Социално осигуряване и данъци в Коморски острови (2026)

Основни параметри за Коморски острови през 2026 г.

Коморски острови vs България: основни практически разлики

Практически изчисления и примери

Изчисленията по-долу използват фиксирания официален обменен курс на коморския франк към еврото – 1 EUR = 491,96775 KMF, действащ от 1999 г. в рамките на паричното споразумение между Съюза на Коморските острови и Франция, поддържан от Banque Centrale des Comores. Курсът е фиксиран, а не пазарен, затова стойността му към 1 юли 2026 г. остава практически идентична с номиналния паритет.

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Системата за социална защита в Съюза на Коморските острови е структурно различна от западноевропейските и от българския модел. Централна роля играе Caisse des Retraites des Comores (CRC) – публична институция, която администрира три отделни пенсионни схеми на разходопокривен принцип (pay-as-you-go): за държавни служители, за недържавни служители (частен сектор и недържавни публични работници) и за депутати от парламента. Съгласно официален доклад на Международния валутен фонд, изготвен съвместно с Международната организация на труда въз основа на актюерски анализ на данни на самата CRC, участието е задължително за формалния сектор, а вноските се разпределят между работодател и служител.

Извън пенсионната функция на CRC, официално публично достъпна и структурирана информация за отделни каси по болест, майчинство, трудова злополука, безработица и семейни обезщетения на национално ниво не беше намерена. Докладът на МВФ изрично посочва, че социалната защита в страната покрива едва около 3% от населението (изключвайки здравеопазването) към 2022 г. – показател, значително по-нисък от средния за държавите с ниски доходи (9,7%). Основна причина е преобладаващата неформална заетост, оценявана на около 88% от активното население, съчетана с регулаторни пропуски и слаба координация между институциите.

Практическо значение: за българи, планиращи работа или бизнес дейност в Коморските острови, това означава, че основната и единствена официално ясно документирана форма на социална сигурност е пенсионната каса CRC. Всички останали социални рискове следва да се управляват чрез частно застраховане, трудов договор с работодателска клауза или директна консултация с местен адвокат/счетоводител, тъй като официална, публично достъпна и структурирана информация за държавни обезщетения при болест, майчинство или безработица не беше открита.

Сравнение с България: Българската система на държавното обществено осигуряване (ДОО), администрирана от НОИ, покрива едновременно пенсия, болест, майчинство, безработица, трудова злополука и профболест в рамките на единна осигурителна вноска, разпределена в различни фондове. Коморската система е фрагментирана и съсредоточена основно върху пенсионното осигуряване.

Глава II: Здравни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на обща задължителна здравноосигурителна каса за наети или самонаети лица в Коморските острови, сравнима по обхват и прозрачност с българската НЗОК. Официалният доклад на МВФ/МОТ изрично изключва здравеопазването от изчисленията за обхват на социалната защита, което подсказва, че то се третира като отделна категория с ограничена или различно структурирана публична информация.

Практическо значение: Работодателите, наемащи персонал в Коморските острови, следва да предвидят частно здравно застраховане или директни договорености с местни здравни заведения, тъй като не може да се разчита на автоматично, официално потвърдено държавно покритие на нивото, познато в България. Българи, пътуващи или преместващи се в Коморските острови, следва да сключат международна здравна застраховка, покриваща спешна и планова медицинска помощ.

Cross-border измерение: Тъй като няма спогодба за социална сигурност между България и Коморските острови, не съществува механизъм за взаимно признаване на здравноосигурителни права между двете държави – здравноосигурителният статус на български гражданин, работещ в Коморските острови, се преценява изцяло по коморското вътрешно право и по правилата на ЗЗО в България за лица, пребиваващи трайно извън страната.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна каса или паричнa схема за обезщетения при временна нетрудоспособност поради болест в Коморските острови, аналогична на българските болнични, изплащани чрез НОИ. Доколкото такива права съществуват, те изглежда се уреждат основно на ниво трудово правоотношение (задължение на работодателя за запазване на трудовото възнаграждение за определен период), а не чрез отделна държавна осигурителна каса.

