Социално осигуряване и данъци в Иран (2026)

Социалноосигурителната система на Иран се основава на Закона за социалното осигуряване от 1975 г. Главната институция е Организацията за социална сигурност (SSO), която обхваща работниците в частния сектор. Гражданските служители имат отделна система — Фонд за пенсиониране на държавни служители (CSPF), а военните и силите за сигурност разполагат с независими пенсионни фондове.

SSO е полунезависима организация, финансирана изцяло от вноски: 7% от заплатата на служителя, 23% от заплатата, платени от работодателя и 3% допълнителен дял от държавата. Данъчната администрация (INTA) е отговорна за събиране на подоходни данъци, корпоративен данък и ДДС. Данъчната година следва персийския календар (21 март – 20 март). Регистрацията в SSO е задължителна за всички работодатели и техните служители. Самонаетите лица могат да се включат доброволно.

Разлика спрямо България: В България НАП администрира данъците, а НОИ и НЗОК управляват социалното осигуряване — по-прозрачна и интегрирана система. В Иран голяма част от неформалната икономика остава извън обхвата на SSO, което е структурен проблем.

Здравното осигуряване в Иран се предоставя основно чрез SSO за работниците в частния сектор, и чрез Иранската здравноосигурителна организация (IHIO) за останалите категории — държавни служители, самонаети и рурални жители. Правителството е обявило цел за универсално здравно покритие (UHC), като до около 96% от населението е официално осигурено.

SSO предоставя здравни услуги директно чрез своята мрежа от болници (над 73 болници) и медицински клиники (над 270). Осигурените лица и членовете на техните семейства получават достъп до стационарно лечение, извънболнична помощ и медикаменти, като покритието включва съпруг/а и до три деца под 18-годишна възраст (или без ограничение при студенти и инвалиди).

Практически пример: Служител, регистриран в SSO, се ползва от медицинска помощ в SSO-болница без допълнително доплащане за покритите услуги. При нужда от специализирано лечение извън мрежата, пациентът поема разходите сам или чрез допълнително частно осигуряване.

Разлика спрямо България: В България НЗОК осигурява свободен избор на изпълнител на медицинска помощ в цялата страна. В Иран покритието е ограничено предимно до мрежата на SSO, а санкциите затрудняват достъпа до съвременни медикаменти и оборудване.

Право на парично обезщетение при болест имат осигурените лица, регистрирани в SSO. Не съществува минимален осигурителен стаж, необходим за достъп до обезщетението при болест, свързана с трудова злополука. При обикновена болест се прилага 3-дневен период на изчакване (освен ако лицето не е хоспитализирано).

Размерът на обезщетението е: 75% от средния дневен осигурителен доход за последните три месеца — при осигурени лица с издържани членове на семейството; 66% за лица без издържани; 50% за неженени/неомъжени хоспитализирани лица без издържани. Обезщетението се изплаща до оздравяване. Финансирането е от вноските на работодателя и служителя към SSO.

Практически пример: Служител с бруто доход 500 000 000 IRR/месец (~294 EUR), с издържани членове на семейството, заболява за 10 дни. Дневният осигурителен доход е ≈16 667 000 IRR. Обезщетението = 75% × 16 667 000 × 7 ефективни дни (след 3-дневно изчакване) ≈ 87 500 000 IRR (~51 EUR).

Разлика спрямо България: В България обезщетението при болест е 80% от брутното за последните 18 месеца; изчаква се само 1 ден (за сметка на работодателя). Процентът е близък, но механизмът е по-добре уреден административно.

Правото на парично обезщетение за майчинство изисква наличие на поне 60 дни вноски в SSO в годината преди очакваната дата на раждане. Обезщетението се изплаща и при живо, и при мъртвородено дете, без ограничение на броя раждания.

Размерът на майчинството е 66% от средния дневен осигурителен доход за последните три месеца, платими за период до 6 месеца (едно дете). Законодателни промени са разширили периода до 1 година за определени категории, но официалното потвърждение на обхвата за 2025 г. не е достатъчно прецизирано в публични официални източници — препоръчваме справка директно с SSO.

Бащинството в Иран предвижда едва 2 дни платен отпуск по Кодекса на труда — значително по-кратко от европейските стандарти.

Практически пример: Служителка с дневен доход 15 000 000 IRR (~8.8 EUR) ще получава: 66% × 15 000 000 = 9 900 000 IRR/ден (~5.8 EUR), за период до 180 дни ≈ 1 782 000 000 IRR (~1 048 EUR) общо.

Разлика спрямо България: В България майчинството е 90% от осигурителния доход за 1 година (за дете до 1 г.) + право до 2-ата година с минималното обезщетение. Иранската система е значително по-малко щедра при бащинство.

За пълна инвалидност (загуба на работоспособност от поне 66%) осигуреното лице трябва да е наброило поне 1 година вноски в SSO за последните 10 години, включително поне 90 дни в годината преди настъпване на нетрудоспособността. При частична инвалидност са необходими поне 10 години вноски.

Пенсията за инвалидност се изчислява по формулата, аналогична на старостната пенсия, базирана на средния осигурителен доход и броя вноски. Изплаща се до оздравяване или до смъртта на лицето. При трудова злополука обезщетението се изплаща без период на изчакване и независимо от стажа.

Практически пример: Служител на 40 г. с 12 години вноски, претърпял злополука с пълна инвалидност, ще получи пенсия, изчислена въз основа на средния му доход за последните 2 години и признатия стаж. Точният размер зависи от конкретните данни и се определя от SSO.

Разлика спрямо България: В България пенсията за инвалидност се изчислява на базата на осигурителния доход и стажа, с минимален праг, гарантиран от закона. Системите са структурно близки.

Пенсията за старост в Иран се администрира от SSO за частния сектор. Условията за пълна пенсия: 60 г. за мъже / 55 г. за жени с поне 20 години вноски; или 50 г. за мъже / 45 г. за жени с поне 30 години; или на всяка възраст с поне 35 години вноски. Налична е и частична пенсия с по-ниски изисквания.

Размерът на пенсията = (среден месечен осигурителен доход за последните 2 г. преди пенсиониране) / 30 × (брой години вноски, до 35). Минималната месечна пенсия не може да бъде по-ниска от законовата минимална работна заплата.

Важна бележка: Иранската пенсионна система е в сериозна финансова криза. Правителственият дефицит към пенсионната система достига стотици хиляди милиарди томана. Седмата програма за развитие предвижда повишаване на пенсионната възраст до 65–70 г. и увеличаване на изисквания стаж до 40 години. Промените са в процес на законодателно приемане.

Практически пример: Служителят е работил 30 г., средният му осигурителен доход за последните 2 г. е 600 000 000 IRR/мес. Пенсия = (600 000 000 / 30) × 30 = 600 000 000 IRR/мес. (~353 EUR). Минималната пенсия = минималната заплата ≈ 103 990 000 IRR (~61 EUR).

Разлика спрямо България: Пенсионната възраст в България е по-висока (64 г. за мъже), но системата е по-стабилна и по-предвидима. Реалната покупателна способност на иранската пенсия е силно ерозирана от хиперинфлацията.

При смърт на осигурено лице, което е набрало поне 1 година вноски в SSO в последните 10 г. (включително поне 90 дни в годината преди смъртта) или е получавало старостна/инвалидна пенсия, преживелите членове на семейството получават наследствена пенсия.

Право на наследствена пенсия имат: вдовица (без ограничение); зависим вдовец на възраст над 60 г. или инвалид; синове под 20 г. (без ограничение, ако са студенти или инвалиди); неомъжени дъщери (без ограничение при инвалидност); родители (баща над 60 г., майка над 55 г., без ограничение при инвалидност). Изплаща се и погребална помощ — еднократна сума.

Пенсията за преживели се изчислява като процент от пенсията на починалия; точното разпределение зависи от броя правоимащи наследници и техния статус. Официалните параметри се публикуват от SSO.

Разлика спрямо България: Структурата е сходна с НОИ, но в България системата е по-ясно кодифицирана и оперативно по-ефективна.

Покритието при трудова злополука е задължително за всички служители, регистрирани в SSO. Финансира се от вноските на работодателя (отделен дял от 3% от заплатата, платим от работодателя). При трудова злополука няма период на изчакване и не се изискват минимален стаж.

Обезщетенията включват: медицинска рехабилитация; парично обезщетение за временна нетрудоспособност (изчислено като 100% от дневния осигурителен доход за последните 90 дни); пенсия при постоянна инвалидност; еднократна сума при частична инвалидност под 66%; наследствена пенсия при смъртен изход.

Практически пример: Строителен работник претърпява трудова злополука и е неспособен да работи 30 дни. Получава 100% от дневния осигурителен доход без изчакване. Ако злополуката причини постоянна инвалидност над 66%, той получава пенсия за инвалидност.

Разлика спрямо България: В България трудовата злополука е обособена отделна осигурителна категория. Механизмите са сходни, но в Иран изпълнението зависи от ефективността на SSO в конкретния регион.

Семейните надбавки в Иран се изплащат от SSO при наличие на поне 720 работни дни вноски. Правото се отнася за деца под 18 г. (без ограничение при студенти или инвалиди). Размерът на надбавката е обвързан с минималната работна заплата и подлежи на ежегодна актуализация.

Освен семейните надбавки от SSO, работодателите в Иран са законово задължени да изплащат жилищна надбавка, транспортна надбавка и семейна надбавка (за осигурени с издържани членове). Тези суми не са фиксирани централно за всички сектори — Върховният трудов съвет ги определя ежегодно.

Допълнително, по закон работодателите са задължени да изплащат Eidi — годишен бонус в размер на 2 месечни основни заплати (до таван от 3 пъти минималната заплата) преди Новруз (персийска Нова Година).

Разлика спрямо България: България изплаща семейни надбавки за деца директно от бюджета чрез АСП, независимо от осигурителния статус на родителя. Иранската система е по-обвързана с трудовото правоотношение.

