Калкулатор за място на изпълнение при доставка на услуги по ЗДДС

1. Какво определя мястото на изпълнение при доставка на услуги?

Мястото на изпълнение определя коя държава има право да обложи услугата с ДДС. За услугите то се определя по чл. 21 – 24 ЗДДС (съответно чл. 44 – 59а от Директива 2006/112/ЕО) и зависи от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице), вида на услугата, мястото на установяване и постоянните обекти на страните, а при специалните правила – от местонахождението на имота, мястото на събитието, мястото на фактическото извършване или на предаването на превозното средство. Ставката на данъка се определя едва след като е установено мястото на изпълнение.

2. Разликата между B2B и B2C доставка на услуги

B2B е доставка, по която получателят е данъчно задължено лице, действащо в това си качество – тогава общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС насочва мястото на изпълнение там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или има постоянен обект, към който услугата е предоставена. B2C е доставка към данъчно незадължено лице или към данъчно задължено лице, което получава услугата изключително за лични нужди (чл. 21, ал. 3 ЗДДС) – тогава по общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДДС мястото е при доставчика. Квалификацията B2B/B2C се прави за всяка конкретна доставка, а не веднъж завинаги за клиента.

3. ДДС регистрация срещу данъчно задължено лице – защо не са едно и също

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 ЗДДС). Регистрацията по ДДС е административен акт, който може да липсва, въпреки че лицето е данъчно задължено – например чуждестранна фирма под местния праг за регистрация или български фрийлансър преди регистрация. Обратно, данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС, се смята за данъчно задължено лице за всички получени услуги (чл. 3, ал. 6 ЗДДС). Валидният VAT номер е силно доказателство за статут (чл. 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011), но липсата му не превръща автоматично клиента в частно лице – статутът може да се докаже и с алтернативни доказателства.

4. Общото B2B правило – чл. 21, ал. 2 ЗДДС

Когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където той е установил независимата си икономическа дейност. Ако услугата се предоставя на постоянен обект на получателя в друга държава, мястото е там, където се намира този обект. Когато няма установяване или постоянен обект – мястото е постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя. За българския доставчик това означава: услуга по чл. 21, ал. 2 към чуждестранно данъчно задължено лице е с място на изпълнение извън България и български ДДС не се начислява (чл. 86, ал. 3 ЗДДС), а данъкът по правило се дължи от получателя в неговата държава (обратно начисляване, чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО).

5. Общото B2C правило – чл. 21, ал. 1 ЗДДС

Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност, съответно където се намира постоянният обект, от който услугата реално се предоставя. Български доставчик на обикновена консултантска услуга към частно лице от Германия например начислява 20% български ДДС, защото мястото е в България. Важни изключения са електронните, далекосъобщителните и радио- и телевизионните услуги (чл. 21, ал. 6), услугите по чл. 21, ал. 5 към клиенти извън ЕС, услугите, излъчвани на живо или с виртуален достъп (чл. 21, ал. 13, в сила от 01.01.2026 г.), и специалните правила по чл. 21, ал. 4 и чл. 22 – 24 ЗДДС.

6. Специалните правила – имоти, събития, транспорт, наем, ресторанти

Специалните правила се прилагат преди общите. Услуги, свързани с недвижим имот, са с място там, където е имотът (чл. 21, ал. 4, т. 1). Достъпът до присъствени събития при B2B е с място там, където събитието фактически се провежда (чл. 21, ал. 4, т. 3), а при виртуално участие на данъчно задължено лице от 2026 г. важи чл. 21, ал. 2 (чл. 21, ал. 12). B2C услуги около мероприятия са с място там, където фактически се извършват (чл. 21, ал. 4, т. 4), освен когато са излъчвани на живо или с виртуален достъп – тогава при получателя (чл. 21, ал. 13). Пътническият транспорт се облага пропорционално на пробега (чл. 21, ал. 4, т. 2), ресторантьорските и кетъринг услугите – където физически се извършват (чл. 21, ал. 4, т. 5), краткосрочният наем на превозни средства – където превозното средство се предава на разположение (чл. 23, ал. 1), а транспортът на стоки и посредничеството при B2C – по чл. 22 и чл. 24 ЗДДС.

