Социално осигуряване и данъци в Тонга (2026)

Най-важното накратко (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как е устроена пенсионно-осигурителната система на Тонга чрез NRBF и какви вноски дължат служителят и работодателят;
• Как работи данъкът върху трудовите доходи (PAYE) и корпоративният данък, както и Consumption Tax;
• Какви са правилата за самонаети лица, малък бизнес и фрийлансъри;
• Кои осигурителни клонове (майчинство, болест, безработица, семейни обезщетения) съществуват само чрез трудовото законодателство, а не чрез отделна осигурителна каса;
• Какво се случва при работа между България и Тонга – данъчно резидентство, риск от двойно осигуряване, роля на НОИ и НАП;
• Кои официални източници потвърждават всеки конкретен параметър и къде няма официално публично потвърждение.

Основни параметри за Тонга през 2026 г.

Курс към 1 септември 2026 г.: тонганската паʻанга (TOP) не е част от референтната кошница на Европейската централна банка, затова стойността в евро в тази статия е изчислена чрез кръстосан курс – референтен курс на ЕЦБ EUR/USD за 1 септември 2026 г. (1 EUR = 1,1590 USD) и пазарен курс USD/TOP от около същия период (≈1 USD = 2,40 TOP), което дава приблизително 1 EUR ≈ 2,78 TOP, съответно 1 TOP ≈ 0,36 EUR. Стойностите в евро по-долу са закръглени и имат единствено илюстративен характер.

Тонга vs България: основни практически разлики

Съдържание

• Практически изчисления и примери
• Глава I: Въведение, организация и финансиране
• Глава II: Здравни грижи
• Глава III: Парични обезщетения за болест
• Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
• Глава V: Обезщетения за инвалидност
• Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
• Глава VII: Обезщетения за преживели лица
• Глава VIII: Трудова злополука и професионална болест
• Глава IX: Семейни обезщетения
• Глава X: Безработица
• Глава XI: Минимални средства
• Глава XII: Дългосрочни грижи
• Приложение I: Полезни адреси
• Приложение II: Специални парични обезщетения
• Cross-border казуси Тонга – България
• Фрийлансъри и самонаети лица
• Работодатели и payroll
• Данъци в Тонга през 2026 г.
• Чести грешки и рискове
• Често задавани въпроси
• Официални източници

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Осигурителната архитектура на Тонга е изградена около една централна институция – National Retirement Benefits Fund (NRBF), създадена със закон National Retirement Benefits Scheme Act 2010 (Act No. 41 of 2010). Кабинетът на Негово Величество обявява 1 декември 2011 г. за дата на влизане в сила както на закона, така и на самия фонд. За разлика от класическите европейски системи, включително българската, в Тонга няма единна многоклонова социалноосигурителна институция, която да покрива едновременно пенсия, болест, майчинство, безработица и трудова злополука – вместо това съществува само задължителна пенсионно-спестовна схема с дефинирани вноски, допълнена от бюджетно финансирани социални и здравни програми на държавата.

NRBF се управлява от петчленен борд на директорите – двама, номинирани от църквите, двама от частния бизнес сектор, и един независим експерт без право на глас. Финансирането на фонда идва изцяло от вноските на служителите (5%) и работодателите (7,5%), капитализирани в индивидуални партиди на всеки член. Паралелно, данъчната система се администрира от Ministry of Revenue and Customs (MORC), което отговаря за данъка върху доходите (Income Tax Act 2007), Consumption Tax (CT, аналог на ДДС) и митническите налози.

Практическо значение: за българските читатели най-важната разлика е, че „осигуряване“ в Тонга на практика означава основно „пенсионно спестяване“, а не широк пакет от рискови покрития, каквито предлага НОИ. Работодателят трябва да разбира, че изпълнението на задължението към NRBF не изчерпва всички негови отговорности към служителите – редица класически „осигурителни“ рискове (болест, майчинство) се управляват на ниво трудов договор, а не чрез отделна каса.

Глава II: Здравни грижи

Официалните източници, използвани в това изследване, не потвърждават съществуването на отделна задължителна здравноосигурителна вноска в Тонга, аналогична на българската НЗОК. Достъпът до основна медицинска помощ в държавните заведения се финансира предимно бюджетно от правителството чрез Министерството на здравеопазването, а не чрез специализирана осигурителна каса, събираща индивидуални вноски от заети и самонаети лица.

