Социално осигуряване и данъци в Сан Марино (2026)

Сан Марино е микродържава без членство в ЕС, но използва еврото като официална валута по споразумение с ЕС. Данъчната система се основава на закон от 2013 г. (Legge n. 71/2013), въведен с цел опростяване и консолидация. Администрирането се осъществява от Ufficio Tributario (данъчна служба) и ISS (социалноосигурителен институт). Отделна бележка: за данъчните периоди 2026–2030 г., съгласно закон, публикуван в Официален бюлетин, данъкът IGR за самонаети лица, юридически лица и доходи от стопанска дейност e увеличен временно от 17% на 18% с цел инфраструктурни инвестиции и намаляване на публичния дълг — потвърдено от счетоводна кантора Toccaceli Bronzetti, официален партньор на Ufficio Tributario.

Прогресивната скала за физически лица обхваща 8 стъпки: от 9% за доход до 10 000 EUR до 35% за доход над 80 000 EUR. Важна особеност: Сан Марино не прилага традиционен ДДС (VAT) — вместо него се използва Monofase (еднофазен импортен данък), приложим само при внос на стоки. Местните търговски транзакции между фирми в Сан Марино не подлежат на такова облагане, което е административно предимство спрямо ЕС системата.

Системата за социална сигурност на Сан Марино се основава на Istituto per la Sicurezza Sociale (ISS) — единственият и централен орган, администриращ социалното осигуряване в страната. ISS е учреден официално на 22 декември 1955 г. и обхваща всички категории осигурени лица: наети на трудов договор в частния сектор, значителна част от публичните служители и повечето самонаети лица. Институтът се ръководи от Изпълнителен комитет и оперира под надзора на Секретариата на държавата по здравеопазване и социална сигурност (sanita.sm). Онлайн достъп до осигурителните партиди и услуги е осигурен чрез gov.sm.

Финансирането на системата почива на три стълба: задължителни осигурителни вноски от работодатели и осигурени лица, субсидии от държавния бюджет (особено за здравеопазване), и приходи от общото данъчно облагане. Около 50% от разходите за здравни услуги се поемат от държавата директно от данъчните приходи, а останалото — от вноски. Пенсионната система е от типа „pay-as-you-go“ (текущо финансиране), допълнена от задължителния допълнителен фонд Fondiss.

Кой е задължително осигурен?

Задължителното осигуряване обхваща: всички наети лица в частния сектор; определени категории публични служители; самонаети лица (като вноската им включва и покритие за болест и инвалидност, тъй като нямат работодателска вноска). Гранични работници (frontalieri) — ок. 8 000 лица, пристигащи ежедневно от Италия — също са обхванати, а тяхното положение се урежда чрез двустранна конвенция между Сан Марино и Италия, координирана от INPS.

Здравната система на Сан Марино е от универсален тип — всички резиденти имат достъп до здравни услуги независимо от осигурителния статус. Услугите се предоставят от Държавната болница (Ospedale di Stato) и мрежа от амбулатории и специализирани звена, администрирани от ISS. Посещенията при общопрактикуващ лекар, болничното лечение и лекарствата (по рецепта) са безплатни или с минимален потребителски принос за осигурените. Официален портал: iss.sm.

Финансирането на здравеопазването произтича от обща смес: вноски на работодатели (~5% от фонд работна заплата за здравния компонент) и 50% директно от общите данъчни приходи на държавата — модел, различаващ се съществено от изцяло вноскова здравна система. Гражданите на Сан Марино и лицата с официална регистрация на пребиваване имат право на пълен пакет от услуги. Пациентите могат да бъдат насочвани към специализирани болници в Италия (по-специално Римини) при необходимост от терапии, недостъпни на място.

Частните консултации в ISS са достъпни само за лица без самаринско гражданство (за редица специализации). Самаринските граждани и резиденти ползват публичната система по лична карта.

При болест, наетите лица в Сан Марино имат право на парично обезщетение от първия ден на отсъствие. ISS изплаща около 86% от нормалната заплата по официалните данни. При трудова злополука или професионална болест обезщетението може да достигне 100% от заплатата. Колективните трудови договори (CBA) могат да предвиждат допълнително доплащане от работодателя.

Сертификатът за болест се издава от личния лекар или болницата и се изпраща на ISS в рамките на 3 дни. Граничните работници изпращат сертификата по факс или по пощата до ISS. Максималният период за изплащане на обезщетение за болест и конкретните изисквания за минимален осигурителен стаж се уреждат от Закон от 1974 г. (Legge 1974 sulle indennità temporanee).

Жените, наети на трудов договор, имат право на 5 месеца платен майчински отпуск (обичайно 2 месеца преди раждането и 3 месеца след). При усложнения, преждевременно раждане или многоплодна бременност срокът може да бъде удължен. ISS изплаща 100% от средната заплата на служителката за периода на майчинство. Бащите имат право на 5 дни платен отпуск около раждането. Всеки от родителите може да ползва до 6 месеца родителски отпуск на дете, до навършване на 8-годишна възраст на детето. Колективните договори могат да разширяват тези права.

Самонаетите жени са включени в системата, но конкретните ставки и условия за тях се различават — препоръчва се проверка в ISS директно.

Пенсията за инвалидност в Сан Марино се предоставя при постоянна нетрудоспособност от минимум 65% и минимум 7 години осигурителен стаж, от които поне 2 години в последните 3 преди подаването на искането. Степента на загуба на работоспособност се оценява от медицинска комисия на ISS. Официалните условия са публикувани на iss.sm.

При частична инвалидност (15% или повече, но под пълна) се изплаща пропорционална пенсия. Лицата, получили инвалидност вследствие на трудова злополука, са покрити по отделен режим (виж Глава VIII). ISS администрира и допълнителни форми на финансова подкрепа при трайна неработоспособност.

Пенсионната система на Сан Марино е изграждана по модел, близък до италианския, но с по-ниски данъчни ставки. Съгласно официалните данни от ISS:

• Пенсия за старост (vecchiaia): придобива се при навършване на 66 години (въведено от 01.01.2021) с минимум 20 г. осигурителен стаж.
• Ранна пенсия за трудов стаж (anzianità): при 60 години и минимум 40 г. стаж.
• Ранен достъп при „квота 100″: при минимум 57 години + осигурителен стаж, чийто сбор с възрастта достига 100 — в такъв случай пенсията се намалява постоянно.
• За лица, влезли на пазара на труда преди 01.01.2006, се прилагат преходни разпоредби по Закон n. 157/2005.

Системата е допълнена от задължителния Fondiss — индивидуализиран фонд за допълнително пенсионно осигуряване, управляван от ISS. Вноските в Fondiss са задължителни и се удържат от заплатата. Правото за достъп до архива на осигурителните позиции е предоставено онлайн чрез ARPA — системата на ISS.

Пенсията за преживели (reversibilità) се предоставя на овдовял съпруг/а и на деца с увреждания или ненавършили 18 г. (26 г. ако са редовни студенти). Условията включват: бракът да е продължил минимум 2 години преди смъртта на починалия и преди навършване на пенсионна възраст; разликата в рандването не трябва да надхвърля 20 г.; да не е налице развод по вина на преживелия съпруг. Подробните условия са публикувани на iss.sm.

Размерът на пенсията за преживели се определя като процент от придобитата пенсия на починалия, съобразно действащото законодателство. Точните коефициенти за актуалните периоди не са публично достъпни в консолидирана форма — препоръчва се запитване директно до ISS.

Трудовите злополуки и професионалните болести са покрити от специален режим в рамките на ISS. При настъпване на трудова злополука осигуреното лице получава 100% от средния дневен доход за месеца, предхождащ злополуката. При оценена пълна трайна нетрудоспособност, пенсията се изчислява на база годишния доход за последната пълна работна година. При частична нетрудоспособност (от 15% нагоре, но под пълна) се изплаща пропорционална пенсия.

Работодателят е задължен да уведоми ISS незабавно при всяка трудова злополука. Вноските за трудова злополука са изцяло за сметка на работодателя — служителят не заплаща отделна вноска за тази покриваемост. Минималното покритие е предвидено в Закон от 1983 г. (Legge 1983 sugli infortuni sul lavoro e malattie professionali).

Семейните обезщетения (assegni familiari) се изплащат на наети лица, пенсионери и отделни категории самонаети. Правото е обвързано с пребиваване в Сан Марино. Бенефициерите са: съпруг/а, деца до 16 г. (до 19 г. ако са редовни ученици) и родители.

