Социално осигуряване и данъци в Гвинея-Бисау (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как е устроена системата на социално осигуряване на Гвинея-Бисау и коя институция (INSS) я администрира.
• Какви вноски плащат наети лица, работодатели и самонаети – и какво все още не е официално потвърдено.
• Как работят обезщетенията за болест, майчинство, инвалидност, старост, преживяемост, трудова злополука, семейни помощи, безработица и дългосрочни грижи.
• Каква е структурата на данъчната система – Imposto Profissional, Contribuição Industrial, Imposto de Capitais и новото ДДС от януари 2025 г.
• Какви са практическите разлики спрямо българската система за осигуряване и данъчно облагане.
• Какво се случва при трансгранична работа между България и Гвинея-Бисау – и защо липсва координационна рамка.
• Кои официални институции и източници стоят зад всеки конкретен факт в статията.

Данъчно-осигурителните системи на Гвинея-Бисау и България тръгват от коренно различни изходни точки. България е членка на ЕС и на еврозоната от януари 2026 г., с единна кодифицирана система на осигурителните вноски (КСО) и унифициран Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с плосък данък от 10%. Гвинея-Бисау е държава от Западноафриканския икономически и паричен съюз (UEMOA/ИОВАС), със собствена валута – западноафрикански франк CFA (XOF), фиксирано обвързан с еврото в съотношение 1 EUR = 655,957 XOF – и с наследена от колониалния период цедуларна (шедуларна) данъчна система, в която различните категории доход (труд, стопанска дейност, капитал) се облагат по отделни кодекси, вместо по един общ закон за доходите на физическите лица.

По отношение на осигурителното бреме двете системи изглеждат структурно близки: в Гвинея-Бисау служителят внася 8%, а работодателят – 14% (общо 22%), докато в България общата вноска за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, безработица, трудова злополука и допълнително задължително пенсионно осигуряване е в диапазон около 32,3%–33,4% в зависимост от категорията труд, разпределена между работодател и осигурено лице. Реалната разлика обаче е в обхвата на покритите рискове: българската система включва отделен фонд за безработица и задължително капиталово допълнително пенсионно осигуряване (УПФ), докато в Гвинея-Бисау няма официално потвърдена самостоятелна схема за обезщетения при безработица, а вторият пенсионен стълб не съществува в сегашния си вид.

Работодателската тежест за фонд „Работна заплата“ в Гвинея-Бисау включва и специфичен гербов налог от 0,3% върху заплатите (Imposto de Selo) – данък, който няма пряк аналог в българската система за заплати. Административната сложност също е различна: докато в България работодателите подават данни през електронния портал на НАП и НОИ с ясни унифицирани срокове, в Гвинея-Бисау отчетността минава през две отделни платформи – Kontaktu (данъчна администрация DGCI) и Segurança Social Direta / INSS Virtual (осигурителна администрация INSS) – с различни изисквания за регистрация.

За самонаетите лица разликата е особено осезаема. В България едноличните търговци и лицата, упражняващи свободна професия, дължат авансови вноски за данък върху дохода и задължителни осигурителни вноски върху избран осигурителен доход в определени граници. В Гвинея-Бисау осигуряването на самонаети е доброволно, с диапазон от 5% до 10% в зависимост от избраното ниво на покритие, а данъчното им облагане минава през Código da Contribuição Industrial – кодекса за стопанска дейност, а не през отделен персонален данъчен кодекс.

Практически изчисления и примери

Тъй като точните прогресивни данъчни скали на Imposto Profissional за 2026 г. не са официално потвърдени в публично достъпен източник, изчисленията по-долу представят само компонентите, за които има официално потвърдени ставки – осигурителните вноски към INSS. За крайното данъчно задължение всеки конкретен случай трябва да бъде проверен директно с DGCI или с местен счетоводител в Бисау.

Системата за социално осигуряване на Гвинея-Бисау се администрира от Instituto Nacional de Segurança Social (INSS) – институция, известна допреди неотдавна и като INPS (Instituto Nacional de Previdência Social). INSS работи под общия надзор на Министерството на публичната администрация, труда и социалната сигурност и покрива основно наетите лица в частния сектор, включително временни работници и чуждестранни граждани, работещи на територията на страната, докато за държавните служители и лицата на публична служба съществуват отделни специални схеми.

Законодателната основа на системата датира от няколко последователни реформи: първите закони са от 1954 г. (за държавните служители) и 1960 г. (социално осигуряване за заетите в индустрията и търговията), а действащата рамка се основава на закон от 1986 г. за социалното осигуряване и на рамков закон от 2007 г. Финансирането се осъществява чрез трикомпонентна вноска – от осигуреното лице (8% от брутното месечно възнаграждение), от работодателя (14% от брутния месечен фонд работна заплата) и, при необходимост, чрез държавна субсидия за покриване на евентуален дефицит на фонда. Няма определена минимална или максимална осигурителна база – цялото възнаграждение подлежи на осигуряване.