Практическо значение за българи и чуждестранни специалисти: лице, което се премества да работи в Тонга, не следва автоматично да очаква система, аналогична на европейската здравна карта или Формуляр S1. Частното здравно осигуряване (доброволно, през частен застраховател) остава основен инструмент за международни служители и техните семейства, докато не бъде открит официален източник, потвърждаващ противното.

Сравнение с България: в България здравното осигуряване е задължително чрез НЗОК с фиксирана вноска (общо 8% от осигурителния доход, разпределени между работодател и служител), докато в Тонга основната медицинска грижа е обвързана с общото данъчно финансиране на държавния бюджет, а не с индивидуална осигурителна вноска.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна задължителна здравноосигурителна схема с индивидуални вноски в Тонга.

Глава III: Парични обезщетения за болест

В рамките на достъпните официални текстове не беше открита отделна осигурителна каса за парични обезщетения при временна неработоспособност поради болест. Въпросите, свързани с платен болничен отпуск, се уреждат на ниво трудово законодателство – най-подробно разработени в текста на Employment Relations Bill/Act 2020, който предвижда конкретни правила за брой дни платен болничен и разпределение между пълно и намалено възнаграждение, но статутът на влизане в сила на този акт (кралско одобрение/обнародване) не е еднозначно потвърден в официално достъпните публикации към момента на изготвяне на тази статия.

Практическа импликация: работодателите следва да третират задължението за платен болничен като пряка тяхна отговорност по трудовия договор, а не като осигурителен риск, прехвърлен към държавна каса – тоест разходът остава изцяло за сметка на предприятието, а не се компенсира от NRBF или друга институция.

Сравнение с България: в българската система първите дни от временната неработоспособност са за сметка на работодателя, а следващите – за сметка на НОИ по определена процедура и документация (болничен лист). В Тонга, доколкото е официално потвърдено, целият риск и разход остава при работодателя без осигурителна компенсация от държавна каса.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна социалноосигурителна схема за парични обезщетения за болест в Тонга.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Аналогично на болничните обезщетения, паричните права при майчинство и бащинство в Тонга не са организирани чрез отделна осигурителна каса, а се третират в рамките на трудовото законодателство. Проектозаконодателството от 2020 г. предвижда конкретни срокове (например период от 30 последователни работни дни майчинство, с допълнителни разпоредби при раждане на повече от едно дете или смърт на детето в рамките на година, както и няколко дни платен отпуск за бащинство), но статутът му на действащо право към 2026 г. не беше еднозначно потвърден в официално достъпните публикации, ползвани в това изследване.

Практическа импликация за работодатели: компаниите следва да предвиждат клаузи за майчинство/бащинство директно в индивидуалните трудови договори или вътрешните политики, вместо да разчитат на автоматично покритие от осигурителна институция.

Сравнение с България: в българската система майчинството се компенсира чрез парично обезщетение от НОИ, изчислено на база осигурителен доход за предходен период, с продължителност до 410 дни. В Тонга подобна национална, финансирана от осигурителна каса схема не беше официално потвърдена – рискът остава договорно уреден.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава действаща национална осигурителна схема за парични обезщетения при майчинство или бащинство в Тонга към 2026 г.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

NRBF предвижда изрично „permanent total disablement“ (пълна трайна нетрудоспособност) като едно от трите основания за предсрочно теглене на натрупаните средства по индивидуалната партида на члена, наред с пенсиониране и смърт. За да се задейства това основание, лицето трябва да бъде медицински освидетелствано от директора на здравеопазването (Director of Health) като физически или психически неспособно за по-нататъшна заетост.

Практическа импликация: обезщетението при инвалидност в Тонга не представлява месечна пенсия за инвалидност в класическия смисъл, а еднократно или разсрочено изплащане на наличната по партидата сума (вноски плюс лихва, минус административни разходи и застрахователна премия) – тоест размерът зависи изцяло от трудовия стаж и внесените вноски на лицето, а не от предварително определена формула на заместване на дохода.

Сравнение с България: НОИ изплаща пенсия за инвалидност по общо заболяване или поради трудова злополука/професионална болест на база процент намалена работоспособност и осигурителен стаж, с ежемесечно плащане. В Тонга обезщетението е еднократно/разсрочено капиталово плащане, силно зависимо от натрупаните индивидуални вноски, което може да бъде значително по-ниско за лица с кратък трудов стаж.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната възраст в NRBF е рамкирана между 60 и 70 години – членът може да се пенсионира, след като навърши възраст в този диапазон и прекрати заетостта си, при спазване на конкретните условия на закона и подзаконовите актове. Съществува и опция за „фазово пенсиониране“ (Phased Retirement) – членът достига пенсионна възраст, прекратява заетостта, но избира да остане член на фонда при определени условия.

Структура на партидата: средствата на всеки член се водят в пет отделни сметки – задължителна вноска на члена (MC, 5% от брутния доход), доброволна вноска на члена (MVC), задължителна вноска на работодателя (EC, 7,5% от брутния доход), доброволна вноска на работодателя (EVC) и трансферна вноска (TC) при преминаване от друга „complying scheme“. При пенсиониране изходящото плащане включва сбора на всички сметки плюс натрупаната лихва, минус административни разходи и животозастрахователна премия.

Пример: служител, работил 20 години с осреднена месечна брутна заплата от 1 000 TOP, натрупва вноски от общо 12,5% месечно (5% + 7,5% = 125 TOP на месец, ≈ 45 EUR), които с натрупаната инвестиционна доходност формират крайната еднократна или разсрочена изплатена сума при пенсиониране – конкретната доходност зависи от инвестиционните резултати на фонда и не беше официално оповестена като фиксирана гарантирана лихва в използваните публични източници.

Сравнение с България: българската пенсионна система комбинира разходопокривен държавен стълб (НОИ) с допълнително задължително капиталово пенсионно осигуряване (универсални пенсионни фондове) за родените след 1959 г. Тонганската NRBF прилича структурно повече на индивидуален капиталов стълб, отколкото на класическа разходопокривна система – липсва гарантирана дефинирана пенсионна формула, каквато НОИ прилага за първия стълб.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

При смърт на член на NRBF, размерът на обезщетението е равен на баланса по индивидуалната партида на члена плюс животозастрахователна сума от 5 000 TOP (≈ 1 798 EUR по курса, описан по-горе). Обезщетението се изплаща на посочените от члена бенефициенти или, при липса на изрична номинация, съгласно реда, предвиден в закона и подзаконовите актове на фонда.

Практическа импликация: за разлика от класическата наследствена пенсия (месечно плащане на преживелия съпруг/деца), тонганската схема предвижда еднократно капиталово плащане, което директно зависи от натрупаните по партидата средства на починалия – колкото по-кратък е бил трудовият стаж, толкова по-малка е сумата, независимо от фиксираната животозастрахователна добавка от 5 000 TOP.

Сравнение с България: НОИ изплаща наследствена пенсия като месечно периодично плащане на база пенсията на починалия, разпределена между преживелите правоимащи (съпруг, деца, родители при определени условия). В Тонга подобна периодична наследствена пенсия не беше официално потвърдена – обезщетението е еднократно.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Използваните официални източници не разкриват отделна национална осигурителна схема, специализирана единствено в трудови злополуки и професионални болести (аналогична на българските фондове „Трудова злополука и професионална болест“ към НОИ). NRBF покрива единствено последиците чрез общото основание „permanent total disablement“, ако злополуката доведе до трайна пълна нетрудоспособност, но не предлага отделно, по-леко степенувано обезщетение за частична загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука.

Практическа импликация за работодатели: отговорността за обезщетяване на служител при трудова злополука с временна или частична нетрудоспособност е по-вероятно да произтича от общото трудово и гражданско право (отговорност на работодателя, застраховка „Трудова злополука“ на частен застраховател), отколкото от автоматична държавна осигурителна компенсация.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна национална схема за парични обезщетения при трудова злополука или професионална болест извън общото основание за пълна трайна нетрудоспособност по NRBF.

Глава IX: Семейни обезщетения

В рамките на прегледаните официални публикации на NRBF и Ministry of Revenue and Customs не беше открита отделна национална каса за семейни или детски добавки, аналогична на българските семейни помощи, администрирани от Агенцията за социално подпомагане. Съществуващите социални програми в подкрепа на уязвими домакинства в Тонга (включително подпомагане на училищни такси за деца в определени периоди) са били финансирани по конкретни програми, включително с донорска подкрепа, но не представляват постоянна, законово регламентирана осигурителна схема с фиксирани условия, потвърдени в официален нормативен текст, използван за тази статия.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна постоянна национална схема за парични семейни обезщетения в Тонга към 2026 г.