7. Кога не се начислява български ДДС

Български ДДС не се начислява, когато мястото на изпълнение е извън територията на страната (чл. 86, ал. 3 ЗДДС) – например B2B услуга по чл. 21, ал. 2 към клиент от Германия или САЩ, услуга за имот в Гърция, достъп до конференция в Австрия. Такава доставка не е „освободена“ и не е „с нулева ставка“ – тя просто е извън обхвата на българското облагане, като доставчикът по правило запазва правото си на данъчен кредит за свързаните покупки (чл. 69, ал. 2 ЗДДС). Български ДДС не се начислява и при освободените доставки по глава четвърта (чл. 39 – 50 ЗДДС), но там по правило няма право на данъчен кредит.

8. Кога има самоначисляване (обратно начисляване) в България

Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната (и не участва чрез постоянен обект в България в конкретната доставка), доставката е с място на изпълнение в България и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя – данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС (чл. 82, ал. 2, т. 3). Типичен пример: български търговец получава реклама от Google Ireland или софтуерен абонамент от американски доставчик. Получателят си самоначислява 20% ДДС с протокол по чл. 117 ЗДДС. От 01.01.2026 г. има изключение: обратно начисляване не се прилага, когато чуждестранният доставчик има регистрация в България за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС.

9. Протоколът по чл. 117 ЗДДС

Протоколът е данъчният документ, с който получателят начислява дължимия от него данък при обратно начисляване. Издава се от регистрираното лице – получател, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем (чл. 117, ал. 3). Задължителните реквизити по чл. 117, ал. 2 включват: номер и дата; име и идентификационен номер на лицето; вид и количество/обем на услугата; дата на данъчното събитие; данъчна основа; ставка; основание за начисляване или неначисляване; размер на данъка; идентификационен номер по ДДС на доставчика от друга държава членка и номер и дата на фактурата, когато е издадена. Протоколът се отразява в дневника за продажбите (данъчна основа в колона 14, данък в колона 15; клетки 12 и 22 на справка-декларацията), а при право на данъчен кредит – и в дневника за покупките.

10. Регистрацията по чл. 97а ЗДДС

Чл. 97а задължава да се регистрират: (1) всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2; и (2) всяко установено в България данъчно задължено лице, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение в друга държава членка, за които данъкът се дължи от получателя. Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Регистрираният само по чл. 97а: няма право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 4), не начислява ДДС по вътрешните си продажби и няма право да посочва данък във фактурите си (чл. 113, ал. 9), а продължава да следи оборота от 51 130 евро за регистрация по чл. 96. От 2026 г. ал. 2 не се прилага, когато лицето има регистрация в България за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС в съответната държава членка (чл. 97а, ал. 6).

11. VIES декларацията

VIES декларация се подава заедно със справка-декларацията, когато регистрираното лице е извършило през периода вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка (чл. 125, ал. 2 ЗДДС). Във VIES влизат само доставки към контрагенти, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. Не всяка фактура към фирма от ЕС влиза във VIES: услуга за имот в Гърция, достъп до събитие в Германия или услуга към клиент без валиден VAT номер не се декларират там. Услугите към трети страни също не влизат във VIES. Срокът е до 14-о число на месеца, следващ данъчния период.

12. Режимът OSS (обслужване на едно гише)

Режимът в Съюза (чл. 152 – 159 ЗДДС) позволява на български доставчик да декларира и плаща чрез НАП дължимия чуждестранен ДДС за услуги към данъчно незадължени лица с място на изпълнение в други държави членки – например електронни услуги, виртуални събития към потребители в ЕС, дългосрочен наем на превозни средства и услуги за имоти в друга държава членка към B2C клиенти. Алтернативата е местна ДДС регистрация във всяка държава на потребление. OSS справка-декларацията е тримесечна и се подава до края на месеца, следващ тримесечието (чл. 159, ал. 4). Прилага се ставката на държавата на потребление – проверете актуалната местна ставка.

13. Прагът от 10 000 евро и режимът за малки предприятия в ЕС

За далекосъобщителни, радио- и телевизионни и електронни услуги към потребители в други държави членки доставчик, установен само в една държава членка, прилага облагане в своята държава, докато общата стойност на тези доставки (заедно с вътреобщностните дистанционни продажби) не надвиши 10 000 евро през текущата и предходната година (чл. 20б ЗДДС); над прага мястото е при клиента, с OSS или местна регистрация. Отделно от това, от 01.01.2026 г. действа режимът за малки предприятия в ЕС (глава двадесет и първа „б“ ЗДДС): при годишен оборот в Съюза до 100 000 евро и оборот под националния праг на съответната държава лицето може да не начислява ДДС и в други държави членки чрез регистрация с идентификатор с окончание „-EX“. Националният праг за задължителна регистрация в България е 51 130 евро годишен оборот в страната (чл. 96, ал. 1).

14. Доказване на статута и местоположението на получателя

По Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 доставчикът може да третира получателя като данъчно задължено лице, когато получателят му е съобщил валиден VAT номер (чл. 18), а за клиент извън ЕС – въз основа на удостоверение от данъчната администрация, VAT/данъчен номер или друго доказателство за икономическа дейност. Местоположението на B2C клиент при електронни и далекосъобщителни услуги се доказва с две непротиворечащи си доказателства – адрес за фактуриране, IP адрес и геолокация, банкови данни, код на държавата на SIM картата, местоположение на стационарната линия и други търговски данни (чл. 24б – 24е); за доставчик под 100 000 евро годишно от такива услуги е достатъчно едно доказателство. Валидният VAT номер сам по себе си не доказва действителния получател, постоянния обект, целта на услугата или фактическото изпълнение – съхранявайте договори, кореспонденция и доказателства за извършване.

15. Основанието във фактурата

Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват ставка и размер на данъка, а се вписва „обратно начисляване“ и основанието за това (чл. 114, ал. 4 ЗДДС; чл. 79, ал. 2, т. 3 ППЗДДС). За услуга по общото B2B правило основанието е „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“ (на английски е обичайно „Reverse charge – Art. 44 of Council Directive 2006/112/EC“). Основанието трябва да отговаря на действително приложеното правило: за услуга за имот в друга държава основанието е чл. 21, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС, а не чл. 21, ал. 2. Не използвайте универсално чл. 21, ал. 2 за всички услуги към чужбина.

16. Неправилно начислен чуждестранен ДДС

Ако чуждестранен доставчик начисли своя национален ДДС по услуга, чието място на изпълнение е в България (например обща консултантска услуга към българска фирма), чуждият данък е начислен неправомерно. Българският получател – данъчно задължено лице, дължи самоначисляване с протокол по чл. 117 независимо от чуждата фактура, а неправилно начисленият чуждестранен ДДС не подлежи на приспадане като данъчен кредит в България. Правилният път е да се поиска корекция – кредитно известие и възстановяване от доставчика, който често просто не е получил валиден VAT номер на клиента. Ако доставчикът откаже корекция, потърсете индивидуален анализ – възможностите зависят от законодателството на неговата държава.

17. Чести грешки при място на изпълнение на услуги

Най-честите грешки са: механично приравняване на „фирма“ на данъчно задължено лице и на „физическо лице“ на частен клиент; използване на чл. 21, ал. 2 като универсално основание за всички услуги към чужбина; наричане на доставка с място извън България „освободена“ или „нулева“; пропускане на протокола по чл. 117 при получени услуги от чужбина; пропускане на регистрацията по чл. 97а от фрийлансъри и нерегистрирани фирми; невключване или неправилно включване на доставки във VIES; приемане, че български VAT номер на чуждестранен доставчик винаги означава начисляване на 20% от него; пропускане на прага от 10 000 евро при електронни услуги към потребители в ЕС; и липса на доказателства за статута и местоположението на получателя при данъчна проверка.

Първо определете дали конкретната доставка е B2B или B2C – по действителния статут и качеството, в което клиентът получава услугата, а не по наличието на VAT номер. След това проверете дали важи специално правило (имот, събитие, транспорт, наем на превозно средство, ресторант); ако няма – приложете общото правило: B2B при получателя (чл. 21, ал. 2), B2C при доставчика (чл. 21, ал. 1). Едва тогава определете ставката, платеца, документите и отразяването. При място извън България не начислявате български ДДС, но не наричайте доставката „освободена“. При получени услуги от чужбина с място в България дължите протокол по чл. 117, а без регистрация – регистрация по чл. 97а. Съхранявайте доказателства за статута и местоположението на контрагента.

Калкулаторът прилага правилата на ЗДДС в последователността, изисквана от закона: квалификация на страните и на услугата, специални правила преди общите, определяне на мястото на изпълнение, след това режим, ставка, платец, документиране и деклариране. Използвани са: консолидираният текст на ЗДДС (посл. изм. и доп. ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.), ППЗДДС и актуалните образци на отчетните регистри и справка-декларацията, Директива 2006/112/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, правилата за OSS и за режима за малки предприятия в ЕС, както и публични указания на НАП. Всички членове, ставки, клетки и срокове са проверени към 16 юли 2026 г. Когато резултатът зависи от факти, които формулярът не може да установи, калкулаторът показва „Необходим е индивидуален анализ“ и посочва липсващите факти, вместо да дава категоричен отговор.