Практическо значение за работодатели: При отсъствие на официално потвърдена държавна схема, отговорността за компенсация при временна нетрудоспособност вероятно се носи в по-голяма степен пряко от работодателя съгласно трудовия договор и приложимите разпоредби на Кодекса на труда на Коморските острови – препоръчва се изричното уреждане на този въпрос в индивидуалния трудов договор.

Сравнение с България: В България първите три работни дни от временната неработоспособност се заплащат от работодателя (70% от среднодневното брутно възнаграждение), а от четвъртия ден нататък обезщетението се изплаща от НОИ в размер на 80% (или 90% при трудова злополука/професионална болест) от осигурителния доход. Такава двустепенна и ясно регламентирана система не беше официално потвърдена за Коморските острови.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава конкретни парични параметри (продължителност на отпуска, процент на компенсация, финансираща институция) за обезщетения при майчинство и бащинство в Коморските острови. Въпросът вероятно е частично уреден в Кодекса на труда на страната по отношение на защитата на заетостта на бременни и родилки, но официално потвърдени данни за паричното обезщетение не бяха открити в рамките на това проучване.

Практическо значение: Работодателите следва да проверят директно приложимите разпоредби на местния Кодекс на труда и да предвидят ясна договорна клауза за периода на отпуска по майчинство, доколкото официална и лесно достъпна държавна компенсационна схема не е потвърдена.

Сравнение с България: Българската система предвижда отпуск по майчинство от 410 дни с обезщетение от НОИ в размер на 90% от осигурителния доход, както и отделен отпуск за бащинство от 15 дни. Такива конкретни параметри не бяха официално потвърдени за Коморските острови.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

В рамките на пенсионните схеми на CRC, официалният доклад на МВФ посочва, че трите схеми (държавни служители, недържавни служители, депутати) осигуряват защита срещу три вида жизнени рискове: старост, инвалидност и смърт. Това означава, че инвалидна пенсия по принцип съществува като част от CRC системата, но конкретните критерии за степен на неработоспособност, необходим осигурителен стаж за инвалидна пенсия и точният размер на обезщетението не бяха официално детайлизирани в наличните публични документи извън общата рамка на разходопокривната система.

Практическо значение: Лица, осигурени по схемата на CRC (държавни или недържавни служители), потенциално имат право на инвалидна пенсия при настъпване на трайна неработоспособност, но конкретните условия следва да бъдат директно потвърдени в CRC преди да се разчита на такова покритие при планиране.

Сравнение с България: Българската система предвижда ясно регламентирана пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука/професионална болест, с конкретни изисквания за осигурителен стаж според възрастта и решение на ТЕЛК/НЕЛК – ниво на детайлност, което не беше открито в публично достъпните коморски източници.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Това е най-добре документираната част от коморската система за социална сигурност. Съгласно официален актюерски анализ, изготвен от Международната организация на труда в сътрудничество с Международния валутен фонд въз основа на данни на самата CRC (IMF Country Report No. 26/48, януари 2026 г.), пенсионната система се администрира от три отделни схеми:

Финансова устойчивост: Официалният доклад отбелязва, че системата функционира на чист разходопокривен принцип, без натрупани резерви, и е изправена пред нарастващ структурен дефицит – особено в схемата за държавни служители, където необходимата за баланс вноска се очаква да достигне около 38% до 2035 г. спрямо законовата ставка от 17%. Правителството вече е предприело действия, включително увеличение на вноската от 14% на 17% през януари 2025 г. и текущи дискусии за допълнителни реформи (по-висока пенсионна възраст, по-дълъг референтен период за изчисляване на заплатата, по-нисък процент на натрупване).

Практическо значение за българи: Осигурителен стаж, натрупан в CRC, не се признава автоматично в България и обратно, тъй като липсва спогодба за социална сигурност между двете държави. Всеки период на осигуряване следва да се третира отделно във всяка юрисдикция, а изплащането на бъдеща коморска пенсия на лице, пребиваващо в България, следва да се провери директно при CRC по отношение на условията за трансфер на плащания в чужбина.