Съгласно официалните данни на US Social Security Administration (SSPTW 2018), базовите суми са: 69,50 EUR/месец за първия зависим; 90,50 EUR за втория; 112,50 EUR за третия; 133,50 EUR за четвъртия; 160,50 EUR за петия. Допълнителна добавка (assegno familiare integrativo) се предоставя при доход под 8 500 EUR на глава от домакинство. Вноската на работодателя за семейни обезщетения е около 2,8% от фонд работна заплата; служителите не внасят отделно.

Обезщетението за безработица в Сан Марино обхваща два вида:

• Общо обезщетение при безработица: за наети лица при загуба на работа не по тяхна вина. Самонаетите и публичните служители са изключени. Вноската на служителя за тази покриваемост е 0,5% от брутната заплата; вноската на работодателя е 1,9% от фонд работна заплата.
• Временно обезщетение при безработица (cassa integrazione гуион): при временно преустановяване на работата поради икономически причини. Работодателят внася допълнително 7% от фонд работна заплата за тази цел. Прилага се за повечето сектори. Самонаетите са изключени.

Конкретните ставки и продължителността на обезщетенията се определят от Закон от 2010 г. (Legge 2010 sulla disoccupazione), изменен през 2017 г. Администрацията е при ISS. Пълните условия за квалификация и размери на обезщетенията се препоръчват за проверка директно в iss.sm.

Сан Марино разполага с механизми за социална помощ за лица и семейства, чийто доход е под определени прагове. Системата включва: минимален гарантиран доход, социални пенсии за лица без достатъчен осигурителен стаж, и целеви помощи за семейства в нужда. Основен координатор е Segreteria di Stato per la Sanità e la Sicurezza Sociale (sanita.sm).

Подробна актуална информация за праговете и условията за достъп до социална помощ не е консолидирана в публично достъпен официален документ към март 2026 г. Препоръчва се директно запитване до ISS или Секретариата по здравеопазване. Налична е формулярна система на gov.sm за кандидатстване онлайн.

Сан Марино предоставя дългосрочни грижи в рамките на интегрирания модел на ISS и здравната система. Услугите включват: домашни грижи, дневни центрове и резидентни грижи за възрастни и хора с увреждания. Финансирането е смесено — частично от осигурителните вноски, частично от данъчните приходи.

Отделен специализиран режим за дългосрочни грижи (аналог на немската Pflegeversicherung или нидерландската WLZ) не съществува в Сан Марино — грижите са интегрирани в общата здравно-социална система. Достъпът се определя от медицинска и социална оценка. Поради ограничените публично достъпни официални данни за конкретни вноски и обезщетения в тази категория, препоръчваме проверка на iss.sm или директен контакт с ISS.

Сравнение на трите профила с България

Калкулацията за България ползва: 10% корпоративен данък, 5% данък при разпределение, осигуровки при таван 2 111,64 EUR/месец, 10% данък върху доходите. Всички стойности са приблизителни и не отразяват конкретни облекчения.

В рамките на системата на ISS съществуват специфични парични обезщетения, включително:

• Специален данъчен режим за пенсионери — чуждестранни резиденти: Чуждестранни пенсионери в частния сектор с доход минимум 50 000 EUR/год. или активи над 300 000 EUR могат да ползват специален данъчен режим от 6% IGR върху пенсионния доход за 10 г. (подновяем). При бивши ръководители на международни организации с доход над 100 000 EUR — ставката е 3%. (Тези прагове са актуализирани за данъчната 2025 г.)
• TFR (Trattamento di Fine Rapporto): Еднократно обезщетение при прекратяване на трудовия договор, изплащано от работодателя. Размерът зависи от сектора и стажа в конкретното предприятие.
• FondISS (фонд за обучение): Малка вноска от работодателя за финансиране на квалификация и обучение на служителите.
• Специални плащания при туберкулоза: Исторически обособен режим, администриран от ISS, с отделни условия за обезщетения при туберкулоза — прилага се по закон от 1977 г.

Детайлите за актуалните ставки на специалните обезщетения не са консолидирани в единен официален публичен документ на английски или български за 2026 г. Официалното съдържание се актуализира на iss.sm.