10 000 часа до майсторството: как се създава експерт – и защо 20 години стаж не правят непременно добър счетоводител
Правилото за 10 000 часа е едно от най-популярните обяснения на професионалното майсторство. Науката обаче показва нещо по-сложно: времето има значение, но експертът се създава от качеството на практиката, обратната връзка, разнообразието на задачите и постепенно изградената способност да вижда модели, които начинаещият още не вижда.
Научно-популярен анализ | Ericsson, Simon, Macnamara, литература по одит и хирургична експертностКраткият отговор
Няма научен закон, според който точно на 10 000-ия час човек става експерт. Има обаче солидни основания да приемем, че високата експертност в сложни области изисква много години систематична практика. Решаващо е не само колко дълго работим, а как работим през това време.
Откъде идват „10-те години“?
Има една изключително привлекателна идея за професионалното майсторство: ако посветите 10 000 часа на нещо, ще станете експерт.
При стандартна работна седмица числото звучи почти мистично. Десет хиляди часа са приблизително пет години работа на пълен работен ден или около десет години интензивно обучение и практика.
Идеята е достатъчно проста, за да се помни. Достатъчно оптимистична, за да вдъхновява. И достатъчно научно звучаща, за да бъде повтаряна в книги, лекции, бизнес семинари и социални мрежи.
Истинската история е много по-интересна. И има особено важно значение за професии като счетоводството, данъчното консултиране и одита, където човек може да извършва една и съща работа двадесет години – и въпреки това да не се е развивал професионално през последните петнадесет.
Една от най-влиятелните линии на изследване идва от шахмата. През 1973 г. William G. Chase и Herbert A. Simon публикуват Perception in Chess. Силният шахматист не изглежда просто като човек с „повече памет“. Той възприема позицията по различен начин.
Начинаещият
Вижда отделни фигури и трябва съзнателно да обработва голям брой възможности.
Експертът
Вижда структури, атаки, слабости, конфигурации, типични позиции и отношения между фигурите.
Това води до идеята за chunking – организирането на много отделни елементи в по-големи смислови структури.
Anders Ericsson и раждането на deliberate practice
През 1993 г. психологът K. Anders Ericsson, заедно с Ralf Krampe и Clemens Tesch-Römer, публикува The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance.
Сред изследваните са млади цигулари от музикалната академия в Берлин. Най-високо оценената група е натрупала към около двадесетгодишна възраст средно приблизително 10 000 часа практика.
По-широката идея е: високата експертност обикновено изисква години систематична работа.
После идва Malcolm Gladwell
През 2008 г. Gladwell публикува Outliers: The Story of Success и популяризира термина The 10,000-Hour Rule. Ericsson по-късно се дистанцира от прекалено опростената интерпретация.
Не practice, а deliberate practice
Да работиш осем часа не означава да си практикувал осем часа. Да повториш нещо хиляда пъти не означава непременно, че си станал по-добър.
Как изглежда експертността в реалния свят?
Счетоводителят
Българска компания купува стока от предприятие в държава А. Стоката физически се намира в държава Б и се транспортира директно до клиент в държава В.
Начинаещият вижда: три фактури, три държави, ДДС номера, транспорт и плащане.
Опитният специалист започва да пита:
- Къде е стоката при започване на транспорта?
- Коя доставка е „подвижната“?
- Кой организира транспорта?
- Има ли верижна доставка?
- Къде е мястото на изпълнение?
- Кой извършва ВОП?
- Възниква ли регистрация в друга държава?
- Има ли значение Incoterms?
- Какви доказателства има?
- Каква е икономическата и договорната структура?
Документите са едни и същи. Но двамата специалисти буквално виждат различен проблем.
Майсторът-дърводелец
За начинаещия дъската е материал с размери. Опитният дърводелец вижда посоката на влакната, възлите, напрежението, влажността, вероятното измятане, подходящата сглобка и последователността на обработката.
Един дърводелец може десет години да прави една и съща конструкция. Друг през същите десет години може да работи с различни материали, сглобки и реставрации и да анализира дефектите си. И двамата имат „10 години опит“, но не еднаква експертност.
Сърдечният хирург
Начинаещият хирург учи анатомията, алгоритмите, инструментите и последователността. Експертният сърдечен хирург постепенно изгражда процедурно и контекстно специфично разпознаване.
- анатомичните вариации на конкретния пациент;
- поведението на тъканите;
- неочакваното кървене;
- физиологичните показатели;
- координацията на екипа;
- момента, в който стандартният план трябва да се промени.
| Професия | Начинаещият вижда | Експертът допълнително вижда |
|---|---|---|
| Счетоводител | Документи и операции | Икономическа същност, данъчен режим, взаимовръзки и риск |
| Дърводелец | Материал и размери | Поведение, последователност и бъдещи дефекти |
| Сърдечен хирург | Процедурни стъпки | Анатомични вариации, динамика, риск и промяна на плана |
Науката нанася удар и върху силната версия на Ericsson
През 2014 г. Brooke Macnamara, David Hambrick и Frederick Oswald публикуват метаанализ в Psychological Science. Според анализа deliberate practice обяснява приблизително 26% от вариацията при игри, 21% при музика, 18% при спорт, 4% при образование и под 1% в разглежданите професионални области.
| Област | Приблизителна обяснена вариация |
|---|---|
| Игри | 26% |
| Музика | 21% |
| Спорт | 18% |
| Образование | 4% |
| Професии | под 1% |
Това не означава, че практиката няма значение. Означава, че експертността не може да бъде сведена до един фактор.
А колко струва един час опит?
Двама души могат да имат по 10 000 часа професионален опит, но тези часове да имат напълно различна стойност.
10 000 часа повторение
- едни и същи клиенти;
- едни и същи операции;
- малко нови проблеми;
- минимален анализ на грешките;
- работа по навик.
10 000 часа развитие
- разнообразни казуси;
- работа на границата на уменията;
- review и feedback;
- анализ на грешките;
- постоянно обновяване.
Tacit knowledge
При опитните професионалисти съществува tacit knowledge – неявно или трудно формализируемо знание.
Експертът не знае всички отговори
- кой е истинският въпрос;
- коя информация липсва;
- коя информация няма значение;
- къде да провери нормата;
- какви алтернативни интерпретации са възможни;
- къде е рискът;
- колко уверен може да бъде.
Защо счетоводството е особено трудна област за придобиване на експертност
При счетоводството обратната връзка може да дойде след месец, година, ревизия, съдебен спор – или никога.
Професионалният опит има срок на годност
В динамични области знанието остарява – особено в данъчното право, ДДС, международното облагане, трудовото законодателство, осигуряването, финансовото отчитане и електронната търговия.
Понякога най-трудното професионално умение не е да научиш ново правило, а да спреш автоматично да прилагаш старото.
Девет жени не могат да произведат едно бебе за един месец
Фразата съдържа сериозен принцип: не всички процеси могат да бъдат паралелизирани или ускорени чрез добавяне на повече ресурси.
Можем да дадем на млад счетоводител девет наставници, всички бази данни, AI, книги и курсове. Това може да ускори ученето. Но не можем да му дадем със задна дата десет години срещи с неочаквани ситуации и последствията от решенията му.
Как се работи с човек, който вече е експерт?
Организациите често допускат парадоксална грешка: инвестират години в изграждането на силен специалист, а после го управляват като начинаещ, който трябва да получава инструкция за всяка стъпка.
1. Давайте цел и граници, не сценарий за всяка стъпка
При начинаещия подробната инструкция намалява риска. При експерта прекомерната инструкция може да бъде пречка. В литературата това се свързва с expertise reversal effect: подкрепа, полезна за хора с ниско предварително знание, може да стане излишна или натоварваща за напреднали специалисти.
За начинаещ
„Направи стъпка 1, после 2, после 3.“
За експерт
„Това е резултатът. Това са ограниченията. Кажи ми най-добрия път.“
2. Автономията не означава липса на контрол
3. Не микроменажирайте процес, който експертът разбира по-добре
4. Искайте обяснение на решението, а не ритуално подчинение
- Какви са критичните факти?
- Коя норма определя резултата?
- Къде има интерпретационен риск?
- Какво би променило заключението?
- Какви доказателства трябва да пазим?
5. Пазете експерта от работа, която може да извърши системата
6. Осигурявайте му други силни специалисти
Експертността може да стане крехка, ако човек дълго време няма с кого да спори професионално.
7. Не бъркайте увереността с експертност
Истинският експерт трябва да може да казва и „не знам“, „трябва да проверя“, „това зависи от факт, който още нямаме“.
8. Не превръщайте най-добрия специалист автоматично в мениджър
9. Давайте му време да мисли
Висококачествената експертна работа често изглежда отвън като „нищо не се случва“: четене, сравняване, проверка, обмисляне. Но именно там се създава голяма част от стойността.
10. Пазете експертността от самоувереност
Доверие
в доказана компетентност;
Автономия
в избора на професионален метод;
Проверимост
на аргументите и резултата.
Когато информацията вече не е дефицитна
AI променя уравнението. Дълго време стойността на експерта беше свързвана с това колко информация може да помни. Днес машината може за секунди да обработи количество текст, което човек не може да прочете за седмица.
Все по-малко ценният въпрос
„Мога ли да намеря информация?“
Все по-ценният въпрос
„Мога ли да разбера дали тази информация е приложима към конкретния казус?“
Как тогава се създава добър счетоводител?
- Натрупвайте часове. Без реални проблеми няма богати mental representations.
- Но не бройте часовете. Механичното повторение не е равно на развитие.
- Търсете трудните казуси.
- Разглеждайте грешките си.
- Изграждайте системи за обратна връзка.
- Учете принципи, а не само решения.
- Срещайте различни ситуации.
- Обновявайте знанията.
Един по-добър закон
проблем → решение → обратна връзка → корекция → нов модел
Часовете са съдът, в който това може да се случи. Не съдържанието.
Майсторството е способността да виждаш
В началото счетоводителят вижда фактура. После счетоводна операция. После данъчно събитие. После договорно отношение. После паричен поток. После риска. Истински добрият специалист постепенно започва да вижда всичко това едновременно.
Експертен счетоводен и данъчен анализ
Когато казусът не се побира в стандартна процедура, стойността е в правилното разпознаване на фактите, риска и приложимата норма. Това е типът работа, върху който е фокусирана Al Hathaway.
Вижте услугите →Източници и литература
Al Hathaway: счетоводството като професия на преценката
В Al Hathaway гледаме на счетоводството не като на механично обработване на документи, а като на професия на анализа, разпознаването на модели и правилната преценка.
Защото в сложните счетоводни и данъчни казуси ценният въпрос рядко е само „Как се осчетоводява това?“
По-често той е: „Какво всъщност се случва тук?“
А способността да бъде зададен правилният въпрос понякога е най-важната част от експертността.
Разгледайте услугите на Al Hathaway →Материалът е научно-популярен и използва резултати от психологията на експертността, организационната психология, одита и хирургичното обучение.
Leave a Reply