Социално осигуряване и данъци в Сао Томе и Принсипи (2026)

Най-важното накратко (2026)

Какво ще научите в тази статия

Основни параметри за Сао Томе и Принсипи през 2026 г.

Таблицата обобщава ключовите параметри на осигурителната и данъчната система въз основа на официално достъпните източници. Валутата е добра (STN), фиксирано обвързана с еврото от 2010 г. насам по курс 1 EUR = 24,50 STN съгласно споразумението между São Tomé и Португалия, поддържано от Централната банка на Сао Томе и Принсипи.

Сао Томе и Принсипи vs България: основни практически разлики

Съдържание

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Задължителната социална осигуровка в Сао Томе и Принсипи е установена за първи път през 1979 г. и е реформирана последователно през 1990 г. (общ закон за социална сигурност), 2004 г. (закон за социална защита) и 2014 г. (закон за задължителна социална сигурност). Общият надзор върху системата се упражнява от Министерството на труда, солидарността, семейството и професионалната квалификация, докато оперативното администриране – регистрация на осигурени лица, събиране на вноски и изплащане на обезщетения – се извършва от Националния институт за социална сигурност (INSS).

Системата обхваща наети лица в частния и публичния сектор, включително държавни служители и военнослужещи, както и домашни помощници. Съществена особеност е, че самонаетите лица остават извън задължителното осигуряване – законът от 2014 г. предвижда разширяване на обхвата към тях и повишаване на вноските, но според официално достъпната информация тези разпоредби не са влезли в приложение. Финансирането се осъществява чрез вноска от 4% върху месечното възнаграждение на служителя и 6% върху фонд работна заплата от страна на работодателя, без определен минимален или максимален осигурителен доход. Държавата участва като субсидиращ орган при необходимост и като работодател за държавните служители.

Практическо значение: За чуждестранен инвеститор или работодател, който наема местен персонал, това означава сравнително ниска и предвидима осигурителна тежест, но и ограничена защита за категориите лица извън обхвата на схемата. За разлика от България, където осигурителната система е разделена на множество фондове с различно предназначение (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука), в Сао Томе и Принсипи всички рискове се финансират от обща обединена вноска от 10%.

Пример: Хотелски комплекс на остров Принсипи, нает от чуждестранен собственик, е длъжен да регистрира целия персонал в INSS от датата на започване на трудовото правоотношение, независимо от гражданството на служителите, стига трудът да се полага на територията на страната.

Глава II: Здравни грижи

За разлика от класическите осигурителни системи, здравеопазването в Сао Томе и Принсипи не се финансира чрез отделна здравноосигурителна вноска. Публичната здравна програма, администрирана от Министерството на здравеопазването, покрива медицинските нужди на населението от общите бюджетни постъпления. INSS не администрира самостоятелна здравноосигурителна каса – единствената връзка между осигурителната система и здравеопазването е изплащането на паричните обезщетения за болест, майчинство и трудова злополука, докато самата медицинска помощ (прегледи, хоспитализация, лечение) остава извън обхвата на осигурителните вноски.

Обезщетенията в натура за зависими лица на осигуреното лице са идентични с тези на самия осигурен, тъй като достъпът до публичната здравна система не зависи от осигурителен статус, а от гражданство и пребиваване.

Сравнение с България: Българската НЗОК работи на строго осигурителен принцип – достъпът до по-голямата част от здравните услуги изисква актуален здравноосигурителен статус, поддържан чрез месечни вноски. В Сао Томе и Принсипи такава обвързаност липсва, което улеснява достъпа, но означава и по-ограничени ресурси и капацитет на системата поради зависимостта ѝ от държавния бюджет.

Практическо значение за българи: Български гражданин, пребиваващ дългосрочно в Сао Томе и Принсипи, не следва да разчита на местната система като заместител на българското здравно осигуряване – præпоръчително е поддържане на международна здравна застраховка, тъй като публичната система е насочена основно към местното население и разполага с ограничен капацитет за специализирана помощ.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Паричното обезщетение за болест (Subsídio de Doença) изисква поне 180 дни осигурителен стаж непосредствено преди настъпване на неработоспособността. Размерът е 75% от средния дневен доход на осигурения за последните шест месеца, изплащан след изчакателен период от три дни, за срок до 360 дни. За да получи ново обезщетение за болест, лицето трябва да се завърне на работа за повече от 90 последователни дни. Обезщетението може да бъде изплатено и в случай на смърт в семейството (bereavement), съгласно официалния описателен текст на SSA.

