Социално осигуряване и данъци в Мозамбик (2026)

Най-важното накратко (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как работи системата на социално осигуряване в Мозамбик и коя институция я управлява;
• Какви данъци плащат служители, самонаети лица и работодатели през 2026 г.;
• Как се изчисляват вноските и данъчното удържане на практика – с примерни сценарии;
• Кои обезщетения съществуват (болест, майчинство, инвалидност, старост, трудова злополука, семейни помощи) и при какви условия;
• Как да оцените риска от двойно осигуряване или двойно данъчно облагане при работа между България и Мозамбик;
• Какви задължения имат работодателите по регистрация, отчетност и плащания към INSS и данъчната администрация;
• Кои официални източници да ползвате за проверка на текущите правила.

Основни параметри за Мозамбик през 2026 г.

Мозамбик vs България: основни практически разлики

Данъчната и осигурителната архитектура на Мозамбик се различава съществено от българската. Докато в България служителите и работодателите заедно внасят над 32,7% осигурителни вноски (за фонд „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, безработица, трудова злополука и здравно осигуряване), в Мозамбик общата осигурителна тежест е едва 7% – 3% от служителя и 4% от работодателя. Това прави номиналната осигурителна тежест на труда в Мозамбик значително по-ниска.

Обратно, данъкът върху доходите на физическите лица в България е плосък – 10% – докато в Мозамбик той е прогресивен и може да достигне 32% за по-високите доходи. За самонаетите лица разликата е още по-осезаема: българският свободна професия/ЕООД модел разчита на авансови вноски и годишно изравняване по ЗДДФЛ, докато мозамбикският самонает внася пълната осигурителна вноска от 7% сам, без разделяне с „работодател“, и подлежи на прогресивния данък от 10% до 32%, освен ако доходът му не е обложен окончателно при източника.

По отношение на здравеопазването разликата е фундаментална: българската Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) работи на осигурителен принцип с отделна здравна вноска, докато в Мозамбик няма отделна здравна вноска – публичната система Sistema Nacional de Saúde се финансира изцяло от държавния бюджет, а достъпът на чужденци до нея на практика е ограничен или невъзможен, което налага частна медицинска застраховка за всеки българин, работещ в страната.

Административната сложност в Мозамбик е по-висока за работодателите заради изискването за годишен именен списък (Nominal List) до Министерството на труда, отделно от месечните вноски към INSS и отделно от месечното удържане на данъка при източника – три паралелни административни потока, докато в България основната отчетност минава основно през декларации обр. 1 и обр. 6 към НАП.

Cross-border рискът е реален: тъй като не беше намерена официална координационна рамка между България и Мозамбик, нито за данъци, нито за социална сигурност, всеки период на работа между двете държави трябва да се анализира индивидуално, без автоматично признаване на осигурителен стаж или взаимно кредитиране на данъци.

Съдържание

Практически изчисления и примери

Въведение, организация и финансиране

Социалноосигурителната система на Мозамбик е изградена върху два стълба: задължително социално осигуряване (INSS) за наети и самонаети лица и социално подпомагане (social assistance), насочено към нуждаещи се граждани без работоспособност. Правната рамка датира от 2007 г. (Закон за социалната закрила), допълнен с наредби от 2009, 2011 и 2017 г. Управлението на осигурителната система се извършва от Instituto Nacional de Segurança Social (INSS), орган с тристранно управление (държава, работодатели, служители), който отговаря за регистрацията, събирането на вноски и изплащането на обезщетения.

Финансирането на осигурителната система е чисто вносково – 7% от брутното трудово възнаграждение, разпределени като 3% от служителя и 4% от работодателя; самонаетите лица внасят пълните 7% сами. Тези вноски финансират едновременно паричните обезщетения за болест и майчинство, пенсиите за старост, инвалидност и преживели лица. За разлика от много европейски системи, в Мозамбик няма отделна вноска за здравно осигуряване, защото здравната система е финансирана от общия бюджет, а не от осигурителни вноски.

Практическа последица за българските компании, наемащи персонал в Мозамбик: осигурителната регистрация е задължителна за всеки нает служител, независимо от гражданството му, освен ако чуждият служител не докаже покритие от сходна система в родната си държава – изключение, което изисква официално удостоверение, а не просто декларация.