Обезщетението за безработица в Иран се администрира от SSO. Условия за право: поне 6 месеца вноски преди датата на безработицата; регистрация в бюро по труда; способност и готовност за работа; безработицата не трябва да е резултат от доброволно напускане, нарушения или отказ от подходяща работа.

Размерът на обезщетението: 55% от средния дневен осигурителен доход за последните 90 дни преди безработицата. Допълнително се изплаща 10% от минималната месечна заплата за всеки до 4-ма издържани членове на семейството. Периодът на изплащане: от 6 до 52 месеца в зависимост от осигурителния стаж и семейното положение.

Финансирането на безработицата е обособено: работодателят плаща отделно 3% от работната заплата за застраховане при безработица.

Практически пример: Служител с 5-годишен стаж, дневен доход 10 000 000 IRR (~5.9 EUR), с 2 деца. Обезщетение = 55% × 10 000 000 = 5 500 000 IRR/ден (~3.2 EUR) + 20% от минимума за децата. Срокът е до 24 месеца при такъв стаж.

Разлика спрямо България: В България обезщетението е 60% от средния осигурителен доход за 24 месеца, платимо от 4 до 12 месеца. Иранският период може да е по-дълъг, но реалната покупателна сила е значително занижена от инфлацията.

Иран разполага с нeсоциалноосигурителна мрежа за социална помощ — Komite Emdad (Комитет за имами помощ, основан от Хомейни) и Behzisti (Организация за социална грижа). Тези организации осигуряват парична и натурална помощ за нуждаещи се граждани, извън формалната социалноосигурителна система.

Минималната работна заплата за иранска финансова година 1404 (от март 2025) е 103 990 000 IRR/месец (~61 EUR по открития пазарен курс), с ежегоден ревизионен механизъм. Тя не е гаранция за достоен жизнен стандарт предвид инфлацията.

Официалната минимална заплата и нейното ежегодно определяне се публикуват от Министерство на труда и социалната защита на Иран. Нема официално потвърдена универсална схема за гарантиран минимален доход (GMI) в Иран, сравнима с европейски системи.

Разлика спрямо България: България разполага с гарантиран минимален доход (ГМД), социални помощи и целенасочени помощи за отопление. Системата е по-формализирана и по-широко достъпна.

Официалните източници (ISSA, SSO) не документират отделна, специализирана система за дългосрочни грижи в Иран, сравнима с европейски схеми. Лицата с тежка инвалидност се подпомагат основно чрез пенсиите за инвалидност от SSO, услугите на Behzisti и семейната грижа.

Организацията Behzisti предоставя дневни центрове, домашна помощ и настаняване за определени категории — лица с увреждания, възрастни без подкрепа, деца в риск. Достъпът е на социална, а не на осигурителна основа.

Предвид липсата на официално потвърдена, специализирана законодателна рамка за дългосрочни грижи в Иран, тази глава отразява единствено наличната публично документирана информация от SSO и ISSA. За конкретни случаи препоръчваме справка директно с SSO или с Behzisti.

Разлика спрямо България: България разполага с регулирани домове за стари хора, домашен социален патронаж и целенасочена финансова подкрепа за лична помощ. Рамката е по-институционализирана.

• Организация за социална сигурност на Иран (SSO): https://en.tamin.ir/
• Иранска национална данъчна администрация (INTA): https://www.intl.tax.gov.ir/
• Министерство на финансите и икономическите въпроси: https://en.mefa.ir/
• Министерство на труда, кооперациите и социалната защита: https://mcls.gov.ir/
• Иранска здравноосигурителна организация (IHIO): https://www.ihio.gov.ir/
• SSA — SSPTW профил на Иран (2018): https://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/
• ISSA — профил на Иран: https://www.issa.int/country-profiles/iran

В иранската система съществуват следните специални плащания, различни от стандартните осигурителни обезщетения:

• Погребална помощ (Funeral Grant): Еднократна сума, изплащана при смъртта на осигурено лице или на неговия/нейния съпруг/а. Точният размер зависи от осигурителния статус и се определя от SSO.
• Бонус при брак (Marriage Grant): Еднократна сума, равна на 1 месечна средна заплата за последните 2 години преди събитието. Изплаща се само веднъж.
• Eidi (Новогодишен бонус): По закон работодателите са задължени да изплащат 2 месечни основни заплати (до таван 3 пъти минималната заплата) преди Новруз. Не е осигурително обезщетение, а трудовоправно задължение.
• Лечебно-рехабилитационни помощи: SSO предоставя помощни средства (протези и ортопедични изделия) чрез свои институции или чрез Червения полумесец на Иран.
• Помощ за наем: Работодателите са задължени да изплащат жилищна надбавка; нейният размер се определя ежегодно от Върховния трудов съвет.

Официалното потвърждение на конкретните суми за 2025/2026 г. следва да се провери директно в SSO или в Министерство на труда, тъй като стойностите се актуализират ежегодно.