Сравнение с България: Българската пенсионна система комбинира разходопокривния първи стълб (НОИ) с капиталовите фондове на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (УПФ/ППФ), с различни изисквания за възраст и стаж, ежегодно актуализирани. Коморската система е изцяло разходопокривна, без капиталов елемент, и с фиксирана пенсионна възраст без ежегодна параметрична индексация към момента на изготвяне на този материал.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Съгласно официалния доклад на МВФ, схемите на CRC покриват риска „смърт“ наред със старост и инвалидност, което предполага съществуването на наследствена пенсия за преживели съпруг/деца на починал осигурен служител в рамките на трите пенсионни схеми. Конкретните проценти на наследствената пенсия спрямо пенсията на починалото лице, редът на правоприемство и условията за деца над определена възраст не бяха официално детайлизирани в наличните публични документи.

Практическо значение: Семейства на осигурени по CRC лица следва директно да заявят индивидуална консултация в CRC относно точния размер и процедурата за наследствена пенсия, тъй като публично достъпна детайлна методология не беше намерена.

Сравнение с България: В България наследствената пенсия се определя като процент (50%, 75% или 100% в зависимост от броя на преживелите лица с право на пенсия) от пенсията, която починалият е получавал или е имал право да получава – ниво на прозрачност, което не беше открито в публичните коморски документи.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна национална схема за застраховане срещу трудова злополука и професионална болест в Коморските острови, сравнима с българската система, администрирана чрез НОИ (фонд „Трудова злополука и професионална болест“). Възможно е такава защита да съществува частично чрез задължения на работодателя по Кодекса на труда или чрез частно застраховане, но структурирана публична информация не беше открита.

Практическо значение за работодатели: При отсъствие на потвърдена държавна схема, работодателите, наемащи персонал в Коморските острови (включително клонове на български дружества), следва сериозно да обмислят допълнително частно застраховане „трудова злополука“ за своя персонал, за да ограничат правния и финансовия риск при инцидент на работното място.

Сравнение с България: Българската система предвижда 100% покритие на здравните разходи и по-високо парично обезщетение (90% от осигурителния доход) при трудова злополука или професионална болест в сравнение с общо заболяване – разграничение, което не беше официално потвърдено за Коморските острови.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на национална парична схема за семейни обезщетения (детски надбавки, помощи за многодетни семейства и т.н.) в Коморските острови. Предвид ниския процент на обхват на социалната защита в страната (около 3% от населението по данни на МОТ/МВФ), е вероятно подобни схеми да липсват на национално ниво или да бъдат ограничени до определени категории (например само държавни служители).

Практическо значение: Семейства на българи, работещи в Коморските острови, не следва да разчитат на автоматично държавно семейно подпомагане в приемащата държава и следва да продължат да проверяват своите права по българското законодателство, доколкото запазват статут на осигурени лица в България.

Глава X: Безработица

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на държавна каса или парично обезщетение за безработица в Коморските острови. Липсата на такава схема е в съответствие с общата картина на ограничено социално покритие, документирана от МВФ и МОТ, и с преобладаващата неформална заетост в страната (около 88% от активното население).

Практическо значение: Работници, загубили работата си в Коморските острови, не следва да очакват автоматично парично обезщетение за безработица, сравнимо с това по българското законодателство. Договорните клаузи за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение (обезщетения по Кодекса на труда) остават основният механизъм за финансова защита при загуба на работа.

Сравнение с България: В България обезщетението за безработица се администрира от НОИ въз основа на регистрация в Бюрото по труда и минимален осигурителен стаж от 12 месеца през последните 18 месеца – система, която не беше открита в аналогична форма за Коморските острови.

Глава XI: Минимални средства

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава структурирана национална програма за гарантиран минимален доход или социално подпомагане в паричен вид в Коморските острови. МВФ отбелязва, че съществуващите механизми за подпомагане (включително горивни субсидии) са слабо насочени и не постигат съществено преразпределителен ефект, а универсална парична схема за минимален доход не беше идентифицирана.

