Социално осигуряване и данъци в Туркменистан (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как е организирано задължителното и доброволното пенсионно осигуряване в Туркменистан.
• Какви са актуалните правила за работодатели, самонаети лица и професионални услуги.
• Как работят здравните грижи, болничните, майчинството, инвалидността, пенсиите и семейните помощи.
• Какви са основните данъчни ставки за физически и юридически лица през 2026 г.
• Какви срокове за пенсионните декларации и вноски следват директно от действащия закон.
• Какво означава липсата на спогодба за социална сигурност и СИДДО между България и Туркменистан.
• Какви рискове възникват при работа, самостоятелна дейност или трайно преместване между двете държави.

Основни параметри за Туркменистан през 2026 г.

Когато има разлика между по-стар международен сравнителен профил и действащ текст на туркменски закон, в тази версия е дадено предимство на актуалния нормативен текст на Меджлиса. Това е важно например за самонаетите лица, семейните помощи, минималните пенсии и сроковете за пенсионните декларации.

Туркменистан и България: основни практически разлики

И в двете държави общата ставка на данъка върху доходите на физическите лица е 10%, но социалноосигурителните модели са различни. В България има отделни осигурителни рискове и разпределение на определени вноски между работодател и работник. В Туркменистан законът за държавното пенсионно осигуряване поставя основната задължителна пенсионна вноска от 20% върху работодателя за обхванатите служители.

За индивидуалните предприемачи и лицата, предоставящи професионални услуги, актуалният туркменски закон определя минималната лична пенсионна вноска като най-малко 10% от минималната работна заплата за всеки месец, независимо от дохода. Това заменя за целите на актуалната статия по-старите международни таблици с прагове според размера на дохода.

Здравните грижи в Туркменистан са организирани по универсален модел, докато в България задължителното здравно осигуряване е отделен осигурителен клон. При трансграничен случай няма европейска координация и няма двустранна спогодба за социална сигурност, затова осигурителният статус се анализира поотделно по законодателството на всяка държава.

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Държавното пенсионно осигуряване в Туркменистан се урежда основно от Закона за държавното пенсионно осигуряване и Кодекса за социална защита на населението. Пенсионната система се управлява от Министерството на труда и социалната защита и Пенсионния фонд на Туркменистан, включително чрез местните му органи.

За местни юридически лица и регистрирани в Туркменистан представителства и клонове на чуждестранни юридически лица законът определя задължителна пенсионна вноска от 20% върху съответната база за всяко обхванато работещо лице. За определени работи/служби, даващи право на професионална пенсия, има допълнителна вноска от 3,5%.

Индивидуалните предприемачи и физическите лица, предоставящи професионални услуги, внасят за себе си най-малко 10% от минималната работна заплата за всеки месец, независимо от дохода. Доброволната пенсионна вноска е най-малко 2% от заплатата или дохода.

Законът съдържа и конкретна отчетност: за работодателите с месечен отчетен период декларацията за пенсионните вноски се подава не по-късно от 20-о число на следващия месец. Самите работодателски вноски се плащат ежемесечно не по-късно от деня на получаване на средства за заплати или превеждането им по банковите сметки на служителите.

Важно: ставката от 20% е пенсионна вноска по Закона за държавното пенсионно осигуряване. Не е коректно автоматично да се описва като една „консолидирана“ вноска, която сама по себе си финансира всички болнични, майчинство и други социални плащания.

Глава II: Здравни грижи

Международните сравнителни профили за Туркменистан описват универсален модел на медицински обезщетения, финансиран основно от държавата. Обхватът включва обща и специализирана медицинска помощ, хоспитализация, лабораторни услуги, стоматологична помощ, майчински грижи, ваксинации и лекарства при хоспитализация.

Правото на медицински услуги за чужденци зависи и от законния им статут на пребиваване. За български гражданин това не създава автоматична координация с НЗОК: Туркменистан е извън системата на ЕС/ЕИП/Швейцария и няма двустранна спогодба с България за социална сигурност.

При командировка или продължителен престой е разумно да се провери както местното право на достъп до медицинска помощ, така и отделна международна медицинска застраховка. Частната застраховка не замества сама по себе си евентуалните задължения по българското задължително здравно осигуряване.