Практическо значение: За българи, които обмислят работа или бизнес в Гвинея-Бисау, най-важното е да разберат, че INSS не е единна „каса“ като българското НОИ, а институция, която все още работи по режим на разширяване на покритието – през 2026 г. INSS провежда национален форум за включване на неформалния сектор и самонаетите лица в системата, което показва, че осигурителното покритие в страната остава непълно, особено извън формалната икономика на столицата Бисау.

Сравнение с България: Българската система е администрирана централно от НОИ и НЗОК с ясно разделени фондове (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионална болест, гарантирани вземания), докато в Гвинея-Бисау INSS управлява интегриран фонд без формално разделени под-фондове с публично оповестени отделни ставки за всеки риск, с изключение на вноската за трудова злополука, която е диференцирана по риск на дейността.

За разлика от България, където здравното осигуряване (НЗОК) е отделна система с отделна вноска от 8% от осигурителния доход, в Гвинея-Бисау медицинските грижи за осигурените лица (Assistência Médica e Hospitalar) са вградени в общата осигурителна вноска на INSS, а не представляват самостоятелна здравноосигурителна вноска. Осигурените лица и техните семейства имат право на медицинска помощ в собствения медицински пункт на INSS, както и в партньорски болници и здравни заведения, а при нужда – и при специалисти, договорени или препоръчани от лекуващия лекар.

Освен това INSS осигурява и медикаментозна помощ (Assistência Medicamentosa) чрез съсобственическо участие (в размер на 50% или 75% от разходите, в зависимост дали ползвателят е самият осигурен или лице на негова издръжка), както и обезщетение за евакуация (Subsídio de Evacuação) – покриване на разходите за преместване на осигуреното лице от обичайното му местопребиваване до друго място с цел получаване на здравни грижи, когато локалните възможности са недостатъчни.

Практически пример: Осигурен служител в Бисау, на когото е необходимо специализирано лечение, недостъпно в столицата, може да получи обезщетение за евакуация от INSS за покриване на разходите по транспортирането му до подходящо здравно заведение – механизъм, който няма пряк аналог в българската система, тъй като у нас достъпът до специализирана помощ се урежда основно чрез направления в рамките на НЗОК.

Сравнение с България: Българската НЗОК гарантира пакет от здравни услуги, финансиран от отделна задължителна здравноосигурителна вноска (8%), с ясно определени права на достъп до личен лекар, специалист и болнично лечение. В Гвинея-Бисау обхватът на медицинските грижи зависи в по-голяма степен от инфраструктурния капацитет на здравната система на страната и от статута на осигуреното лице в INSS, а съсобствеността (co-payment) на пациента е по-широко застъпена.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник с точен изчерпателен списък на покритите медицински услуги и техния обхват за 2026 г. – препоръчваме проверка директно чрез медицинския пункт на INSS или през портала inss.gw.

Осигурените лица и пенсионерите, упражняващи платена професионална дейност, имат право на парично обезщетение при временна неработоспособност (Subsídio de Doença), изплащано за всеки ден на неработоспособност, като заместител на трудовото възнаграждение. Финансирането на това обезщетение е част от общата осигурителна вноска на INSS – не съществува отделна ставка, обявена самостоятелно за паричните обезщетения при болест.

Практически пример: Служител, който се разболее и представи медицинско удостоверение за временна неработоспособност, има право на дневно парично обезщетение от INSS вместо своето обичайно трудово възнаграждение за периода на отсъствие.

Сравнение с България: В България обезщетението за временна неработоспособност се изплаща в размер на 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от втория до шестия календарен ден от временната неработоспособност за сметка на работодателя, а от седмия ден – за сметка на ДОО, при доказан осигурителен стаж. В Гвинея-Бисау точният процент на заместване на дохода при болест не беше открит в публично достъпен официален източник, поради което не може да бъде използван за сравнение с точност.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава точния процент на заместване на дохода, чакащия период и максималната продължителност на паричното обезщетение за болест в Гвинея-Бисау за 2026 г.

Обезщетението за майчинство в Гвинея-Бисау функционира по модел на работодателска отговорност (employer liability), а не като плащане директно от INSS. Осигурените жени в частния сектор имат право на парично обезщетение, равно на 100% от трудовото им възнаграждение, за период от 60 дни, от които поне 30 дни трябва да бъдат след раждането. Работодателят изплаща обезщетението директно на служителката, без междинно участие на INSS за самото плащане – макар финансирането на медицинските аспекти на майчинството (пренатални и следродилни прегледи) да е част от общата осигурителна система.

Самонаетите лица са изрично изключени от системата за парично обезщетение при майчинство по режим на работодателска отговорност, тъй като по дефиниция нямат работодател, който да носи тази отговорност.

Практически пример: Бременна служителка в частна компания в Бисау получава пълното си възнаграждение директно от работодателя за 60 дни отпуск по майчинство, вместо да подава искане за плащане към INSS – за разлика от българския модел, при който обезщетението се изплаща от НОИ.

Сравнение с България: В България отпускът по майчинство е 410 дни, като първите 45 дни задължително се ползват преди раждането, а обезщетението (90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение) се изплаща от ДОО, а не от работодателя. Разликата е съществена – 60 дни в Гвинея-Бисау спрямо 410 дни в България, и работодателска срещу осигурителна отговорност за плащането.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава самостоятелен режим на бащинство (отпуск и обезщетение за бащи) в Гвинея-Бисау за 2026 г.

Пенсията за инвалидност (Pensão de Invalidez) в Гвинея-Бисау се отпуска на осигурено лице, което все още не е достигнало пенсионна възраст и е трайно неработоспособно за упражняване на своята професия. Размерът на пенсията се изчислява по същата формула, използвана за пенсията за старост: 2% от средното месечно възнаграждение на осигуреното лице, умножено по броя години осигурителен стаж, като средното месечно възнаграждение се определя въз основа на най-високите две години доход от последните пет години преди отпускането на пенсията, разделени на 24. Максималният размер на пенсията за инвалидност е 80% от средното месечно възнаграждение на осигуреното лице.

При частична инвалидност (Invalidez Parcial) – оценена загуба на работоспособност между определени прагове – се предвижда пропорционално по-нисък размер на обезщетението, а при необходимост от постоянна чужда помощ се изплаща допълнителна добавка (Majoração para Assistência Constante de uma Terceira Pessoa).

Практически пример: Осигурен работник с 15 години трудов стаж, който стане трайно неработоспособен вследствие на заболяване, несвързано с трудова злополука, може да получи пенсия за инвалидност в размер на около 30% от средното си месечно възнаграждение (2% × 15 години), при спазване на условията за минимален осигурителен стаж.

Сравнение с България: Българската система разграничава три степени на намалена работоспособност (над 90%, 71–90% и 50–70,99%) с различни формули за изчисление на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, свързани с осигурителен стаж и възраст на лицето. Гвинея-Бисау прилага по-опростена, линейна формула (2% на година стаж), без разграничение по възрастови категории на самата пенсионна формула.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник с точния минимален изискуем осигурителен стаж за пенсия за инвалидност в Гвинея-Бисау (аналогично на изискването за старост от 10 години) – препоръчваме директна проверка чрез INSS.

Пенсията за старост (Pensão de Velhice) се отпуска на възраст 60 години, при условие че лицето има поне 10 години осигурителен стаж. Размерът на пенсията е 2% от средното месечно възнаграждение на осигуреното лице за всяка година осигурителен стаж, като средното месечно възнаграждение се изчислява въз основа на най-високите две години доход от последните пет години преди пенсиониране, разделени на 24. Максималният размер на пенсията е ограничен до 80% от средното месечно възнаграждение. Лица с поне 12 месеца осигурителен стаж, но по-малко от изискваните 10 години, могат да получат еднократно пенсионно уравнение (liquidação/settlement) вместо периодична пенсия – обичайна практика при системи с провидентен елемент.

Практически пример: Осигурено лице, навършило 60 години с 25 години стаж и средно месечно възнаграждение от 300 000 XOF, ще получи пенсия в размер на 50% от тази база (2% × 25 години) – тоест около 150 000 XOF месечно, при спазване на всички официални условия и правилно изчислена база.

Сравнение с България: Пенсионната възраст в България през 2026 г. е поетапно повишаваща се (за жени и мъже, в зависимост от годината на раждане и стажа), а формулата за изчисление се основава на индивидуален коефициент, среден осигурителен доход за страната и точки за всяка година стаж – коренно различен модел от линейния процент, прилаган в Гвинея-Бисау. Възрастта от 60 години в Гвинея-Бисау е близка до по-ранните прагове, прилагани в България преди реформите, но методиките на изчисление не са съпоставими едно към едно.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник с информация дали в Гвинея-Бисау съществува ранно пенсиониране, отложена пенсия с бонус или редовна индексация на пенсиите за 2026 г.

При смърт на осигурено лице или пенсионер преживелите съпрузи и деца имат право на пенсия за преживели лица (Pensão de Sobrevivência). Пенсията на съпруг(а) е в размер на 50% от пенсията за старост, която починалото лице е получавало или е било в право да получава, и се изплаща пожизнено, ако преживелият съпруг е на възраст 60 или повече години, е с трайна нетрудоспособност, или отглежда дете; за 12 месеца, ако е под 60 години и е безработен; и само за 6 месеца, ако е под 60 години и е зает.

