Социално осигуряване и данъци в Афганистан (2026)

Афганистан срещу България – ключови параметри (2026)

Следващата таблица предоставя директно сравнение между системата на Афганистан и тази на България, за да подпомогне счетоводители, работодатели и фрийлансъри при оценка на разликите в данъчната и осигурителната тежест.

Въведение, организация и финансиране на социалната система

Афганистан е страна с дълбоко фрагментирана и хронично недофинансирана социална система. Политическата нестабилност, особено след превземането на властта от движението Талибан през август 2021 г., е ускорила структурния разпад на институциите, отговарящи за социалната защита. Разбирането на тази система е от ключово значение за всяка организация, международен работодател или фрийлансър, който поддържа търговски, трудови или финансови връзки с Афганистан.

Ключови институции

До 2021 г. отговорността за социалната политика беше разпределена между няколко министерства:

• Министерство на труда, социалните дейности, мъчениците и хората с увреждания (MoLSAMD) – основен орган за трудово законодателство и социална защита.
• Министерство на финансите – администрира публичната пенсионна схема за държавни служители и събира данъчни приходи чрез Afghanistan Revenue Department (ARD).
• Министерство на общественото здравеопазване (MoPH) – отговорно за мрежата от публични здравни услуги.
• Da Afghanistan Bank (DAB) – централна банка, надзираваща банковата система.
• Министерство на мъчениците и хората с увреждания (MMD) – основано след 1992 г. за изплащане на семействата на загиналите и за рехабилитация на хората с увреждания.

Критичен контекст: 2021–2026 г.

След превземането на власт от Талибан международните санкции, замразяването на резервите на централната банка и спирането на значителна международна помощ доведоха до свиване на икономиката с около една трета. Официалните оценки на Световната банка сочат, че около 48% от афганистанското население живее под прага на бедността. Повечето от некомбатантното население разчита на хуманитарна помощ от ООН и международни партньори, а не на формални обезщетения от страна на държавата.

Финансиране на социалните програми

Тъй като не съществува задължителен осигурителен модел за частния сектор, социалните програми в Афганистан се финансират основно чрез три канала: данъчни приходи, събирани от ARD; международна хуманитарна помощ, координирана от ООН агенции; и целеви парични преводи от УНИЦЕФ и Световната банка към най-уязвимите домакинства. През 2024 г. ООН е канализирала 1,59 милиарда долара хуманитарна помощ, покривайки 52% от заявените нужди.

Здравни грижи в Афганистан

Здравната система на Афганистан е сред най-фрагментираните в света. Тя функционира без задължителна здравна осигурителна схема – нито работодателите, нито служителите в частния сектор правят законово задължителни вноски за здравно осигуряване. Достъпът до медицинска помощ е правно гарантиран като публична услуга, но реалността е далеч от тази гаранция.

Национална здравна политика 2025–2030

На 12 март 2025 г. Министерството на общественото здравеопазване и СЗО официално представиха Националната здравна политика (НЗП) за периода 2025–2030 г. Тя поставя като основен приоритет достъп до качествена медицинска помощ независимо от местонахождението или финансовото положение на лицето. Политиката обхваща пет стълба: управление, финансиране, развитие на работната сила, предоставяне на услуги и достъп до основни лекарства.

Реалност на здравното покритие

Системата разчита изключително на извънджобни плащания и международна донорска помощ. Само за 2024 г. затварянето на 288 съоръжения за първична здравна помощ е лишило над 3,3 милиона души от достъп до здравни услуги. Поради липса на финансиране Хуманитарният план за 2024 г. е получил само 31% от необходимите средства.

Сравнение с България

В България здравното осигуряване е задължително и се финансира чрез вноски – 8% от осигурителния доход, разпределени между работодателя (4,8%) и служителя (3,2%). Здравноосигурените лица имат достъп до договорна мрежа на НЗОК. Афганистан не предлага функционален аналог на тази система.

Парични обезщетения за болест

Афганистан не разполага с държавна схема за парични обезщетения при временна нетрудоспособност поради болест, финансирана чрез осигурителни вноски. Единствената нормативна уредба произтича от Кодекса на труда от 2007 г., който задължава работодателите да предоставят платен болничен отпуск директно от своите средства.

Болничен отпуск по Кодекса на труда (Закон № 35, 2007 г.)

• Всеки служител има право на 20 дни платен болничен отпуск годишно, включително пълна заплата и всички надбавки.
• До 5 последователни дни могат да бъдат ползвани само с писмено уведомление.
• При болест над 5 последователни дни е задължително представянето на медицинско удостоверение от признат лекар или здравно заведение.
• Ако болестта продължи повече от 20 дни, служителят може да ползва годишен или спешен отпуск за покриване на допълнителните дни.
• Изплащането на болничното обезщетение е задължение на работодателя – не на държавата или осигурителен фонд.