ISSA посочва и възможност за доброволни допълнителни плащания/осигуряване, затова твърдението, че в Туркменистан изобщо няма доброволен здравен елемент, би било прекалено категорично.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кодексът за социална защита определя размера на обезщетението за временна неработоспособност като процент от сумата, получена чрез умножаване на среднодневното възнаграждение по календарните дни на неработоспособност: 60% при стаж до 5 години, 80% при стаж от 5 до 8 години и 100% при стаж 8 или повече години.

За определени категории 100% се изплащат независимо от стажа – например при временна неработоспособност вследствие на трудова травма или професионално заболяване, както и за други изрично изброени лица.

Актуалният кодекс предвижда и периоди за грижа за болен член на семейството: при амбулаторна грижа за член на семейството – до 7 календарни дни; при болно дете под 14 години – до 14 дни; при определени случаи на хоспитализирано дете периодът може да е значително по-дълъг според условията на закона.

Сравнение с България: процентите и условията не следва да се пренасят механично между двете системи. При конкретен трансграничен казус се проверява кое законодателство е приложимо и дали лицето изобщо е включено в съответния местен режим.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и грижа за дете

Кодексът предвижда отпуск по бременност и раждане от 32-та седмица на бременността с обща продължителност не по-малко от 112 календарни дни – 56 дни преди и 56 дни след раждането.

Размерът на държавното обезщетение се изчислява въз основа на среднодневното възнаграждение и броя на календарните дни на отпуска, съгласно правилата на Кодекса за социална защита. Затова е по-точно да се описва формулата, вместо опростено да се твърди, че всеки случай представлява „100% от месечния доход“.

Отделно от обезщетението за бременност и раждане има държавна помощ за грижа за всяко дете до 3-годишна възраст в размер на 75% от базата за държавните помощи. При база 520 TMT това е 390 TMT месечно за дете.

Трудовото законодателство допуска отпуск за грижа за малко дете да се използва и от други лица при предвидените условия. Това не трябва да се смесва с твърдение за универсално отделно платено „бащинство“, идентично с българския модел.

Глава V: Инвалидност и държавни помощи

Кодексът разглежда отделно пенсионните права при инвалидност и държавните помощи за лица, които не покриват необходимите условия за пенсия. При осигурителен период под пет години определени лица могат да имат право на държавна помощ за инвалидност вместо NDC пенсия.

Размерите на държавната помощ за инвалидност са изразени като процент от базата за държавни помощи: за дете с инвалидност под 18 години – 160%; за лица с инвалидност от детството I, II и III група – 200%; за лица с инвалидност без необходимия трудов/осигурителен стаж – 160% за I група, 140% за II група и 120% за III група.

При база 520 TMT това означава например 832 TMT при 160%, 1040 TMT при 200%, 728 TMT при 140% и 624 TMT при 120%.

Добавката за нужда от чужда помощ не трябва да се описва като универсална за всички лица от I и II група. Действащият текст предвижда конкретни категории и условия, които трябва да се проверят според вида на инвалидността и конкретното право.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Основната пенсионна система използва условно натрупване (NDC). Общото право на пенсия за старост възниква на 62 години за мъжете и 57 години за жените при най-малко 5 години участие в задължителното държавно пенсионно осигуряване.

Кодексът предвижда по-ниска пенсионна възраст за конкретни категории. Например при майки, родили и отгледали определен брой деца до 8-годишна възраст, възрастта и изискуемият осигурителен период намаляват по скала; има и други специални режими за определени професии и обстоятелства. Това не е общ режим за ранно пенсиониране на 52 години за всички мъже и 48 години за всички жени.

Минималният размер по общия режим е 100%, 85% или 70% от базовата величина за минималната пенсия според продължителността на участието. При база 550 TMT това дава референтни минимуми 550 TMT, 467,50 TMT и 385 TMT.

Лице, което е достигнало 62/57 години, но няма право на пенсия, може да има право на държавна социална помощ за старост. Размерът ѝ е 70% от базата за държавни помощи – при база 520 TMT това са 364 TMT.

Постоянно преместване в чужбина: Кодексът предвижда прекратяване на изплащането на пенсията от първия ден на месеца след постоянното изселване от Туркменистан. За български получател това е особено важно, защото няма двустранна спогодба, която да създава специален режим между двете държави.

Глава VII: Пенсии за загуба на издържащ

Пенсията за загуба на издържащ е самостоятелен вид пенсия по Кодекса за социална защита, а не просто историческа социална помощ. За определените зависими членове на семейството правото може да възникне независимо дали починалият издържащ е бил осигурен по задължителното пенсионно осигуряване.