Практическо значение: Лица в затруднено финансово положение в Коморските острови следва да разчитат основно на семейна и общностна подкрепа, а не на структурирана държавна социална помощ, сравнима с българските месечни социални помощи.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна публична схема за дългосрочни грижи (за възрастни хора или лица с трайни увреждания) в Коморските острови. Предвид ограничения обхват на цялостната система за социална защита, е малко вероятно да съществува развита публична инфраструктура за дългосрочни грижи, сравнима дори с ограничената българска система от социални услуги.

Практическо значение: Семейства на възрастни или зависими лица в Коморските острови следва да разчитат основно на семейни и частни решения, тъй като официална държавна алтернатива не беше идентифицирана.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Cross-border казуси между Коморски острови и България

Ако гражданин на Коморски острови работи или се осигурява в България

Тъй като България е държава членка на ЕС, а Коморските острови не са нито държава от ЕС, ЕИП, нито Швейцария, спрямо коморски граждани, работещи в България, не се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009). Тъй като между България и Коморските острови няма и двустранна спогодба за социална сигурност, гражданин на Коморските острови, нает на трудов договор в България, се осигурява по общия ред на българското законодателство – като всяко чуждо лице, работещо легално в България, без възможност за признаване на предишен коморски осигурителен стаж. Аналогично, при трудово възнаграждение в България такова лице подлежи на облагане по ЗДДФЛ по общия ред, а въпросът за евентуално паралелно данъчно задължение в Коморските острови следва да се разреши изцяло по вътрешното коморско право, тъй като липсва СИДДО, който да разпредели правото на облагане между двете държави.

Ако българин работи или се осигурява в Коморски острови

Българин, който заминава да работи в Коморските острови, не може да разчита на европейските регламенти за координация (те не се прилагат извън ЕС/ЕИП/Швейцария) и не може да разчита на двустранна спогодба за социална сигурност, тъй като такава не е сключена между България и Коморските острови. Практически това означава: (1) осигурителният стаж, натрупан в CRC, не се „пренася“ автоматично към българската пенсионна система при завръщане; (2) няма механизъм за издаване на удостоверение тип A1 (европейски документ за командироване), защото Коморските острови не са част от координационната зона на ЕС; (3) въпросът за данъчно резидентство трябва да се прецени внимателно – ако лицето остава данъчно резидентно на България по критериите на ЗДДФЛ (постоянен адрес, престой над 183 дни в България в рамките на 12-месечен период, или център на жизнени интереси), доходите от Коморските острови подлежат на деклариране и облагане и в България, като е възможно данъчно кредитиране само по общия ред на вътрешното законодателство, а не по спогодба; (4) НОИ не може да прилага координационни механизми спрямо коморски осигурителен стаж, тъй като такъв не е обхванат от нито един международен договор на България.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Коморски острови

Дружество с дейност в двете държави следва да третира всеки трудов договор поотделно съгласно приложимото национално право. За персонал, физически полагащ труд в Коморските острови, работодателят дължи коморски осигурителни вноски към CRC (в зависимост от статута – 5% работодателска част в недържавния сектор) и коморски данък при източника, докато за персонал, работещ дистанционно от България за коморски принципал, се прилага изцяло българското осигурително и данъчно законодателство. Особено внимание следва да се обърне на риска от двойно осигуряване (плащане на осигурителни вноски и в двете държави за едно и също лице за един и същ период), тъй като липсва спогодба, която да изключва такова дублиране – за разлика от случаите с държави от ЕС/ЕИП/Швейцария или с държавите, с които България има сключена спогодба за социална сигурност (Мароко, Тунис, Черна гора, Канада, Албания, Украйна, Северна Македония, Молдова, Израел, Южна Корея, Русия и Сърбия). Документите, които следва да се пазят включват: трудовия договор, доказателства за физическото място на полагане на труда, декларации за данъчно резидентство и всякаква кореспонденция с AGID и CRC.

Фрийлансъри и самонаети лица в Коморски острови

Физическите лица, извършващи независима стопанска дейност в Коморските острови, се регистрират в AGID и биват обложени по един от следните режими, съгласно официалния портал за бизнес регулации на страната: BAAIC (Bénéfices Agricoles, Artisanaux, Industriels et Commerciaux – земеделски, занаятчийски, индустриални и търговски печалби) или BNC (Bénéfices des Professions Non Commerciales – печалби от свободни професии, включително консултантски и творчески дейности). И при двата режима AGID е компетентният орган по събиране на данъка.

