Социално осигуряване и данъци в Кюрасао (2026)

Основни параметри за Кюрасао през 2026 г.

Таблицата обобщава ключовите елементи на данъчната и осигурителната система на Кюрасао за 2026 г. Всички стойности в антилски гулден (ANG/XCG) са придружени от евровата им равностойност по курс към 15 август 2026 г., изчислена чрез кръстосан курс USD/EUR (ЕЦБ, 1 EUR = 1,1534 USD, 13 август 2026 г. – най-близката налична референтна дата) и фиксирания курс ANG/XCG към USD (1 USD = 1,79 ANG/XCG), тъй като ЕЦБ не публикува директен курс за антилския/карибския гулден.

Кюрасао vs България: основни практически разлики

Кюрасао и България имат структурно различни модели на социална сигурност. България прилага единна, интегрирана система чрез Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите (НАП), координирана в рамките на Европейския съюз по Регламент (ЕО) № 883/2004. Кюрасао, като автономна страна в рамките на Кралство Нидерландия, но не част от територията на ЕС за целите на данъчното и осигурителното право, изгражда собствена система през SVB и Belastingdienst Curaçao, без обвързаност с европейските координационни механизми.

• Данъчна структура: В Кюрасао физическите лица плащат inkomstenbelasting/loonbelasting по прогресивна скала до 46,5%, докато юридическите лица дължат отделен winstbelasting (15%/22%). В България действа плосък данък от 10% за доходи на физически лица и корпоративен данък от 10%.
• Осигуровки на служителя: На Кюрасао служителят плаща около 10,3% (6% AOV/AWW + 4,3% BVZ) плюс евентуален дял от ZV в определени случаи, докато в България осигурителната тежест за служителя е структурирана в различни фондове по Кодекса за социално осигуряване с различни проценти.
• Тежест за работодателя: Работодателят на Кюрасао заплаща 9% AOV/AWW, 9,3% BVZ, 1,9% ZV и променлива премия OV според рисковата класа, плюс вноска Cessantia – структура, различна от българските осигурителни прагове по НОИ.
• Третиране на самонаетите: На Кюрасао самонаетите лица заплащат пълния процент на AOV/AWW и BVZ сами (без работодателски дял) и декларират доход чрез инкомстенбеластинг, докато в България самоосигуряващите се лица определят осигурителен доход в определени граници по Кодекса за социално осигуряване.
• Payroll задължения: И на двете места работодателят удържа данък и осигуровки от заплатата, но декларациите, сроковете и порталите са коренно различни (Belastingdienst Portal срещу НАП/НОИ електронни услуги).
• Здравеопазване: BVZ на Кюрасао е задължителна универсална схема, въведена през 2013 г.; в България задължителното здравно осигуряване се администрира от НЗОК с отделна вноска от 8%.
• Пенсии: AOV на Кюрасао е плосък модел с натрупване 2% на година (максимум 100% след 50 години осигурителен стаж), докато българската пенсионна система комбинира разходопокривен и капиталов елемент (универсален и допълнителен пенсионен фонд).
• Безработица: Кюрасао няма периодично обезщетение за безработица, а само еднократна Cessantia изплата; България предлага паричнo обезщетение за безработица чрез Бюрото по труда и НОИ при съответен осигурителен стаж.
• Майчинство: И двете системи предвиждат платен отпуск, но с различна продължителност и механизъм на плащане – в Кюрасао работодателят допълва до 100% от заплатата за период от минимум 14 седмици.
• Административна сложност: Липсата на СИДДО и спогодба за социална сигурност между България и Кюрасао означава повече ръчна документация и потенциален риск от двойно данъчно облагане или двойно осигуряване при трансгранична дейност.
• Cross-border рискове: Без координационна рамка, българи, работещи дистанционно за компании в Кюрасао (или обратно), носят по-висок административен и данъчен риск, отколкото при работа в държава – членка на ЕС.

Практически изчисления и примери

Следните сценарии илюстрират логиката на изчисленията при наличните официално потвърдени ставки за 2026 г. Стойностите в евро са ориентировъчни, изчислени по описаната по-горе методология на кръстосан курс.

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалното осигуряване в Кюрасао се администрира централно от Sociale Verzekeringsbank (SVB) – публичноправна институция в Уилемстад, отговорна за прилагането на основните осигурителни закони на острова. SVB изпълнява схемите AOV (обща старческа осигуровка), AWW (обща вдовишка и сирашка осигуровка), ZV (осигуровка за загуба на доход при болест), OV (осигуровка при трудова злополука), BVZ (базово здравно осигуряване), AVBZ (обща осигуровка за особени медицински разходи/дългосрочни грижи) и Cessantia (обезщетение при уволнение).

Системата съчетава разходопокривен принцип (pay-as-you-go) за AOV – всички осигурени лица между 15 и 65 години с доход заедно финансират текущите пенсии – с принцип на солидарност при AVBZ и BVZ. Финансирането се осъществява чрез вноски, разпределени между работодател и служител в различни пропорции според схемата, докато самонаетите лица, пенсионерите и лицата без работодател заплащат пълния процент сами.

Практическо значение: Всеки, който живее или работи в Кюрасао – независимо от гражданство – по правило е задължително осигурен по AOV и AWW от 15-годишна възраст, докато BVZ обхваща всички жители от 1 февруари 2013 г. насам. Работодателите носят отговорност за удържане и внасяне на съответните вноски.

Пример от практиката: Българска компания, която открива представителство или наема местен персонал в Кюрасао, автоматично се превръща в „inhoudingsplichtige“ (задължено за удържане лице) и трябва да се регистрира в SVB и Belastingdienst Curaçao, независимо от седалището си в България.

Сравнение с България: За разлика от българската система, при която НОИ и НЗОК действат в тясна координация под общ Кодекс за социално осигуряване, в Кюрасао отделните закони (Landsverordening AOV, AWW, BVZ, AVBZ) функционират като самостоятелни правни актове, администрирани от една институция – SVB.

Официален източник: svbcur.org – правен статут на SVB.

Глава II: Здравни грижи

От 1 февруари 2013 г. в Кюрасао действа Basisverzekering Ziektekosten (BVZ) – задължително базово здравно осигуряване за всички жители на острова, регулирано от Закона за базово здравно осигуряване. Целта на схемата е унифициран пакет от здравни услуги, независимо от предишен статус на осигуреност.

Общата премия за BVZ е 13,6% от дохода, разпределена между работодател (9,3%) и служител (4,3%), до годишен таван от ANG 150.000 (≈ 72.653 евро). Пенсионерите и самонаетите лица заплащат пълния процент сами, тъй като нямат работодателски дял.

Пример от практиката: Пенсионер, живеещ в Кюрасао и получаващ AOV, дължи пълната ставка BVZ от 13,6% върху относимия доход, освен ако не попада в изрично освободена категория.

Сравнение с България: Българското задължително здравно осигуряване се администрира от НЗОК с обща вноска от 8% (обичайно 4,8% работодател / 3,2% осигурено лице), значително по-ниска номинално от BVZ, но с различен обхват на покритие и финансиране.

Cross-border измерение: Българин, преместил центъра на жизнените си интереси в Кюрасао, по принцип се включва в BVZ и напуска обхвата на НЗОК за периода на пребиваване – важно е да се провери административно прекратяването на българското здравно осигуряване, за да се избегнат двойни вноски.

Официален източник: svbcur.org – BVZ.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Ziekteverzekering (ZV) осигурява служителите с доход под тавана (ANG 85.753,20/година за 2026 г.) срещу загуба на доход поради болест. Премията се финансира изцяло от работодателя – 1,9% от заплатата на служителя.

Служителят е длъжен да докладва отсъствие поради болест онлайн в първия ден между 5:00 и 10:00 ч., а при продължаваща неработоспособност – отново на четвъртия ден. SVB не заплаща обезщетение за първите три дни от заболяването, освен ако не е необходима хоспитализация. Размерът на обезщетението е 80% от дневното трудово възнаграждение, независимо от семейно положение.

Пример от практиката: Служител, отсъстващ поради грип за 6 дни, получава обезщетение от SVB за периода от третия ден нататък в размер на 80% от дневната заплата, докато първите дни са за сметка на работодателя съгласно вътрешните правила на конкретния трудов договор.

Сравнение с България: В България първите три работни дни от временна неработоспособност се заплащат от работодателя (70% от брутното трудово възнаграждение), а от четвъртия ден – от НОИ (80% от осигурителния доход), т.е. структурата е близка, но с различни проценти и субекти на плащане.

Официален източник: svbcur.org – ZV.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

В рамките на ZV, бременна служителка получава напълно платен отпуск с минимална продължителност 2 седмици и максимална 6 седмици преди раждането, както и минимум 8 седмици и максимум 12 седмици след раждането – общо не по-малко от 14 седмици. Работодателят е длъжен да допълни изплащаното обезщетение до 100% от заплатата.

Пример от практиката: Служителка, която ражда по-рано от планираната дата, получава допълнителни дни отпуск след раждането, компенсиращи съкратения период преди раждането, така че общата продължителност да не пада под 14 седмици.

Обезщетение за бащинство: Не беше намерен официален публичен източник в рамките на настоящото проучване, който да потвърждава отделна, самостоятелна схема за платен отпуск на бащата извън общите разпоредби на ZV и трудовото законодателство на Кюрасао. Препоръчително е работодателите и служителите да проверят актуалните условия директно чрез SVB или трудовото законодателство (Burgerlijk Wetboek).

Сравнение с България: Българското законодателство предвижда отпуск за бременност и раждане до 410 дни (315 дни преди/след раждане плюс допълнителни периоди) с обезщетение от НОИ в размер на 90% от осигурителния доход, както и отделен отпуск за бащинство от 15 календарни дни – структурно различна и по-дълга схема спрямо тази на Кюрасао.

Официален източник: svbcur.org – ZV (раздел за бременност).

Глава V: Обезщетения за инвалидност

В рамките на изследваните официални източници на SVB, трайната неработоспособност вследствие на трудова злополука или професионално заболяване се компенсира чрез OV (Ongevallenverzekering), като при частична инвалидност служителят получава обезщетение, пропорционално на степента на инвалидност, определена от компетентните органи.

За обща (нетрудова) инвалидност, извън обхвата на OV, не беше намерен официален публичен източник в рамките на това проучване, който да потвърждава отделна самостоятелна пенсионна схема за инвалидност, администрирана от SVB, различна от AOV (старост) и OV (трудова злополука). Препоръчително е конкретните случаи да се проверяват директно със SVB, тъй като инвалидността може да се третира в рамките на общите здравноосигурителни и осигурителни правила.

Практическо значение: Лице с трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука следва да подаде документи чрез работодателя и SVB, за да получи достъп до полагащото се обезщетение по OV.

Сравнение с България: Българската система предвижда самостоятелна пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, администрирани от НОИ въз основа на решение на ТЕЛК/НЕЛК – по-разгърната и изрично уредена структура спрямо наличната официална информация за Кюрасао.

Официален източник: svbcur.org – OV.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Algemene Ouderdomsverzekering (AOV) е универсална осигуровка, задължителна за всички жители на Кюрасао между 15 и 65 години с доход, независимо от професия или гражданство. Пенсионната възраст е 65 години (повишена от 60 години след реформа от 1 март 2013 г.).

Пенсията се натрупва по 2% на всяка осигурителна година, като максималният размер за пълни 50 години осигурителен стаж е ANG 862/месец (≈ 417,5 евро) за живеещи в чужбина или ANG 1.000/месец (≈ 484,4 евро) за жители на острова. Съпруг/а на пенсионер под пенсионна възраст може да получи добавка до максимум ANG 591/месец (≈ 286,2 евро), в зависимост от съвместния облагаем доход (таван ANG 12.000/година).

Общата премия е 15% от дохода (9% работодател / 6% служител), с таван на осигурителния доход от ANG 100.000/година (≈ 48.435 евро), плюс допълнителна премия от 1% върху горницата над тавана. За неосигурени периоди се прилага намаление от 2% на година (или 3% при неплатени, но дължими вноски).

Пример от практиката: Лице, живяло и работило извън Кюрасао 10 от общо 50-те осигурителни години, ще получи пенсия, намалена с 20% спрямо максималния размер (10 години × 2%).

Cross-border измерение: Тъй като няма спогодба за социална сигурност между България и Кюрасао, осигурителните периоди в двете държави не се сумират автоматично. Всяка институция изчислява пенсия единствено въз основа на собствените си осигурителни периоди.

Сравнение с България: Българската пенсионна система изисква комбинация от осигурителен стаж и възраст (нарастващи изисквания според годината на пенсиониране) и включва капиталов елемент чрез универсалните пенсионни фондове – структурно по-сложна от плоския модел на AOV.

Официален източник: svbcur.org – AOV.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Algemene Weduwen- en Wezenverzekering (AWW) гарантира финансова подкрепа на преживелия съпруг/а при смърт на осигурения партньор (ако починалият не е навършил 65 години към момента на смъртта и е бил осигурен) и на децата при смърт на осигурения родител. Осигурени по AWW са всички лица на възраст 15+ години, жители на Кюрасао, или нерезиденти, подлежащи на данъчно облагане в Кюрасао.

Деца от 15 до 24 години имат право на сирашка пенсия, ако са с увреждания, учат редовно или преминават образование през по-голямата част от времето си (с изискване за ежегодна учебна справка). Размерът на пенсията зависи от възрастта на бенефициента. Пенсията се прекратява при повторен брак на преживелия съпруг (с еднократно обезщетение, равно на 12 месечни пенсии), навършване на 65 години или смърт.

Пример от практиката: Съпруга на починал осигурен служител, която все още не е навършила пенсионна възраст, подава заявление до SVB заедно със смъртен акт и получава вдовишка пенсия до навършване на 65 години или до сключване на нов брак.

Сравнение с България: Наследствената пенсия по Кодекса за социално осигуряване в България се определя като процент от пенсията на починалия (различен процент според броя наследници), докато AWW прилага фиксирани възрастово обвързани суми – различна логика на изчисление.

Официален източник: svbcur.org – AWW.

Глава VIII: Трудова злополука и професионална болест

Ongevallenverzekering (OV) задължава работодателите да осигуряват служителите си срещу разходи за медицинска помощ и загуба на доход вследствие на трудова злополука. За трудова злополука се счита и инцидент по пътя от дома до работното място и обратно (при най-краткия маршрут).

Обезщетението е 100% от дневната заплата през първата година и 80% през следващите години. При частична инвалидност обезщетението се определя пропорционално на степента на инвалидност; при смърт вследствие на злополука преживелите близки получават обезщетение. Премията на OV зависи от рисковата класа на съответната дейност (Gevarenklassen) и не е фиксиран единен процент – точната ставка се определя индивидуално от SVB според естеството на дейността на работодателя.

Практическо значение: Работодателите в по-рискови сектори (строителство, пристанищна дейност) следва да очакват по-висока премия OV в сравнение с офис дейности.

Сравнение с България: Осигуряването за трудова злополука и професионална болест в България е част от общата вноска към фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на НОИ, с диференцирани проценти по икономически дейности (от 0,4% до 1,1% в зависимост от икономическата дейност) – подобна логика на диференциация по риск, но чрез различна методология.

Официален източник: svbcur.org – OV.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна, универсална схема за семейни/детски обезщетения, администрирана от SVB или друга държавна институция на Кюрасао, в рамките на настоящото проучване. Съществуващите семейни подпомагания (ако има такива в социалната политика на острова) следва да се проверят директно чрез Ministerie van Sociale Ontwikkeling, Arbeid en Welzijn (SOAW) или актуални законодателни текстове, публикувани от Правителството на Кюрасао.

Практическо значение за българи: Родители, преместващи се от България в Кюрасао, не следва да очакват автоматично продължаване на българските семейни помощи (например месечни помощи за отглеждане на дете по Закона за семейни помощи за деца), тъй като липсва координационна рамка между двете държави – всеки случай трябва да се провери индивидуално с Агенцията за социално подпомагане в България относно условията за продължаване или прекратяване на изплащане при пребиваване извън страната.

Сравнение с България: Българската система предлага регламентирани месечни и еднократни семейни помощи, администрирани от Агенцията за социално подпомагане – ясно определена и публично документирана схема, за разлика от липсата на потвърдена еквивалентна структура на Кюрасао в рамките на изследваните официални източници.

Официален източник: Няма намерен официален публичен източник за отделна схема; за проверка – официален портал на Правителството на Кюрасао.

Глава X: Безработица

Кюрасао няма класическа схема за периодично парично обезщетение за безработица, аналогична на българската система чрез Бюрото по труда и НОИ. Вместо това действа Cessantia – застраховка, която осигурява на служителите еднократно обезщетение при загуба на работа не по тяхна вина, изчислено въз основа на продължителността на трудовия стаж и последно получената заплата.

Не беше намерена официална, публично достъпна детайлна формула за точния размер на обезщетението по Cessantia в рамките на настоящото проучване – препоръчително е конкретните проценти и стъпки да се потвърдят пряко чрез SVB преди да се правят финансови изчисления.

Практическо значение: Служител, съкратен без своя вина след няколко години трудов стаж, има право на еднократна изплата от Cessantia, но не на месечни обезщетения за периода на търсене на нова работа, за разлика от българската система.

Сравнение с България: В България лица с поне 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца имат право на месечно парично обезщетение за безработица от НОИ за период между 4 и 12 месеца, в зависимост от натрупания осигурителен стаж – структурно различен модел (периодично плащане срещу еднократна изплата).

Официален източник: svbcur.org – Cessantia.

Глава XI: Минимални средства

Не беше намерено официално потвърждение в рамките на настоящото проучване за конкретните текущи параметри (размер, условия за достъп, компетентна институция) на евентуална схема за минимален доход/социално подпомагане на Кюрасао за 2026 г. Съществуването на подобна социална политика (например под формата на „onderstand“ – социално подпомагане) следва да се провери директно чрез Ministerie van Sociale Ontwikkeling, Arbeid en Welzijn (SOAW) или местните социални служби.

Практическо значение: Лица в затруднено финансово положение следва да се обърнат директно към компетентните социални служби на Кюрасао за актуална информация, тъй като тази статия не разполага с официално потвърдени параметри за 2026 г.

Сравнение с България: В България действа гарантиран минимален доход по Закона за социално подпомагане, администриран от Агенцията за социално подпомагане, с ясно определени критерии за достъп – официално документирана и публично достъпна схема.

Официален източник: Няма намерено официално потвърждение; за проверка – официален портал на Правителството на Кюрасао.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Algemene Verzekering Bijzondere Ziektekosten (AVBZ), известна локално и като „Lei di Labizjan“, е обща осигуровка, въведена на 1 януари 1997 г., основана на принципа на солидарност. Тя покрива високите разходи за често доживотни грижи за хронично болни и хора с увреждания, които не са или са недостатъчно застраховани в обичайната система.

Премията е 1%, удържана от AOV пенсията на жителите на Кюрасао (не се удържа за пенсионери, живеещи в чужбина), с годишен таван на дохода от ANG 606.247,08 (≈ 293.626 евро) за 2026 г.

Практическо значение: Възрастен жител на Кюрасао, нуждаещ се от продължителна институционална грижа, получава достъп до финансирано от AVBZ обслужване, докато същото лице, живеещо извън острова, не подлежи на удръжка, но съответно не ползва и покритието на схемата.

Сравнение с България: Дългосрочните грижи в България не са структурирани в самостоятелна осигурителна вноска, а се финансират смесено чрез държавния бюджет, общински услуги и частично здравно осигуряване – липсва пряк еквивалент на AVBZ модела с отделна солидарна премия.

Официален източник: svbcur.org – AVBZ.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Освен основните схеми, SVB предвижда еднократна изплата (лъмп сум) при смърт на пенсионер, равна на четирикратния размер на месечната старческа пенсия (по AOV), която се изплаща на лицето, поело разходите по погребението. Освен това пенсионерите, получаващи AOV в месец септември, имат право на коледна добавка, равна на 100% от полагащата се пенсия за същия месец – но тя не се изплаща на пенсионери, живеещи извън Кюрасао, от декември 2016 г. насам.

Не беше намерено официално потвърждение за други специални парични обезщетения извън посочените в рамките на настоящото проучване.

Официален източник: svbcur.org – AOV (раздел „Коледна добавка“ и „Еднократна сума след смърт“).

Cross-border казуси между Кюрасао и България

Ако гражданин на Кюрасао работи или се осигурява в България

Тъй като Кюрасао не е членка на ЕС/ЕИП и не е Швейцария, регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност (883/2004 и 987/2009) не се прилагат към лица, идващи от Кюрасао. Гражданин на Кюрасао, който започва работа в България, се подчинява изцяло на българското осигурително законодателство от момента на започване на трудова дейност там, независимо от предишния му статус в SVB системата.

Осигурителните периоди, натрупани в Кюрасао, не се признават автоматично от НОИ за целите на българската пенсия, тъй като липсва действаща спогодба за социална сигурност между България и Кюрасао. A1 удостоверение не е приложимо в тази посока, тъй като то е инструмент единствено в рамките на координацията по регламентите на ЕС. Здравните права се определят изцяло по българското законодателство за задължително здравно осигуряване от датата на регистрация в България. Данъчното пребиваване се определя отделно от осигурителния статус – съгласно общите правила на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Ако българин работи или се осигурява в Кюрасао

Българин, който се премества да работи в Кюрасао, по правило се включва в осигурителната система на SVB (AOV, AWW, ZV/OV при трудов договор, BVZ) от датата на започване на работа или установяване на пребиваване, съгласно вътрешното законодателство на острова. Осигурителните периоди в България не се сумират автоматично с тези в Кюрасао поради липсата на спогодба.

По отношение на данъчното облагане, при преместване на центъра на жизнените интереси в Кюрасао, лицето по правило става местно лице за данъчни цели там и подлежи на облагане на световния си доход по местните правила, докато определянето на българската данъчна резидентност се преценява отделно съгласно ЗДДФЛ. Тъй като спогодбата между България и Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане изрично обхваща само „европейската част на Нидерландия“ и „карибската част на Нидерландия“ (BES островите: Бонер, Синт Естатиус, Саба), а не Кюрасао, липсва пряк договорен механизъм за избягване на двойно данъчно облагане между България и Кюрасао. Това увеличава риска от двойно облагане на определени видове доход и налага внимателна проверка на вътрешните правила за избягване на двойно облагане и на двете държави (едностранни данъчни кредити, ако има такива).

Здравноосигурителните права по НЗОК следва да се преустановят или коригират административно при трайно преместване; препоръчва се уведомяване на НАП и НОИ за промяна на статуса.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Кюрасао

Българска компания, наемаща служители или възлагаща договори за услуги на лица в Кюрасао (или обратно), трябва да отчита, че липсва обща координационна рамка. Всеки трудов договор, изпълняван физически на територията на Кюрасао, по принцип поражда задължение за регистрация на работодателя при SVB и Belastingdienst Curaçao и внасяне на местни осигуровки и данъци, независимо от седалището на дружеството.

Работа от разстояние (remote work) от Кюрасао за българска фирма поставя въпроси за мястото на извършване на дейността и потенциално създаване на място на стопанска дейност (permanent establishment) за българската компания – въпрос, който трябва да се анализира индивидуално, тъй като не съществува спогодба, която да урежда автоматично разпределението на данъчните права.

Практически рискове включват: двойно данъчно облагане на дохода на служителя, двойно осигуряване (в България и в Кюрасао едновременно), липса на признаване на осигурителен стаж между двете системи, и административна тежест по поддържане на паралелна документация. Препоръчва се съхраняване на всички трудови договори, фишове за заплати, удостоверения за осигурителен статус и данъчни декларации от двете държави. Ролята на НОИ се свежда до потвърждаване на българския осигурителен статус на лицето (без автоматична координация с Кюрасао), а НАП определя данъчните задължения на българската страна по трудовото или гражданското правоотношение.

Фрийлансъри и самонаети лица в Кюрасао

Физическо лице, което извършва стопанска дейност на собствен риск в Кюрасао (eenmanszaak), се счита за предприемач за целите на данъка върху доходите, ако участва в икономическия оборот с очакване за печалба – дейности от чисто хоби или семеен характер не попадат в тази категория.

• Регистрация: Изисква се CRIB номер (данъчен идентификационен номер) от Belastingdienst Curaçao, както и регистрация при SVB за осигурителни цели.
• Данъчни задължения: Печалбата от дейността се декларира и облага чрез inkomstenbelasting по прогресивната скала (9,75%–46,5% за 2026 г.), а не чрез отделния winstbelasting, който е предназначен за юридически лица.
• Осигурителни задължения: Самонаетото лице заплаща пълния процент AOV/AWW (общо 15%) и пълния процент BVZ (13,6%) сам, тъй като няма работодателски дял.
• Здравно осигуряване: Задължително участие в BVZ като жител на Кюрасао, освен ако не е приложимо изключение.
• Оборотен данък (OB): При облагаем годишен оборот се прилага общата ставка от 6%; честотата на подаване на декларации зависи от размера на оборота (годишно под ANG 30.000, тримесечно между ANG 30.000 и ANG 75.000, месечно над ANG 75.000, по данни за 2026 г.).
• Сравнение с българския ЕООД/самоосигуряващо се лице контекст: За разлика от българското самоосигуряващо се лице, което определя осигурителен доход в определени законови граници, самонаетото лице в Кюрасао плаща процент върху действителната декларирана печалба до годишния таван на съответната схема.
• Рискове за българи, работещи дистанционно: Български фрийлансър, обслужващ клиенти в Кюрасао от България, по правило остава осигурен и данъчно задължен в България, освен ако не премести реално дейността или пребиваването си на острова – важно е да не се създава впечатление за постоянна база в Кюрасао без ясна данъчна регистрация.
• Рискове за чуждестранни основатели, ползващи България: Основател с връзка към Кюрасао, който регистрира дружество в България (например ЕООД/ООД), трябва внимателно да прецени данъчното си резидентство и мястото на реално управление, за да избегне спорове за двойна данъчна регистрация.
• Кога е полезен счетоводен съвет: При паралелна дейност в България и Кюрасао, регистрация на дружество в една от двете държави с дейност в другата, или при несигурност относно данъчното резидентство, професионална счетоводна консултация е силно препоръчителна предвид липсата на СИДДО между двете юрисдикции.

Официален източник: belastingdienst.cw – предприемач в данъка върху доходите.

Работодатели, payroll и служители в Кюрасао

• Регистрация на работодателя: Изисква се CRIB номер и регистрация при SVB като „inhoudingsplichtige“ (задължено лице за удържане на данък и осигуровки).
• Удържане на loonbelasting: Работодателят удържа авансово данъка върху доходите на служителя по официалните годишни таблици (Loonbelastingtabellen), които следват прогресивната скала от 9,75% до 46,5%.
• Осигурителни вноски на работодателя: 9% AOV/AWW, 9,3% BVZ, 1,9% ZV, променлива премия OV по рискова класа, плюс вноска Cessantia.
• Осигурителни удръжки от служителя: 6% AOV/AWW и 4,3% BVZ от брутното трудово възнаграждение до съответните годишни тавани.
• Отчетни срокове: Декларациите и плащанията за loonbelasting и премии се извършват периодично (обичайно месечно) съгласно официалния календар „Inleverdata aangiften 2026“, публикуван от Belastingdienst Curaçao.
• Данък върху доходите при служители: Прогресивните ставки от 2026 г. се прилагат директно чрез удържания loonbelasting като авансово плащане на годишния данък на физическото лице.
• Рискове при неспазване: Неподаване или ненавременно подаване на декларация за печалба (winstbelasting) на юридическо лице води до глоба между ANG 250 и ANG 2.500 при просрочие и до ANG 10.000 при неплащане; при умисъл или груба небрежност глобата може да достигне 50–100% от дължимия данък.
• Сравнение с България: Българските работодатели удържат данък по чл. 42 от ЗДДФЛ (10% плосък данък) и осигуровки по различни фондове на НОИ и НЗОК – съществено по-опростена номинална ставка на данъка, но с различна структура на осигурителните фондове.
• Практически пример: Работодател с офис в Уилемстад и 10 служители трябва да поддържа отделни ведомости за всеки служител, да следи индивидуалните тавани за AOV/AWW, BVZ и ZV/OV, и да внася съответните суми в определените срокове, за да избегне административни санкции.
• Кога са нужни payroll услуги: При наемане на първите служители, при смесен персонал (местни и чуждестранни), или при паралелно управление на ведомост в България и Кюрасао, професионална payroll и счетоводна подкрепа значително намалява риска от грешки и санкции.

Официален източник: belastingdienst.cw – Loonbelasting en premies.

Данъци в Кюрасао през 2026 г.

Данък върху доходите на физическите лица (inkomstenbelasting): Прогресивна скала за 2026 г., официално публикувана от Belastingdienst Curaçao:

Местните физически лица се облагат за световния си доход (в Кюрасао и извън него); нерезидентите се облагат само за доход с източник в Кюрасао. Съществуват и специални тарифи: 8,5% автоматично за определени видове лихви, 19,5% автоматично за определени доходи, и специална тарифа между 17% и 34% при изрично поискване от данъкоплатеца.

Данък върху печалбата на юридически лица (winstbelasting): Приложим за NV, BV, кооперации, взаимозастрахователни дружества, сдружения и фондации, извършващи стопанска дейност. Ставката е 15% върху първите ANG 500.000 (≈ 242.177 евро) облагаема печалба и 22% върху горницата. Съществуват намалени ставки за специфични дейности: 0% за Curaçaose Beleggingsvennootschap (инвестиционно дружество от 1 юли 2018 г.), 3% за определени нискооблагаеми дейности (корабостроене и авиационен ремонт, поддържащи бизнес услуги, логистика, услуги към инвестиционни фондове – с изключение на нотариуси, адвокати, одитори, данъчни консултанти и директорски услуги).

Оборотен данък (Omzetbelasting/OB): Общата ставка е 6% съгласно официалната информация на Belastingdienst Curaçao. Честотата на деклариране за 2026 г. зависи от годишния облагаем оборот: годишна декларация под ANG 30.000, тримесечна между ANG 30.000 и ANG 75.000, месечна над ANG 75.000.

Данъчно резидентство: Определя се въз основа на центъра на жизнените интереси (социални, икономически и правни връзки) на лицето, аналогично на общите международни принципи, но без конкретна спогодба с България за разрешаване на конфликти при двойна резидентност.

СИДДО с България: Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия (обнародвана в ДВ бр. 55/2021 г.) изрично изброява данъците, за които се прилага, в „европейската част на Нидерландия“ и в „карибската част на Нидерландия“ (BES островите: Бонер, Синт Естатиус, Саба). Кюрасао не е част от нито една от тези две категории, тъй като е отделна конституираща държава в рамките на Кралство Нидерландия със собствена данъчна система. Следователно не беше намерена официална спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Кюрасао, действаща към 2026 г.

Практически последици за фрийлансъри и компании: Липсата на СИДДО означава, че доходи, обложени в Кюрасао, не се ползват автоматично от договорно намаление на данъка в България (или обратно) – единствената защита е чрез вътрешните едностранни правила за избягване на двойно облагане на всяка държава, ако такива са приложими за конкретния случай, което налага индивидуален преглед от данъчен консултант.

Официален източник: belastingdienst.cw – Inkomstenbelasting, Winstbelasting, minfin.bg/bg/1590.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че социалното осигуряване следва данъчното резидентство автоматично: Осигурителният статус в SVB и данъчното резидентство се определят по отделни критерии и не съвпадат автоматично.
• Игнориране на регистрацията в payroll системата: Работодател, който не се регистрира като „inhoudingsplichtige“ при първо наемане на персонал в Кюрасао, рискува санкции и лихви за неудържани данъци.
• Смесване на правилата за служители и самонаети лица: Прилагането на осигурителните проценти за наети лица към самонаето лице (или обратно) води до грешно изчислени вноски и потенциални задължения за доплащане.
• Предположение, че координацията на ЕС важи и за Кюрасао: Кюрасао не е част от територията на ЕС за целите на Регламент 883/2004 – автоматично сумиране на осигурителни периоди не е приложимо.
• Игнориране на липсата на СИДДО: Доход от Кюрасао не е автоматично защитен от двойно облагане чрез договор с България – всеки случай изисква индивидуален анализ.
• Игнориране на здравноосигурителна регистрация: Пропускане на регистрация в BVZ при преместване в Кюрасао може да доведе до липса на здравно покритие в критичен момент.
• Пропускане на отчетни срокове: Ненавременно подаване на декларации за loonbelasting, winstbelasting или OB води до административни глоби, вариращи от ANG 250 до ANG 10.000 в зависимост от нарушението.
• Приемане, че обезщетенията са автоматично „преносими“: AOV пенсия, изплащана на лице, живеещо в чужбина, подлежи на намаление от 10% (от 2017 г.) и не включва коледна добавка (от 2016 г.) – условията се различават съществено от изплащането на местни бенефициенти.
• Неправилна проверка на СИДДО между България и Нидерландия: Погрешно приемане, че спогодбата България–Нидерландия обхваща Кюрасао, тъй като текстът изрично се ограничава до европейската и карибската (BES) част на Нидерландия.
• Съхранение на непълна документация при cross-border заетост: Липсата на трудови договори, фишове за заплати и осигурителни удостоверения от двете държави затруднява доказването на осигурителен статус при бъдещи спорове или пенсионни искания.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори: Прогнозите от неофициални източници могат да пропуснат актуалните тавани и специални тарифи за 2026 г. – винаги да се сверява с официалните таблици на SVB и Belastingdienst Curaçao.

Често задавани въпроси (FAQ)