Размерът зависи от броя на зависимите лица и се изчислява от базата за минималната пенсия: 65% за един зависим, 125% за двама, 145% за трима, 170% за четирима, 185% за петима и 200% за шестима или повече.

За деца, останали без родителска грижа, кодексът предвижда отделна скала: 145% за едно дете, 230% за две, 285% за три, 335% за четири и 380% за пет или повече деца.

Тези проценти са нормативно установени и са по-надеждна база за 2026 г. от старите международни таблици, които показват само част от категориите.

Глава VIII: Трудова злополука и професионална болест

При временна неработоспособност, причинена от трудова травма или професионално заболяване, действащият Кодекс за социална защита предвижда обезщетение в размер на 100% от изчислената база независимо от продължителността на трудовия стаж.

Пенсионното законодателство урежда отделно допълнителната професионална пенсионна вноска от 3,5% за работи и служби, даващи право на професионална пенсия. Тази допълнителна ставка не трябва да се прилага механично към всяка длъжност, която работодателят субективно счита за „опасна“ – необходимо е законово основание за категорията.

При трайна инвалидност могат да възникнат пенсионни или социални права по отделните правила на Кодекса. За конкретен трудов инцидент следва да се проверят и задълженията на работодателя по трудовото законодателство, включително документиране на инцидента.

Глава IX: Семейни обезщетения

Действащият Кодекс съдържа конкретни правила за еднократна помощ при раждане и за месечна помощ за грижа за дете, поради което не е необходимо да се разчита на исторически данни от 2002–2003 г.

Еднократна помощ при раждане: за първо и второ дете – 130% от базата за държавни помощи; за трето – 250%; четвърто – 500%; пето – 600%; шесто – 800%; седмо – 1000%; осмо и всяко следващо – 1200%.

При база 520 TMT това съответства на 676 TMT за първо/второ дете, 1300 TMT за трето, 2600 TMT за четвърто, 3120 TMT за пето, 4160 TMT за шесто, 5200 TMT за седмо и 6240 TMT за осмо и следващо дете.

Помощ за грижа за дете: 75% от базата за държавни помощи за всяко дете до навършване на 3 години – 390 TMT месечно при база 520 TMT.

Глава X: Безработица

Актуалният Кодекс за социална защита изброява видовете държавни помощи, но в тази действаща структура не се открива отделно държавно обезщетение за безработица, аналогично на българското обезщетение от фонд „Безработица“.

Старите издания на SSA от началото на 2000-те описват историческа схема. Тя не трябва да се представя като действащо правило през 2026 г. без ново нормативно основание.

Практическо значение: работодател и служител не бива да планират прекратяване на трудовото правоотношение с предположението, че ще има автоматично парично обезщетение за безработица. За конкретен случай е необходима проверка на действащите местни програми за заетост и социална подкрепа.

Глава XI: Социално подпомагане и минимални плащания

От 1 януари 2025 г. базовата величина за определяне на минималните пенсии е 550 TMT, а базата за изчисляване на държавните помощи е 520 TMT. Минималната работна заплата е 1410 TMT.

За пенсиите по общия режим Кодексът използва 100%, 85% или 70% от пенсионната база според осигурителното участие. При база 550 TMT това са съответно 550 TMT, 467,50 TMT и 385 TMT.

За мъже на 62 години и жени на 57 години, които нямат право на пенсия, държавната социална помощ за старост е 70% от базата за държавни помощи. При 520 TMT това е 364 TMT.

Тези две базови величини не трябва да се смесват: минималните пенсии се връзват с базата за пенсии, а държавните помощи – с отделната база за помощи.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Международният профил на ISSA не идентифицира отделна универсална осигурителна схема за дългосрочни грижи, сравнима с някои европейски модели. Социалните услуги и помощите за лица с инвалидност се уреждат чрез отделни разпоредби на Кодекса за социална защита.

Добавката за чужда помощ е по-тясно право, а не обща схема за дългосрочни грижи. Не е коректно да се твърди, че всяко лице от I и II група автоматично получава една и съща добавка. Действащият кодекс предвижда конкретни категории и условия.