Съществува и специален отпуск (Subsídio por Doença de Filho Menor) за родител, който се грижи за болно дете на възраст под 4 години (без възрастово ограничение при инвалидност на детето), при same изискване за 180 дни осигурителен стаж. Обезщетението е в размер на 75% от средния дневен доход за 90 дни, като за същото дете ново обезщетение може да се поиска едва след 360-дневен период на изчакване.

Пример: Служителка с 8-годишен осигурителен стаж заболява и е неработоспособна за 20 дни. След тридневния изчакателен период тя получава обезщетение от 75% от средния си дневен доход за оставащите 17 дни, изплатено от INSS въз основа на медицинска експертиза на комисия по неработоспособност.

Сравнение с България: Българската система изплаща обезщетение за временна неработоспособност чрез НОИ, като първите три работни дни се заплащат от работодателя, а размерите и условията за стаж се различават съществено от модела в Сао Томе и Принсипи. И в двете държави медицинска комисия удостоверява неработоспособността, но административните процедури и продължителността на изплащане не са идентични.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетението за майчинство, бащинство и грижа за дете (Subsídio de Maternidade e Parentalidade) се изплаща на майката, бащата или друг член на семейството, полагащ грижа за новородено дете, при условие че осигуреното лице има поне 180 дни осигурителен стаж преди очакваната дата на раждане. Размерът е 100% от средния дневен доход на лицето за период от 98 дни, увеличен с по 15 допълнителни дни за всяко дете при многоплодна бременност.

Практическо значение: Възможността обезщетението да бъде поискано и от бащата или друг член на семейството е показателна за по-съвременен подход на законодателството от 2019 г. спрямо разпределението на родителските грижи, независимо от ограничената продължителност на периода в сравнение с други държави.

Сравнение с България: Българската система по Кодекса за социално осигуряване предвижда значително по-дълъг период на обезщетение за майчинство – до 410 дни, изплащани в размер на 90% от осигурителния доход, последван от възможност за отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст с фиксирано парично обезщетение. Спрямо това, 98-дневният период в Сао Томе и Принсипи е съществено по-кратък, което е важен фактор за семейно планиране на българи, обмислящи дългосрочно пребиваване на острова.

Cross-border бележка: Тъй като липсва спогодба за социална сигурност между двете държави, осигурителен стаж, натрупан в Сао Томе и Принсипи, не може автоматично да бъде признат за целите на 180-дневното квалификационно изискване за майчинство в България и обратно.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност (Pensão de Invalidez) се отпуска на лица под 62-годишна възраст, при доказана загуба на работоспособност от поне 66% и загуба на способността за печелене на доход от поне 50%, установени от комисия по инвалидност. Изисква се минимум 60 месеца осигурителен стаж, натрупан преди настъпване на инвалидността. Размерът на пенсията е 2,5% от средния месечен доход на лицето (изчислен върху най-високите 10 години доход от последните 15 календарни години) за всяка година осигурителен стаж, като минималният размер е 40% от законоустановената минимална работна заплата за държавни служители. При необходимост от постоянна чужда помощ се предвижда допълнителна добавка от 20% от пенсията за инвалидност.

При достигане на нормалната пенсионна възраст пенсията за инвалидност автоматично се заменя с пенсия за старост в същия размер, включително добавката за чужда помощ, ако е приложимо.

Бележка за официален източник: Стойността на законоустановената минимална работна заплата за държавни служители, посочена в изданието на SSA (1 100 000 добри), изглежда деноминирана в старата добра (STD) отпреди редeноминацията от 2018 г. и съответства приблизително на 1 100 нови добри (STN). Тази стойност е допълнително надградена – според официални изявления на Министерството на финансите и социалните партньори от октомври 2025 г., законовият минимален размер на работната заплата в публичния сектор е повишен на 1 600 STN, с допълнителна добавка от 1 400 STN, формираща общ доход от 3 000 STN за най-ниската категория. Точната база, използвана понастоящем от INSS за изчисляване на минималните пенсии след тази реформа, не беше официално потвърдена в публикуван документ на INSS към момента на изготвяне на тази статия.

Сравнение с България: Българската система за инвалидна пенсия разчита на процент трайно намалена работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК, докато в Сао Томе и Принсипи оценката се извършва от вътрешна комисия по инвалидност на INSS – двете системи не си кореспондират автоматично при трансграничен случай.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсията за старост (Pensão de Velhice) изисква навършване на 62-годишна възраст, поне 180 месеца (15 години) внесени осигурителни вноски и общо не по-малко от 240 месеца (20 години) регистрация в системата. За жени е предвидена възможност за ранно пенсиониране на 57-годишна възраст при same изисквания за стаж и регистрация. Заетостта може да продължи и след придобиване на правото на пенсия, а пенсията може да бъде отложена, като за всяка година отлагане след нормалната пенсионна възраст размерът се увеличава с 2%.

Размерът на пенсията се изчислява като 2,5% от средния месечен доход на осигурения (изчислен върху най-високите 10 години доход от последните 15 календарни години) за всяка година осигурителен стаж. Минималният размер е 40% от законоустановената минимална работна заплата за държавни служители, а максималният – 80% от средния месечен доход на лицето. Пенсиите подлежат на периодична индексация въз основа на индекса на потребителските цени или други макроикономически показатели.

Пример: Осигурено лице с 25 години документиран стаж и среден месечен доход от 5 000 STN би могло да очаква пенсия в размер на приблизително 62,5% от този доход (25 години × 2,5%), при спазване на условията за минимална и максимална граница на пенсията.

Ключова структурна разлика с България: Тъй като самонаетите лица не са обхванати от INSS, те не натрупват осигурителен стаж за пенсия по местната система, независимо от продължителността на професионалната им дейност на острова. В България, напротив, самоосигуряващите се лица имат самостоятелно задължение за пенсионни вноски и натрупват стаж на същите принципи като наетите лица. Освен това българската система е допълнена от втори (допълнително задължително пенсионно осигуряване) и трети (доброволно пенсионно осигуряване) стълб, каквито механизми не бяха намерени като официално установени в Сао Томе и Принсипи.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Пенсия за преживели лица (Pensão de Sobrevivência) се отпуска, ако починалият е получавал или е имал право на пенсия за старост или инвалидност към момента на смъртта. Кръгът на правоимащите включва преживял съпруг/съпруга, разделен съпруг с право на издръжка, деца сираци до 19-годишна възраст (до 22 години при обучение в техническо училище, до 25 години при висше образование, без възрастово ограничение при инвалидност), както и определени други зависими членове на семейството, живели с починалия.

Пенсията на преживелия съпруг е в размер на 50% от пенсията за старост или инвалидност на починалия; разделен или разведен съпруг с право на издръжка получава сума, равна на издръжката, но не повече от 25% от пенсията на починалия. Всяко дете сирак получава 30% от пенсията на починалия, а зависим роднина – 20%, ако няма деца сираци с право на пенсия. Общият размер на всички пенсии за преживели лица не може да надвишава 100% от пенсията на починалия. При смърт се изплаща и еднократна помощ за погребение (Subsídio de Funeral), ако починалият е имал поне 12 месеца осигурителен стаж или е бил пенсионер.

Практическо значение: Пенсията на преживелия съпруг се прекратява при встъпване в нов брак – съществена практическа подробност, която трябва да бъде взета предвид при семейно планиране в случаите на международни бракове между български и санто-томейски граждани.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Защитата при трудова злополука или професионална болест не изисква минимален осигурителен стаж – достатъчно е установяване на трудова злополука или професионално заболяване, включително злополуки, настъпили по пътя между дома и работното място. Временната неработоспособност се компенсира в размер на 100% от средния дневен доход на лицето за последните шест месеца за първите 30 дни, 90% от 31-вия до 360-ия ден и 75% от 361-вия ден до 24-ия месец.

При трайна загуба на работоспособност от поне 66,7% се отпуска пенсия за инвалидност в размер на 50% от средния месечен доход на лицето (изчислен върху най-високите 10 години доход от последните 15 календарни години), увеличена с 2% за всяка година осигурителен стаж над 25 години. Минималният размер е 40% от законоустановената минимална работна заплата за държавни служители. Официалните източници не посочват отделно установено обезщетение за медицински разходи по линия на трудовата злополука – медицинската помощ се осигурява чрез общата публична здравна програма. Обезщетенията за преживели лица при трудова злополука следват същата процентна структура (50% за съпруг, 30% за сираци, 20% за зависими роднини, максимум 100% общо), изчислена спрямо пенсията за трайна инвалидност на починалия.