Глава X: Безработица

Тонга няма законоустановена система за парични обезщетения при безработица. Нито NRBF, нито Ministry of Revenue and Customs администрират каса, която да изплаща периодични плащания на лица, останали без работа. При напускане на работа преди навършване на пенсионна възраст, единствената свързана опция в рамките на NRBF е основанието „Financial Hardship“ (финансови затруднения) за предсрочно теглене на средства от индивидуалната партида, което е форма на достъп до собствени спестявания, а не осигурително обезщетение, финансирано от солидарен фонд.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за безработица на база осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период. В Тонга такава солидарна схема не съществува – лицето разчита единствено на собствените си натрупвания в NRBF (ако отговаря на условията за предсрочно теглене) или на лични спестявания и семейна подкрепа.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава схема за обезщетения при безработица в Тонга.

Глава XI: Минимални средства

„Social Welfare Scheme“, администрирана от NRBF, представлява бюджетно финансирана месечна финансова помощ за възрастни хора над определена възраст, въведена като инструмент за подкрепа на лица без достатъчен достъп до пенсионни спестявания (например хора, работили основно в неформалния или земеделски сектор, без история на вноски в NRBF). Официалният сайт на NRBF потвърждава съществуването на схемата и месечния график на изплащане (между 8-о и 26-о число на месеца), но точният размер на плащането и точният възрастов праг за 2026 г. не бяха потвърдени с изрична цифра в пряко достъпния официален текст, използван в това изследване.

Практическа импликация: лица без трудов стаж в официалната икономика на Тонга не могат да разчитат на пенсия от NRBF (тъй като схемата е базирана на вноски), а единствената налична подкрепа е именно тази бюджетно финансирана социална схема за възрастни хора, а не общ минимален доход за всички възрастови групи.

Сравнение с България: България предвижда социална пенсия за старост за лица без право на друг вид пенсия, както и целева помощ за отопление и месечни социални помощи при доказана нужда, администрирани от Агенцията за социално подпомагане – система с ясно разписани прагове на доход. В Тонга подобна детайлна, публично документирана прагова система не беше открита в официалните източници, използвани тук.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава точния месечен размер и точния възрастов праг на Social Welfare Scheme за 2026 г. – препоръчва се директна проверка чрез NRBF (info@nrbf.to) преди вземане на решения на база тази информация.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Отделна, законово регламентирана национална схема за дългосрочни грижи (например институционализирана грижа за възрастни хора с тежка зависимост, финансирана чрез осигурителна вноска) не беше открита в официалните източници на NRBF или Ministry of Revenue and Customs. Въпросът за застаряващото население и нуждата от дългосрочни грижи в Тонга е тема на международно сътрудничество за развитие (включително проекти с международни партньори за подобряване на грижата за възрастни хора), но не представлява самостоятелен, законово кодифициран осигурителен клон с фиксирани вноски и обезщетения, потвърден в официален нормативен текст.

Сравнение с България: в България дългосрочните грижи все още се развиват като самостоятелен осигурителен клон, но съществуват елементи на подкрепа чрез социалното подпомагане и здравната система. И в двете държави тази област остава сред по-слабо кодифицираните спрямо класическите пенсионни и здравни схеми, но в Тонга липсва дори базова законова рамка, потвърдена официално.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна национална схема за дългосрочни грижи в Тонга.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Извън редовните пенсионни изплащания NRBF предвижда няколко специфични основания за достъп до средствата по партидата преди навършване на пенсионна възраст: миграция – при трайно напускане на Тонга с виза за постоянно пребиваване или гражданство в друга държава; финансови затруднения – при прекратяване на заетостта преди 60-годишна възраст, при определени условия; съкращение – при прекратяване на дейността на работодателя или закриване на длъжността; и медицинско основание – при удостоверена от директора на здравеопазването трайна физическа или психическа неспособност за по-нататъшна заетост. Всяко от тези основания изисква документално обосноваване пред NRBF и подлежи на конкретните условия по закона и подзаконовите актове.

Не беше намерен официален публичен източник с точните количествени прагове (например точен процент от партидата, който може да се изтегли при „финансови затруднения“) – препоръчва се пряка справка с NRBF преди подаване на заявление.