За семейство, което планира продължителна домашна или институционална грижа, размерът и видът на достъпната помощ трябва да се проверят по конкретната категория инвалидност, местоживеене и приложимите социални услуги.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

• Министерство на труда и социалната защита на населението на Туркменистан – mlsp.gov.tm
• Официален правителствен портал на Туркменистан – turkmenistan.gov.tm
• Централна банка на Туркменистан – cbt.tm
• Национален осигурителен институт (НОИ) на Република България – nssi.bg
• Национална агенция за приходите (НАП) на Република България – nra.bg

Приложение II: Специални парични плащания

Президентският указ от 12 юли 2024 г. определя от 1 януари 2025 г. специални минимални пенсии от 2280 TMT за участници във Втората световна война и 665 TMT за съпрузи на такива участници и труженици на тила.

Освен общите пенсионни и социални права Кодексът съдържа и специфични добавки за отделни категории лица с инвалидност и зависими членове на семейства. Точният размер следва да се определя по конкретната разпоредба, а не чрез общо правило, приложено към всички групи.

Трансгранични казуси между Туркменистан и България

Ако гражданин на Туркменистан работи в България

Европейските регламенти за координация на социалната сигурност не координират осигурителните периоди с Туркменистан. Освен това Туркменистан не фигурира в актуалния списък на НОИ за двустранни договори за социална сигурност. Затова правата по българското осигурително законодателство се преценяват по българските правила, без автоматично сумиране на туркменски осигурителни периоди.

Ако българин работи в Туркменистан

Удостоверение A1 не е инструмент за Туркменистан. A1 се използва в европейската система за координация; при държави с двустранни спогодби се използват съответните договорни правила и формуляри. Между България и Туркменистан няма такава двустранна осигурителна спогодба.

Ако българин е нает от местно дружество или от регистриран в Туркменистан клон/представителство на чуждестранно дружество, местният осигурителен режим трябва да се провери според конкретния статут на работодателя и лицето. Паралелно се анализира дали и на какво основание остават задължения в България.

Пенсия или държавна помощ при постоянно преместване

Кодексът за социална защита на Туркменистан предвижда спиране на изплащането на пенсията и държавните помощи от първия ден на месеца след постоянното преместване за живеене извън Туркменистан. Това е по-силно правило от просто „липса на процедура за превод в чужбина“ и трябва да се отчита при планиране на трайно установяване в България.

Данъци и липса на СИДДО

Туркменистан не фигурира в актуалния списък на НАП за действащи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Това означава, че няма специални двустранни правила между двете държави за разпределяне на правото на облагане.

Липсата на СИДДО не означава автоматично, че „няма никакъв механизъм“ срещу двойно облагане. Вътрешното право на съответната държава може да предвижда данъчен кредит или друго облекчение при определени условия. За конкретен доход трябва да се анализират едновременно българското и туркменското вътрешно законодателство.

Пенсионни доходи

Туркменският Данъчен кодекс изключва от данъчната основа пенсиите, отпуснати по пенсионното законодателство на Туркменистан или на други държави. Българското данъчно третиране на конкретно получено плащане се проверява отделно по ЗДДФЛ според правната природа на дохода.

Фрийлансъри и самонаети лица в Туркменистан

Най-важната корекция спрямо по-старите международни справочници е размерът на личната пенсионна вноска. Действащият Закон за държавното пенсионно осигуряване определя за индивидуалните предприемачи и физическите лица, предоставящи професионални услуги, вноска за себе си в размер най-малко на 10% от минималната работна заплата за всеки месец, независимо от дохода.

При минимална работна заплата 1410 TMT минималната вноска е 141 TMT месечно. Историческите правила с праг от 30 минимални работни заплати, ставка 2% над прага или диапазон 15–80% не трябва да се използват като актуален режим за 2026 г.

Данъчното облагане е отделен въпрос. Общата ставка на ПДФЛ е 10%, а индивидуалните предприемачи и лицата с доходи, върху които няма данъчен агент, могат да имат самостоятелни задължения за деклариране и плащане.

При дистанционна работа между България и Туркменистан мястото на клиента само по себе си не определя данъчното резидентство или социалното осигуряване. Анализират се мястото на извършване на дейността, престоят, правният статут, местното данъчно право и евентуалното наличие на място на стопанска дейност.

Работодатели, ТРЗ и служители в Туркменистан

Местните юридически лица и регистрираните в Туркменистан представителства/клонове на чуждестранни юридически лица са сред платците на задължителните пенсионни вноски. Основната ставка е 20% от законово определената база за всяко обхванато работещо лице.

За работи и служби, които по закон дават право на професионална пенсия, се дължи допълнителна професионална пенсионна вноска от 3,5%. Работодателят не трябва да прилага тази ставка само по обща оценка, че работата е „опасна“ – необходима е принадлежност към съответната нормативна категория.

Отчетност: при месечен отчетен период декларацията за пенсионните вноски се подава до 20-о число на следващия месец. Работодателските пенсионни вноски се плащат ежемесечно не по-късно от деня на получаване на средства за заплати или превеждането им по банковите сметки на служителите.

Данък върху заплатите: работодателят/друг данъчен агент удържа ПДФЛ при приложимост на общата ставка от 10%, като конкретната данъчна основа се определя по Данъчния кодекс.

Целеви местен сбор: Данъчният кодекс предвижда различни правила според вида на платеца. За индивидуален предприемач ставката е 0,3% от брутните приходи от продажби без ДДС, с минимален размер 5 TMT месечно; за други физически лица – 5 TMT месечно. При юридическите лица базата и ставката са различни и трябва да се определят по конкретната категория.

За българска компания с дейност в Туркменистан ключовият въпрос е дали има местен клон, представителство, място на стопанска дейност или друг регистрационен факт. От това могат да зависят както корпоративните данъци, така и ролята на работодател/данъчен агент.

Данъци в Туркменистан през 2026 г.

ПДФЛ: общата ставка е 10%, освен ако Данъчният кодекс не предвижда специално правило. За данъчните резиденти обектът по принцип включва доходи независимо от източника, а за нерезидентите – доходи от източник в Туркменистан.

Данъчно резидентство: физическо лице е резидент на Туркменистан, ако престоят му в страната през данъчната година е общо 183 или повече календарни дни, с изрично посочени изключения.

Пенсии: пенсиите, отпуснати по пенсионното законодателство на Туркменистан или на други държави, както и определени плащания по недържавно пенсионно осигуряване, не се включват в данъчната основа.

ДДС: стандартната ставка е 15%. Данъчният кодекс предвижда и 0% за определени облагаеми операции, изброени в чл. 105.

Корпоративен данък: общата ставка за юридически лица – резиденти на Туркменистан е 8%, но Кодексът съдържа изключения и специални категории. Затова не е коректно общо да се твърди „2% за всички малки и средни предприятия“ без проверка дали конкретното лице попада в точно определена законова категория.

Нерезиденти и място на стопанска дейност: чуждестранните юридически лица могат да попаднат под специални правила при дейност чрез място на стопанска дейност или при доходи от източник в Туркменистан. Конкретната ставка и данъчна основа зависят от вида на дохода и правната форма на присъствието.

СИДДО с България: Туркменистан не фигурира в актуалния списък на НАП за действащи български спогодби. Следователно няма двустранен treaty механизъм, но вътрешноправните правила за данъчен кредит или друго облекчение трябва да се проверят отделно за конкретния доход.

Често срещани грешки и практически рискове

• Използване на стари ставки за самонаети лица. Правилата с „30 минимални заплати“, 2% над прага и диапазон 15–80% са от по-стари източници; действащият закон използва минимум 10% от минималната работна заплата за всеки месец за индивидуални предприемачи и професионални услуги.
• Третиране на 20% като универсална „социална“ вноска. Това е задължителна пенсионна вноска по специалния пенсионен закон.
• Прилагане на допълнителните 3,5% към всяка „опасна“ работа. Ставката е за нормативно определени работи/служби, даващи право на професионална пенсия.
• Приемане, че A1 може да се използва за Туркменистан. Не може; няма и двустранна осигурителна спогодба България–Туркменистан.
• Приемане, че туркменска пенсия автоматично ще се изплаща след постоянно преместване в България. Кодексът предвижда прекратяване на плащането при постоянно изселване извън Туркменистан.
• Смесване на пенсионната база 550 TMT с базата за държавни помощи 520 TMT. Двете величини служат за различни изчисления.
• Използване на исторически семейни помощи. Действащият кодекс вече съдържа конкретни проценти за помощ при раждане и за грижа за дете.
• Предположение, че липсата на СИДДО означава автоматично двойно данъчно облагане без никакво облекчение. Трябва да се проверят вътрешноправните правила за данъчен кредит във всяка държава.
• Игнориране на реалните срокове за пенсионна отчетност. Законът определя месечна декларация до 20-о число за съответните работодатели и отделни срокове за плащане на вноските.
• Разчитане само на стари SSA/ISSA таблици, когато има по-нов нормативен текст. При противоречие актуалният закон следва да е водещата отправна точка.

Често задавани въпроси (FAQ)