Право на пенсия имат също вдовци/вдовици на 60 или повече години (без възрастово ограничение при оценена загуба на работоспособност от поне 25%) и сираци под 18-годишна възраст (до 25 години, ако учат). Ако починалото лице не отговаря на условията за пенсия за преживели лица, се изплаща еднократно уравнение (survivor settlement) в размер на общата сума на вноските на осигуреното лице и работодателя, разпределени за финансиране на пенсиите за старост, инвалидност и преживяемост.

Практическа импликация: При планиране на международна мобилност българските семейства с член, работил в Гвинея-Бисау, трябва да имат предвид, че при недостатъчен осигурителен стаж на починалия наследниците получават еднократна сума, а не пожизнена пенсия – механизъм, съществено различен от българската система за наследствена пенсия.

Сравнение с България: Наследствената пенсия в България се определя като процент (50%, 75% или 100% в зависимост от броя на правоимащите наследници) от пенсията, която починалият е получавал или е имал право да получава, без ограничение във времето за пълнолетни наследници с трайно намалена работоспособност, докато режимът в Гвинея-Бисау е по-строго обвързан с възрастта и трудовия статус на преживелия съпруг.

Схемата за трудова злополука в Гвинея-Бисау обхваща наети лица, включително временни работници, чираци, определени земеделски работници и чужди граждани, работещи в страната, както и определени самонаети лица на доброволна основа. Финансирането е изцяло чрез вноски на работодателя (2%–10% от месечния фонд работна заплата, в зависимост от оценената степен на риск на дейността) и на самонаетите лица, избрали покритие (също 2%–10%). Осигуреното лице не дължи собствена вноска за този риск.

Действащото законодателство в тази област датира от 1980 г. (закон за застраховката при трудова злополука и правилник за нейното прилагане).

Практически пример: Строителна компания в Бисау, категоризирана като дейност с висок риск, ще плаща вноска близо до горната граница от 10%, докато офис базиран бизнес с нисък професионален риск ще бъде близо до долната граница от 2% – разлика, която пряко влияе на общите разходи за труд в различните сектори.

Сравнение с България: Вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ в България също е диференцирана по икономическа дейност съгласно определени групи по risk-класификация, но диапазонът и методиката на определяне на конкретния процент са различни от прилаганите в Гвинея-Бисау, а вноската изцяло се дължи от работодателя и в двете държави – тук приликата е най-силна.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник с точна таблица на процента на обезщетение при временна и трайна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука за 2026 г.

Семейното обезщетение Abono de Família е месечно парично плащане, отпускано на осигурени лица и пенсионери с деца на тяхна издръжка. То е част от портфолиото обезщетения на INSS, изброени официално сред правата на бенефициерите на портала на институцията.

Практически пример: Осигурен родител с деца на издръжка получава допълнително месечно плащане към редовния си доход или пенсия, което частично компенсира разходите за отглеждане на децата – сходно по концепция с българските детски надбавки, макар и с различна методика на изчисление и условия за отпускане.

Сравнение с България: В България месечните помощи за отглеждане на дете се администрират от Агенцията за социално подпомагане въз основа на доходен тест на семейството, а не задължително през осигурителната институция, докато в Гвинея-Бисау Abono de Família е пряко обвързано със статута на осигурено лице или пенсионер в INSS.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник с точния размер на месечното семейно обезщетение и възрастовите прагове на децата бенефициери за 2026 г.

Към момента на изготвяне на тази статия не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на самостоятелна, финансирана от INSS схема за парично обезщетение при безработица в Гвинея-Бисау. Нито уебсайтът на INSS (раздел „Beneficios“), нито докладите на SSA/ISSA за страната изброяват безработица като отделен покрит риск в системата за социално осигуряване.

Практическа импликация: Служители, освободени от работа в Гвинея-Бисау, следва да разчитат основно на трудовоправните механизми (обезщетение при уволнение съгласно трудовото законодателство, ако е приложимо), а не на осигурителна система за безработица, аналогична на българската.

Сравнение с България: В България обезщетението за безработица се изплаща от НОИ на лица с минимум 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца, регистрирани в Бюрото по труда, за период между 4 и 12 месеца в зависимост от натрупания стаж. Такъв механизъм не е официално потвърден за Гвинея-Бисау, което представлява съществен практически риск за наети лица, планиращи дългосрочна работа в страната.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна, официално кодифицирана схема за гарантиран минимален доход или социална помощ (means-tested), независима от осигурителната система на INSS, за жители на Гвинея-Бисау през 2026 г. Прегледаните официални източници – порталът на INSS и докладите на SSA/ISSA – не изброяват самостоятелна универсална или обвързана с доходен тест програма за минимални средства сред покритите рискове.

Практическа импликация: Лицата извън формалната заетост и извън обхвата на доброволното осигуряване на самонаетите остават на практика без систематизирана социална защита от типа на гарантирания минимален доход, познат в редица европейски системи, включително и в известна степен в България чрез механизма на месечните социални помощи.

Сравнение с България: Българската система познава месечна социална помощ, обвързана с диференциран минимален доход, администрирана от Агенцията за социално подпомагане – механизъм, за който не е открит пряк аналог в публично достъпните официални материали за Гвинея-Бисау.

Гвинея-Бисау не разполага с отделна, самостоятелно кодифицирана схема за дългосрочни грижи. Единственият официално потвърден елемент в тази посока е добавката за постоянно чужда помощ (Majoração para Assistência Constante de uma Terceira Pessoa), която се изплаща като допълнение към пенсията за инвалидност, когато осигуреното лице се нуждае от постоянно чуждо съдействие за извършване на ежедневни дейности.

Практическа импликация: Семейства, полагащи грижи за възрастен или тежко болен близък в Гвинея-Бисау, следва да разчитат основно на семейна и общностна подкрепа, тъй като институционализирана система за дългосрочни грижи (домове за възрастни хора, финансирани услуги за домашни грижи) не е официално документирана на национално ниво в прегледаните източници.

Сравнение с България: България разполага с по-развита, макар и все още недостатъчна, мрежа от услуги за дългосрочна грижа – домове за стари хора, лични и социални асистенти, финансирани по различни национални и европейски програми – структура, значително по-обширна от установената в Гвинея-Бисау.

Официална бележка: Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна универсална схема за дългосрочни грижи извън добавката за инвалидна пенсия в Гвинея-Бисау за 2026 г.

Гвинея-Бисау не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, поради което Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 за координация на системите за социална сигурност не се прилагат в отношенията между България и Гвинея-Бисау. Освен това не беше намерена официална, публично обявена спогодба за социална сигурност между двете държави, нито спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, докато например Португалия има действаща от 2012 г. Конвенция за избягване на двойното данъчно облагане с Гвинея-Бисау, както и подписана (но все още неоповестена като влязла в сила) Конвенция за социална сигурност. Това означава, че всеки трансграничен случай между България и Гвинея-Бисау трябва да се разглежда изцяло по вътрешното законодателство на всяка от двете държави, без презумпция за взаимно признаване на осигурителни периоди, доходи или права.

Ако гражданин на Гвинея-Бисау работи или се осигурява в България

Гражданин на Гвинея-Бисау, който постъпи на работа в България, подлежи на българското трудово и осигурително законодателство от момента на започване на трудова заетост на българска територия – тоест дължи осигурителни вноски в НОИ и НЗОК по общите правила за чуждестранни граждани, работещи в България, независимо от евентуалния му предходен осигурителен статус в INSS. Тъй като липсва спогодба за социална сигурност, осигурителните периоди, натрупани в Гвинея-Бисау, не могат автоматично да бъдат зачетени или сумирани с българския стаж за целите на пенсионно право в България. За данъчни цели лицето подлежи на облагане по ЗДДФЛ съгласно общите правила за местно или чуждестранно лице, в зависимост от статута му на данъчна резидентност, определен по критериите на българското законодателство (престой над 183 дни в рамките на всеки 365-дневен период, център на жизнени интереси и др.). НАП е компетентната институция за определяне на данъчното задължение, а НОИ – за осигурителния статус.

Ако българин работи или се осигурява в Гвинея-Бисау

Българин, който постъпи на работа в Гвинея-Бисау при местен работодател, подлежи на осигуряване в INSS по общите правила – работодателят удържа 8% от възнаграждението му и внася 14% работодателска вноска, независимо от евентуалния му предходен български осигурителен стаж. Тъй като липсва спогодба за социална сигурност между България и Гвинея-Бисау, осигурителните вноски, платени в Гвинея-Бисау, не се зачитат автоматично за българската пенсионна система, а осигурителният стаж не подлежи на сумиране между двете държави. На практика това означава риск от „загубени“ осигурителни години, ако лицето не поддържа паралелно доброволно осигуряване в НОИ (когато е приложимо) или не планира внимателно осигурителната си кариера. За данъчни цели, ако лицето остане български данъчен резидент (например при кратък престой в Гвинея-Бисау или запазен център на жизнени интереси в България), то подлежи на деклариране на доходите си от чужбина пред НАП по общия ред, тъй като липсва спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която да урежда метода за избягване на потенциално двойно облагане на едни и същи доходи.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Гвинея-Бисау

Българска компания, която изпраща служител на командировка в Гвинея-Бисау или наема местни contractors, трябва да има предвид, че концепцията за A1 удостоверение – механизмът, който позволява запазване на осигуряване в държавата по произход при краткосрочно командироване в рамките на ЕС – не се прилага в отношенията с Гвинея-Бисау, тъй като този механизъм действа единствено в координационната рамка на ЕС/ЕИП/Швейцария. Това означава повишен риск от двойно осигуряване: служителят може едновременно да дължи осигурителни вноски в България (ако запази българско трудово правоотношение) и в Гвинея-Бисау (ако извършва реална трудова дейност на нейна територия и попада в обхвата на местното осигурително законодателство).

При работа от разстояние (remote work) от Гвинея-Бисау за българска компания е необходима внимателна преценка на данъчната резидентност и на евентуалното възникване на място на стопанска дейност (permanent establishment) за българската компания на територията на Гвинея-Бисау – въпрос, който поради липсата на данъчна спогодба следва да се анализира изцяло по вътрешното право на всяка държава, включително по правилата на Código da Contribuição Industrial за нерезидентни субекти, извършващи дейност чрез представителство в Гвинея-Бисау.

Практически препоръки за бизнеса: (1) да се изготви писмен анализ на статута на всеки командирован служител или ангажиран contractor преди началото на дейността; (2) да се съхраняват документи за платени осигурителни вноски и в двете държави, за да се избегнат бъдещи спорове; (3) да се проверява ежегодно дали е обявена нова спогодба между България и Гвинея-Бисау, тъй като статутът може да се промени; (4) да се потърси данъчна консултация относно риска от възникване на място на стопанска дейност при по-продължителна търговска активност на местна територия.

Ролята на НОИ в тези случаи е ограничена до общото прилагане на българското осигурително законодателство спрямо българските граждани и работодатели, а ролята на НАП – до определянето на данъчната резидентност и данъчните задължения на съответните лица и дружества съгласно ЗДДФЛ и ЗКПО, при отсъствие на облекчения по международна данъчна спогодба.

Самонаетите лица в Гвинея-Бисау не подлежат на задължително осигуряване в INSS по подразбиране – тяхното участие в системата е доброволно, с вноска между 5% и 10% от декларирания месечен доход, в зависимост от избраното ниво на покритие. Лицата, избрали по-ниското ниво, могат допълнително да платят добавъчна вноска, за да финансират и погребално обезщетение, и медицински грижи.

За данъчни цели самонаетите лица и стопанските субекти подлежат на облагане по Código da Contribuição Industrial – кодекса за индустриална/стопанска дейност, а не по отделен персонален данъчен режим като българското ЗДДФЛ за свободни професии. Ако годишният оборот на дейността надхвърли 10 000 000 XOF, лицето подлежи на регистрация по ДДС; между 10 000 000 и 40 000 000 XOF се прилага опростен режим на ДДС с облекчени декларативни задължения; под този праг дейността е освободена от ДДС.

Сравнение с българския контекст на ЕООД/самонает: Българските фрийлансъри и еднолични търговци разчитат на ясно определени осигурителни прагове (минимален и максимален осигурителен доход), прогресивно нарастващи всяка година, докато в Гвинея-Бисау липсва подобна ежегодно обявявана скàла – вноската е фиксирана в диапазон и зависи от избора на самото лице, а не от automatично прилагана таблица. Българските предприемачи, които обмислят учредяване на дейност в Гвинея-Бисау паралелно с ЕООД в България, следва да имат предвид двойната административна тежест – регистрация и отчетност едновременно пред DGCI/INSS в Гвинея-Бисау и пред НАП/НОИ в България, без възможност за взаимно признаване на плащания или облекчения поради липсата на спогодба.

Рискове за българи, работещи дистанционно за клиенти в Гвинея-Бисау: При липса на постоянно място на стопанска дейност в Гвинея-Бисау, българският фрийлансър по принцип остава изцяло в обхвата на българското данъчно и осигурително законодателство, но следва внимателно да документира естеството на своята дейност, тъй като определени видове продължителна физическа дейност на местна територия могат да породят местни данъчни задължения по вътрешното право на Гвинея-Бисау.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Обратно, гражданин на Гвинея-Бисау, който основе ЕООД или ООД в България за извършване на международна дейност, следва да съобрази статута си на данъчен резидент внимателно, тъй като евентуалните доходи, изтеглени от дружеството, ще подлежат на облагане по общите правила на ЗДДФЛ и ЗКПО, без възможност за прилагане на облекчения по СИДДО, тъй като такава спогодба не съществува.

Кога е полезен счетоводен съвет: Присъствието на доброволен режим на осигуряване, цедуларна данъчна система и ново, все още „младо“ ДДС (в сила от януари 2025 г.) прави Гвинея-Бисау сравнително сложна юрисдикция за самостоятелна навигация без местна експертиза – професионална счетоводна консултация е особено препоръчителна преди стартиране на стопанска дейност, регистрация по ДДС или структуриране на международни договори между България и Гвинея-Бисау.

Работодателите в Гвинея-Бисау са длъжни да регистрират предприятието и всеки нает служител в INSS, като заявяват данни чрез платформата INSS Virtual/Segurança Social Direta, генерират ведомости за възнагражденията и поддържат актуална осигурителна информация. Паралелно с това е задължителна и данъчна регистрация в DGCI чрез портала Kontaktu, включително за целите на удържания при източника Imposto Profissional на служителите.

Практически пример: Малка компания за услуги в Бисау с трима служители трябва едновременно да поддържа: (1) месечна ведомост с удържани осигурителни вноски и данък при източника; (2) регистрация в INSS Virtual за всеки служител; (3) декларации пред DGCI през Kontaktu за удържания данък и евентуалното ДДС, ако оборотът надхвърля прага от 10 000 000 XOF.

Сравнение с България: Българските работодатели работят с единна електронна инфраструктура – декларация образец 1 и образец 6 към НАП, обхващаща едновременно осигурителните вноски и данъка върху доходите на физическите лица от трудови правоотношения. В Гвинея-Бисау процесът е разделен между две отделни институции и платформи (INSS и DGCI), което увеличава административната тежест за международни работодатели, непознаващи местната инфраструктура.

Кога са полезни payroll услуги: При наемане дори на един местен служител в Гвинея-Бисау от българска компания е препоръчително ползването на локална счетоводна/payroll подкрепа, тъй като двойната отчетност (INSS + DGCI) и различните срокове за внасяне на вноски създават реален риск от пропуснати задължения и последващи глоби.

Данъчната система на Гвинея-Бисау е цедуларна (шедуларна) – вместо единен закон за данъка върху доходите на физическите лица, какъвто е българският ЗДДФЛ, тя се състои от няколко успоредно действащи кодекса, останали в сила от голямата данъчна реформа отпреди около четиридесет години: Código do Imposto Profissional (данък върху доходите от труд), Código da Contribuição Industrial (данък върху стопанската/корпоративната дейност) и Código do Imposto de Capitais (данък върху капиталовите доходи). Компетентният административен орган е Direção-Geral das Contribuições e Impostos (DGCI) към Министерството на финансите, а комуникацията с данъкоплатците се осъществява основно през електронната платформа Kontaktu.

Данък върху доходите от труд (Imposto Profissional)

Доходите от трудово правоотношение подлежат на облагане по Código do Imposto Profissional чрез удържане при източника от работодателя. Точните прогресивни скали, необлагаемият минимум и годишните прагове за 2026 г. не бяха намерени в публично достъпен официален източник към момента на изготвяне на тази статия. Препоръчваме директна проверка чрез DGCI (kontaktu.mef.gw) или чрез местен счетоводител преди изготвяне на конкретни изчисления за конкретен служител.

Доходи от самостоятелна и стопанска дейност (Contribuição Industrial)

Доходите от търговска, индустриална дейност и свободни професии, извършвани от физически или юридически лица на територията на Гвинея-Бисау, подлежат на облагане по Código da Contribuição Industrial. Данъчнозадължени лица са физически и юридически лица, извършващи посочените дейности на територията на страната, включително лица, пребиваващи в чужбина, но получаващи доход от местно дружество. Точната ставка на корпоративния данък за 2026 г. не беше намерена в публично достъпен официален източник (PwC Worldwide Tax Summaries не покрива Гвинея-Бисау сред своите 148 юрисдикции) – препоръчваме директна проверка чрез DGCI. Законодателството предвижда регресивно намаление на индустриалната вноска за период до 7 години като стимул за привличане на чуждестранни инвестиции, наред с митнически облекчения за капиталови стоки, свързани с инвестиционни проекти, за максимален период от 3 години.

Данък върху капиталовите доходи (Imposto de Capitais)

Доходи от лихви, дивиденти и други форми на капиталова възвръщаемост подлежат на отделно облагане по Código do Imposto de Capitais – трети самостоятелен кодекс в цедуларната система. Конкретните ставки за 2026 г. не бяха намерени в публично достъпен официален източник.

Данък върху добавената стойност (ДДС / IVA)

От януари 2025 г. Гвинея-Бисау въведе класически данък върху добавената стойност (Imposto sobre o Valor Acrescentado, IVA), одобрен със Закон № 4/2022 и хармонизиран с модела, прилаган в държавите – членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз (UEMOA). Новото ДДС замени предходния Imposto Geral sobre Vendas e Serviços (IGV) – данък с единна ставка от 19%, който се смяташе за административно непрактичен. Новата система въвежда две ставки: стандартна ставка от 19% и намалена ставка от 10%. Операциите по износ на стоки са освободени от ДДС. Предвиден е праг на освобождаване от 10 000 000 западноафрикански франка (XOF) годишен оборот за малки данъкоплатци, както и опростен режим за оператори с оборот между 10 000 000 и 40 000 000 XOF, целящ облекчаване на декларативните задължения на средно големите предприятия.

Данъчна резидентност

Физическо лице се счита за местно за данъчни цели в Гвинея-Бисау, ако има обичайно местопребиваване на нейна територия. Не бяха намерени детайлни официални критерии (напр. брой дни престой) отвъд общото понятие за обичайно местожителство в публично достъпен източник за 2026 г.

Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с България

Не беше намерена официална спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Гвинея-Бисау в списъка на спогодбите, поддържан от НАП. За сравнение, Гвинея-Бисау има действаща от 2012 г. спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Португалия, което показва, че страната по принцип сключва такива инструменти с отделни партньори – но към момента България не е сред тях. Това означава, че доходи, реализирани в Гвинея-Бисау от български данъчни резиденти (или обратното), се облагат по вътрешните правила на всяка държава поотделно, без облекчения по международна спогодба, освен ако не се прилага едностранен механизъм за избягване на двойното облагане по вътрешното законодателство на съответната държава.

Практически последици за фрийлансъри и компании

Липсата на потвърдени прогресивни данъчни скали за физически лица и корпоративна ставка означава, че всяко конкретно данъчно планиране за дейност в Гвинея-Бисау изисква пряка консултация с DGCI или квалифициран местен данъчен консултант – общите насоки в тази статия не заместват индивидуална данъчна оценка. Регистрацията по ДДС е задължителна стъпка при надхвърляне на прага от 10 000 000 XOF годишен оборот и следва да бъде планирана предварително, тъй като системата е сравнително нова (в сила от началото на 2025 г.) и все още се намира във фаза на институционално усъвършенстване.

• Презумпция за автоматично прилагане на ЕС координация: Гвинея-Бисау не е членка на ЕС/ЕИП/Швейцария – Регламенти (ЕО) № 883/2004 и 987/2009 не важат в отношенията с България.
• Игнориране на липсата на спогодба за социална сигурност: Осигурителните периоди в Гвинея-Бисау не се сумират автоматично с българския стаж – липсва официална координационна рамка.
• Пренебрегване на двойната регистрация (INSS + DGCI): Работодателската и данъчната регистрация минават през две отделни институции и платформи – пропускането на едната води до неизпълнени задължения.
• Объркване между наето лице и самонаето лице: Самонаетите се осигуряват доброволно (5–10%), докато наетите са задължително осигурени (8%/14%) – режимите не са взаимозаменяеми.
• Разчитане на A1 удостоверение извън ЕС: Механизмът за запазено осигуряване при командироване важи само в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария и няма правно действие спрямо Гвинея-Бисау.
• Пропускане на регистрация по новото ДДС: ДДС е в сила едва от януари 2025 г. – стопански субекти с оборот над 10 000 000 XOF, които не са се регистрирали навреме, поемат риск от санкции.
• Приемане, че обезщетенията от INSS са „автоматично“ износими: Без потвърдена спогодба, изплащането на българска територия на обезщетения от INSS не е гарантирано по подразбиране за всички видове плащания.
• Неточна проверка на данъчната спогодба: Липсата на СИДДО между България и Гвинея-Бисау означава двойно деклариране на доходи без автоматично облекчение – да се разчита на несъществуваща спогодба е сериозна грешка.
• Непазене на документация за платени вноски и данъци: При липса на междудържавна координация, единствената защита срещу спорове е пълна документация, съхранявана от самото лице или дружество.
• Използване на неофициални онлайн калкулатори за данъчна тежест: Поради непотвърдените официално скали на Imposto Profissional, генерични онлайн калкулатори могат да дадат подвеждащи резултати – препоръчва се пряка проверка с DGCI.

• INSS Гвинея-Бисау – официален портал – осигурителни услуги, обезщетения, контакти.
• DGCI – Direção-Geral das Contribuições e Impostos – данъчна администрация.
• Kontaktu – електронна платформа за данъчна регистрация и деклариране.
• Ministério da Economia e Finanças – Министерство на икономиката и финансите на Гвинея-Бисау.
• НАП – списък със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

• Subsídio do Funeral (погребално обезщетение): Еднократна сума до 100 000 западноафрикански франка (XOF), в зависимост от осигурителния стаж на починалото лице към момента на смъртта.
• Subsídio de luto (обезщетение при загуба): Сума, изплащана на близък на починало осигурено лице.
• Subsídio de Evacuação (обезщетение за евакуация): Покриване на разходите за преместване на осигуреното лице от обичайното му местопребиваване до друго място за получаване на здравни грижи.
• Old-age settlement / Disability settlement (пенсионно уравнение): Еднократна сума в размер на общите вноски на осигуреното лице и работодателя, изплащана при недостатъчен стаж за периодична пенсия.
• Majoração para Assistência Constante de uma Terceira Pessoa (добавка за постоянна чужда помощ): Допълнение към пенсията за инвалидност при нужда от постоянно чуждо съдействие.

Официална бележка: Точните актуализирани стойности на изброените специални обезщетения за 2026 г. следва да бъдат проверени директно чрез INSS, тъй като публично достъпните официални данни отразяват последната консолидирана информация, събрана от SSA/ISSA (законодателство към януари 2019 г. и последваща проверка от ISSA към юли 2022 г.).