Cross-border казуси между Тонга и България

Ако гражданин на Тонга работи или се осигурява в България

Тъй като Тонга не е членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, режимът на европейска координация на социалната сигурност не се прилага. Гражданин на Тонга, нает на работа в България, се осигурява по общите правила на българското осигурително законодателство (КСО) от датата на започване на трудовата дейност – без възможност за автоматично признаване на предходен осигурителен период в NRBF, тъй като липсва двустранна спогодба между двете държави. Данъчно задължение в България възниква съгласно общите правила за местно/чуждестранно лице по ЗДДФЛ и в зависимост от данните за постоянен адрес и престой над 183 дни. НОИ не разполага с механизъм за сумиране на периоди с тонганската NRBF, а НАП прилага общите национални правила за резидентство при липса на СИДДО.

Ако българин работи или се осигурява в Тонга

Български гражданин, нает от тонгански работодател, подлежи на PAYE по прогресивната скала на MORC и на задължителна NRBF вноска (5%), ако е между 18 и 70 години и е класифициран като „registered employee“. Осигурителните вноски, внесени в NRBF, не се признават автоматично от НОИ за целите на българския осигурителен стаж, тъй като няма двустранна спогодба. Данъчно, лицето може да остане българско данъчно резидентно (ако не установи трайно домакинство и достатъчен престой в Тонга) и да дължи данъчно облагане в България върху доходите от източник в чужбина, декларирано по общия ред пред НАП – без възможност за автоматично избягване на двойното облагане чрез СИДДО, тъй като такава спогодба с Тонга не е открита.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Тонга

Компания, регистрирана в България, която назначава дистанционен служител или ползва contractor, пребиваващ в Тонга, следва внимателно да прецени мястото на трудова дейност, тъй като не съществува рамка за A1 удостоверение или „posted worker“ статут между България и Тонга (тази концепция важи единствено в рамките на ЕС координацията). Ако лицето реално полага труд от територията на Тонга, е възможно да възникне задължение за регистрация и внасяне на PAYE и NRBF вноски в Тонга, независимо от българската регистрация на работодателя, а също и риск от двойно осигуряване (в България по силата на трудовия договор и в Тонга по силата на физическото място на работа). Препоръчително е документиране на мястото на полагане на труда, ясен договор за услуги при contractor модел (за да се избегне преквалификация в трудово правоотношение) и предварителна консултация с данъчен консултант относно данъчно резидентство и потенциални задължения по ЗДДФЛ/ЗКПО в България, както и по Income Tax Act 2007 в Тонга.

Не беше намерена официална координационна рамка между България и Тонга, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди, нито действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави.

Фрийлансъри и самонаети лица в Тонга

Самонаетите лица в Тонга не са задължени по закон да членуват в NRBF – участието им е доброволно, чрез регистрация като „Voluntary Contributor“, при условие че не са служители на друга „complying scheme“. Данъчно, доходът им попада в общия обхват на Income Tax Act 2007 и подлежи на облагане като „business income“ по приложимите правила за приспадане на разходи и изчисляване на облагаема печалба.

CT/VAT логика: при годишен оборот от 100 000 TOP или повече, регистрацията за Consumption Tax е задължителна; при оборот под този праг лицето може или да остане нерегистрирано и да плаща презумптивния малък бизнес данък (фиксирана сума по оборотни групи, потвърдена официално за групите до 50 000 TOP), или доброволно да се регистрира за CT, ако желае право на данъчен кредит за вход.

Сравнение с българския контекст (ЕООД/самоосигуряващо се лице): за разлика от българските самоосигуряващи се лица, които дължат задължителни осигурителни вноски към НОИ и НЗОК върху избран осигурителен доход в определени граници, тонганският самонает не носи подобно законово задължение – което означава по-ниска текуща административна тежест, но и липса на автоматично изградени пенсионни права, освен ако лицето само избере да прави вноски.

Рискове за българи, работещи дистанционно от Тонга (или обратно): дистанционен работник с българска регистрация (ЕООД, свободна професия), който реално пребивава и работи от Тонга за продължителен период, може да изгради данъчно резидентство в Тонга по критерия за 183 дни престой, което би довело до паралелно данъчно задължение там, без облекчение чрез СИДДО (тъй като такава спогодба липсва). Обратно, тонгански contractor, работещ за българска фирма чрез Al Hathaway или друг счетоводен партньор, следва внимателно да документира мястото на извършване на услугата.

Кога е полезен счетоводен съвет: при структуриране на договор между българско дружество и тонгански contractor, при преценка на данъчно резидентство при дългосрочен престой в Тонга, или при избор дали да се направи доброволна регистрация в NRBF за изграждане на пенсионни права.

Работодатели, payroll и служители в Тонга

Работодателят в Тонга трябва да се регистрира в Ministry of Revenue and Customs за целите на PAYE и, при достигане на прага от 100 000 TOP годишен оборот, за Consumption Tax. Паралелно е длъжен да регистрира всеки служител на възраст между 18 и 70 години в NRBF и да удържа месечно 5% служителска вноска, добавяйки 7,5% работодателска вноска.

Ведомостни задължения: удържане на PAYE по прогресивните ставки (0/10/15/20/25%) на база гросирания месечен/годишен доход на всеки служител, включително бонуси, надбавки и обезщетения в натура, тъй като служителите нямат право на приспадания при изчисляване на облагаемия доход. В края на финансовата година на служителя се издава Form 4 – годишно удостоверение за удържания данък, в срок до 14 дни след края на финансовата година (30 юни).

Практически пример: компания с 5 служители и обща месечна брутна ведомост от 15 000 TOP дължи месечно 750 TOP (5%) удържани от служителите за NRBF и допълнителни 1 125 TOP (7,5%) за сметка на работодателя – общо 1 875 TOP месечно (≈ 674 EUR) към NRBF, отделно от дължимия PAYE, който е за сметка на служителите, но се удържа и превежда от работодателя.

Сравнение с България: в България работодателят внася вноски в множество фондове (пенсия, здраве, безработица, общо заболяване и майчинство, трудова злополука) с обща работодателска тежест, значително надвишаваща единствената 7,5% вноска в NRBF, но получава в замяна многоклоново осигурително покритие за служителите си.

Кога са полезни payroll услуги: при наемане на първите служители в чужда юрисдикция без установена локална счетоводна практика, при паралелно управление на екипи в България и в Тонга, или при необходимост от съвместимост на договорите с изискванията на Employment Relations Act/Bill 2020 (доколкото и когато влезе в сила).

Данъци в Тонга през 2026 г.

Данък върху доходите на физическите лица (PAYE): прогресивна скала – 0% до 12 000 TOP; 10% за 12 001–30 000 TOP; 15% за 30 001–50 000 TOP; 20% за 50 001–70 000 TOP; 25% над 70 001 TOP, в сила от 1 юли 2021 г., без право на приспадания за служителите.

Данък върху дохода на самонаети лица и бизнес доход: облага се като „chargeable income“ по Income Tax Act 2007, с възможност за приспадане на бизнес разходи, за разлика от служителите на трудов договор.

Корпоративен данък: фиксирана ставка от 25% върху облагаемата печалба, приложима еднакво за местни и чуждестранни дружества.

Consumption Tax (CT): 15% върху повечето стоки и услуги, включително внос, в сила от 1 април 2005 г.; задължителна регистрация при оборот от 100 000 TOP или повече годишно (или очакван за следващите 12 месеца), с право на доброволна регистрация под прага при доказана бизнес дейност.

Данъчно резидентство: физическо лице е местно за данъчни цели, ако има дом в Тонга по всяко време през годината, или пребивава 183 дни в произволен 12-месечен период, обхващащ фискалната година, или е държавен служител, командирован в чужбина.

Удържан данък при източника за чуждестранни лица: 15% върху лихви, роялти, такси за технически услуги, дивиденти, доход от природни ресурси, наем и такси за управление, платени на чуждестранно лице; 5% върху застрахователни премии; 10% върху плащания към чуждестранни независими изпълнители (contractors); 3% върху доходи на чуждестранни превозвачи (кораби/самолети) от превоз с начало от Тонга.

СИДДО с България: не е открита действаща спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Тонга – двустранните данъчни отношения се уреждат изцяло по вътрешното законодателство на всяка държава, без облекчения по международен договор.

Практическо следствие за фрийлансъри и компании: без СИДДО, доход, обложен веднъж в Тонга (например чрез удържан при източника данък), може да подлежи на повторно облагане в България при декларирането му по общия ред пред НАП, освен ако не се приложи едностранен данъчен кредит съгласно българското законодателство, доколкото е приложим за конкретния вид доход – препоръчва се индивидуална данъчна консултация преди сключване на трансгранични договори.

Често срещани грешки и практически рискове

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници