Социално осигуряване и данъци в Палау (2026)

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалноосигурителната система на Палау се администрира от Palau Social Security Administration (ROPSSA) – самостоятелна правителствена агенция, създадена със закон от 1987 г. (влязъл в сила през 1991 г.), с исторически корени в първия закон от 1967 г. ROPSSA отговаря за събирането на осигурителни вноски, изплащането на пенсии за старост, инвалидност и обезщетения за преживели лица, а също и за администрирането на Healthcare Fund в рамките на националната здравноосигурителна система.

Финансирането на системата е разпределено между служители (7% от брутното възнаграждение), работодатели (7% от брутния фонд работна заплата) и самонаети лица (14% върху специфична база), без горна граница на осигурителния доход – за разлика от много други юрисдикции, включително България, където съществува максимален осигурителен доход.

Практическо значение: Липсата на таван означава, че високодоходни служители и самонаети лица в Палау продължават да плащат пълния процент осигурителна вноска върху цялото възнаграждение, без облекчение над определен праг – това е съществена разлика спрямо системи с максимален осигурителен доход.

Пример: Мениджър на хотел с годишна заплата от 120 000 щ.д. дължи 7% осигурителна вноска върху пълната сума – 8 400 щ.д. годишно, докато в система с таван вноската би била ограничена до определен максимум.

Сравнение с България: В България максималният месечен осигурителен доход се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, което означава, че високодоходните лица имат таван на дължимите осигурителни вноски – структурна разлика спрямо модела на Палау.

Cross-border измерение: Тъй като между България и Палау не е открита официална спогодба за координация на осигурителните системи, българи, работещи в Палау, се осигуряват изцяло по местните правила на ROPSSA, без възможност за автоматично признаване на осигурителен стаж в България.

Глава II: Здравни грижи

Здравноосигурителната система на Палау е въведена със закон от 2010 г. и съчетава два елемента: социалноосигурителен компонент (National Health Insurance) и задължителна индивидуална медицинска спестовна сметка (Medical Savings Account). Обхванати са заетите лица, като доброволно покритие е достъпно за безработни под 60-годишна възраст, самонаети лица без служители с тримесечен доход до 1 300 щ.д. и зависими лица на бенефициенти на субсидирано от държавата национално здравно осигуряване.

Вноската на осигуреното лице за медицинската спестовна сметка е 2,5% от брутния месечен доход, внасяна тримесечно. Работодателят внася отделна вноска от 2,5% от брутния месечен фонд работна заплата за социалноосигурителния компонент на националното здравно осигуряване. За самонаети лица вноската зависи от тримесечния доход: фиксирани 40,95 щ.д. при доход до 1 300 щ.д., 2,25% от дохода между 1 300 и 10 000 щ.д. и 5% от дохода над 10 000 щ.д. на тримесечие.

Обезщетението покрива 80% от разходите за необходимо медицинско лечение, включително извъностровни направления към Филипините и Тайван, до 35 000 щ.д. на случай. Съществува съпътстващо доплащане (copayment), което варира между 200 и 400 щ.д. за лечение в Палау (1 000–4 000 щ.д. за лечение в чужбина), в зависимост от годишния доход на домакинството.

Практическо значение: Комбинацията от солидарен и спестовен елемент означава, че част от здравноосигурителната вноска остава в лична сметка на осигурения и може да се използва за доплащания, докато друга част финансира общото покритие.

Пример: Служител с месечен доход от 2 500 щ.д. внася 62,50 щ.д. месечно в личната си медицинска спестовна сметка, а работодателят внася още 62,50 щ.д. месечно (2,5% от заплатата) в социалноосигурителния компонент.

Финансово отражение: При необходимост от лечение в чужбина с обща стойност например 20 000 щ.д., осигуреният заплаща доплащане между 1 000 и 4 000 щ.д. в зависимост от дохода на домакинството, а остатъкът се покрива от националното здравно осигуряване до лимита от 35 000 щ.д.

Сравнение с България: НЗОК не използва модел на лична спестовна сметка – вноските от 8% отиват изцяло в солидарен фонд, а достъпът до здравни услуги е базиран на здравноосигурителни права, а не на лична спестовна наличност.

Cross-border измерение: Българи, работещи в Палау, следва да проверят внимателно обхвата на покритие преди спешно или планово лечение, тъй като българската европейска здравноосигурителна карта не се признава в Палау поради липсата на координационна рамка.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Съгласно официално потвърдените данни от Social Security Programs Throughout the World за здравноосигурителния дял на системата на Палау, не са предвидени законоустановени парични обезщетения за болест – единствената форма на подпомагане е медицинското обезщетение (покритие на разходите за лечение), а не парично компенсиране на пропуснат доход поради временна неработоспособност.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна схема за парично обезщетение за болест в рамките на ROPSSA или друга държавна институция на Палау.

Практическо значение: Работници, отсъстващи от работа поради заболяване, следва да разчитат на договорености с работодателя (платен болничен отпуск по трудов договор или вътрешна политика на компанията), а не на държавна парична схема.

Пример: Служител, отсъстващ пет работни дни поради грип, не получава автоматично държавно парично обезщетение за периода – компенсацията зависи изцяло от политиката на конкретния работодател.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на процент от осигурителния доход, считано от втория работен ден на боледуването – съществена разлика спрямо липсата на аналогична държавна схема в Палау.

Cross-border измерение: Българин, работещ в Палау, не може да разчита на паралелно парично обезщетение за болест нито от ROPSSA (поради липса на схема), нито автоматично от НОИ, освен ако не поддържа паралелно осигуряване в България по ред, различен от заетостта в Палау.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна законоустановена парична схема за майчинство или бащинство, администрирана от ROPSSA или друга държавна институция на Палау. Достъпните официални данни описват единствено медицинското покритие по линия на националното здравно осигуряване (включително разходи, свързани с бременност и раждане като част от общото медицинско обезщетение), без отделен паричен компонент, специфичен за майчинство или бащинство.

Практическо значение: Бъдещи родители в Палау следва да разчитат на условията на трудовия договор и вътрешните политики на работодателя за отпуск по майчинство или бащинство, а не на автоматично държавно парично обезщетение.

Пример: Служителка, която ражда дете, може да ползва медицинско покритие за раждането чрез националното здравно осигуряване, но паричната компенсация за периода на отпуска зависи от договорката с работодателя.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за бременност и раждане за срок до 410 дни, както и обезщетение за отглеждане на дете – структурирана държавна схема, каквато не е официално потвърдена за Палау.

Cross-border измерение: Българка, работеща в Палау и осигурена единствено там, не може автоматично да ползва българските майчински обезщетения, освен ако не поддържа паралелни осигурителни права в България по независимо основание.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност се отпуска на лица, оценени като неспособни за съществена трудова дейност поради физическо или психическо увреждане, което се очаква да продължи поне една година или да доведе до смърт. Изисква се едно тримесечие осигурителен стаж за всяка година след юни 1968 г. или от 21-годишна възраст (по-късната дата), с минимум 12 тримесечия стаж, включително поне 8 тримесечия в последните 13 тримесечия преди настъпване на инвалидността; алтернативно – минимум 120 тримесечия стаж към момента на инвалидността.

Месечната пенсия за инвалидност се изчислява по формула от 8,3% върху сумата от: 27% от първите 11 000 щ.д. кумулативен осигурителен доход, 2,9% от дохода между 11 000 и 44 000 щ.д., 1,5% от дохода между 44 000 и 499 999 щ.д. и 0,75% от дохода над 499 999 щ.д. Минималната месечна пенсия за инвалидност е 148 щ.д. (≈ 128 евро).

Прилага се тест за доходи: пенсията се намалява с 1 щ.д. за всеки 3 щ.д. доход над 3 000 щ.д. на тримесечие, докато осигуреният навърши 65-годишна възраст. Пенсията за инвалидност е изплатима в чужбина по силата на реципрочно споразумение, когато такова съществува.

Практическо значение: Формулата за изчисление е прогресивно намаляваща спрямо натрупания осигурителен доход, което облагодетелства лица с по-нисък кумулативен доход в относително изражение.

Пример: Осигурено лице с кумулативен осигурителен доход от 60 000 щ.д. получава пенсия, изчислена по всички приложими степени на формулата – първите 11 000 щ.д. при 27%, следващите 33 000 щ.д. (до 44 000 щ.д.) при 2,9% и остатъкът от 16 000 щ.д. при 1,5%, като крайният резултат се умножава по 8,3%.

Сравнение с България: НОИ изчислява пенсиите за инвалидност въз основа на осигурителен доход, процент намалена работоспособност и осигурителен стаж по правилата на КСО – методологически различен, но функционално сходен подход на защита при трайна неработоспособност.

Cross-border измерение: Осигурителен стаж, натрупан единствено в Палау, не се признава автоматично при преценка на право на инвалидна пенсия в България поради липсата на спогодба; необходимо е поотделно изпълнение на условията във всяка система.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Право на пенсия за старост възниква при навършване на 60-годишна възраст и минимум 38 тримесечия (около 9,5 години) осигурителен стаж. Пенсията може да бъде отложена. Между нормалната пенсионна възраст и 64-годишна възраст осигуреният може да продължи работа при прилагане на тест за доходи и намалена пенсия; след навършване на 65 години няма санкция за продължаваща заетост.

Месечната пенсия за старост се изчислява по същата прогресивна формула, както при инвалидност: 8,3% от сумата на 27% от първите 11 000 щ.д. кумулативен осигурителен доход, 2,9% от дохода между 11 000 и 44 000 щ.д., 1,5% от дохода между 44 000 и 499 999 щ.д. и 0,75% от дохода над 499 999 щ.д. Минималната месечна пенсия за старост е 148 щ.д. (≈ 128 евро). Тестът за доходи намалява пенсията с 1 щ.д. за всеки 3 щ.д. доход над 3 000 щ.д. на тримесечие до навършване на 65-годишна възраст.

Пенсията за старост е изплатима в чужбина по силата на реципрочно споразумение, доколкото такова съществува между Палау и съответната държава.

Практическо значение: Прагът от 38 тримесечия осигурителен стаж (около 9,5 години) е сравнително нисък спрямо изисквания стаж в много други системи, което улеснява придобиването на право на пенсия за лица с по-кратка трудова кариера в Палау.

Пример: Лице, навършило 60 години с натрупан кумулативен осигурителен доход от 150 000 щ.д. през целия трудов живот, получава пенсия, изчислена чрез прилагане на четирите степени на формулата към съответните части от дохода.

Сравнение с България: Пенсионната възраст и изискваният осигурителен стаж в България се определят по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване и постепенно се увеличават всяка година – методологически различен подход спрямо фиксираната възраст от 60 години в Палау.

Cross-border измерение: Без спогодба за социална сигурност, осигурителен стаж, натрупан в Палау, не се сумира автоматично с българския осигурителен стаж при преценка на правото на пенсия в никоя от двете държави – всяка пенсия се преценява самостоятелно по националните правила.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Пенсия за преживели лица се отпуска, ако починалият е имал поне едно тримесечие осигурителен стаж за всяка година след юни 1968 г. (или от 21-годишна възраст) или поне осем тримесечия стаж в последните тринадесет тримесечия преди смъртта. Допустими преживели лица включват съпруг/съпруга и неомъжени/неженени деца под 18-годишна възраст (до 22 години, ако са студенти; без възрастово ограничение при инвалидност, настъпила преди 22-годишна възраст), зависими от или живеещи с починалия.

Пенсията на съпруг/съпруга е 100% от пенсията за старост или инвалидност, която починалият е получавал или е имал право да получава, ако преживелият съпруг е на възраст 60 или повече години; 60%, ако е под 60-годишна възраст или е встъпил в нов брак на 60 или повече години. Минималната месечна пенсия за съпруг/съпруга е 148 щ.д. Пенсията на сираче е 15% от пенсията на починалия за всяко допустимо дете, с минимум 148 щ.д. месечно, като максималната обща сума за съпруг и деца заедно не може да надвишава 100% от пенсията на починалия.

Ако починалият не е отговарял на условията за пенсия за старост или инвалидност към момента на смъртта, се изплаща еднократно обезщетение за преживели лица (survivor settlement), разпределено поравно между допустимите преживели лица по определен приоритет: съпруг/съпруга, деца, родители, законен представител или лица, живели с починалия.

Практическо значение: Системата разграничава ясно между пенсия за преживели лица (при изпълнени условия за осигурителен стаж) и еднократно обезщетение (при неизпълнени условия), което е важно за семейно планиране на финансовата защита.

Пример: Съпруга на 55-годишна възраст на починал осигурен получава 60% от пенсията, която починалият е получавал, докато навърши 60-годишна възраст, след което процентът може да се промени според статута ѝ.

Сравнение с България: НОИ изплаща наследствена пенсия в проценти, зависещи от броя на наследниците и вида пенсия на починалия, по правила на КСО, които са структурно сходни по логика, но с различни проценти и условия.

Cross-border измерение: Семейство на българин, починал в Палау без изпълнени условия за пенсия там, следва да провери отделно и независимо правата си по българското законодателство, тъй като осигурителен стаж от Палау не се признава автоматично в България.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна самостоятелна законоустановена схема за обезщетения при трудова злополука или професионална болест, администрирана от ROPSSA, отделно от общото медицинско покритие по линия на националното здравно осигуряване. Наличната официална документация описва медицинско покритие (80% от разходите за необходимо лечение) като част от общата здравноосигурителна рамка, без изрично посочена отделна схема за трудови злополуки с паричен компонент, аналогичен на класическите системи за трудово увреждане.

Практическо значение: Работодателите следва да имат предвид, че евентуална допълнителна защита при трудова злополука (например частна застраховка „Трудова злополука“) може да бъде препоръчителна с оглед на неяснотата около самостоятелна държавна схема.

Пример: Служител, пострадал при трудова злополука, разчита на общото медицинско покритие на националното здравно осигуряване (до 80% от разходите), а не на отделна компенсаторна схема, специфична за трудови злополуки.

Сравнение с България: НОИ администрира отделен фонд „Трудова злополука и професионална болест“ с ясно определени вноски и обезщетения – структурна разлика спрямо липсата на официално потвърдена аналогична отделна схема в Палау.

Cross-border измерение: Работодател с презокеански персонал, изпратен временно в Палау, следва да прецени внимателно нуждата от допълнително застрахователно покритие, тъй като българската защита при трудова злополука не се разпростира автоматично върху трудова дейност в Палау.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна универсална законоустановена схема за семейни обезщетения (например детски надбавки), администрирана от ROPSSA или друга централна институция на Палау, аналогична на българските семейни помощи за деца. Наличната официална информация се фокусира върху осигурителните пенсии (старост, инвалидност, преживели лица) и здравното осигуряване, без изрично посочена отделна парична схема за подпомагане на семейства с деца.

Практическо значение: Семейства с деца в Палау следва да разчитат основно на трудовия доход и наличните социални програми на местно и щатско ниво (в рамките на 16-те щата на Палау), а не на централизирана държавна детска надбавка от типа на българската.

Пример: Семейство с две деца в Палау не получава автоматично централизирана месечна детска добавка от ROPSSA, за разлика от еквивалентните семейства в България, отговарящи на условията по Закона за семейни помощи за деца.

Сравнение с България: Законът за семейни помощи за деца в България предвижда месечни и еднократни помощи при определени доходни прагове – структура, за която не беше намерено официално потвърждение за пряк аналог в Палау.

Cross-border измерение: Българско семейство, преместило се временно в Палау, следва да провери условията за запазване на право на българските семейни помощи, тъй като заетостта единствено в Палау не поражда автоматично паралелни права там.

Глава X: Безработица

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава самостоятелна законоустановена схема за парично обезщетение при безработица, администрирана от ROPSSA или друга централна институция на Палау. Официалните описания на осигурителната система се фокусират върху пенсиите за старост, инвалидност и преживели лица, както и здравното осигуряване, без изрично посочена отделна схема за обезщетения при загуба на работа.

Практическо значение: Лица, останали без работа в Палау, следва да разчитат на лични спестявания, трудов пазар и евентуална алтернативна заетост, а не на държавно парично обезщетение при безработица.

Пример: Служител, съкратен поради намаляване на туристическия сезон, не получава автоматично държавно обезщетение за безработица от ROPSSA, за разлика от еквивалентна ситуация в България с регистрация в Бюрото по труда.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за безработица при изпълнени условия за осигурителен стаж и регистрация в Агенцията по заетостта – институционализирана система, каквато не е официално потвърдена за Палау.

Cross-border измерение: Българин, изгубил работа в Палау, не може да разчита на паралелно българско обезщетение за безработица, освен ако не отговаря самостоятелно на условията по българското законодателство въз основа на предходна заетост в България.

Глава XI: Минимални средства

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава обща централизирана законоустановена схема за гарантиран минимален доход или социално подпомагане, администрирана от ROPSSA или национално правителствено ведомство на Палау, аналогична на българската система за социално подпомагане. Наличната официална информация посочва единствено минималните размери на пенсиите за старост, инвалидност и преживели лица (148 щ.д. месечно), които действат като предпазна мрежа в рамките на осигурителната система, но не представляват отделна нецелева схема за минимален доход.

Практическо значение: Минималната пенсия от 148 щ.д. месечно (≈ 128 евро) действа като долна граница единствено за лица, отговарящи на условията за осигурителен стаж – тя не е универсална социална помощ, достъпна за всички жители без осигурителен принос.

Пример: Възрастен жител на Палау, който не е натрупал минималния осигурителен стаж от 38 тримесечия, не получава автоматично минимална пенсия или еквивалентна социална помощ от ROPSSA.

Сравнение с България: Законът за социално подпомагане в България предвижда месечна помощ за лица и семейства с доход под гарантирания минимален доход, независимо от осигурителен принос – структурна разлика спрямо осигурително обвързания минимум в Палау.

Cross-border измерение: Българи в затруднено финансово положение в Палау не следва да разчитат на местна нецелева социална помощ и следва да проверят условията за евентуално връщане в България с оглед на достъп до българската система за социално подпомагане.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна законоустановена схема за дългосрочни грижи (например обезщетения за зависимост в напреднала възраст или при тежко увреждане), администрирана от ROPSSA или друга централна институция на Палау. Достъпната официална информация не съдържа изрично описание на самостоятелна програма за дългосрочни грижи, различна от общото медицинско покритие по линия на националното здравно осигуряване.

Практическо значение: Семейства, полагащи грижи за възрастен или тежко болен близък в Палау, следва да разчитат основно на семейна подкрепа, общностни и църковни мрежи, както и на общото медицинско покритие, а не на специализирана държавна програма за дългосрочни грижи.

Пример: Възрастен пенсионер с нужда от постоянна битова помощ разчита на семейството и наличната минимална пенсия, без отделна добавка за дългосрочна грижа от ROPSSA.

Сравнение с България: България развива механизми за дългосрочна грижа в рамките на социалната и здравната система, включително лична помощ и патронажна грижа – области, за които не беше намерено официално потвърждение за пряк аналог в Палау.

Cross-border измерение: Български граждани, планиращи грижи за възрастни родители, преместени в Палау, следва да имат предвид отсъствието на официално потвърдена местна програма за дългосрочни грижи и да предвидят алтернативни решения, включително частно застраховане.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

• Palau Social Security Administration (ROPSSA) – администрира осигурителните вноски, пенсиите и Healthcare Fund: ropssa.org; телефон на осигурителния офис: 680-488-1823 / 680-488-2457 (посочен в официалния указател на PalauGov.pw).
• Bureau of Revenue & Taxation (BRT), Ministry of Finance – администрира данъка върху заплатите, PGST, BPT и GRT: palaugov.pw/taxreform; телефон на отдел „Приходи и данъци“: 680-488-3303.
• Министерство на финансите на Република България – списък със СИДДО: minfin.bg/bg/1590.
• Национален осигурителен институт (НОИ) – двустранни международни договори в областта на социалната сигурност: nssi.bg.
• Al Hathaway – счетоводни, ТРЗ и данъчни консултации за българи с международни доходи и бизнес интереси: alhathaway.net/services.

Приложение II: Специални парични обезщетения

Освен основните пенсии за старост, инвалидност и преживели лица, официално потвърдената информация посочва еднократно обезщетение за преживели лица (survivor settlement), изплащано, когато починалият не е отговарял на условията за пенсия. Освен това, минималният размер от 148 щ.д. месечно се прилага унифицирано за пенсиите за старост, инвалидност и за съпруг/съпруга и сираче, действайки като вградена предпазна мрежа в самата пенсионна формула.

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава допълнителни специални еднократни или периодични парични помощи (например коледни добавки, целеви помощи при природни бедствия или извънредни социални плащания) извън посочените по-горе механизми в рамките на ROPSSA.

Cross-border казуси между Палау и България

Ако гражданин на Палау работи или се осигурява в България

Тъй като Палау не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, гражданин на Палау, който започва работа в България, не попада в обхвата на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (Регламент 883/2004 и Регламент 987/2009). Осигуряването му в България се урежда изцяло по общите правила на Кодекса за социално осигуряване, независимо от евентуален предходен осигурителен стаж, натрупан в Палау.

Работодателят в България, наел гражданин на Палау, е длъжен да го регистрира в НАП и НОИ по общия ред за чуждестранни граждани, да удържа и внася осигурителни вноски по българските ставки, а не по ставките на ROPSSA. Здравноосигурителните права се придобиват по българските правила за НЗОК, а не по системата за медицинска спестовна сметка на Палау.

При липса на спогодба за социална сигурност между двете държави, осигурителен стаж, натрупан в ROPSSA, не се признава автоматично за целите на българските пенсионни права – гражданинът на Палау следва да натрупа самостоятелен осигурителен стаж по българските правила, ако желае да се възползва от българска пенсия.

По отношение на данъчното облагане, приложимо е общото българско законодателство за данъчна резидентност – ако лицето пребивава повече от 183 дни в България в рамките на 12-месечен период или центърът на жизнените му интереси е в България, то може да бъде третирано като местно лице за данъчни цели по ЗДДФЛ, независимо от липсата на СИДДО с Палау.

Ако българин работи или се осигурява в Палау

Българин, който приема трудова заетост в Палау, се осигурява изцяло по местните правила на ROPSSA – 7% служителска вноска, без връзка с осигурителните му права в България. НОИ не участва автоматично в този процес, тъй като не съществува спогодба, по силата на която НОИ да координира осигурителен стаж или права с ROPSSA.

Ако българинът продължава да желае да поддържа непрекъснатост на българския осигурителен стаж (например за бъдеща българска пенсия), той следва да проучи възможностите за доброволно осигуряване в България по реда на Кодекса за социално осигуряване, тъй като заетостта в Палау сама по себе си не поражда паралелни български осигурителни права.

За здравно осигуряване, българската европейска здравноосигурителна карта не се признава в Палау – лицето разчита единствено на местното покритие чрез ROPSSA (медицинска спестовна сметка и социалноосигурителен здравен компонент) или на частна международна здравна застраховка.

По отношение на данъчната резидентност, ако българинът престане да отговаря на критериите за местно лице по ЗДДФЛ (например поради постоянно пребиваване в Палау и отсъствие на център на жизнени интереси в България), той може да загуби статута на местно лице за българските данъчни цели, но тъй като Палау не е страна по СИДДО с България, липсва механизъм за избягване на потенциално двойно данъчно облагане чрез спогодба – всеки случай следва да се прецени индивидуално според фактите.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Палау

Български работодател, изпращащ служител на временна работа в Палау (командироване), не може да разчита на удостоверение A1, тъй като схемата за удостоверения A1 действа единствено в рамките на координацията на ЕС/ЕИП/Швейцария и не се прилага към Палау. Служителят може да бъде задължен да се осигурява едновременно и в България (ако запазва българска заетост), и в Палау (ако извършва трудова дейност там), което създава реален риск от двойно осигуряване.

При наемане на contractor (граждански договор) в Палау от българска компания, следва внимателно да се прецени дали дейността създава място на стопанска дейност (permanent establishment) в Палау съгласно местното данъчно законодателство, администрирано от Бюрото по приходите и данъците – оценка, която изисква местна данъчна консултация, тъй като не беше намерен официален публичен източник с изчерпателни правила за place-of-business тестове, приложими към българските компании.

За дистанционна работа – служител на българска компания, работещ дистанционно от Палау – е необходимо да се провери дали дейността поражда местни данъчни или осигурителни задължения в Палау според вътрешното му законодателство, тъй като липсата на спогодба означава, че всяка държава прилага собствените си правила независимо, без механизъм за взаимно приспособяване.

Практически рискове: двойно осигуряване; двойно данъчно облагане без облекчение чрез СИДДО; липса на признаване на осигурителен стаж; усложнена документация при доказване на трудова история пред НОИ.

Документи, които следва да се пазят: трудови договори, фишове за заплати от Палау, потвърждения за внесени осигурителни вноски към ROPSSA, данъчни декларации пред BRT, доказателства за дни на пребиваване в двете държави.

Роля на НОИ: НОИ не участва в администрирането на осигурителни права спрямо Палау поради липса на спогодба; всяка справка относно българския осигурителен стаж се прави самостоятелно по вътрешните правила на НОИ.

Роля на НАП: НАП определя данъчния статут на лицето (местно/чуждестранно) съгласно ЗДДФЛ и следи за декларирането на чуждестранни доходи от българските местни лица, независимо от липсата на СИДДО с Палау.

Не беше намерена официална координационна рамка между България и Палау, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди.

Фрийлансъри и самонаети лица в Палау

Самонаетите лица в Палау подлежат на регистрация в Бюрото по приходите и данъците (BRT) за получаване на данъчен идентификационен номер (TIN) съгласно Дял 40 от Palau National Code, както и на регистрация в ROPSSA за осигурителни цели. Осигурителната вноска за самонаети лица е 14% от специфична база: двойния размер на заплатата на най-добре платения служител (ако лицето има служители), 14% от 1/4 от годишния брутен доход (ако лицето няма служители) или без вноска за лица, достигнали нормалната пенсионна възраст.

Здравноосигурителната вноска за самонаети лица зависи от тримесечния доход: фиксирани 40,95 щ.д. при доход до 1 300 щ.д. на тримесечие, 2,25% от дохода между 1 300 и 10 000 щ.д. и 5% от дохода над 10 000 щ.д. на тримесечие. Тези вноски се внасят отделно от осигурителните вноски към ROPSSA.

По отношение на данъчното облагане на дохода, самонаетите лица и малките предприятия с годишен брутен доход под 50 000 щ.д., които не са регистрирани за Palau Goods and Services Tax (PGST), не дължат Gross Revenue Tax (4%), но подлежат на такса за бизнес лиценз, чийто точен размер не беше намерен в официален публичен източник. Лица и бизнеси с доход над 50 000 щ.д. дължат или GRT от 4% (ако не са регистрирани за PGST), или Business Profits Tax от 12% върху нетния доход (ако са регистрирани за PGST и съответно начисляват PGST от 10% върху продажбите).

Сравнение с българския контекст на самоосигуряващи се лица и ЕООД: За разлика от българските самоосигуряващи се лица, които избират осигурителен доход между определени минимални и максимални прагове, самонаетите лица в Палау имат фиксирана 14% ставка върху ясно определена база, зависеща от наличието на служители. Българските еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД) подлежат на корпоративен данък от 10% върху печалбата, докато аналогичните структури в Палау биха попаднали в обхвата на GRT (4% от оборота) или BPT (12% от нетния доход при PGST регистрация) – коренно различна данъчна база.

Рискове за българи, работещи дистанционно за чужди клиенти от Палау: Ако българин се установи в Палау и продължава да фактурира услуги към клиенти извън Палау, той следва да прецени внимателно къде е неговата данъчна резидентност, дали дейността създава задължения за регистрация пред BRT и дали запазва статут на местно лице по ЗДДФЛ в България – всичко това без облекчение от СИДДО, тъй като такава спогодба с Палау не съществува.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Гражданин на Палау, основаващ дружество в България (например ЕООД), следва да се съобрази изцяло с българското данъчно и осигурително законодателство, без възможност за позоваване на спогодба между двете държави за избягване на двойно данъчно облагане или double social security.

Кога е полезен счетоводен съвет: При смесени доходи между Палау и България, при неяснота относно данъчна резидентност, при регистрация на бизнес с презокеански операции или при планиране на пенсионни права в няколко юрисдикции е препоръчително да се потърси професионална счетоводна и данъчна консултация, включително от Al Hathaway.

Работодатели, payroll и служители в Палау

Работодателите в Палау подлежат на задължителна регистрация в Бюрото по приходите и данъците (BRT) за данъчни цели и в ROPSSA за осигурителни цели. Работодателят удържа от заплатата на всеки служител приложимия Wages & Salary Tax (6% / 10% / 12% според годишния доход) и превежда сумата към BRT, паралелно с внасянето на собствената си осигурителна вноска от 7% и здравноосигурителна вноска от 2,5% върху брутния фонд работна заплата.

Служителската осигурителна вноска (7%) и здравноосигурителната вноска (2,5%) също се удържат от брутното възнаграждение на служителя и се внасят от работодателя заедно с работодателската част. Съгласно официалната документация на BRT, платежният период в Палау следва утвърден годишен график (Pay-Period Schedule), публикуван ежегодно от правителството на Палау.

Сравнение с България: Българските работодатели подават декларация обр. 1 и обр. 6 пред НАП ежемесечно, докато работодателите в Палау отчитат данъка върху заплатите и осигурителните вноски пред BRT и ROPSSA по собствен административен ред, който е структурно по-опростен поради по-малкия мащаб на институциите.

Практически пример: Работодател, нает нов служител с начална годишна заплата от 25 000 щ.д., трябва да регистрира служителя в ROPSSA, да изчисли и удържа Wages & Salary Tax по трите степени, да удържи 7% осигурителна вноска и 2,5% здравноосигурителна вноска от заплатата, и да внесе собствената си работодателска част от 7% и 2,5% съответно.

Кога са полезни payroll услуги: При наемане на първите служители, при смесени екипи с презокеански персонал, при неяснота относно правилното изчисляване на трите степени на данъка върху заплатите или при необходимост от съответствие с изискванията едновременно на BRT и ROPSSA, е препоръчително ползването на специализирана счетоводна и ТРЗ подкрепа, включително от Al Hathaway.

Данъци в Палау през 2026 г.

Основният данък върху доходите на физическите лица в Палау е Wages & Salary Tax, който се прилага директно върху трудовото възнаграждение чрез удържане от работодателя. Действащата тристепенна структура за 2026 г., потвърдена от Бюрото по приходите и данъците, е: 6% за годишен доход между 0 и 8 000 щ.д.; 10% за частта от дохода между 8 001 и 40 000 щ.д.; и 12% за частта над 40 000 щ.д.

За доходи от самостоятелна стопанска дейност и бизнес приложими са две алтернативни схеми: Gross Revenue Tax (GRT) от 4% върху брутния оборот – приложим за лица и предприятия с годишен брутен доход над 50 000 щ.д., които не са регистрирани за Palau Goods and Services Tax (PGST); и Business Profits Tax (BPT) от 12% върху нетния доход (брутен приход минус допустими разходи) – приложим автоматично за предприятия, регистрирани за PGST. Предприятия с годишен доход под 50 000 щ.д. не дължат GRT, но заплащат допълнителна такса за бизнес лиценз с цел данъчно съответствие.

Palau Goods and Services Tax (PGST) е широкообхватен косвен данък от 10%, въведен на 1 януари 2023 г., приложим на всеки етап от веригата на доставка, като крайният потребител носи икономическата тежест. PGST замени по-ранния данък върху хотелските стаи и други форми на потребителско облагане.

Не беше намерена официална информация, потвърждаваща наличието на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Палау – Палау не фигурира в списъка на държавите, с които България има действаща СИДДО, публикуван от Министерството на финансите.

Практически последствия за фрийлансъри: Доходите от самостоятелна дейност подлежат на GRT или BPT в зависимост от регистрационния статус за PGST, а не на Wages & Salary Tax, който е специфичен за трудови възнаграждения.

Практически последствия за компании: Компании, извършващи облагаеми доставки над определения праг, следва да преценят дали доброволна или задължителна регистрация за PGST (и съответно преминаване от GRT към BPT) е по-изгодна с оглед на конкретния бизнес модел.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че социалното осигуряване автоматично следва данъчната резидентност, докато на практика ROPSSA и BRT прилагат отделни, самостоятелни критерии за обхват.
• Игнориране на задължителната регистрация в ROPSSA като работодател преди наемане на първия служител в Палау.
• Объркване между статута на служител и статута на самонаето лице, което води до прилагане на грешна осигурителна база (7% срещу 14% върху различна база).
• Приемане, че координацията по правилата на ЕС (Регламент 883/2004) се прилага към Палау, докато Палау е извън ЕС, ЕИП и Швейцария и не попада в обхвата на тези регламенти.
• Игнориране на факта, че удостоверение A1 не съществува и не се прилага за командироване между България и Палау поради липса на координационна рамка.
• Пропускане на регистрация за здравно осигуряване, което може да остави служителя без достъп до медицинската спестовна сметка и покритието на националното здравно осигуряване.
• Пропускане на срокове за подаване и внасяне на данъка върху заплатите пред BRT, което може да доведе до административни санкции.
• Приемане, че палауанските пенсии автоматично се изплащат в чужбина без проверка дали съществува приложимо реципрочно споразумение за конкретната държава.
• Непроверяване на статута на СИДДО между България и Палау преди структуриране на трансгранични доходи, с цел избягване на неочаквано двойно данъчно облагане.
• Неводене на систематизирани записи за внесени осигурителни вноски към ROPSSA, което затруднява бъдещо доказване на осигурителен стаж.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори за палауански данъци и осигуровки вместо на официалните ставки от BRT и ROPSSA.