Практически последици за работодателя

Тъй като не съществува осигурителен механизъм за рефундиране на болничните разходи, цялото финансово бреме се носи от работодателя. За малки и средни предприятия с висока заболяемост или продължителни болнични периоди, това може да представлява значителна непредвидена разходна позиция. Международни компании трябва да отразят това в своите HR и финансови политики при работа на афганистанския пазар.

Обезщетения за майчинство и бащинство

Правото на отпуск по майчинство е нормативно уредено в Кодекса на труда от 2007 г. Финансирането е изцяло от страна на работодателя – не съществува държавен фонд или осигурителна схема, аналогична на системата в България или повечето европейски страни.

Отпуск по майчинство – основни правила

• Всяка служителка има право на 90 дни платен отпуск по майчинство.
• Приблизително 1/3 от отпуска (около 30 дни) се ползва преди раждането, а останалите 2/3 (около 60 дни) – след раждането.
• При усложнено раждане или многоплодна бременност (близнаци, тризнаци) се предоставят допълнителни 15 дни платен отпуск.
• Изисква се медицинско удостоверение от болница или признато здравно заведение.
• Цялата заплата и приложимите надбавки се изплащат от работодателя за целия период.
• След изтичане на отпуска служителката трябва да се върне на работа в рамките на 5 дни. Неявяването се третира като отсъствие и може да доведе до загуба на правата, свързани с майчинството.

Отпуск по бащинство

Кодексът на труда от 2007 г. не предвижда задължителен отпуск по бащинство. Служителите от мъжки пол не получават правно гарантирано платено отсъствие при раждане на дете. Всякакви такива права могат да бъдат договорени индивидуално или да произтичат от вътрешните правила на работодателя.

Практически последици

Работодателите трябва да планират финансово покритието на периода на майчинство, особено в сектори с висока концентрация на жени в трудоспособна възраст. Международните компании следва да надграждат задължителния минимум с допълнително обезщетение или частно застраховане, за да привлекат и задържат квалифицирани кадри.

Обезщетения за инвалидност

Афганистан не разполага с действаща национална схема за изплащане на парични обезщетения при инвалидност в частния сектор, финансирана чрез задължителни осигурителни вноски. Историческата уредба е обхващала само определени категории публични служители и военнослужещи.

Министерство на мъчениците и хората с увреждания (MMD)

Министерството, основано след 1992 г., е отговорно за предоставянето на социални услуги на семействата на загиналите (мъчениците) и на хората с увреждания. Основните му функции включват изплащане на месечни помощи на правоимащи категории лица и организиране на рехабилитационни дейности. Тъй като институцията функционира в изключително трудна финансова и оперативна среда след 2021 г., капацитетът й за реално изплащане на помощи е силно ограничен.

Ситуация в частния сектор

Частните работодатели са задължени да осигурят безопасни условия на труд, но нямат задължение за внасяне на вноски в осигурителен фонд за инвалидност. При трудова злополука или заболяване, водещо до инвалидност, съответните правни претенции на служителя са ограничени до договорните клаузи и разпоредбите на Кодекса на труда относно прекратяване на трудовото правоотношение.

Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система на Афганистан претърпя фундаментален колапс след 2021 г. Разбирането на историческата уредба и настоящото й фактическо прекратяване е от ключово значение за всяка международна структура, планираща дългосрочна ангажираност с афганистанската работна сила.

Публична пенсионна схема за гражданските служители (до 2024 г.)

Историческата пенсионна система за гражданските служители е регулирана от Наредбата за пенсиите на гражданските служители от 2009 г. Основните й параметри са:

• Нормална пенсионна възраст: 65 години.
• Минимален осигурителен стаж за получаване на редовна пенсия: 10 години.
• При стаж под 10 години – еднократна сума вместо периодична пенсия.
• Размерът на пенсията е обвързан с годините служба и месечното брутно възнаграждение.

Ликвидация на публичната схема – март 2024 г.

Частен сектор – обезщетение при пенсиониране по Кодекса на труда

Частните работодатели в Афганистан никога не са имали задължение за внасяне на вноски в пенсионна схема. Единствената законово предвидена защита е под формата на еднократно обезщетение при напускане: ако служителят напусне при навършване на пенсионна възраст (65 години), работодателят е задължен да му изплати сума, равностойна на 10 месечни заплати (последната месечна заплата), като еднократна сума, съгласно Кодекса на труда (Закон № 35, 2007 г.).

Практическа калкулация – обезщетение при пенсиониране

Това обезщетение подлежи на данъчно облагане като доход. Препоръчва се изплащането да бъде структурирано на вноски (до AFN 100,000/месец), за да се избегне 20% данъчна ставка върху целия размер наведнъж.

Обезщетения за преживели лица

Обезщетенията за преживели лица в Афганистан са ограничени до специфични категории, свързани с публичния сектор и военнослужещите. Не съществува обща национална схема за преживели лица, обхващаща частния сектор.

Министерство на мъчениците и хората с увреждания

Институцията е основана именно за обслужване на семействата на загиналите (мъчениците) и предоставя месечни помощи на правоимащи наследници. Приоритет имат семействата на военнослужещи и служители на реда, загинали при изпълнение на служебни задължения. Финансирането на тези плащания е нередовно и зависи от фискалния капацитет на правителството.

Частен сектор

При смърт на служител в частния сектор афганистанският трудов закон не предвижда задължителна схема за обезщетяване на преживелите лица. Работодателят може да е задължен да изплати неусвоен отпуск, дължими надбавки и, в зависимост от клаузите на договора – определена компенсация. Всяко допълнително обезщетение за преживелите е договорно, а не законово задължение.

Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Кодексът на труда от 2007 г. съдържа разпоредби относно безопасността на труда и отговорността на работодателя, но не предвижда специализирана осигурителна схема за производствени злополуки, финансирана чрез вноски.

Задължения на работодателя

• Работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и работно оборудване.
• При трудова злополука работодателят носи отговорност за разходите за медицинска помощ и временна нетрудоспособност на пострадалия.
• Кодексът на труда урежда правилата за прекратяване на трудовото правоотношение при трайна нетрудоспособност вследствие на злополука.
• Не съществува специален Фонд за трудова злополука с периодични вноски – задълженията са директни, от работодателя.

Практически последици

Международните компании, опериращи в сектори с висок риск (добивна промишленост, строителство, транспорт), трябва задължително да сключат частна застраховка за отговорност при трудова злополука. Липсата на публична осигурителна мрежа означава, че цялата финансова отговорност при сериозни инциденти остава за работодателя.

Семейни обезщетения

Афганистан не разполага с универсална схема за детски надбавки или семейни обезщетения, финансирана от държавата. Всякаква семейна подкрепа произтича от специфични хуманитарни програми на ООН и международни организации, а не от системна социална политика.

УНИЦЕФ – целеви парични трансфери

УНИЦЕФ осъществява програми за парични трансфери, насочени към семействата в 10-те най-бедни провинции на страната. Целта на програмата за 2025 г. е обхватът на 519 000 домакинства – средно по 7 члена на домакинство. Тези трансфери не са универсален социален ангажимент на държавата, а целева хуманитарна намеса.

Работодателски практики

Някои работодатели в Афганистан предлагат доброволно семейни надбавки (жилищни, транспортни), особено за привличане на квалифицирани специалисти. Тези плащания са предмет на договаряне, а не законово задължение.

Безработица

Афганистан не разполага с действаща схема за обезщетения при безработица. Не съществува осигурителен фонд за безработица, към който работодателите или служителите да внасят задължителни вноски, и съответно – не съществуват периодични плащания към лица, изгубили работата си.

Обезщетение при уволнение по Кодекса на труда

Единствената форма на финансова защита при загуба на работа произтича от разпоредбите на Кодекса на труда относно прекратяване на трудовото правоотношение:

• Работодателят е задължен да отправи предизвестие от минимум 30 дни преди прекратяване на договора.
• При масови съкращения е необходимо предварително разрешение от Министерството на труда.
• При прекратяване без виновно поведение на служителя може да бъде дължимо обезщетение, чийто размер зависи от конкретните клаузи на договора.
• Еднократното обезщетение при пенсиониране (10 месечни заплати) е приложимо само при напускане на пенсионна възраст – не при общо уволнение.

Макроикономически контекст

Безработицата в Афганистан е масов структурен проблем. Икономиката е свита с около 1/3 след 2021 г. Около 48% от населението живее под прага на бедността. Липсата на всякаква схема за обезщетения при безработица означава, че уязвимите лица разчитат единствено на семейни мрежи или международна хуманитарна помощ.

Минимални средства за препитание

В Афганистан не съществува формална схема за минимален гарантиран доход или социална помощ за лица в бедност, финансирана от националния бюджет по начина, по който функционират подобни системи в страните от ЕС.

Минимална работна заплата

Кодексът на труда предвижда минимална работна заплата, диференцирана по сектор:

• AFN 6,000/месец – за постоянни граждански служители.
• AFN 5,500/месец – за непостоянни работници в частния сектор.

Не съществува задължителна индексация или механизъм за регулярно преразглеждане на тези прагове.

Международна хуманитарна подкрепа

В реалната практика минималните средства за препитание за голяма част от афганистанското население зависят от международна помощ: продовольствена помощ на ФАО и СХП, парични трансфери на УНИЦЕФ и ВКБООН, медицинска помощ на СЗО и МККЧ. Около 22,9 милиона афганистанци се нуждаят от хуманитарна помощ според плана за 2025 г.

Дългосрочни грижи

Афганистан не разполага с формална система за дългосрочни грижи за възрастни или лица с хронични заболявания, финансирана от задължителни социалноосигурителни вноски. Грижата за възрастни и хронично болни лица в страната е традиционно семейно задължение, подкрепяно в малка степен от неправителствени организации и религиозни благотворителни институции.

Рехабилитационни услуги

Международният комитет на Червения кръст (МККЧ) поддържа активни програми за физическа рехабилитация в Афганистан, обслужвайки лица с ампутации и трайни увреждания – много от тях са жертви на противопехотни мини. Тези услуги са хуманитарни, а не компонент на национална осигурителна система.

Подоходен данък, корпоративен данък и данък върху бизнес приходите (BRT)

Данъчната система на Афганистан се регулира от Данъчния закон от 2009 г., администриран от Afghanistan Revenue Department (ARD) към Министерството на финансите. Данъците се внасят директно в Da Afghanistan Bank (DAB). Афганистанската данъчна фискална година е нестандартна: тя следва Слънчевия хиджри (Шамси) календар – от 21 март до 20 март на следващата година.

Подоходен данък на физически лица

Данъкът върху доходите на физически лица е прогресивен и се изчислява на месечна база. Следващата таблица отразява официалните ставки съгласно Данъчния закон от 2009 г.:

Самонаетите лица и едноличните търговци се облагат по същата прогресивна скала. Местните физически лица дължат данък върху световния си доход; нерезидентите – само върху дохода от афганистански източници. Резидентен статут се придобива при пребиваване над 183 дни в данъчната година или при домицил в Афганистан.

Корпоративен данък

Съгласно чл. 4(1) от Данъчния закон от 2009 г., корпоративният доход на дружества се облага с единна ставка от 20%. Тази ставка се прилага независимо от размера на дружеството. Чуждестранни компании подлежат на същото данъчно третиране, но само за доходи с афганистански произход. Капиталовите печалби по принцип са включени в облагаемия доход. Прехвърлянето на движимо и недвижимо имущество обаче се облага с специфичен данък върху капиталовата печалба от 1%, приспадащ се от корпоративния данък.

Данък върху бизнес приходите (Business Receipts Tax – BRT)

Афганистан не разполага с ДДС система. Вместо нея се прилага данък върху бизнес приходите (BRT) – данък върху брутния оборот на предприятията. Ставките варират по сектор:

За разлика от ДДС, BRT не предвижда механизъм за приспадане на входящ данък. Той се прилага върху брутните приходи, което го прави данъчна тежест за всяко звено от веригата на добавената стойност.

Удържан данък при източника

• Плащания по договори към правителствени институции и частни субекти: 2% (7% за фирми без лиценз от AISA).
• Наемни доходи над AFN 15,000/месец: 20% при удържане от наемателя.
• Внос с валиден бизнес лиценз: 2% от стойността (включително митата).
• Внос без бизнес лиценз: 3%.

Изчисляване и деклариране

Работодателите са задължени да удържат данъка върху доходите на служителите всеки месец и да го внесат в ARD до 15-то число на следващия месец. Годишните данъчни декларации за корпорации се подават след края на фискалната година. ARD е внедрил компютризирана система за деклариране с цел намаляване на административните пречки.

Изчисляване на заплата и данъчна тежест

Пример 1: Служител с ниски доходи (AFN 10,000/месец)

Пример 2: Служител с умерени доходи (AFN 50,000/месец)

Пример 3: Висококвалифициран специалист (AFN 150,000/месец)

Пример 4: Дружество с оборот AFN 1,000,000/месец (BRT)

Сравнение: Данъчна тежест Афганистан vs. България

Привидно ниската ставка за физически лица в Афганистан (максимум 20%) изглежда конкурентна в сравнение с общата осигурителна и данъчна тежест в България (~35–40% при ЕООД). Въпреки това е важно да се отчете, че в България тези вноски финансират реални обезщетения – пенсия, здравеопазване, безработица – докато в Афганистан служителят получава нетно повече, но без никаква социална мрежа. За международни работодатели компенсацията следва да отчита тази разлика под формата на доброволни придобивки.