Австрийски едноличен търговец, работещ от България: данъци и осигуровки

Изх. № ЕВ-54-2210-3360 Дата : 17. 03. 2026 год. ЗДДФЛ, чл. 4; ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 7; ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6; ЗДДФЛ, чл. 26; ЗДДФЛ, чл. 28; ЗДДФЛ, чл. 50; ЗДДФЛ, чл. 58; ЗДДФЛ, чл. 75; ЗДДФЛ, § 1, т. 7 от ДР на ЗДДФЛ; ЗКПО, § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО; КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1. ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО с Австрия), Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 (Регламент (ЕО) №987/2009) Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № ЕВ-54-2210-3360#6/16.12.2025 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка: През септември 2008 г. заминавате за Виена, Австрия, за да следвате. По време на обучението извършвате различни дейности. На 11.11.2019 г. създавате …………(едноличен търговец) със седалище във Виена, развиващ търговска и консултантска дейност, като плащате своите социални и здравноосигурителни вноски в австрийската осигурителна служба за самостоятелно заети лица – SVS (Sozialversicherung der Selbständigen). На 23.11.2021 г. получавате австрийско гражданство, като се е наложило да се откажете от българското. На 09.06.2022 г. Ви е издадена карта за продължително пребиваване в България с личен номер на чужденец (ЛНЧ). С регистрирания си австрийски търговец – ……, желаете да издавате фактури на българско дружество за дейността си като проектен мениджър. Също така издавате фактури на австрийско дружество, за което работите дистанционно. Това австрийско дружество произвежда продукция в гр. К, България. Функцията Ви е на медиатор/координатор между двете фирми – производство, комуникация, срокове. Към настоящия момент се намирате в България и извършвате дистанционно работа за австрийско дружество. Имате постоянен адрес в Австрия и в България. В Австрия имате 11 години трудов и осигурителен стаж. Посочвате, че в Австрия до 13 000.00 евро годишният доход е необлагаем с данък върху доходите. Търговецът не е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност. Поставени са следните въпроси: 1. Къде е най-разумно да се осигурявате – в Австрия или в Република България? 2. Къде сте задължен да плащате данъци и осигурителни вноски – в България или в Австрия, при положение че доходите се фактурират от австрийския търговец ……. към българско и австрийско предприятие? 3. Длъжен ли сте, като физически пребивавате в България, да декларирате дейността си в България? Предвид въпросите и относимата към тях нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното: По прилагането на данъчното законодателството: Настоящото становище се базира на допускане, основано на изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, че Вие извършвате дейност от територията на Република България чрез регистрирания си в Австрия едноличен търговец ……, от една страна като медиатор/координатор за австрийско дружество, осъществяващо стопанска дейност на територията на България (цех в гр. К), и от друга страна като проектен мениджър за българско дружество. Предвид това по въпросите, свързани с данъчното третиране на гореописаните Ви дейности, е необходимо да се има предвид следното: Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определянето на дължимите данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Критериите, въз основа на които едно физическо лице се определя като местно по смисъла на данъчния закон, са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: – което има постоянен адрес в България, или – което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или – което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или – чийто център на жизнени интереси се намира в България. Видно от цитираната разпоредба, гражданството не е критерий въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако едно физическо лице отговаря на някоя от хипотезите, изброени в чл. 4 от ЗДДФЛ, то се счита за местно по смисъла на този закон. Изключение от това правило е регламентирано в чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно – не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. От фактите, изложени в запитването Ви, не може да се направи категоричен извод дали попадате в някоя от хипотезите на чл. 4 от ЗДДФЛ, но ако на тази база не може да се определите като местно лице за България, на основание чл. 5 от същия закон ще се третирате като чуждестранно физическо лице и съответно ще се облагате само за доходи от източници в България. Според общата разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ от източник в Република България са доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), към които препраща § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „определена база“ е: а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител; б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място. Освен това като доход от източник в Република България се определят и доходите, изброени в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, в т.ч. възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. По отношение понятието „възнаграждения за технически услуги“ § 1, т. 8 от ЗДДФЛ препраща към дефиницията, дадена в § 1, т. 9 на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а именно, че това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Предвид изложеното в запитването Ви може да се направи извод, че като физическо лице трайно ще извършвате независими лични услуги в страната чрез регистрирания си в Австрия едноличен търговец …………, от една страна като медиатор/координатор за австрийско дружество, осъществяващо стопанска дейност на територията на България (цех в гр. К), и от друга страна като проектен мениджър за българско дружество. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 15 на сто (чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ). Реализираният доход в този случай се декларира в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицата имат задължение да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. Дължимият данък се внася в срок до 30 юни на следващата година. По гореописания ред се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец (чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение следва да намери Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (Обн. – ДВ, бр. 29 от 08.04.2011 г., в сила от 03.02.2011 г.). Доколкото дейността Ви не се осъществява в резултат на трудово правоотношение, е приложима нормата на чл. 7, ал. 1 от Спогодбата („Печалби от стопанска дейност“) между България и Австрия. Посочената разпоредба се прилага по отношение на доходите на юридически или физически лица в резултат на осъществяването на всякаква стопанска дейност, които доходи не са изрично разгледани в останалите разпоредби на Спогодбата. На основание чл. 3, ал. 1, б. „к“ от Спогодбата терминът „стопанска дейност“ означава извършването на професионални услуги и на други дейности с независим характер. По силата на чл. 3, ал. 1, б. „л“ терминът „печалби от стопанска дейност“ също включва доход от предоставянето на професионални услуги и от други дейности с независим характер. Функциите по проектен мениджмънт и тези на медиатор/координатор във връзка с производство, комуникация, срокове могат да се определят като такива дейности или услуги, доколкото не са свързани с трудово правоотношение. В допълнение, терминът „предприятие“ се отнася към осъществяването на всякаква стопанска дейност (б. „д“ от чл. 3, ал. 1 от Спогодбата). Съгласно чл. 7, ал. 1 от Спогодбата печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. Съдържанието на понятието място на стопанска дейност е развито в Коментара към чл. 5 от Модела на СИДДО на ОИСР. Място на стопанска дейност за целите на СИДДО с Австрия (чл. 5, ал. 1) е определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. В тази връзка основните елементи/характеристики на понятието са следните: • наличие на определено място (помещение или част от помещение (офис, кабинет, зала и т.н.), дори място на открито, от което се осъществява дейността, като основанието за използване на мястото не е от значение; • това определено място може да се използва относително трайно във времето, т.е. да е налице регулярност или повторяемост на дейността, осъществявана в него, дори да съществуват прекъсвания. Налице е трайно използване на мястото, когато лицето извършва дейност в него например в рамките на няколко дни в седмицата и това продължава с месеци или в рамките на няколко дни в месеца и това продължава с години; и • осъществяване на дейност, която няма спомагателен към същинската икономическа дейност характер и е насочена реализиране на доходи/печалби, дори когато от такава дейност да възникват загуби. Следователно, доколкото извършването на функциите по проектен мениджмънт и тези на медиатор/координатор представлява регулярна дейност, която няма случаен характер, осъществява се на определено място (напр. от свой офис, помещение на възложителя или друго място, пригодено за извършване на дейността), и Вие като лице, извършващо функциите/услугите не осъществявате тази дейност инцидентно в България, то може да се заключи, че е налице място на стопанска дейност в България по смисъла на чл. 5 от СИДДО с Австрия. В този случай, доходите Ви доколкото може да се определяте като местно за Австрия физическо лице, в резултат на тази дейност, ще се облагат в България на основание на чл. 7 от Спогодбата. СИДДО с Австрия не предвижда специален режим на облагане на тези доходи, напр. ограничения по отношение на данъчната ставка или други правила за определяне на данъчната основа, а препраща към вътрешното законодателство на България. От тази гледна точка, облагането Ви ще се извърши по общия ред на ЗДДФЛ съгласно горните разяснения. В този случай, на основание чл. 58 от ЗДДФЛ може да подадете искане за издаване на удостоверение за внесен по реда на ЗДДФЛ данък, което да послужи пред чуждестранната данъчна администрация с цел прилагане на съответния метод за избягване на двойно данъчно облагане по чл. 23 от СИДДО с Австрия. По прилагането на осигурителното законодателство: Доколкото трудовата Ви дейност се осъществява изцяло от територията на България в качеството Ви на собственик на предприятие, регистрирано в Австрия, което е със статут на едноличен търговец по австрийското законодателство, считам, че попадате в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004. В процедурно отношение се прилага Регламент (ЕО) №987/2009. Съгласно член 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка, като съгласно основното правило – това е държавата членка, на чиято територия те полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) 883/2004). Това приложимо законодателство се определя съгласно правилата в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и няма възможност да бъде избирано от лицата, за които се прилагат координационните регламенти. При условие че работите единствено от територията на България, то безспорно попадате в обхвата на разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо Вас следва да се прилага осигурителното законодателство на България – държавата членка, на чиято територия полагате труд. Това означава, че задължителните осигурителни вноски за Вас се дължат в България, съобразно българското законодателство – Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Обръщам Ви внимание, че в случаите по чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 приложимостта на законодателството по месторабота се удостоверява при поискване с Удостоверение А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя) от компетентната институция на държавата, чието законодателство е приложимо за лицето (в България – компетентната териториална дирекция на НАП). Важно е да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателят/осигурителят, чието седалище или място на дейност се намира извън държавата членка, чието законодателство е приложимо за работника, следва да изпълнява всички задължения, произтичащи от това законодателството, включително и задължението за плащане на осигурителни вноски, предвидени в това законодателство, така както би било, ако седалището или мястото на дейността му се намираха в компетентната държава членка. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които могат да включват и задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Работодатели/осигурители, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Работодателят/осигурителят, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, има задължение и периодично да представя в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации образец № 1 и образец № 6, спазвайки Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/