Практическо значение за работодатели: Липсата на минимален осигурителен стаж за право на обезщетение при трудова злополука означава, че работодателят носи практическа отговорност от първия работен ден на всеки нает служител, независимо от продължителността на трудовото правоотношение.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна периодична парична схема за семейни обезщетения, администрирана пряко от INSS, извън обезщетенията за майчинство, бащинство и грижа за дете, описани в Глава IV. Наличната официална и полу-официална информация сочи, че основната форма на подкрепа за уязвими семейства в Сао Томе и Принсипи е нецеленасочената програма „Programa Família Vulnerável“ (Програма за уязвими семейства), развивана с подкрепата на Световната банка и в рамките на съвместна програма на ООН за социална защита, координирана от Министерството на труда, солидарността, семейството и професионалната квалификация чрез изграждания Социален регистър.

Практическо значение: За разлика от класическите осигурителни системи с фиксирани месечни детски добавки (какъвто е случаят в България по Закона за семейни помощи за деца), подкрепата за семейства в Сао Томе и Принсипи е насочена основно към демографски и икономически най-уязвимите домакинства чрез целеви трансфери, а не чрез универсална осигурителна схема, достъпна за всички родители на детеосигурени лица.

Ограничение на официалните данни: Точните критерии за допустимост, размерите на плащанията и обхватът на бенефициентите на „Programa Família Vulnerável“ не бяха официално публикувани в достатъчна детайлност на английски или португалски език от санто-томейски държавен източник към момента на изготвяне на тази статия – препоръчва се директна проверка чрез Министерството на труда, солидарността, семейството и професионалната квалификация.

Глава X: Безработица

Официалните източници не сочат наличие на класическа осигурителна схема за парично обезщетение при безработица в Сао Томе и Принсипи. Вместо това, Трудовият кодекс от 2019 г. регулира обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение – по икономически причини или поради несправедливо уволнение от страна на работодателя. При несправедливо уволнение на служител на срочен трудов договор обезщетението се равнява на възнаграждението, което лицето би получило до редовния край на договора. Служители на безсрочен трудов договор, уволнени по причини, определени от съда като несправедливи, могат да изберат възстановяване на предишната позиция с пълно възстановяване на пропуснатия доход или обезщетение без възстановяване на работа.

Размерът на обезщетението в случай на уволнение по икономически причини или без основателна причина е еднократна сума, равна на 100% от последното месечно възнаграждение на служителя, умножено по броя години непрекъснат трудов стаж, като минималната сума е три месечни възнаграждения.

Практическо значение за работодатели: Липсата на осигурителна вноска за фонд „Безработица“ намалява текущата осигурителна тежест, но прехвърля целия финансов риск при прекратяване на трудовото правоотношение директно върху работодателя под формата на еднократно обезщетение – аспект, който трябва задължително да бъде включен в бизнес планирането при наемане на персонал.

Сравнение с България: Българската система на НОИ изплаща парично обезщетение за безработица на регистрирани в Бюрото по труда лица с необходим осигурителен стаж, финансирано чрез отделен фонд „Безработица“ – модел, който не съществува като осигурителна алтернатива в Сао Томе и Принсипи.

Глава XI: Минимални средства

Не беше намерена официална, законоустановена и администрирана от INSS схема за гарантиран минимален доход или общо социално подпомагане, сравнима по структура с българската система за социално подпомагане. Наличната информация от международни партньори (Световна банка, съвместни програми на ООН) сочи развитие на нецеленасочени социални програми, включително паричните трансфери по „Programa Família Vulnerável“ и социални пенсии за уязвими възрастни хора, но точната законова рамка, критериите за допустимост и размерите на плащанията не бяха потвърдени от официален санто-томейски държавен източник на разположение при изготвянето на тази статия.

Практическо значение: За чуждестранни граждани и инвеститори това означава, че системата за социална защита на крайно уязвимите слоеве от населението е все още в процес на институционално изграждане, с ограничена степен на правна сигурност и предвидимост в сравнение с утвърдени европейски модели.

Препоръка: При необходимост от точна информация относно конкретни програми за социално подпомагане, препоръчваме директна консултация с Министерството на труда, солидарността, семейството и професионалната квалификация на Сао Томе и Принсипи.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на отделна законоустановена схема за дългосрочни грижи (застраховка или обезщетение за зависимост) в Сао Томе и Принсипи. Съществуващата защита при трайна нужда от чужда помощ се ограничава до добавката за постоянно обгрижване (constant-attendance allowance) от 20% в рамките на пенсиите за инвалидност, описана в Глава V, без по-широка отделна рамка за дългосрочни грижи на възрастни хора извън контекста на инвалидност или трудова злополука.

Практическо значение: Грижата за възрастни хора и лица в невъзможност за самообслужване разчита в значителна степен на семейна и общностна подкрепа, а не на институционализирана държавна система, каквато е характерна за по-развитите европейски осигурителни модели, включително и българския, макар че и българската система за дългосрочни грижи все още е в сравнително ранен етап на развитие спрямо западноевропейските стандарти.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Cross-border казуси между Сао Томе и Принсипи и България

Ако гражданин на Сао Томе и Принсипи работи или се осигурява в България

Тъй като Сао Томе и Принсипи не е страна – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, спрямо санто-томейски гражданин, работещ в България, се прилагат изцяло българските осигурителни и данъчни правила, без възможност за координация по регламентите на ЕС. Работодателят в България е длъжен да регистрира лицето в НАП и НОИ по общия ред за чуждестранни работници, а осигурителните вноски се дължат в България от момента на започване на трудовата дейност на нейна територия. Не беше намерена официална координационна рамка между България и Сао Томе и Принсипи, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди – евентуален осигурителен стаж, натрупан в Сао Томе и Принсипи, не се признава автоматично за целите на българското пенсионно, здравно или обезщетително законодателство.

Данъчно, лицето следва да прецени статута си на местно или чуждестранно лице за данъчни цели в България съгласно ЗДДФЛ; при отсъствие на СИДДО между двете държави, евентуално двойно данъчно облагане на доходи с източник и от двете държави не може да бъде облекчено по договорен ред, а само чрез вътрешни едностранни механизми, доколкото такива са приложими.

Ако българин работи или се осигурява в Сао Томе и Принсипи

Българин, нает по трудово правоотношение в Сао Томе и Принсипи, подлежи на задължителна регистрация в INSS от местния работодател, с вноска от 4% от възнаграждението му и 6% работодателска вноска. Тъй като не съществува спогодба за социална сигурност с България, лицето не натрупва паралелно признаваем за България осигурителен стаж – ако желае да поддържа непрекъснатост на българските си осигурителни права (например за бъдеща пенсия), следва да проучи възможностите за доброволно осигуряване в България съгласно Кодекса за социално осигуряване, доколкото такива са приложими при пребиваване в трета държава.

Данъчно, ако лицето остане местно лице на България по смисъла на ЗДДФЛ (например поради център на жизнени интереси в страната), то дължи данък върху доходите си в световен мащаб пред НАП, включително доходите от Сао Томе и Принсипи, без възможност за прилагане на СИДДО за избягване на двойно облагане, тъй като такава спогодба не е открита. Ако лицето установи данъчна резидентност в Сао Томе и Принсипи съгласно чл. 35 от Закон № 11/2009 (постоянен адрес или основни икономически интереси на територията на страната), възниква риск от паралелно данъчно задължение и в двете юрисдикции.

Ако лицето работи като самонает фрийлансър от Сао Томе и Принсипи, то остава изцяло извън обхвата на местната осигурителна система (INSS не покрива самонаети), но продължава да дължи ИРС по местното законодателство, ако е местно лице за данъчни цели там, или данък при източника, ако е чуждестранно лице.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Сао Томе и Принсипи

Тъй като липсва координационна рамка, всяко командироване на персонал между двете държави следва да се третира като изцяло отделни национални случаи, без възможност за издаване на A1 удостоверение (приложимо единствено в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария). Работодателят следва да анализира къде реално се полага трудът и да регистрира осигуряването в съответната държава – съществува реален риск от двойно осигуряване, ако не се извърши коректно прекратяване или суспендиране на осигуряването в държавата по произход при дългосрочно командироване.

За дистанционни договорености (remote work) е необходимо внимателно да се прецени данъчната резидентност на изпълнителя, риска от възникване на място на стопанска дейност (permanent establishment) за българското дружество в Сао Томе и Принсипи, както и приложимите местни удържания при плащания към чуждестранни доставчици (например 20% удържане при определени плащания към нерезидентни корпоративни получатели съгласно правилата за ИРК). Бизнесът следва да пази пълна документация – трудови/граждански договори, доказателства за място на полагане на труд, потвърждения за внесени осигуровки и данъци във всяка юрисдикция – за целите на бъдещи данъчни или осигурителни проверки, включително от страна на НАП и НОИ.

Фрийлансъри и самонаети лица в Сао Томе и Принсипи

Работодатели, payroll и служители в Сао Томе и Принсипи

Данъци в Сао Томе и Принсипи през 2026 г.

Често срещани грешки и практически рискове

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници