Ваучери за храна при отпуск и столово хранене: кога остават необлагаеми?
Работодателят раздава електронни ваучери за храна според отработените дни и пита дали да включи и платените отпуски, но да изключи неплатения. Успоредно с това иска да осигурява столово хранене. Позволено ли е?
Ето конкретното решение
Да, електронни ваучери и столово хранене могат да се комбинират, но имат различен данъчен режим. Ваучерите до 102,26 евро месечно на наето лице могат да бъдат необлагаеми при условията на чл. 209а ЗКПО. Столовото хранене е отделен социален разход в натура, който се облага с 10% данък върху разходите. Не: схема, която предоставя ваучери при платен отпуск, но ги отказва при неплатен отпуск само заради вида отпуск, според разгледаното становище нарушава общодостъпността и компрометира статута им на социален разход в натура.
Въпросите, на които НАП отговаря
Може ли ваучери при платен отпуск, но не и при неплатен?
Не по представената в становището схема. НАП приема, че така не е изпълнен принципът на общодостъпност на социалната придобивка.
Може ли ваучери плюс столово хранене едновременно?
Да. Няма обща забрана. Двете придобивки се третират по различни разпоредби и не се превръщат в една обща необлагаема сума.
Какъв е необлагаемият лимит на електронните ваучери през 2026 г.?
До 102,26 евро на месец на наето лице при изпълнение на законовите условия по чл. 209а ЗКПО.
Какъв е данъкът за столово хранене?
10% данък върху социалните разходи в натура по чл. 204, ал. 1, т. 2 и чл. 216 ЗКПО, с годишно деклариране и внасяне по установения ред.
Какво става, ако ваучерите не са общодостъпни?
По разгледания модел разходът може да се третира като възнаграждение, а не като необлагаем социален разход. Това води до друг данъчен и осигурителен режим.
Общодостъпността е решаваща
Социалните разходи в натура са насочени към всички работници и служители при предварително известни равни правила. В писмото НАП изрично посочва, че разделяне само според вида отпуск (платен срещу неплатен) нарушава общодостъпността при описания ред. Това не е дребна формалност – може да превърне придобивката във възнаграждение.
Преобразуването в евро през 2026 г.
Становището обсъжда суми в левове по историческия размер на лимита, но действащият текст на чл. 209а ЗКПО посочва 102,26 евро месечно за електронни ваучери на наето лице. Сумата не е автоматичен необлагаем таван за всякакво столово хранене.
Две различни придобивки, два различни данъка
Електронните ваучери до законовия лимит и при изпълнени условия по чл. 209а са освободени от данък върху разходите. Столовото хранене е социален разход в натура с 10% данък по чл. 204, ал. 1, т. 2. Събирането им не прави цялата стойност необлагаема.
Как да напишете вътрешните правила
Правилата трябва да уреждат еднакво достъпната придобивка, критериите и размера, като избягват необосновано изключване на групи служители. Ако се използва база отработени дни, не смесвайте с отделни произволни привилегии за избран вид отпуск.
Как изглежда това в реална ситуация?
Служител получава 30 евро електронни ваучери и 60 евро столова храна
При изпълнение на условията ваучерите са необлагаеми по чл. 209а. Столовата храна се облага с 10% данък върху разходите; не се събира обща „90 евро без данък“.
Две служителки – едната е в платен отпуск, другата в неплатен; само първата получава ваучери
Според конкретното становище това нарушава общодостъпността и може да изключи ваучерите от социалните разходи в натура.
Работодателят предоставя само електронни ваучери до 102,26 евро на всички при законовите условия
При изпълнение на чл. 209а разходите са освободени от данък върху разходите.
Практически план за действие
- Приемете писмени общодостъпни правила за социалните придобивки.
- За електронните ваучери спазвайте условията по чл. 209а и месечния лимит 102,26 евро.
- Не изключвайте автоматично служители само защото са в неплатен отпуск по схемата, обсъдена от НАП.
- Отчитайте отделно разходите за столово хранене и начислявайте данък върху разходите от 10%, когато е приложим.
Правни основания и първоизточници
Официално становище/отговор на НАП: Изх. № 55-0001-5, дата: 28.01.2026 г.. Основният правен извод следва от дадения отговор. Допълнителните разграничения са обяснени с оглед приложимите нормативни разпоредби.
В разгъваемия раздел е приложен целият текст от предоставения документ на НАП. Редакционно са заличени случайно останали лични данни, ако са налични. Текстът по-горе е самостоятелен практически анализ, а не дословно цитиране на НАП. При спор между преразказ и нормативната разпоредба се прилага законът.
Виж целия казус: запитване и официален отговор на НАП
Изх. № 55-0001-5 · 28.01.2026 г.
Изх. №55-0001-5
28.01.2026 г.
Чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО
§1, т. 34 от ДР на ЗКПО
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка. Във връзка със становище на заместник
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) относно данъчното третиране по реда на ЗКПО
на социалните разходи, предоставени в натура, под формата ваучери за храна на електронен носител с изх. №ВК-
30-12532/09.09.2025 г., са поставени следните въпроси:
1. Ще се считат ли за социален разход ваучерите за храна, които се предоставят на работниците или
служителите при избран подход на база отработени дни, ако освен за отработен ден се получават ваучери и за
платени отпуски, които работодателят може да разреши съгласно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) –
например платен годишен отпуск, платен отпуск за обучение, платените отпуски за социални събития, отпуските
при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете? Ако е възможен този вариант, може ли в заповедта да
се конкретизира кой точно отпуск ще се включва в дните?
2. Възможно ли е да се комбинират социални придобивки свързани с храненето на служителите до 200,00 лв.
на месец – електронни ваучери за храна и столово хранене? Например електронни ваучери в размер 60,00 лв. на
месец, които се раздават на база отработени дни и столово хранене в размер до 120,00 лв. на месец. Искането
на работодателя е работниците/служителите да получават както електронни ваучери за храна, така и столово
хранене.
Предвид описаните обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното
становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обосновани
социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и
контрол (наети лица).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34
на §l от ДР на ЗКПО. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки
по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на
предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети
по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между
работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е
форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 204 във връзка с §1, т. 34 от ДР на ЗКПО се извеждат критериите, които трябва да са
изпълнени едновременно, за да бъдат квалифицирани определени разходи като социални разходи в натура.
Дадена социална придобивка се счита за достъпна, когато е на разположение на всички наети лица, т.е.
може да се ползва от всички тях. Предоставянето на социалните придобивки трябва да се базира на ясен
критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, социалните придобивки трябва да са в еднакъв/съпоставим
размер и на еднаква база.
Когато предоставянето на ваучери за храна е на база отработено време, за да се спази изискването за
общодостъпност, е необходимо предварително в решението на общото събрание на работниците и служителите по чл.
293 от КТ или акт на ръководството на предприятието ясно да е посочено, че придобивката се предоставя на база
отработен ден/час, както и размерът на придобивката за отработен ден/час. По този начин ще се осигури както
еднаква база за разпределение на социалната придобивка – отработен ден/час, така и еднакъв размер на
придобивката на тази база.
Ако предоставянето на ваучери за храна се базира на смесен критерий, комбиниращ „отработени дни“ и „дни
в платен отпуск“, вместо на ясен единен критерий „отработени дни“, това допуска субективно определяне на
правото на достъп до тази социална придобивка. Така например, в зависимост от вида на ползвания отпуск,
лицата в платен отпуск получават ваучери, докато тези в неплатен отпуск не получават такива. Посоченото
представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, и изключва
извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. В този случай предоставеното
от работодателя (ваучери за храна на електронен носител) в този случай носи белезите на възнаграждение, чието
данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
В практиката съществуват различни форми за осигуряване на социални придобивки, свързани с хранене, като
например купони за храна, столово хранене, ваучери за храна и др. Няма нормативна пречка работодателят да
предоставя тези придобивки в комбинация, както посочвате във Вашето запитване – електронни ваучери за храна
до 60,00 лв. на месец на база отработено време и столово хранене до 120,00 лв. на месец.
Предоставените електронни ваучери за храна ще се третират като освободени от облагане съгласно
разпоредбите на чл. 209а от ЗКПО. Разходите за столово хранене ще подлежат на облагане с данък върху
разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл.
204, ал. 1, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с
тези разходи, за календарната година (чл. 212 от ЗКПО). Съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗКПО данъчната ставка на
данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 е 10 на сто. Данъкът се декларира с годишната данъчна
декларация, подавана от данъчно задълженото лице и се внася до 30 юни на следващата година (чл. 217, ал. 1 и
2 от с.з.).Решение, което можете да приложите.
Използвайте правилния данъчен режим от самото начало. Al Hathaway подпомага предприемачи, собственици на фирми и инвеститори с дигитално счетоводство и данъчни консултации.
✦ Al Hathaway ↗