Социално осигуряване и данъци в Папуа Нова Гвинея (2026)

Основни параметри за Папуа Нова Гвинея през 2026 г.

Таблицата обобщава ключовите параметри на данъчната и осигурителната система на Папуа Нова Гвинея към август 2026 г., съпоставени с България. Където няма официално публикувано потвърждение за конкретен параметър, това е изрично отбелязано – вместо да се предполага стойност.

Папуа Нова Гвинея vs България: основни практически разлики

Най-съществената разлика между двете системи не е в конкретна ставка, а в самата архитектура на осигурителната защита. България разчита на солидарен модел чрез НОИ – вноски от работодател и служител финансират текущите обезщетения на всички осигурени лица (болнични, майчинство, пенсии, безработица). Папуа Нова Гвинея, обратно, официално няма такава солидарна система – вместо това всеки гражданин трупа лични спестявания в суперанюационен фонд, а голяма част от рисковете (болест, безработица, липса на доход при старост извън натрупаното) остават без държавна парична компенсация според наличните официални източници.

По отношение на данъчната тежест върху доходите от труд, Папуа Нова Гвинея прилага прогресивна скала до 42% – значително по-висока пределна ставка от българския плосък данък от 10%. Комбинацията от прогресивен данък и суперанюационна вноска от 6% (за граждани на ПНГ) означава, че нетното възнаграждение на високодоходен служител в Папуа Нова Гвинея е съществено по-ниско спрямо брутното, отколкото при аналогичен случай в България.

За работодателите административната тежест е различна по характер: докато в България работодателят внася вноски за почти всички осигурителни фондове (болест, майчинство, безработица, трудова злополука, пенсия, здраве) в единна система чрез НАП, в Папуа Нова Гвинея работодателят има само две основни задължения – удържане на PAYE данъка и внасяне на суперанюационна вноска (за фирми с 15+ наети), плюс отделна застраховка по Workers’ Compensation Act за трудови злополуки. Това прави номиналната работодателска тежест по-ниска, но означава и по-малко държавна защита за служителите при неплатежоспособност на работодателя или при липса на частна застраховка.

За самонаетите лица разликата е съществена: в България самонаетите (свободни професии, ЕТ, съдружници в ЕООД/ООД без трудов договор) заплащат осигуровки върху избран осигурителен доход, което им дава достъп до обезщетения от НОИ. В Папуа Нова Гвинея самонаетите лица, извършващи професионални услуги, се облагат единствено с прогресивния данък върху дохода – без паралелна осигурителна вноска и без достъп до държавни обезщетения, тъй като участието в суперанюация е доброволно извън категорията „нает по трудово правоотношение“.

Здравеопазването е друга ключова разлика: в България достъпът до здравни услуги е обвързан с редовно внасяне на здравна вноска (8%) към НЗОК, а прекъсване на вноските води до заплащане на пропуснатите периоди при необходимост от здравна помощ. В Папуа Нова Гвинея публичното здравеопазване е финансирано директно от бюджета, без индивидуална вноска и без изискване за „здравен статус“ – но с по-ограничен обхват на услугите на практика, особено извън градските центрове, и с потребителски такси за част от амбулаторните прегледи.

Практически изчисления и примери

Изчисленията по-долу използват единствено официално потвърдени ставки за 2026 г. Обменният курс кина/евро не се публикува от ЕЦБ, тъй като кината (PGK) не е сред 32-те валути в референтния списък на ЕЦБ. Затова стойността е получена чрез кръстосан курс: официалният курс EUR/USD на ЕЦБ към 14 август 2026 г. (1 EUR = 1,1567 USD – последният наличен работен ден преди 15 август, който е събота) комбиниран с пазарния курс USD/PGK (около 4,42–4,46 кина за 1 щатски долар в средата на август 2026 г.). Полученото приблизително съотношение е 1 EUR ≈ 5,12 PGK (1 PGK ≈ 0,195 EUR). Методологията е оповестена изрично, тъй като не представлява официален курс на ЕЦБ.

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Данъчната система на Папуа Нова Гвинея се администрира от Internal Revenue Commission (IRC) на основание Income Tax Act 1959, като през 2025–2026 г. влиза в сила и нов Income Tax Act 2025, който консолидира редица правила, включително режима на удържания данък за чуждестранни лица (Non-resident tax – NRT), в сила от 1 януари 2026 г. За разлика от повечето развити икономики, страната не разполага с интегрирана държавна система за социално осигуряване тип „НОИ“ – липсва единен осигурителен фонд, финансиран чрез вноски от работодатели и служители, който да покрива болест, майчинство, безработица и пенсия в един режим.

Вместо това основната форма на защита на доходите след трудовия живот е задължителната суперанюация – система на частни пенсионни фондове с дефинирани вноски, въведена през 1982 г. и понастоящем регулирана от Superannuation Act 2000. Най-големите фондове са Nasfund (National Superannuation Fund) и Nambawan Super. Участието е задължително за граждани на Папуа Нова Гвинея, наети при работодател с 15 или повече служители, и доброволно за по-малки работодатели, за чуждестранни служители и за неформалния сектор.

Финансирането на държавните социални функции (здравеопазване, образование, инфраструктура) става основно чрез общия държавен бюджет, попълван от данъци върху доходите, ДДС (GST), корпоративен данък и приходи от природни ресурси (минен и енергиен сектор). Практическата последица за осигурените лица е, че по-голямата част от рисковете, които в България се покриват от НОИ (болест, майчинство, безработица, инвалидност извън трудова злополука), в Папуа Нова Гвинея остават на ниво индивидуална отговорност, частна застраховка или уговорка с работодателя, доколкото не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ отделна държавна парична схема за тези рискове.

Пример: Работодателска компания, регистрирана в Порт Морсби с 30 служители, е длъжна да удържа PAYE данък за всички служители и да внася суперанюационни вноски единствено за служителите – граждани на ПНГ. За служителите, наети от чужбина (например по договор за международно назначение), суперанюационното участие остава по избор, което означава, че при завръщане в България такъв служител няма натрупани суперанюационни средства в ПНГ, освен ако не е избрал доброволно участие.

Глава II: Здравни грижи

Публичното здравеопазване в Папуа Нова Гвинея е децентрализирано и се управлява от National Department of Health (NDoH) на национално ниво, докато провинциалните и местните власти отговарят за първичната и вторичната медицинска помощ съгласно Provincial Health Authorities Act 2007. Финансирането е бюджетно (данъчно), допълнено съществено от чуждестранна помощ (около една пета от текущите здравни разходи според международни здравни партньорства). Няма изискване за индивидуална здравна вноска, здравноосигурителна книжка или регистрация – достъпът до публични здравни заведения е отворен за всички граждани и постоянно пребиваващи лица.

На практика обаче публичните заведения често начисляват потребителски такси за амбулаторни услуги поради недостиг на бюджетно финансиране – въпреки декларираната политика за безплатна първична здравна помощ. Качеството и наличността на услугите варират значително между градските центрове (Порт Морсби, Лае) и селските райони, където църковни организации управляват над половината от здравната мрежа в някои региони.

Сравнение с България: За разлика от българската система, при която достъпът до здравни услуги зависи от статус на здравноосигурено лице (редовно внасяне на 8% здравна вноска), в Папуа Нова Гвинея достъпът не е обвързан с индивидуален принос – но реалният обхват и качество на услугите могат да бъдат по-ограничени. Българи, работещи в Папуа Нова Гвинея, следва да разчитат основно на частна международна здравна застраховка, тъй като публичната система не е проектирана да замества стандарт, съпоставим с този на НЗОК.

Cross-border бележка: Тъй като липсва спогодба за координация на социалната сигурност между България и Папуа Нова Гвинея, здравноосигурителните права, натрупани в България чрез НЗОК, не се „пренасят“ автоматично и не се признават в Папуа Нова Гвинея, и обратно. Лице, преместващо се временно, следва да поддържа собствена международна здравна застраховка.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна държавна схема за парично обезщетение при временна нетрудоспособност поради болест в Папуа Нова Гвинея. За разлика от България, където НОИ изплаща парично обезщетение до 90% от осигурителния доход при представен болничен лист, в Папуа Нова Гвинея въпросът за платен отпуск по болест се урежда на ниво трудово правоотношение – чрез индивидуален или колективен трудов договор и общото трудово законодателство, а не чрез отделен държавен осигурителен фонд.

Практически последици: Работодателите в Папуа Нова Гвинея обичайно определят условията за платен отпуск по болест в трудовите договори и вътрешните политики на компанията, а не съгласно единна държавна схема с фиксиран процент на заместване на дохода. Служителите – включително български граждани, наети локално – следва да проверяват конкретните клаузи на своя трудов договор, тъй като няма гарантиран държавен минимум, потвърден от официален източник към момента на изготвяне на тази статия.

Финансови последици: При липса на държавна схема, финансовият риск при продължителна болест се носи основно от работодателя (според договорените условия) или от самия служител – особено при самонаети лица, които нямат достъп до аналог на болничен от НОИ.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Аналогично на болничните обезщетения, не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ отделна държавна парична схема за майчинство или бащинство в Папуа Нова Гвинея. Отпуските около раждане на дете се регулират основно чрез трудовото законодателство и индивидуалните/колективните трудови договори, а не чрез осигурителна институция, аналогична на НОИ.

Сравнение с България: В България майчинството е една от най-развитите защити в осигурителната система – до 410 дни платен отпуск с обезщетение от НОИ в размер на 90% от осигурителния доход, последвано от парично обезщетение до навършване на 2-годишна възраст на детето. В Папуа Нова Гвинея подобна унифицирана държавна защита не е официално потвърдена – конкретните условия зависят от работодателя.

Практически последици за българи, работещи в Папуа Нова Гвинея: Бременна служителка или новороден баща, работещи в Папуа Нова Гвинея, следва внимателно да проучат трудовия си договор и вътрешните политики на работодателя, тъй като няма да могат да разчитат на паралелна защита от НОИ, освен ако не поддържат осигурителен статус в България по друг признак (например продължаващо осигуряване като самоосигуряващо се лице по българското законодателство, доколкото е приложимо и допустимо).

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Не беше намерен официален публичен източник, потвърждаващ единна държавна пенсия или парично обезщетение за инвалидност извън контекста на трудова злополука или професионална болест (вижте Глава VIII). При инвалидност, настъпила извън трудовата дейност, основната налична защита е достъпът до частично изтегляне от натрупаните суперанюационни средства – Nasfund и Nambawan Super предвиждат специални условия за изплащане при трайна инвалидност на член на фонда, включително намалена ставка на данъка върху изплащането (2% за лица с трайна инвалидност или на зависими лица на починал член, съгласно официално потвърдените данъчни правила за суперанюационни изплащания).

Практически последици: За разлика от българската система, при която НОИ изплаща пенсия за инвалидност въз основа на процент намалена работоспособност и осигурителен стаж, в Папуа Нова Гвинея размерът на всяка компенсация зависи изцяло от натрупаната индивидуална сума в суперанюационния фонд на лицето – тоест от годините членство и внесените вноски, а не от солидарен принцип.

Финансови последици: Лице с кратък трудов стаж в Папуа Нова Гвинея (например българин, работил там временно) би имало ограничено натрупване в суперанюационния фонд и съответно ограничена защита при инвалидност, настъпила по това време – за разлика от евентуален паралелен статус на осигуряване в България, ако е поддържан.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Папуа Нова Гвинея няма държавна разходно-покривна (pay-as-you-go) пенсионна система, аналогична на българската пенсия от НОИ. Вместо това пенсионното обезпечаване се основава изцяло на модела на дефинирани вноски чрез одобрени суперанюационни фондове – основно Nasfund и Nambawan Super. Всеки осигурен гражданин натрупва лична партида, финансирана от задължителната вноска на служителя (6% от базовата брутна заплата, удържана след данъчно облагане) и работодателската вноска (8,4% от базовата брутна заплата, при работодатели с 15+ наети лица).

При пенсиониране лицето получава натрупаната сума (главница плюс инвестиционен доход, начислен от фонда) като еднократно изплащане или на траншове, съгласно правилата на съответния фонд. Данъчното третиране на изплащанията зависи от продължителността на членството – съгласно последните изменения в данъчното законодателство, ставката върху изплащания на членове с 15 или повече години принос е намалена от 2% на 0%, докато изплащанията към лица с трайна инвалидност или на зависими лица на починал член продължават да се облагат с 2%.

Сравнение с България: Българската система комбинира солидарен I стълб (НОИ) с капиталови II и III стълб (частни пенсионни фондове). Папуа Нова Гвинея разчита единствено на капиталов модел, близък по логика до българския II/III стълб, но без паралелен солидарен елемент. Това означава, че размерът на бъдещата „пенсия“ в Папуа Нова Гвинея зависи изцяло от продължителността на трудовия стаж, размера на заплатата и инвестиционната възвръщаемост на фонда – без гарантиран минимален размер от държавата.

Пример: Гражданин на Папуа Нова Гвинея, работил 30 години с редовни вноски към Nasfund, ще натрупа значителна лична партида, докато работник с прекъсвания в осигурителния стаж или с кратък период на заетост при малки работодатели (под 15 наети, където участието е доброволно) може да остане с минимално или никакво пенсионно покритие.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

При смърт на осигурено лице, натрупаните суперанюационни средства се изплащат на посочените наследници или зависими лица като част от общата логика на фонда с дефинирани вноски – Nasfund изрично посочва финансова защита „при… смърт“ като част от предназначението на фонда. Данъчното третиране на изплащане към зависимо лице на починал член е 2%, съгласно официално потвърдените правила за данъчно облагане на суперанюационни изплащания.

Не беше намерена официална потвърдена информация за отделна държавна пенсия за преживели лица (вдовишка пенсия) извън контекста на суперанюационното изплащане – за разлика от България, където НОИ изплаща наследствена пенсия въз основа на пенсионните права на починалия осигурен.

Практически последици за трансгранични семейства: Ако български гражданин почине по време на трудова заетост в Папуа Нова Гвинея, наследниците следва да предявят претенция директно към съответния суперанюационен фонд (Nasfund или Nambawan Super), а не към държавна институция. Необходимите документи и процедура следва да се уточняват директно с фонда, тъй като международните аспекти на подобни претенции не са уредени в спогодба между България и Папуа Нова Гвинея.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

За разлика от повечето разгледани по-горе рискове, обезщетенията при трудова злополука и професионална болест в Папуа Нова Гвинея са уредени в самостоятелен и официално потвърден правен акт – Workers’ Compensation Act 1978 (Глава 179). Законът задължава работодателите да осигурят компенсация на работници (и техните зависими лица) за наранявания, възникнали в резултат на или по време на изпълнение на трудовите задължения, включително влошаване или обостряне на предходно увреждане, когато трудовата заетост е допринесла за това.

Прилагането на закона се администрира от Office of Workers Compensation (звено към съответното министерство), което подпомага пострадали работници или зависимите лица на загинали при трудова злополука работници да получат компенсация, като контролира спазването на изискването за застраховка от страна на работодателите. Работодателите обичайно изпълняват задължението си чрез частна застрахователна полица за трудова злополука, издадена от лицензиран застраховател в Папуа Нова Гвинея.

Сравнение с България: В България трудовите злополуки и професионалните болести се покриват в рамките на общата система на НОИ (фонд „Трудова злополука и професионална болест“), финансирана чрез работодателска вноска, вариращa според основната икономическа дейност. В Папуа Нова Гвинея защитата е чрез отделна, специализирана застрахователна схема, а не чрез общия данъчно-осигурителен апарат – по-близка по логика до частно застрахователно покритие, макар и задължително по закон.

Практически пример: Служител, получил травма при работа в строителен обект в Порт Морсби, следва да уведоми работодателя в законоустановения срок (съгласно процедурата по формулярите на Workers’ Compensation Regulation), след което претенцията се разглежда от застрахователя на работодателя, а при спор – от трибунал по трудова злополука.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна държавна схема за парични семейни обезщетения (аналог на детски надбавки) в Папуа Нова Гвинея. За разлика от България, където Агенцията за социално подпомагане администрира месечни помощи за отглеждане на дете, в Папуа Нова Гвинея подобна унифицирана парична подкрепа не е официално потвърдена в рамките на това проучване.

Практически последици: Семейства с деца, живеещи и работещи в Папуа Нова Гвинея, следва да разчитат на комбинация от собствени доходи, работодателски социални пакети (доколкото са предложени доброволно) и подкрепа от общността или църковни организации, които исторически играят съществена роля в социалната сфера на страната, особено в селските райони.

Глава X: Безработица

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава наличието на държавна схема за парично обезщетение при безработица в Папуа Нова Гвинея. За разлика от България, където НОИ изплаща обезщетение за безработица на база предходен осигурителен стаж и доход, в Папуа Нова Гвинея загубата на работа не задейства автоматично парично плащане от държавна институция.

Практически последици: Единствената пряка финансова „възглавница“ при загуба на работа е достъпът до собствените натрупани суперанюационни средства – но само при настъпване на условията за изтегляне, определени от съответния фонд (обичайно свързани с пенсионна възраст, а не с временна безработица). Това означава, че служител, загубил работата си в Папуа Нова Гвинея, не може автоматично да разчита на месечно обезщетение, каквото би получил в аналогична ситуация в България чрез НОИ.

Cross-border бележка: Българин, работил в Папуа Нова Гвинея и след това загубил работата си, не може да прехвърли осигурителни периоди от Папуа Нова Гвинея към българската система за целите на обезщетение за безработица, тъй като липсва спогодба за социална сигурност между двете държави.

Глава XI: Минимални средства

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава унифицирана държавна схема за гарантиран минимален доход или социално подпомагане, аналогична на месечните помощи по българския Закон за социално подпомагане. Данните за равнище на бедност в страната (значителен дял от населението под линията на бедност според международни оценки) подсказват, че съществуващата мрежа за подкрепа разчита в голяма степен на семейни, общностни и църковни структури, а не на единна държавна парична схема с ясно определени критерии и размери.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна държавна схема за дългосрочни грижи (напр. за възрастни хора или хора с тежки увреждания) в Папуа Нова Гвинея. Грижата за възрастни и зависими членове на семейството традиционно се осъществява в рамките на разширеното семейство и общността, а не чрез институционализирана държавна услуга, финансирана от осигурителна система.

Практически последици за българи с роднини в Папуа Нова Гвинея или обратно: При планиране на дългосрочна грижа за възрастен роднина, живеещ в Папуа Нова Гвинея, не следва да се разчита на автоматична държавна услуга – необходимо е индивидуално планиране, вкл. частна застраховка или семейна организация на грижата.

Cross-border казуси между Папуа Нова Гвинея и България

Папуа Нова Гвинея не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, поради което правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕС (Регламент 883/2004 и свързаните актове) не се прилагат в отношенията между България и Папуа Нова Гвинея. Освен това, при прегледа на официалния списък на спогодбите на България за избягване на двойното данъчно облагане (публикуван на minfin.bg/bg/1590 и администриран от НАП), Папуа Нова Гвинея не фигурира сред държавите с действаща спогодба. По същия начин, Папуа Нова Гвинея не е сред партньорите по данъчни спогодби, изброени от собствените официални данъчни източници на страната (Австралия, Канада, Китай, Фиджи, Германия, Индонезия, Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур, Обединеното кралство). Не беше намерена официална координационна рамка между България и Папуа Нова Гвинея, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди, нито спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Ако гражданин на Папуа Нова Гвинея работи или се осигурява в България

Гражданин на Папуа Нова Гвинея, който постъпва на работа в България, се третира по общия ред за граждани на трети държави – подлежи на осигуряване по българското законодателство (чрез НОИ и НЗОК) от момента на започване на трудова дейност съгласно българските правила, независимо от евентуален статус в суперанюационен фонд в Папуа Нова Гвинея. Тъй като няма спогодба между двете държави, натрупаните суперанюационни средства в Папуа Нова Гвинея не се признават и не се координират с българската система – те остават отделен, самостоятелен актив. Данъчното облагане на дохода в България следва общите правила за местно или чуждестранно лице съгласно ЗДДФЛ, без облекчения по СИДДО (защото такава липсва).

Ако българин работи или се осигурява в Папуа Нова Гвинея

Български гражданин, нает на работа в Папуа Нова Гвинея, обичайно ще подлежи на данъчно облагане в Папуа Нова Гвинея по правилата за местно лице (при престой над 183 дни в календарната година) или по правилата за чуждестранно лице (данък от 22% от първата кина при по-кратък престой). Суперанюационното участие за чуждестранни служители е доброволно, а не задължително – така че българският служител не е автоматично длъжен да прави вноски към Nasfund или Nambawan Super, освен ако не избере това доброволно или работодателят не го предвиди в пакета. Междувременно, в България лицето следва да прецени дали запазва статут на местно лице за данъчни цели и дали дължи осигурителни вноски в България по реда на самоосигуряващо се лице или по друг приложим механизъм – препоръчително е да се направи индивидуална консултация, тъй като липсва спогодба, която автоматично да разреши въпроса за двойното данъчно облагане или двойното осигуряване.

Риск от двойно данъчно облагане: Без действаща СИДДО, доходът на българския служител може по принцип да подлежи на облагане както в Папуа Нова Гвинея (като държава на източника), така и в България (ако лицето остава местно лице за данъчни цели по ЗДДФЛ) – без автоматичен механизъм за данъчен кредит по спогодба. Едностранните мерки за избягване на двойното облагане по вътрешното българско законодателство (доколкото са приложими) следва да се проверят индивидуално с данъчен консултант.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Папуа Нова Гвинея

За българска компания, изпращаща служители на командировка или назначение в Папуа Нова Гвинея, не се прилага механизмът на А1 удостоверение по смисъла на ЕС координацията (тъй като той е приложим само в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария) – А1 удостоверение не покрива връзка с Папуа Нова Гвинея. Ролята на НОИ в случая е ограничена до вътрешното българско осигурително законодателство относно това дали лицето продължава да се счита за осигурено в България по време на престоя си в чужбина, а не до координация с институция в Папуа Нова Гвинея. Ролята на НАП е свързана с определяне на данъчния статут на компанията и на служителя, включително евентуално възникване на място на стопанска дейност на българската компания в Папуа Нова Гвинея при продължителна дейност там.

Дистанционна работа: Български фрийлансър, работещ дистанционно за клиенти в Папуа Нова Гвинея, без физическо присъствие там, обичайно остава изцяло в обхвата на българското данъчно и осигурително законодателство – рисковете от местни задължения в Папуа Нова Гвинея възникват основно при физическо присъствие, регистрация на стопанска дейност или наемане на местен персонал.

Документи за пазене: Трудов договор, документи за платени данъци в Папуа Нова Гвинея (данъчна декларация, удостоверение за платен данък от IRC), доказателства за брой дни престой (за целите на теста от 183 дни), и документация за суперанюационно членство (ако е приложимо), за да се обосноват евентуални претенции при бъдещ данъчен спор в България.

Фрийлансъри и самонаети лица в Папуа Нова Гвинея

Самонаетите лица в Папуа Нова Гвинея се разделят на две категории с различно данъчно третиране. Първата категория – доходи от професионални услуги (консултиране, право, счетоводство, инженерни услуги и подобни) – се облага изцяло по общата прогресивна скала за физически лица, без достъп до опростения режим за малък бизнес. Втората категория – друг тип стопанска дейност с оборот под прага за регистрация по ДДС (250 000 PGK) – може да избере опростения режим Small Business Tax: 2% от оборота (при оборот под 250 000 PGK годишно), фиксирана годишна такса от 250 PGK (при оборот под 60 000 PGK), или тримесечна такса от 62,50 PGK плюс 2% от тримесечния оборот над 15 000 PGK (при оборот над 60 000 PGK годишно).

Осигурителни задължения: За самонаети лица (включително фрийлансъри) не съществува задължителна осигурителна вноска, аналогична на българската осигуровка върху избран доход. Участието в суперанюационен фонд е изцяло доброволно за тази категория. Това означава, че самонаето лице в Папуа Нова Гвинея не изгражда автоматично пенсионни права, освен ако не направи самостоятелен избор за доброволно членство в Nasfund или Nambawan Super.

ДДС / GST: Регистрация по GST е задължителна при облагаем оборот над 100 000 PGK. Стандартната ставка е 10%, с нулева ставка за износ и освобождаване за финансови, медицински, образователни услуги и определени доставки на земя.

Сравнение с българския контекст на ЕООД/самоосигуряващо се лице: Българин, работещ като фрийлансър и обслужващ клиенти в Папуа Нова Гвинея от разстояние (без физическо присъствие там), обичайно остава в обхвата на българското данъчно и осигурително законодателство – включително ЗДДФЛ авансов данък 10% и осигуровки към НОИ/НЗОК като самоосигуряващо се лице или чрез собствено ЕООД/ООД. Локална регистрация в Папуа Нова Гвинея би възникнала само при физическо присъствие, местни клиенти на регулярна основа или установяване на място на стопанска дейност там.

Рискове за българи, работещи дистанционно: Основният риск не е свързан със самата Папуа Нова Гвинея, а с евентуалната неяснота относно данъчното резидентство при продължителен престой (тест от 183 дни), което би могло да доведе до двойна данъчна експозиция без възможност за облекчение по СИДДО, тъй като такава спогодба липсва.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Основатели, планиращи дейност с връзка към Папуа Нова Гвинея чрез българско ЕООД/ООД, следва да имат предвид, че приходи от папуа-новогвинейски източник биха могли да подлежат на удържан данък при източника (Non-resident tax) в Папуа Нова Гвинея без възможност за облекчение по СИДДО, което увеличава ефективната данъчна тежест при трансгранични плащания (дивиденти, лихви, роялти, такси за услуги).

Кога е полезен счетоводен съвет: При структуриране на трансгранична дейност между България и Папуа Нова Гвинея – особено при наличие на удържани данъци при източника без спогодба за облекчение – професионална консултация помага за оценка на реалната данъчна тежест и за избор на подходяща правна и договорна структура.

Работодатели, payroll и служители в Папуа Нова Гвинея

Работодателите в Папуа Нова Гвинея се регистрират в Internal Revenue Commission (IRC) за целите на PAYE удържане на данъка върху доходите на служителите, изчислявано по фортнайтните (двуседмични) данъчни таблици, публикувани от IRC, съгласно формулите в Annexure 1 на приложимия акт. Неспазването на изискванията за удържане може да доведе до санкции между 500 и 5 000 PGK.

При 15 или повече наети лица работодателят е длъжен да се регистрира в одобрен суперанюационен фонд (Nasfund или Nambawan Super) и да внася 8,4% работодателска вноска върху базовата брутна заплата (без извънреден труд, бонус и комисиона) на всеки нает гражданин на Папуа Нова Гвинея, като допълнително удържа 6% служителска вноска от същата база. Работодатели с под 15 наети лица могат да участват доброволно.

Отделно от суперанюацията, работодателите са длъжни да поддържат застраховка за трудова злополука съгласно Workers’ Compensation Act 1978 – задължение, което не е свързано със суперанюационната регистрация и съществува независимо от броя на наетите лица.

Практически пример: Международна компания, отваряща офис в Папуа Нова Гвинея с 18 служители (12 граждани на страната и 6 чуждестранни специалисти), е длъжна да регистрира суперанюационно членство и да внася 8,4% работодателска вноска само за 12-те служители – граждани, докато за шестимата чуждестранни специалисти вноската е по избор. Всички 18 служители подлежат на PAYE удържане на данъка и на защита по Workers’ Compensation Act.

Сравнение с България: Българският работодател внася вноски във почти всички осигурителни фондове на НОИ (общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионална болест, пенсия) плюс здравна вноска към НЗОК – в рамките на комбинирана ставка. Работодателят в Папуа Нова Гвинея има значително по-тесен обхват на задължителни вноски (само суперанюация и застраховка за трудова злополука), но с цената на по-малко държавна защита за служителите при рискове като болест, майчинство и безработица.

Кога са полезни payroll услуги: При наемане на смесен екип (граждани на Папуа Нова Гвинея и чуждестранни служители) точното разграничаване на задължителните и доброволните суперанюационни вноски, както и коректното прилагане на фортнайтните данъчни таблици на IRC, обичайно изисква специализирана payroll подкрепа, особено при първоначална регистрация на компанията.

Данъци в Папуа Нова Гвинея през 2026 г.

Местните за данъчни цели лица в Папуа Нова Гвинея се облагат върху своя доход от целия свят, а чуждестранните лица – само върху доход с източник в страната. Тест за местно лице: физическо присъствие над 183 дни в календарната година (данъчната година съвпада с календарната).

За чуждестранни лица скалата стартира без необлагаем минимум: 22% от първата кина, 30% над 20 000 PGK, 35% над 33 000 PGK, 40% над 70 000 PGK и 42% над 250 000 PGK.

Самонаети лица: Доходите от професионални услуги се облагат по същата прогресивна скала като трудовите доходи – без достъп до опростения режим за малък бизнес. Авансов данък (provisional tax) се дължи от всеки данъкоплатец с несалариен доход над 100 PGK годишно, изчислен на база предходната данъчна година, платим не по-рано от 30 септември.

Приспадаемост на осигурителните вноски: Не беше намерено изрично официално потвърждение в рамките на прегледаните източници относно данъчната приспадаемост на служителската суперанюационна вноска от облагаемия доход на физическото лице – вноската се удържа „след облагане с данък“ (after-tax) съгласно официалния текст на PwC, което подсказва, че тя не намалява данъчната основа. Работодателската вноска (8,4%) е обозначена като „pre-tax“ по отношение на работодателя, което е в съответствие с обичайната данъчна приспадаемост на осигурителни разходи за бизнеса.

Корпоративен данък: 30% за местни дружества и за място на стопанска дейност на чуждестранни дружества; 48% за чуждестранни дружества без място на стопанска дейност; 45% за търговски банки; 25% за одобрени суперанюационни фондове.

ДДС / GST: 10% стандартна ставка, нулева ставка за износ, изключения за финансови, медицински, образователни услуги и земя. Регистрационен праг: облагаем оборот над 100 000 PGK.

Данък при източника (Non-resident tax, в сила от 1 януари 2026 г.): Дивиденти – 15% стандартно (30% за дивиденти от освободен доход на организация с нестопанска цел); лихви – 15%; роялти – 10% (несвързани лица) или 30% (свързани лица); застрахователни премии за рискове в Папуа Нова Гвинея – 3%; такси за развлекателни услуги на чуждестранни изпълнители – 10%. Спогодбите за избягване на двойното облагане на Папуа Нова Гвинея (с Австралия, Канада, Китай, Фиджи, Германия, Индонезия, Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур и Обединеното кралство) могат да намалят тези ставки – но България не е сред тези държави, така че стандартните вътрешни ставки се прилагат в пълен размер за плащания към български лица.

Практически последици за фрийлансъри и компании: Плащания от папуа-новогвинейски източник към българско лице (например хонорар за консултантски услуги, лихва по заем или дивидент) биха подлежали на пълния вътрешен данък при източника в Папуа Нова Гвинея, без възможност за намалена ставка по СИДДО – за разлика от плащания към лица от държавите с действаща спогодба.

Често срещани грешки и практически рискове

• Предположение, че осигуряването следва автоматично данъчното резидентство: В Папуа Нова Гвинея данъчното резидентство (тест от 183 дни) и суперанюационното участие са отделни въпроси – данъчното резидентство не създава автоматично осигурително задължение.
• Игнориране на регистрацията на payroll: Работодатели, наемащи локален персонал без регистрация в IRC и без суперанюационно членство при 15+ наети лица, се излагат на санкции и обратни начисления.
• Смесване на правилата за наети и самонаети лица: Доходите от професионални услуги не се ползват от опростения режим за малък бизнес – погрешното прилагане на 2% режима към консултантски доходи е честа грешка.
• Предположение, че координацията на ЕС се прилага за Папуа Нова Гвинея: Папуа Нова Гвинея не е членка на ЕС/ЕИП – правилата за координация на социалната сигурност на ЕС (включително А1 удостоверения) не се прилагат в отношенията с тази държава.
• Игнориране на липсата на здравна регистрация: Липсата на изискване за здравна вноска не означава пълноценна защита – препоръчва се частна международна здравна застраховка за престой в Папуа Нова Гвинея.
• Пропускане на срокове за подаване: Годишната данъчна декларация е дължима до 28 февруари, а авансовият данък – не по-рано от 30 септември; пропускането води до санкции.
• Предположение, че обезщетенията са „преносими“: При липса на спогодба за социална сигурност, натрупани суперанюационни средства не се координират автоматично с българската осигурителна система при връщане в България.
• Непроверяване на СИДДО преди плащане: Плащания от Папуа Нова Гвинея към българско лице подлежат на пълния вътрешен данък при източника – липсата на спогодба означава по-висока ефективна тежест, която следва да се калкулира предварително.
• Незапазване на осигурителни/данъчни документи: При спор с НАП относно данъчно резидентство или облагане на доход от Папуа Нова Гвинея, документацията от IRC (данъчни декларации, удостоверения за платен данък) е ключова за защита на позицията на лицето.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори: Прогресивните скали и суперанюационните ставки следва да се проверяват директно чрез PwC Worldwide Tax Summaries, IRC или официалните сайтове на Nasfund/Nambawan Super, а не чрез неофициални онлайн инструменти с неясна актуалност.

Често задавани въпроси (FAQ)

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава наличието на специални държавни парични обезщетения (напр. еднократни помощи при раждане, целеви социални плащания или извънредни компенсации) извън описаните по-горе суперанюационни изплащания и обезщетения по Workers’ Compensation Act. Единствените официално потвърдени „специални“ парични потоци, свързани със суперанюацията, са намалената 0% ставка на данъка върху изплащане при 15+ години членство и 2% ставка при изплащане поради трайна инвалидност или на зависимо лице на починал член.