За разлика от българските еднолични търговци и самоосигуряващи се лица, за коморските самонаети лица не беше намерено официално потвърждение за отделна пенсионна или осигурителна вноска извън данъчното облагане на печалбата – тоест те не изглеждат автоматично обхванати от трите пенсионни схеми на CRC, освен ако не участват доброволно или по специален ред, което следва да се потвърди директно при CRC.

Данък върху добавена стойност / местен еквивалент: Коморските острови прилагат данък върху потреблението („taxe sur la consommation“), различен от класическото ДДС на ЕС, с референтна ставка, използвана в официалния актюерски и данъчен анализ на МВФ, от порядъка на 10% за определени категории стоки – точната приложимост към конкретна дейност на фрийлансър следва да се потвърди директно чрез Общия данъчен кодекс на AGID.

Сравнение с българския ЕООД/самоосигуряване контекст: Българин, който регистрира дейност едновременно като самоосигуряващо се лице в България (например чрез ЕООД или свободна професия) и извършва дейност в Коморските острови, следва внимателно да прецени мястото на извършване на дейността, мястото на данъчно резидентство и риска от двойно данъчно облагане на едни и същи доходи – без СИДДО между двете държави, единствената защита е чрез вътрешните разпоредби на ЗДДФЛ/ЗКПО за избягване на двойно данъчно облагане на едностранна основа, доколкото такива са приложими.

Рискове за дистанционно работещи българи: Ако българин пребивава физически в Коморските острови, докато работи дистанционно за български или чуждестранен работодател, е възможно да възникне въпрос за коморско данъчно резидентство при продължителен престой – този въпрос следва да бъде изяснен директно с AGID, тъй като конкретните прагове за престой не бяха официално потвърдени в обхода на това проучване.

Кога е полезен счетоводен съвет: При структуриране на трансгранична дейност между България и Коморските острови – особено при едновременна регистрация на дейност в двете държави, при наемане на местен персонал в Коморските острови или при получаване на доходи от коморски извори – е препоръчително да се потърси професионална счетоводна и данъчна консултация, тъй като липсата на СИДДО и на спогодба за социална сигурност повишава риска от неволно двойно облагане или двойно осигуряване.

Работодатели, payroll и служители в Коморски острови

Работодателите, извършващи дейност в Коморските острови – включително клонове или дъщерни дружества на български компании – подлежат на регистрация в AGID за данъчни цели и в CRC за осигурителни цели. Съгласно официалния Общ данъчен кодекс, администриран от AGID, корпоративният данък (impôt sur les sociétés) е фиксиран на 35%, като за определени публични или държавно контролирани дружества с годишен оборот над 500 000 000 KMF (около 1 016 325 EUR по фиксирания курс) ставката се повишава на 50%. Независимо от декларирания резултат, дружествата дължат минимален форфетен данък от 1% от оборота, а дружества, чиято счетоводна отчетност се води извън Коморските острови, дължат минимум 3% от реализирания на територията на страната оборот.

По отношение на осигурителните вноски, работодателите дължат вноска към CRC съобразно статута на служителя: 12% от възнаграждението за държавни служители (в допълнение на 5% служителска вноска), или 5% за недържавни служители (в допълнение на 3% служителска вноска). Работодателят е отговорен за удържането на служителската част и за внасянето на общата дължима вноска към CRC.

Данък върху доходите на служителите (IRPP): Работодателят следва да удържа авансово данъка върху трудовите възнаграждения съгласно прогресивната скала на IRPP (вж. раздел „Данъци“ по-долу), в съответствие с Общия данъчен кодекс на AGID.

Отчетни срокове: Официалният данъчен кодекс потвърждава тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на 30 юни, 30 септември и 31 декември, изчислени на база една четвърт от данъка за предходната година. Конкретни месечни срокове за внасяне на осигурителните вноски към CRC не бяха официално потвърдени в обхода на това проучване и следва да се уточнят директно при институцията.

Сравнение с България: В България работодателят подава ежемесечни декларации обр. 1 (за осигурените лица) и обр. 6 (за дължимите вноски и данъци) пред НАП, с ясно определени срокове и електронен обмен на данни между НАП, НОИ и НЗОК. Такова високо ниво на дигитализация и интеграция между институциите не беше официално потвърдено за коморската система.

Практически пример: Дружество, което командирова служител от България за дългосрочна работа в Коморските острови, следва да третира лицето като местно нает служител по коморското законодателство за периода на престоя (данък и осигуровки в Коморските острови), докато успоредно с това преценява дали лицето запазва данъчно резидентство в България, за да прецени необходимостта от деклариране на дохода и в България.

Кога са необходими payroll услуги: При наемане дори на един местен служител в Коморските острови, поради различната институционална рамка (AGID + CRC), различната валута (KMF) и липсата на автоматична координация с българските институции, е препоръчително ползването на локална счетоводна/ТРЗ услуга или консултация с международно ориентиран счетоводен партньор като Al Hathaway за минимизиране на комплайънс риска.

Данъци в Коморски острови през 2026 г.

Данъчната система на Коморските острови се администрира от Administration Générale des Impôts et Domaines (AGID) въз основа на официалния Code Général des Impôts. Основните данъци, приложими към физически лица, самонаети лица и дружества, са следните.

Данък върху доходите на физическите лица (IRPP)

Съгласно официалния данъчен кодекс на Коморските острови (цитиран и анализиран в официален доклад на Международния валутен фонд от януари 2026 г.), данъкът върху доходите на физическите лица се прилага прогресивно, както следва:

Корпоративен данък (impôt sur les sociétés)

Съгласно официалния данъчен кодекс, публикуван от AGID, стандартната ставка на корпоративния данък е 35%. За държавни предприятия с промишлен и търговски характер и за акционерни дружества с пряко или непряко държавно мажоритарно участие и оборот над 500 000 000 KMF (≈ 1 016 325 EUR), ставката се повишава на 50%. Независимо от декларирания финансов резултат, дължимият корпоративен данък не може да бъде по-нисък от минимален форфетен данък от 1% от оборота (или 3% за предприятия, чиято счетоводна отчетност се води извън Коморските острови).

Данък върху потреблението (индиректно облагане)

Коморските острови прилагат система от индиректни данъци върху потреблението, мита и акцизи, администрирани от AGID и митническите органи. Официалният актюерски и фискален анализ на МВФ използва референтна ставка от 10% за консумационния данък при изчисляване на въздействието на данъчните облекчения и разширяването на данъчната основа, като допълнително се прилагат специфични акцизи върху отделни продукти (горива, ориз, алкохол, тютюн) с различни имплицитни ставки в зависимост от острова и продукта.

Данъчно резидентство

Определянето на данъчното резидентство в Коморските острови следва общите принципи на мястото на стопанска дейност и мястото на реализиране на доходите, съгласно Общия данъчен кодекс – дружествата се облагат върху печалбите, реализирани от дейност, извършвана на територията на страната, а разпоредбите на международни спогодби (доколкото съществуват с трети държави) имат предимство. Тъй като България и Коморските острови нямат сключена СИДДО, въпросите за избягване на двойното данъчно облагане на едно и също лице или дружество следва да се решават изцяло по вътрешното право на всяка от двете държави, а не по договорен механизъм.

Практически последици за фрийлансъри и дружества

Липсата на СИДДО означава, че доход, реализиран в Коморските острови от българско данъчно резидентно лице, по правило подлежи на деклариране и в България по общия ред на ЗДДФЛ/ЗКПО, като е възможно единствено едностранно данъчно облекчение съгласно вътрешното българско законодателство (ако е приложимо), а не автоматичен данъчен кредит по спогодба. Препоръчва се документиране на всички платени в Коморските острови данъци (квитанции, декларации пред AGID) за евентуално ползване пред НАП.

Често срещани грешки и практически рискове

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници