер и процедура, тъй като публично достъпната детайлна информация е ограничена.

Сравнение с България: Наследствената пенсия в България се определя като процент от пенсията, която починалото лице е получавало или е имало право да получава, вариращ според броя на преживелите лица с право на пенсия – структура с по-голяма публична прозрачност на изчислението.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава пълната формула за наследствени пенсии в Йемен за 2026 г.“

Схемата за трудова злополука е уредена от закон от 1991 г. и функционира като социалноосигурителна система, отделна от общата пенсионна схема. В публичния сектор работодателят (държавата) внася вноска от 1% от общия фонд работна заплата; в частния сектор работодателят също внася вноска, но точният процент не беше официално потвърден в рамките на достъпните първични източници за 2026 г. Самонаетите лица са изрично изключени от обхвата на тази схема – както при пенсионната.

Практическо значение: Работодателите в частния сектор трябва да проверят директно с GCSS точния размер на вноската за трудова злополука, тъй като тя не е публично уеднаквена в наличните официални материали.

Реален пример: Служител, пострадал при трудова злополука в частна компания, разчита на осигурителна каса (GCSS), а не на пряка работодателска отговорност – за разлика от обезщетенията при обикновена болест, които са работодателска отговорност.

Сравнение с България: В България вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ е изцяло за сметка на работодателя, с диференцирани по икономическа дейност проценти, определяни ежегодно от НОИ.

Официален източник: SSA – Programs Throughout the World. „Няма намерено официално потвърждение“ на текущия процент на вноската в частния сектор за 2026 г.

В рамките на достъпната официална и полу-официална информация не беше намерено потвърждение за самостоятелна, универсална национална система за парични семейни обезщетения в Йемен през 2026 г., аналогична на българските детски надбавки, изплащани от Агенцията за социално подпомагане. Съществуват данъчни облекчения от типа „семейни надбавки“ (Family Allowances), споменати във вторични професионални източници като приспадане от облагаемия доход за издръжка на съпруг/а и деца при изчисляване на данъка върху доходите, но точните им размери не бяха официално потвърдени.

Практическо значение: Семейства с деца в Йемен не могат да разчитат на редовна държавна парична помощ, сравнима по обхват с българската система – хуманитарната помощ, координирана от международни организации, остава основен източник на подкрепа в засегнатите от конфликта райони, но тя не е част от националната система за социална сигурност в тесен смисъл.

Сравнение с България: България предоставя месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на определена възраст, целеви помощи за ученици и еднократни помощи при раждане – система, администрирана от Агенцията за социално подпомагане, която няма пряк аналог в наличната официална информация за Йемен.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна универсална схема за семейни парични обезщетения в Йемен за 2026 г.“

Не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ съществуването на самостоятелна каса или парично обезщетение за безработица в Йемен през 2026 г. Наличната официална структурна информация за системата за социална сигурност (пенсия, инвалидност, наследствени, трудова злополука) не включва отделен клон за безработица, а достъпните вторични източници също не сочат съществуването на такава схема.

Практическо значение: Уволнени служители в Йемен не могат да разчитат на държавно парично обезщетение за безработица – компенсацията при съкращение или неправомерно уволнение по трудовото законодателство е под формата на обезщетение при прекратяване на трудовия договор (severance pay), а не на периодично осигурително плащане.

Сравнение с България: Българската система изплаща парично обезщетение за безработица чрез НОИ на база осигурителен стаж и осигурителен доход през определен референтен период – механизъм, който липсва като потвърден в Йемен.

Cross-border последствие: Българин, работил в Йемен и загубил работата си там, не може да прехвърли осигурителни права за обезщетение за безработица към България, тъй като липсва спогодба или регламент за координация.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава схема за обезщетения за безработица в Йемен.“

Не беше намерена официално потвърдена, структурирана национална програма за гарантиран минимален доход или социална помощ от типа на българската месечна помощ за лица и семейства с нисък доход. Наличната минимална работна заплата в публичния сектор е референтна стойност предимно за държавните служители, а не механизъм за социална помощ за неосигурени или безработни лица. Хуманитарната подкрепа в засегнатите от конфликта области се координира основно от международни организации, а не от национална система за социална сигурност в тесен смисъл.

Практическо значение: Лица без доходи или с изключително ниски доходи в Йемен не могат да разчитат на структурирана и предвидима държавна финансова помощ, сравнима по обхват и предвидимост с българската система за социално подпомагане.

Сравнение с България: Българската система за социално подпомагане предвижда месечни и целеви помощи въз основа на диференциран минимален доход, определян ежегодно с акт на Министерския съвет и администриран от Агенцията за социално подпомагане.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава структурирана национална програма за минимален гарантиран доход в Йемен за 2026 г.“

Не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ самостоятелна национална схема за дългосрочни грижи (например за възрастни хора или лица с тежки увреждания, нуждаещи се от постоянна помощ) в Йемен през 2026 г. Грижата за възрастни и хора с увреждания традиционно се осъществява предимно в рамките на семейството, без структурирана публична финансова подкрепа, аналогична на дългосрочните грижи в европейски системи.

Практическо значение: Семейства с нуждаещи се от дългосрочни грижи близки в Йемен трябва да разчитат основно на собствени средства и семейна подкрепа, а не на държавна финансова компенсация.

Сравнение с България: В България дългосрочните грижи постепенно се развиват като отделна политика, включваща лична помощ, асистентски услуги и целеви държавни програми – области, за които в Йемен не бе намерена сравнима официална структура.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна схема за дългосрочни грижи в Йемен.“

• General Corporation for Social Security (GCSS) – институция за пенсионно осигуряване, инвалидност, наследствени обезщетения и трудова злополука.
• Ministry of Social Affairs and Labor – общ надзор на паричните социалноосигурителни обезщетения.
• Ministry of Public Health and Population – надзор на медицинските грижи.
• Yemen Tax Authority (към Министерството на финансите) – данък върху доходите, корпоративен данък, General Sales Tax.
• General Directorate of Zakat Obligation – администриране на Zakat, отделно от Tax Authority.
• Национална агенция за приходите (НАП, България) – за проверка на статута на СИДДО и данъчно резидентство на български лица с доходи от Йемен.
• Национален осигурителен институт (НОИ, България) и Министерство на труда и социалната политика (МТСП) – за проверка на статута на двустранни спогодби за социална сигурност.

Забележка: Част от официалните правителствени портали на Йемен са ограничено достъпни или нередовно актуализирани поради продължаващия вътрешен конфликт и паралелното управление на страната.

Наличната официална информация посочва еднократна изравнителна компенсация (лump sum) за инвалидност с оценена степен под 30%, както и допълнителен еднократен грант при прекратяване на служебното правоотношение, изчисляван като 9% от последната брутна месечна заплата, умножена по броя месеци осигурителен принос. Отделно, съгласно вторични професионални източници, чуждестранен служител може при определени условия да изтегли обратно общата сума от вноските, внесени от него и от работодателя в GCSS, при напускане на страната – при удръжка от 20% такса за услуга. Тази конкретна разпоредба не беше потвърдена от първичен официален държавен източник в рамките на настоящото проучване и се посочва тук единствено с ясно обозначен произход.

„Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава актуалността на разпоредбата за обратно теглене на вноски от чуждестранни служители към 2026 г.“ Препоръчва се пряка проверка с GCSS преди вземане на финансово решение на тази база.

Тъй като Йемен е държава извън ЕС, ЕИП и Швейцария, и няма сключена двустранна спогодба за социална сигурност с България, осигуряването на йеменски гражданин, работещ в България, се урежда изцяло от вътрешното българско законодателство – Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Лицето подлежи на задължително осигуряване в България по общия ред, приложим за чужди граждани, работещи на трудов договор в страната, без възможност за прехвърляне или зачитане на осигурителен стаж, натрупан в Йемен. Данъчно облагане на дохода се определя от статута на данъчна резидентност съгласно ЗДДФЛ – без облекчение по СИДДО, тъй като такава спогодба липсва.

Практически рискове: Възможно е доходът да подлежи на данъчно облагане както в България (ако лицето стане местно лице за данъчни цели), така и потенциално в Йемен (ако все още се третира като данъчно задължено лице там) – без механизъм за данъчен кредит по спогодба. Осигурителният стаж, натрупан в Йемен преди идването в България, не се признава автоматично при определяне на правото на пенсия в България.

Документи за съхранение: Трудов договор, документи за предходна осигурителна история в Йемен (ако има такива), удостоверение за данъчна резидентност при нужда.

Роля на НАП и НОИ: НАП определя данъчния статут на лицето в България; НОИ администрира осигурителните права по вътрешното законодателство, без специален международен механизъм за координация с Йемен.

Български гражданин, работещ в Йемен, подлежи на осигуряване съгласно йеменското вътрешно законодателство – 6% лична вноска към GCSS (ако попада в обхвата на схемата, тоест не е самонаето, надничарско, земеделско или домашно лице), докато работодателят внася съответната работодателска вноска. Здравно осигуряване в йеменски смисъл не е задължително уеднаквено, поради което се препоръчва допълнителна частна здравна застраховка. Спрямо България лицето остава задължено да декларира доходите си, ако продължава да е местно лице за данъчни цели по ЗДДФЛ, без възможност за прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане по спогодба.

Практически рискове: Риск от двойно данъчно облагане на дохода; риск от загуба на осигурителен стаж за българската пенсионна система, ако лицето прекрати вноските си в НОИ, без да натрупва признаваем стаж в йеменската система за целите на българското пенсиониране. A1 удостоверение не е приложимо, тъй като не е налице регламент на ЕС за координация с Йемен.

Документи за съхранение: Трудов договор в Йемен, платежни документи за осигурителни вноски към GCSS, удостоверения за данъчно резидентство, ако е приложимо.

Роля на НАП и НОИ: НАП определя дали лицето остава данъчно задължено в България по световния доход; НОИ не може да зачете автоматично осигурителни периоди от Йемен поради липса на спогодба.

Българска компания, наемаща служители или сключваща договори с contractors, пребиваващи в Йемен, трябва да анализира отделно данъчните и осигурителни последици във всяка от двете държави, тъй като липсва обща координационна рамка. Ключов въпрос е дали присъствието на компанията или на нейни служители в Йемен създава риск от възникване на постоянен обект за целите на корпоративното облагане, както и дали дистанционно наетото лице следва да бъде третирано като служител (с произтичащите задължения за регистрация в GCSS) или като самонаето лице по йеменското право.

Практически рискове: Двойно данъчно облагане на дохода на изпълнителя; неяснота относно задължителна регистрация на работодателя в йеменската осигурителна система; валутни ограничения при трансгранични плащания, наложени от централната банка на Йемен; репутационни и комплаянс рискове, свързани с международни санкционни режими спрямо определени лица и структури в Йемен – препоръчва се преглед за санкционно съответствие преди сключване на договори.

Документи за съхранение: Договор за услуги или трудов договор с ясно определен статут на лицето, документи за плащане, доказателства за адрес на извършване на дейността, вътрешен анализ на риска от постоянен обект.

Роля на НАП и НОИ: НАП може да изисква документация при проверка на данъчното третиране на плащания към чуждестранни изпълнители; НОИ не разполага с механизъм за координация с йеменската осигурителна институция.

Самонаетите лица в Йемен са изрично изключени от обхвата на пенсионната схема и схемата за трудова злополука на GCSS съгласно наличната официална структурна информация. Това означава, че фрийлансър или собственик на малък бизнес в Йемен не натрупва осигурителен стаж за старост по същия начин като нает служител, освен ако не съществува отделна доброволна схема, която не беше официално потвърдена в рамките на това проучване.

Данъчно, малки предприятия с годишен оборот между 1,5 милиона и 20 милиона риала и между 3 и 9 служители могат да попаднат в облекчен режим с прогресивни ставки върху оборота (вместо върху печалбата), докато микро-предприятия с оборот под 1,5 милиона риала и по-малко от 3 служители са освободени от данък – съгласно вторични професионални (не официални държавни) източници. Тези прагове не бяха потвърдени от първичен държавен източник в рамките на проучването и следва да се третират с повишено внимание.

Сравнение с българския контекст на самонаетите/ЕООД: Българските самонаети лица (свободни професии, ЕТ) задължително внасят осигурителни вноски за пенсия и здравно осигуряване върху избран осигурителен доход в определени граници, докато собственик на ЕООД може да избере да се осигурява като самоосигуряващо се лице. В Йемен подобна задължителна лична осигурителна вноска за самонаети не беше официално потвърдена – което означава по-нисък текущ разход, но и липса на бъдеща пенсионна защита по тази линия.

Рискове за българи, работещи дистанционно с Йемен: Ако български фрийлансър работи основно с йеменски клиенти, той остава изцяло обвързан с българското данъчно и осигурително законодателство (ЗДДФЛ, КСО), без възможност за приспадане по спогодба, тъй като СИДДО с Йемен липсва.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Йеменски предприемач, регистриращ дружество в България (например ЕООД) с цел работа с международни клиенти, трябва да третира отделно данъчните си задължения в България по ЗКПО и личното си данъчно положение в Йемен – без спогодба, която да координира двете.

Кога е полезен счетоводен съвет: При структуриране на трансгранични договори между България и Йемен, при преценка на риска от двойно данъчно облагане и при избор между третиране като служител или самонаето лице по йеменското право, консултацията с лицензиран счетоводител е препоръчителна стъпка още на етап договаряне.

Работодателите в частния сектор на Йемен са длъжни да регистрират служителите си в GCSS и да внасят месечно 9% работодателска вноска върху фонд работна заплата за пенсионната схема, като допълнително удържат 6% лична вноска от възнаграждението на всеки служител. Работодателят е отговорен и за удържането на данъка върху доходите от заплатите на служителите и внасянето му към Yemen Tax Authority, както и за директното изплащане на парични обезщетения при болест на служителите си (работодателска отговорност, а не осигурителна каса), съгласно наличната официална и полу-официална информация.

Точните срокове за месечна отчетност и внасяне на вноски и удържания данък за 2026 г. не бяха официално потвърдени поради ограничена достъпност на административните портали на йеменските институции – работодателите следва директно да проверят актуалните срокове с местен регистриран счетоводител или директно с GCSS и Yemen Tax Authority.

Сравнение с България: Българските работодатели подават декларации образец № 1 (за осигурени лица) и образец № 6 (за дължими вноски и данъци) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, изцяло по електронен път през системите на НАП – доста по-структуриран и предвидим процес спрямо описаната за Йемен ситуация.

Реален пример: Компания с 5 служители в частния сектор в Йемен трябва да внесе общо 9% x 5 заплати работодателска вноска, да удържи по 6% лична вноска от всеки служител, и да удържи и внесе съответния данък върху доходите – без централизирана електронна система, сравнима с тази на НАП.

Кога са полезни payroll услуги: При наемане на служители в Йемен или дистанционно наемане на йеменски резиденти, компаниите се възползват от външна payroll и счетоводна експертиза, за да управляват коректно двойната отчетност (осигурителна и данъчна) и да намалят риска от неспазване на местни изисквания в условия на ограничена административна прозрачност.

Данък върху доходите на физически лица: Урежда се от Income Tax Law № 17/2010 (заменил по-стар закон от 1991 г.). Местните лица се облагат на база световен доход по прогресивна скала; нерезидентите – с фиксирана ставка върху доход от източник в Йемен. Точните прагове за 2026 г. не бяха официално потвърдени.

Данък върху доходите от трудова заетост: Работодателят удържа авансово данъка от заплатата на служителя всеки месец и го превежда към Yemen Tax Authority.

Данък върху доходите на самонаети лица: Облагат се по общия ред за физически лица или чрез облекчения режим за малки/микро предприятия според оборота (виж раздела за фрийлансъри по-горе) – с изричното уточнение, че конкретните прагове не бяха официално потвърдени.

Приспадане на осигурителни вноски: Съгласно вторични професионални източници личната вноска на служителя към GCSS обичайно е приспадаема от облагаемия доход преди прилагане на прогресивните ставки – това не беше потвърдено с първичен официален източник за 2026 г.

Корпоративен данък: Стандартна ставка от 20% върху нетната печалба на местни дружества; по-високи специфични ставки за определени сектори – телекомуникации и петролен/газов сектор – според множество независими вторични източници, които се съгласуват в тази точка.

ДДС еквивалент (General Sales Tax): Стандартна ставка от 5% върху повечето стоки и услуги, с определени изключения/облекчения. Точните срокове за подаване на месечни декларации се съобщават различно между източниците (в рамките на първите 10 дни от следващия месец според едни, до 15-о число според други) – „Няма намерено официално потвърждение“ на точния срок за 2026 г.

Zakat: Отделно религиозно-фискално задължение, администрирано от General Directorate of Zakat Obligation (а не от Yemen Tax Authority), приложимо към нетното богатство на местни физически и юридически лица по ислямски принципи, с посочвана ставка около 2,5% в наличните вторични източници.

Данък при източника (withholding tax): Съобщава се ставка от около 10% при определени плащания към чуждестранни лица/подизпълнители, но точната приложимост към плащания от/към България не беше официално потвърдена.

Данъчна резидентност: Физическо лице обичайно се третира като местно лице, ако поддържа постоянно жилище в Йемен или пребивава физически 183 или повече дни в рамките на данъчната година, съгласно вторични професионални източници, позоваващи се на Income Tax Law № 17/2010.

Данъчен договор с България: Съгласно официалния списък на Министерството на финансите на България от 70 държави с действащи СИДДО, Йемен не фигурира сред тях. Вторични източници посочват, че Йемен има ограничена мрежа от данъчни спогодби с малък брой държави (например с Етиопия, Иран, Пакистан, Турция и определени арабски държави), но не и с България.

Практически последствия за фрийлансъри и компании: Липсата на СИДДО означава, че всяко плащане между български и йеменски страни трябва да се анализира изцяло по вътрешното законодателство на всяка държава, без гарантирано освобождаване от двойно данъчно облагане.

Официални и полу-официални източници: Министерство на финансите на България (списък на СИДДО); вторични професионални данъчни източници за структурата на йеменското законодателство, използвани поради ограничена достъпност на официалния портал на Yemen Tax Authority.

• Приемане, че осигуряването автоматично следва данъчното резидентство – двата статута се определят по различни правила във всяка държава.
• Пренебрегване на регистрацията в GCSS от страна на работодател, наемащ служител, пребиваващ в Йемен.
• Объркване между правилата за нает служител и за самонаето лице – двата статута имат коренно различна осигурителна защита в Йемен.
• Погрешно допускане, че координационните регламенти на ЕС (Регламент 883/2004) се прилагат спрямо Йемен – те важят единствено в рамките на ЕС, ЕИП и Швейцария.
• Пренебрегване на факта, че A1 удостоверение не съществува като приложим механизъм при командироване между България и Йемен, тъй като липсва регламент или спогодба за координация.
• Неотчитане на риска от двойно данъчно облагане при липса на СИДДО между България и Йемен.
• Липса на съхранение на документи за осигурителен стаж и внесени вноски в йеменската система, което може да затрудни бъдещо доказване на права.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори за точен размер на данъци и осигуровки в Йемен, вместо на директна проверка при Yemen Tax Authority, GCSS или лицензиран местен консултант.
• Подценяване на риска от постоянен обект за българска компания с трайно присъствие или служители в Йемен.
• Неотчитане на валутните ограничения и паралелните обменни курсове, произтичащи от разделеното управление на страната, при трансгранични плащания.

• SSA – Social Security Programs Throughout the World: Asia and the Pacific – Yemen – официален източник на правителството на САЩ за структурата на осигурителните вноски, пенсии, инвалидност, наследствени обезщетения и трудова злополука.
• Министерство на финансите на Република България – Политика по отношение на двустранните СИДДО – официален списък на държавите с действащи данъчни спогодби с България; Йемен не фигурира в списъка.
• НАП – Списък със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) – официален регистър на действащите СИДДО на България.
• НОИ – Двустранни международни договори в областта на социалната сигурност – официален списък на действащите двустранни спогодби за социална сигурност на България с държави извън ЕС.
• Министерство на труда и социалната политика – Договори за социална сигурност – официална информация за преговорни приоритети и статут на спогодбите за социална сигурност на България.
• Your Europe – Социално осигуряване при работа в друга държава – официален портал на ЕС, потвърждаващ обхвата на координационните регламенти само за ЕС/ЕИП/Швейцария.
• Европейска централна банка (ECB) – Референтни валутни курсове на еврото – официален източник за референтни курсове; йеменският риал (YER) не е сред публикуваните от ECB валути, което е изрично отбелязано в статията.