Да се пенсионираш в Казахстан (2026 Guide)

В Казахстан пенсионната система е тристълбова — базова (държавна), солидарна и натрупваща. Пенсионната възраст за мъжете е 63 години, за жените — 61 години и остава непроменена до 2028 г., когато постепенно ще се изравни с 63 г. до 2031 г. Системата се регулира от Социалния кодекс на Република Казахстан (2023 г.) и се администрира от Единния акумулативен пенсионен фонд (UAPF) и Министерството на труда.

Задължителните осигурителни вноски са 10% от брутния доход на служителя плюс нови работодателски вноски (3.5% от 2026 г.). От 1 януари 2026 г. пенсионните плащания от UAPF и от бюджета са напълно освободени от индивидуален подоходен данък за данъчни резиденти на Казахстан съгласно новия Данъчен кодекс. В тази статия ще научите как се изчислява пенсията, какви са кръстосаните механизми за българи в Казахстан и за казахстанци в България, и какви практически стъпки трябва да предприемете.

Ниво 1 — Базова държавна пенсия

Изплаща се от републиканския бюджет на всички граждани и постоянно пребиваващи лица при навършване на пенсионна възраст, независимо дали получават солидарна или натрупваща пенсия. Размерът зависи от продължителността на участие в пенсионната система. При участие до 10 години — 54% от прожиточния минимум (54% × 50 884 KZT = ~27 477 KZT, т.е. ≈ 50 EUR). За всяка допълнителна година над 10 г. базата нараства с 2%; при 33+ г. стаж достига 100% от прожиточния минимум. От 2026 г. базовата пенсия нараства с 10%: минимум 35 596 KZT ≈ 65 EUR, максимум 60 005 KZT ≈ 109 EUR.

Ниво 2 — Солидарна пенсия (за стаж преди 1998 г.)

Солидарната пенсия се финансира от бюджета и е предназначена за лица, работили преди 1 януари 1998 г. — датата, от която Казахстан премина към натрупваща система. Условие: минимум 6 месеца осигурителен стаж преди тази дата. Изчислява се като 60% от средния месечен доход за избрани 3 последователни години след 1998 г. (доходът е ограничен до 55 пъти МРИ). Максималният размер е 75% от средния доход. Индексира се ежегодно с инфлация + 2%.

Ниво 2 — Натрупваща пенсия (UAPF, след 1998 г.)

От 1998 г. всички служители задължително внасят 10% от брутния си доход в Единния акумулативен пенсионен фонд (UAPF). От 2024 г. работодателят също внася задължителни пенсионни вноски: 1.5% (2024), 2.5% (2025), 3.5% (2026), 4.5% (2027), 5% (2028). Натрупаните средства са лична собственост на осигуреното лице и се наследяват. При пенсиониране лицето може да получава плащания по график (месечно, тримесечно или годишно) или — ако сумата е малка (под 12 × минимална пенсия) — еднократно.

Ниво 3 — Доброволни пенсионни вноски

Гражданите могат доброволно да внасят допълнителни средства в UAPF или в частни акумулативни пенсионни фондове. Доброволните спестявания са достъпни от 50-годишна възраст или при инвалидност. От 2026 г. те също са освободени от ДДФ.

Ранно пенсиониране

Лицата в опасни производства (специфични списъци), за чиято сметка са правени Задължителни Професионални Пенсионни Вноски (ЗППВ) за поне 84 месеца, могат да се пенсионират при навършване на 55 години. Жени с 5+ деца, отгледани до 8-годишна възраст — пенсионна възраст 53 г. Ако натрупаните спестявания надвишават праговете за минимална достатъчност, е възможно ранно теглене чрез анюитетен договор — мъже от 55 г., жени от 53 г. и 6 месеца.

Работа след пенсиониране

В Казахстан не съществува забрана за работа при получаване на пенсия. Пенсионерът продължава да получава всички компоненти на пенсията си. Работодателят продължава да внася вноски в UAPF (с изключение на работодателските задължителни вноски — ЗРПВ — за лица, достигнали пенсионна възраст).

Общата пенсия се формира от три компонента:

• Базова: от 35 596 до 60 005 KZT (≈ 65–109 EUR) в зависимост от стажа
• Солидарна: 60–75% от средния доход за 3 избрани г. (само за стаж преди 1998)
• Натрупваща: индивидуален баланс в UAPF, разпределен по графика за живот

Минималната пенсия за 2026 г. след индексация е 104 645 KZT ≈ 190 EUR месечно. Максималната — 238 412 KZT ≈ 432 EUR месечно. Средната базова пенсия за 2026 г. се очаква да е 54 082 KZT ≈ 98 EUR.

Данъчно третиране от 01.01.2026 г.: Съгласно новия Данъчен кодекс, всички пенсионни плащания от UAPF (от МПВ, ЗППВ и доброволни вноски) и от бюджета са освободени от индивидуален подоходен данък за данъчни резиденти. Изключение: нерезиденти на Казахстан продължават да подлежат на данъчно облагане при получаване на пенсия от UAPF.

Ако си гражданин на Казахстан и се пенсионираш в България

Казахстан не е член на ЕС/ЕИП, поради което европейското право за координация на социалното осигуряване (Регламент 883/2004) не е приложимо. Между Република България и Казахстан не е подписана двустранна спогодба за социално осигуряване — казахстанското МВнР и списъкът на Министерството на труда и социалната политика на България не включват такова споразумение. Следователно:

• Периодите на осигуряване в двете страни не се сумират.
• Казахстанският пенсионер може да поиска изплащане на пенсия от UAPF директно — преводи в чужбина се правят в USD, EUR, GBP или RUB. Необходимо е да предоставите банкова сметка и нотариално заверено заявление.
• При напускане на Казахстан за постоянно и загуба/отказ от казахстанско гражданство — натрупаните MPC/ЗППВ могат да бъдат изтеглени еднократно.
• Солидарната и базовата пенсия от бюджета не се изплащат при постоянно преместване в трета страна — плащанията по бюджетните компоненти спират, ако лицето е напуснало Казахстан за постоянно.
• НОИ (България) не участва в тази процедура — контактът е директно с UAPF и Комитета за труд и социална защита на Казахстан.
• Формален „life certificate“ не е регламентиран по закон, но UAPF може да изисква периодично потвърждение на банкова сметка и живот при редовни плащания в чужбина — препоръчително е предварително да се уточни процедурата с UAPF.

⚠️ Практически риск: Бюджетните компоненти (базова + солидарна пенсия) се губят при постоянно изселване. Единственото, което може да бъде получено в България, е натрупаното по UAPF от MPC/ЗППВ, преведено на чужда сметка.

Ако си българин и се пенсионираш в Казахстан

Казахстан е член на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), в рамките на чието пенсионно координационно споразумение (2021 г.) са включени Русия, Беларус, Армения, Киргизстан. България не е членка на ЕАЕС, поради което тази координация не важи за български граждани.

• Няма действащо двустранно споразумение между България и Казахстан в сферата на социалното осигуряване.
• Стажът, изработен в България, не се признава в Казахстан за целите на казахстанска пенсия и обратното.
• Ако сте работили официално в Казахстан с разрешение за постоянно пребиваване, задължителните 10% вноски са внасяни в UAPF и тези средства са ваша лична собственост.
• При напускане на Казахстан — имате право да изтеглите натрупаните MPC/ЗППВ след представяне на документи за постоянно напускане и чуждестранен паспорт.
• За Bulgarian pension contributions: Ако имате стаж и в България, и в Казахстан, двете пенсии се искат поотделно — от НОИ (България) за българската пенсия и от UAPF/Казахстан за казахстанската. Не съществува механизъм за сумиране.
• Работодателският refund (ЗРПВ) — вноските, правени от работодателя от 2024 г. нататък — не са лична собственост и не могат да бъдат изтеглени при напускане.

⚠️ Практически риск: Без двустранна спогодба стажът в двете страни не се сумира. Всяка пенсия се изчислява само от националните вноски. Ако стажът в едната страна е недостатъчен за самостоятелна пенсия — нямате механизъм за компенсация.

Сценарий 1: Местен казахстанец, пенсиониращ се в Казахстан

Асем, жена, 61 г., е работила официално от 1990 до 2026 г. — 8 г. преди 1998 г. (стаж за солидарна пенсия) и 28 г. след 1998 г. (натрупваща). Месечният й доход за избрани 3 г. е 180 000 KZT (≈ 326 EUR). Солидарната й пенсия: 60% × 180 000 = 108 000 KZT ≈ 196 EUR. Базовата: ~58 000 KZT ≈ 105 EUR (при 36 г. стаж × 2% + 54%). Натрупаното в UAPF от 28 г. × 10% допринася допълнително. Общата й пенсия надвишава минималната от 104 645 KZT ≈ 190 EUR. От 2026 г. не плаща данък.

Сценарий 2: Българин с трудов стаж в България и в Казахстан

Георги, 64 г., е работил 20 г. в България и 10 г. в Казахстан с постоянно пребиваване. При пенсиониране подава отделни заявления: в НОИ (България) за пенсия, изчислена от 20 г. стаж в България, и в UAPF (Казахстан) — за натрупаните спестявания от 10% за 10 г. Двата периода не се сумират. Ако 20 г. в България са достатъчни (при изискване 15 г. за ЕС), ще получи нормална българска пенсия. От Казахстан — натрупаните MPC по UAPF (лична собственост), преведени на IBAN в EUR.

Сценарий 3: Казахстански пенсионер, живеещ в България

Нурлан, 65 г., е придобил пенсия в Казахстан и се е преместил в България за постоянно. Бюджетните компоненти (базова + солидарна) спират. Получава само плащания от UAPF по график — преведени на сметка в EUR. Не е необходимо да регистрира пенсия в НОИ. Казахстанската му пенсия от UAPF не се облага в Казахстан (резидент е на България). В България пенсионният доход от чужбина подлежи на декларация пред НАП по ЗДДФЛ — препоръчително е да потърсите данъчен консултант от Al Hathaway.