Здравни грижи

Здравната система на Мозамбик – Sistema Nacional de Saúde (SNS) – е теоретично универсална за гражданите на страната и се управлява от Министерството на здравеопазването (MISAU). Финансирането идва от държавния бюджет и донорски средства, а не от осигурителни вноски към INSS. Медицинските грижи за деца до 5 години, бременни жени, лица над 60 години и хора с увреждания са безплатни по закон, но системата е с ограничен капацитет – под 0,1 лекари на 1000 души население, което е значително под прага, препоръчван от Световната здравна организация.

Ключов практически момент за чужденци, включително българи: чуждестранните граждани на практика нямат достъп до безплатните услуги на SNS и се насочват към частни клиники на пълна цена в брой или чрез частна медицинска застраховка. Визовите изисквания (работна виза, DIRE, студентска виза) обичайно налагат представяне на медицинско свидетелство, преведено и нотариално заверено на португалски език.

Сравнение с България: докато НЗОК работи на принципа на отделна задължителна здравна вноска (по подобие на класическия Бисмарк модел), Мозамбик прилага модел на бюджетно финансирано здравеопазване (модел Бевъридж), но без реалната инфраструктура да покрива нуждите на цялото население. За българи, преместващи се в Мозамбик, практическата препоръка е сключване на частна международна здравна застраховка с покритие за медицинска евакуация, тъй като сложни случаи често се насочват към Южна Африка.

Парични обезщетения за болест

Паричното обезщетение за болест (Subsídio por Doença) се финансира от общата осигурителна вноска от 7% и се администрира от INSS. Правото възниква при поне 3 месеца вноски в рамките на 12-те месеца преди настъпване на неработоспособността. Размерът на обезщетението е 70% от средното дневно възнаграждение на осигурения за период от шест месеца в рамките на последните 12 месеца, изплащано за до 365 дни.

Съществува изчаквателен период от 3 дни, но той отпада при хоспитализация, определени заразни заболявания или през следродилния период. Обезщетението се изплаща и на осигурен родител, който се грижи за хоспитализирано дете или дете, нуждаещо се от специални грижи.

Практически пример: осигурено лице с 6-месечно средно дневно възнаграждение от 1 000 MZN, което боледува 20 дни (след тридневния изчаквателен период), ще получи обезщетение в размер на 70% от 1 000 MZN за 17 дни след приспадане на изчаквателния период, при условие че отговаря на изискването за минимум 3 месеца вноски.

Сравнение с България: българската система за общо заболяване чрез НОИ изисква минимум 6 месеца осигурителен стаж и изплаща обезщетение в размер на 80% (или 90% при трудова злополука/професионална болест) от среднодневното брутно възнаграждение – процентно по-висока подмяна на дохода в сравнение с 70% в Мозамбик, но с по-дълъг квалификационен период.

Обезщетения за майчинство и бащинство

Паричното обезщетение за майчинство (Subsídio por Maternidade) изисква поне 12 месеца вноски в рамките на 18-те месеца преди очакваната дата на раждане. Размерът е 100% от средното дневно възнаграждение за период от шест месеца в рамките на последните 12 месеца, изплащано за 60 дни.

Не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава отделна парична схема за бащинство в рамките на осигурителната система, администрирана от INSS. Ако такава схема съществува чрез трудовото законодателство (например кратък неплатен или платен отпуск за бащи по Кодекса на труда от 2007 г.), тя не е документирана в наличните официални осигурителни източници и изисква пряка проверка в актуалния текст на трудовия кодекс на Мозамбик.

Практическа последица за работодатели: при наемане на бременна служителка е необходимо да се провери натрупаният ѝ осигурителен стаж към INSS, тъй като правото на обезщетение зависи от 12-месечен принос преди раждането – период, който новоназначена служителка може все още да не е натрupала.

Сравнение с България: българското обезщетение за майчинство покрива 410 дни при 90% от среднодневния осигурителен доход, а бащите имат право на отделен 15-дневен платен отпуск при раждане – много по-широка защита в сравнение с 60-дневния период в Мозамбик и липсата на документирана бащина схема.

Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност (Pensão por Invalidez) в рамките на социалното осигуряване изисква лицето да е под нормалната пенсионна възраст, да бъде оценено като психически или физически неспособно да работи, и да има поне 30 месеца платени или кредитирани вноски в петте години преди настъпване на инвалидността. Размерът е 60% от старостната пенсия, на която лицето би имало право.

Съществува и социална пенсия за инвалидност (Subsídio Social Básico) в рамките на социалното подпомагане – обвързана с доходен тест, за лица с трайна инвалидност или хронично заболяване, живеещи в домакинство без работоспособни членове, изплащана в размер от 540 до 1000 MZN на всеки два месеца, в зависимост от състава на домакинството.

Практически пример: служител с 25 месеца осигурителен стаж, който получава трайна инвалидност, няма да отговаря на условието за 30 месеца вноски за осигурителната пенсия за инвалидност, но може да кандидатства за социалната пенсия при доказана нужда и доходен тест.

Сравнение с България: българската пенсия за инвалидност поради общо заболяване изисква различен стаж според възрастта на лицето и се изчислява по индивидуален коефициент, докато мозамбикският модел е строго обвързан с процент от старостната пенсия – по-опростена, но потенциално по-нискостойностна формула при кратък трудов стаж.

Пенсии и обезщетения за старост

Старостната пенсия (Pensão por Velhice) изисква възраст 60 години за мъже или 55 години за жени, с минимум 20 години платени или кредитирани вноски. Съществува частична пенсия при 10 до 20 години стаж (50% от пълния размер) и ранна пенсия на всяка възраст при поне 35 години вноски, при условие че осигуреният преустанови трудова заетост.

Формулата за изчисление е: средно месечно възнаграждение на осигурения за последните 5 години, умножено по броя месеци вноски, разделено на 420 (максималният период за изчисление – 35 години). Минималната месечна старостна пенсия е 90% от законоустановената минимална месечна работна заплата за селскостопански работници.

За лица без достатъчен принос съществува социална пенсия за старост (Subsídio Social Básico) в размер от 540 до 1000 MZN на всеки два месеца, изплащана въз основа на доходен тест на домакинството, а не на осигурителен принос.

Практически пример: осигурено лице, работило 22 години със средно месечно възнаграждение от 15 000 MZN през последните 5 години, ще получи пенсия, изчислена като 15 000 × 264 месеца (22 години) / 420 – конкретен процент от средното възнаграждение, зависещ от натрупания стаж спрямо максималния период от 420 месеца.

Сравнение с България: българската пенсионна система изисква комбинация от възраст и осигурителен стаж (по последователно нарастваща скала до 2037 г.), а пенсията се изчислява чрез индивидуален коефициент, точки и среден осигурителен доход за страната – по-сложна, но потенциално по-справедлива формула спрямо линейния мозамбикски модел „стаж/420“.

Обезщетения за преживели лица

Пенсията за преживели лица (Pensão de Sobrevivência) се изплаща, ако починалият е получавал или е имал право на пълна или частична старостна пенсия/пенсия за инвалидност, или е имал поне 5 години осигурителен стаж. Съпруг/а получава 50% от старостната пенсия на починалия пожизнено, ако е на възраст 45+ (жена) или 50+ (мъж), или за пет години, ако е по-млад/а. Сираци получават 50% (100% за пълни сираци), а максималната комбинирана пенсия за преживели лица е 100% от пенсията на починалия.

Допълнително съществуват еднократна помощ при смърт (Subsídio por Morte) в размер на шесткратното средно месечно възнаграждение на починалия, и помощ за погребение (Subsídio de Funeral) – фиксирана сума от 5000 MZN.

Практическа последица за българи с наследници в Мозамбик или обратно: изплащането на подобни обезщетения зад граница изисква документиране на родствена връзка и статут на издръжка пред INSS – административен процес, който няма опростяване чрез спогодба с България, тъй като такава не съществува.

Сравнение с България: българската наследствена пенсия зависи от пенсията на починалия и броя правоимащи, с подобна логика на пропорционално разпределение, но с различни възрастови прагове и условия за студенти и учащи наследници.

Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

За разлика от общата осигурителна система, трудовата злополука в Мозамбик се покрива не от INSS, а чрез система на работодателска отговорност, застрахована при частни застрахователни дружества (employer-liability system through private carriers), уредена от Закона за трудовите злополуки от 2013 г. и Кодекса на труда от 2007 г. Работодателят носи пълната финансова отговорност – директно изплащане на обезщетения или чрез застрахователна премия – без осигурен принос от служителя.

При временна нетрудоспособност се изплащат 70% от последното дневно възнаграждение на служителя. При пълна трайна инвалидност (100%) – 90% от годишното възнаграждение; при частична инвалидност от 30% до 100% – 70% от разликата между възнаграждението преди и след инцидента; при инвалидност под 30% – еднократна сума от 70% от тази разлика.

При смърт вследствие на трудова злополука съпругът/ата получава 60% от годишното възнаграждение на починалия, а всеки сирак – 25% (30% ако е само едно дете, до 80% общо за пълни сираци), плюс еднократна помощ от шесткратното последно месечно възнаграждение, разпределена между съпруг/а (50%) и деца (50%).

Практическа последица за работодатели: наличието на отделна частна застраховка за трудова злополука означава допълнителен договор и премия извън стандартните вноски към INSS – това е разход, който трябва да се планира отделно в бюджета за труд, различен от осигурителните 4% работодателска вноска.

Сравнение с България: в българската система трудовата злополука и професионалната болест се покриват чрез фонд „Трудова злополука и професионална болест“ към държавното обществено осигуряване (ДОО), финансиран от работодателска вноска в рамките на общата осигурителна система, а не чрез частна застраховка – структурно различен модел от мозамбикския.

Семейни обезщетения

За разлика от осигурителните системи с вносков принцип за семейни помощи, в Мозамбик семейните обезщетения функционират изцяло като социално подпомагане (social assistance), финансирано от държавния бюджет, без осигурителен принос от служители, самонаети лица или работодатели. Основната схема е хранителната помощ (Apoio Social Directo), насочена към домакинства с членове, получаващи антиретровирусно лечение за ХИВ/СПИН, с деца, възстановяващи се от остро недохранване, или без работоспособни членове.

Размерът на помощта отговаря на средната месечна стойност на основната хранителна кошница – около 1650 MZN, изплащана в натура за определен период. Администрира се от Национален институт за социално действие (Instituto Nacional de Ação Social).

Практическа последица: българи, работещи легално в Мозамбик с осигурителен доход, по правило не попадат в целевата група на тази помощ, тъй като тя е насочена изцяло към нуждаещи се местни граждани без работоспособност, а не към заетите лица.

Сравнение с България: българските семейни помощи (за дете, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, еднократни помощи при раждане) са значително по-структурирани и по-широко достъпни за заети родители, докато мозамбикският модел е насочен изключително към крайна бедност.

Безработица

Мозамбик няма класическа осигурителна схема за обезщетения при безработица, финансирана от вноски на служители и работодатели. Вместо това съществува програма за социално подпомагане чрез обществени работи – Programa Acção Social Produtiva (PASP), насочена към лица с работоспособност, живеещи в бедност и уязвимост.

Участниците в програмата получават месечна помощ от 1050 MZN, при условие че работят поне 4 часа на ден, най-малко 4 дни седмично. Помощта се изплаща за до една година в градски райони и до три месеца в селски райони.

Не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава съществуването на класическо осигурително обезщетение за безработица, изчислявано като процент от предходното трудово възнаграждение, каквото е познато в българската система чрез НОИ.

Сравнение с България: българското обезщетение за безработица изисква минимум 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца и се изплаща в размер на 60% от средния осигурителен доход за периода, за срок между 4 и 12 месеца в зависимост от стажа – структурно различен и много по-benefит-ориентиран модел спрямо мозамбикската програма за обществени работи, която е инструмент за социално подпомагане, а не осигурително право.

Минимални средства

Основната схема за минимални средства в Мозамбик е социалната основна помощ (Subsídio Social Básico), насочена към домакинства в крайна бедност без нито един работоспособен член – включително домакинства, водени от възрастни хора, лица с увреждания или хронично болни лица. Помощта е обвързана с доходен тест и се изплаща на всеки два месеца в размер от 540 до 1000 MZN, в зависимост от състава на домакинството. Стойността на помощта се преразглежда ежегодно.

Тази схема се администрира от Instituto Nacional de Ação Social, под общия надзор на Министерството на пола, децата и социалните действия (Ministério do Género, Criança e Ação Social).

Практическа последица: тази помощ е насочена изключително към местни жители в крайна нужда и не представлява осигурителен механизъм, приложим за чуждестранни работници или инвеститори.

Сравнение с България: българската система за гарантиран минимален доход и месечни социални помощи по Закона за социално подпомагане следва подобна логика на доходен тест, но е интегрирана в по-широка мрежа от целеви добавки (за отопление, за деца, за хора с увреждания), докато мозамбикската схема остава по-опростена и с по-нисък абсолютен размер на помощта.

Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна законова схема за дългосрочни грижи (long-term care) в рамките на мозамбикската система за социална сигурност или социално подпомагане. Съществуващите механизми (социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност) частично адресират нуждите на възрастни хора и хора с увреждания чрез доходен тест, но не представляват самостоятелна схема за финансиране на институционални или домашни дългосрочни грижи, каквато съществува в редица европейски системи.

На практика грижите за възрастни хора и хора с трайни увреждания в Мозамбик разчитат в значителна степен на семейна и общностна подкрепа, допълнена от ограничени социални програми, а не от структурирана осигурителна услуга.

Практическа последица за българи с възрастни роднини в Мозамбик или обратно: не съществува официален механизъм за трансфер или координация на права за дългосрочни грижи между двете държави, което means, че всяко такова уреждане трябва да се решава изцяло на индивидуална, частна основа.

Сравнение с България: българската система предлага социални услуги за дългосрочна грижа чрез Агенцията за социално подпомагане и общинските структури, макар и с ограничен капацитет – но структурирано много по-конкретно от липсата на самостоятелна схема в Мозамбик.

Полезни адреси и интернет страници

• Instituto Nacional de Segurança Social (INSS) – www.inss.gov.mz – регистрация на работодатели и служители, вноски, обезщетения.
• Ministério do Trabalho, Emprego e Segurança Social (MITESS) – www.mitess.gov.mz – обща супервизия на осигурителната система и трудовото законодателство.
• Ministério da Saúde (MISAU) – www.misau.gov.mz – управление на Sistema Nacional de Saúde.
• Instituto Nacional de Ação Social (INAS) – www.inas.gov.mz – администриране на социалното подпомагане.
• Autoridade Tributária de Moçambique – данъчна администрация, отговорна за регистрация на данъкоплатци, NUIT и събиране на данъка върху доходите.

Специални парични обезщетения

• Помощ при смърт (Subsídio por Morte): еднократна сума от шесткратното средно месечно възнаграждение на починалия, ако е бил зает, или шесткратния размер на старостната пенсия, на която е имал право.
• Помощ за погребение (Subsídio de Funeral): фиксирана еднократна сума от 5000 MZN за общата осигурителна система; двукратния размер на минималната работна заплата при трудова злополука.
• Хранителна помощ (Apoio Social Directo): покриване на стойността на основната хранителна кошница в натура, за домакинства в тежка нужда.

Cross-border казуси между Мозамбик и България

Ако гражданин на Мозамбик работи или се осигурява в България

Тъй като Мозамбик не е членка на ЕС/ЕИП/Швейцария, спрямо мозамбикски гражданин, работещ в България, не се прилагат координационните регламенти на ЕС (Регламент 883/2004 и 987/2009) – те важат единствено за ЕС/ЕИП/Швейцария. Осигуряването на мозамбикски гражданин, нает от български работодател, следва общите правила на българския Кодекс за социално осигуряване, независимо от гражданството, освен ако не съществува спогодба за социална сигурност между двете държави. Такава спогодба не беше намерена в официалния списък на двустранните спогодби на НОИ, което означава, че осигурителните периоди, натрупани в Мозамбик, не се сумират автоматично с българските.

Данъчно облагане: доходите от труд в България на мозамбикски гражданин подлежат на българското данъчно законодателство (плосък данък 10%), а въпросът за данъчно резидентство се определя по общите правила на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – независимо от отсъствието на СИДДО с Мозамбик. Липсата на СИДДО повишава риска от двойно данъчно облагане на доход, обложен и в Мозамбик, тъй като не съществува договорен механизъм за данъчен кредит по спогодба.

Ако българин работи или се осигурява в Мозамбик

Българин, нает от мозамбикски работодател или преместил трудовата си дейност в Мозамбик, подлежи на задължителна регистрация в INSS и на осигурителна вноска от 3% (или 7%, ако е самонает), освен ако не докаже с официален документ покритие от българската осигурителна система – изключение, което изисква удостоверение от НОИ или НАП и потвърждение от мозамбикски консулски служби или декларация от работодателя за съответствие.

Тъй като не съществува спогодба за социална сигурност между България и Мозамбик, осигурителният стаж, натрупан в Мозамбик, не се признава автоматично за целите на българската пенсия, и обратно. Не съществува и механизъм за издаване на удостоверение А1 (тъй като А1 е инструмент единствено в рамките на координацията на ЕС/ЕИП/Швейцария) – следователно въпросът кой закон за социална сигурност се прилага, се решава изцяло съгласно вътрешното мозамбикско законодателство.

Данъчно резидентство: българин, прекарващ достатъчно дни в Мозамбик или установил там центъра на жизнените си интереси, може да стане местно лице за данъчни цели в Мозамбик и да подлежи на облагане на своя доход в световен мащаб там, докато същевременно остава данъчно задължен в България по вътрешните български правила за резидентство. Липсата на СИДДО означава, че въпросите за избягване на двойното данъчно облагане трябва да се решават чрез вътрешните едностранни механизми на всяка държава (ако има такива), а не чрез договорен механизъм.

Здравноосигурителни права: българин, работещ в Мозамбик, няма достъп до местната SNS система като чужденец и следва да поддържа частна международна здравна застраховка; същевременно здравноосигурителните му права в НЗОК зависят от продължаването на здравноосигурителните вноски в България или от статута му на „здравно неосигурено лице“ при продължителен престой извън страната.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Мозамбик

За българска компания, изпращаща служители на командировка или наемаща local персонал в Мозамбик (или обратно – мозамбикска компания с дейност в България), основният риск е двойно осигуряване: без спогодба или А1 механизъм, служителят може да дължи вноски едновременно в двете държави за един и същ период на труд, освен ако не съществува договорно изключение от мозамбикска страна (напр. документирано покритие от домашна система).

Ключови практически стъпки: (1) проверка на регистрационните изисквания на INSS преди командироване; (2) документиране на покритие от българската система чрез удостоверение от НОИ, ако се търси изключение по мозамбикското законодателство; (3) отделен анализ на данъчното резидентство на служителя и на постоянен обект (permanent establishment) на компанията в другата държава; (4) поддържане на пълна документация за периода на пребиваване, договорите и плащанията, тъй като липсата на спогодба означава, че всеки спор се решава по вътрешното право на съответната държава, а не чрез механизъм за взаимно споразумение по СИДДО.

Дистанционната работа усложнява допълнително картината: българин, работещ дистанционно за мозамбикски работодател, без физическо присъствие в Мозамбик, по правило остава изцяло в българската осигурителна и данъчна система, но всеки елемент на физическо присъствие (командировки, срещи, проекти на място) може да промени тази оценка и да породи регистрационни задължения в Мозамбик.

Роля на НОИ: НОИ администрира заявленията за удостоверения за приложимо осигурително законодателство в рамките на ЕС координацията и наличните 12 двустранни спогодби на България (с Мароко, Тунис, Черна гора, Канада, Молдова, Израел, Корея, Русия, Сърбия, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Квебек) – но Мозамбик не попада сред тези държави, така че НОИ не разполага с договорен механизъм за случая. Роля на НАП: НАП администрира прилагането на СИДДО и издава удостоверения за данъчно резидентство, но без спогодба с Мозамбик, ролята ѝ се ограничава до прилагане на вътрешното българско право и наличните едностранни облекчения, ако има такива.

Фрийлансъри и самонаети лица в Мозамбик

Самонаетите лица (независими консултанти, freelancers, собственици на еднолични дейности) в Мозамбик подлежат на регистрация както в данъчната администрация (за получаване на NUIT – данъчен идентификационен номер), така и в INSS за осигурителни цели. Осигурителната вноска е 7% от декларирания месечен доход – пълната вноска, без разделяне между „работодател“ и „служител“, тъй като лицето действа за собствена сметка.

Данъчно облагане: доходът от независима дейност подлежи на прогресивния данък върху доходите от 10% до 32%, деклариран годишно чрез Modelo 10 в периода януари–април на следващата година, освен ако доходът не е обложен окончателно при източника от платеца по друг механизъм.

ДДС и негови еквиваленти: стандартната ставка на ДДС в Мозамбик е 16%, приложима към продажбата на повечето стоки и услуги, включително внос. Самонаети лица с обороти над регистрационния праг следва да проверят задължението си за регистрация по ДДС directно при Autoridade Tributária de Moçambique, тъй като конкретният регистрационен праг не беше потвърден в наличните официални източници.

Сравнение с българския модел на свободна професия/ЕООД: българският свободнопрактикуващ разчита на авансови осигурителни вноски и годишно изравняване, докато мозамбикският самонает внася фиксирани 7% месечно без авансова логика на изравняване спрямо доходна база на местно ниво, различна от минималната работна заплата.

Рискове за българи, работещи дистанционно за мозамбикски клиенти: ако дейността не води до физическо присъствие или постоянен обект в Мозамбик, доходът по правило остава обложен единствено в България; но при системно физическо присъствие, регистрация на място или мозамбикски клиенти, изискващи локална фактура, може да възникне задължение за регистрация в мозамбикската данъчна и осигурителна система.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България (ЕООД/ООД) за дейност, свързана с Мозамбик: българската компания следва да анализира дали дейността ѝ създава постоянен обект в Мозамбик (напр. чрез местен персонал, склад или дългосрочен договор), което би довело до данъчно задължение в Мозамбик, независимо от липсата на СИДДО – в такъв случай препоръчително е предварителна счетоводна консултация.

Кога е полезна счетоводна консултация: при откриване на дейност, свързана с Мозамбик, при наемане на местен или командирован персонал, при съмнение за постоянен обект, или при структуриране на плащания между българско и мозамбикско юридическо лице – във всички тези случаи Al Hathaway може да съдейства с анализ на конкретния казус.

Работодатели, payroll и служители в Мозамбик

Регистрацията на работодател в Мозамбик изисква получаване на удостоверение за регистрация от търговския регистър, данъчен идентификационен номер (NUIT) от Autoridade Tributária de Moçambique, и регистрация в INSS за целите на социалното осигуряване. Всеки нает служител трябва да бъде регистриран индивидуално в системата на INSS.

Payroll удържане: работодателят удържа 3% осигурителна вноска от брутното възнаграждение на служителя и внася допълнителна 4% работодателска вноска – общо 7% към INSS, качвани чрез онлайн платформата на институцията, генерираща референтен номер за плащане. Плащането е дължимо не по-късно от 10-о число на месеца, следващ месеца на начисляване; закъснели плащания подлежат на лихви и санкции.

Данък при източника: работодателят удържа месечно данъка върху доходите от трудово възнаграждение по прогресивните ставки от 0% до 32% и го внася до 20-о число на следващия месец при финансовия отдел на данъчната администрация.

Годишна отчетност: работодателите подават годишен именен списък на служителите (Nominal List), отразяващ данните от ведомостите за март, до Министерството на труда до 30 април всяка година – изискване, произтичащо от Министерски указ № 104/2015. Подаването може да се извърши онлайн чрез Sistema de Gestão de Folha de Relação Nominal.

Практически пример: компания с 10 служители и обща месечна брутна ведомост от 300 000 MZN дължи 21 000 MZN осигурителни вноски месечно (7% от 300 000 MZN), плюс индивидуално изчисления данък при източника за всеки служител според неговия личен доход и приложимата данъчна скàла.

Сравнение с България: докато в България работодателската осигурителна тежест обичайно е около 18-19% от ФРЗ (в допълнение на служителската част), в Мозамбик работодателската вноска е само 4% – значително по-ниска номинална тежест на труда за компанията, но съпътствана от допълнителни административни изисквания (именен списък, отделна застраховка за трудова злополука).

Кога са полезни payroll услуги: при над 3-4 служители, при смесен персонал (местни и командировани лица), или при необходимост от паралелно управление на задължения в България и Мозамбик – професионална payroll поддръжка намалява риска от пропуснати срокове и санкции.

Данъци в Мозамбик през 2026 г.

Данъкът върху доходите на физическите лица (Imposto sobre o Rendimento das Pessoas Singulares, IRPS) обхваща доходи от труд, капиталови печалби, инвестиционен доход, независима дейност, доход от наем и комисионни. Местните лица се облагат за доходите си в световен мащаб, докато нерезидентите се облагат само за доход, реализиран в Мозамбик. Годишните ставки за местни лица варират прогресивно от 10% до 32%, докато за доходите на нерезиденти, платени от местни платци, обичайно се прилага окончателно удържане от 20%.

Корпоративният данък (Imposto sobre o Rendimento das Pessoas Colectivas, IRPC) е 32% върху облагаемата печалба за местни субекти и субекти с място на стопанска дейност (постоянен обект) в Мозамбик. Нерезидентни субекти без постоянен обект подлежат на окончателно удържане от 20% или 10% за определени видове доход. Считано от 1 януари 2026 г., Кодексът за корпоративния данък е изменен, за да включи автономно облагане на капиталовите печалби. Неоправдани или недокументирани разходи подлежат на автономно облагане в размер на 35%, което може да доведе до ефективна данъчна тежест до 67% за подобни разходи, тъй като те не се приспадат при определяне на облагаемата печалба.

ДДС (Imposto sobre o Valor Acrescentado) се начислява върху продажбата на повечето стоки и услуги, както и върху вноса, при стандартна ставка от 16%. Не съществува данък върху нетното богатство в Мозамбик.

Данъчно резидентство: определя се основно въз основа на физическо присъствие и/или установяване на обичайно жилище в Мозамбик; конкретните количествени прагове (напр. брой дни) следва да се проверят пряко в актуалния Кодекс за данъка върху доходите на физическите лица, тъй като не бяха намерени в наличните официални резюмета с еднозначна формулировка.

Тъй като не съществува СИДДО между България и Мозамбик, въпросите за данък при източника върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения между двете държави се решават изцяло съгласно вътрешното законодателство на всяка държава, без договорено намаляване на ставките или механизъм за взаимно споразумение при спор.

Практически последици за фрийлансъри и компании: липсата на СИДДО повишава риска от двойно облагане на трансграничен доход и налага внимателно структуриране на договорите, вкл. изясняване на мястото на извършване на услугата и на данъчното резидентство на получателя на дохода, преди сключване на договори с мозамбикски контрагенти.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че социалното осигуряване автоматично следва данъчното резидентство – двата въпроса се преценяват отделно и по различни правила.
• Пропускане на регистрация на работодателя в INSS преди наемане на първия служител, което води до лихви и санкции при по-късно откриване.
• Объркване между режима на нает служител и режима на самонаето лице по отношение на осигурителните вноски (3%+4% срещу пълните 7%).
• Погрешно приемане, че координацията на ЕС (Регламент 883/2004) или удостоверението А1 се прилагат спрямо Мозамбик – те важат единствено в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария.
• Пренебрегване на изискването за годишен именен списък до Министерството на труда, отделно от месечните вноски към INSS.
• Приемане, че здравното осигуряване в Мозамбик покрива чужденци по подобие на SNS достъпа за местни граждани – на практика чужденците нямат такъв достъп.
• Пропускане на срока за подаване на годишна данъчна декларация (януари–април) при доход, който не е обложен окончателно при източника.
• Приемане, че обезщетенията (пенсия, майчинство, инвалидност) са автоматично „преносими“ между България и Мозамбик – без спогодба такъв автоматичен трансфер не съществува.
• Липса на проверка за СИДДО преди структуриране на трансгранично плащане – води до риск от двойно данъчно облагане без механизъм за облекчение.
• Неводене на пълна документация (договори, фишове, удостоверения) за периоди на работа между двете държави, което усложнява по-късното доказване на права пред НОИ или НАП.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори за изчисление на данъка или осигуровките вместо проверка на актуалните прагове при официалните институции.

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници