Социално осигуряване и данъци в Ирак (2026)

Най-важното накратко (2026)

Какво ще научите в тази статия

• Как е устроена системата за социално осигуряване в Ирак след реформата от Закон №18 от 2023 г.
• Какви данъци върху доходите на физически лица и корпоративни печалби се дължат през 2026 г.
• Какви осигурителни вноски плащат служителите и работодателите, включително разликите между нефтения сектор и останалата икономика
• Какви обезщетения съществуват – здравни, за болест, майчинство, инвалидност, старост, наследствени, трудова злополука, семейни, безработица и минимални доходи
• Как се третират самонаетите лица и фрийлансърите в иракската система
• Какви са задълженията на работодателите по отношение на payroll, регистрация и отчетност
• Какво се случва при трансгранична работа между България и Ирак – при липса на СИДДО и спогодба за социална сигурност
• Кои са официалните източници, върху които се основава цялата информация в статията

Основни параметри за Ирак през 2026 г.

Ирак vs България: основни практически разлики

Данъчната и осигурителната структура на Ирак се различава съществено от българската не само по ставки, но и по философия на изграждане на системата. Иракската данъчна скала е ниска в международен план – максимум 15% – но липсва ДДС, а вместо това се прилагат специфични акцизни и потребителски данъци върху отделни стоки и услуги. България, обратно, прилага плосък данък от 10% върху доходите на физическите лица, съчетан с 20% ДДС и отделни задължителни вноски за държавно обществено осигуряване и здравно осигуряване.

По отношение на вноските за служителите разликата е значителна: в Ирак служителят плаща фиксирани 5% от осигурения доход, докато в България служителят участва в разпределена тежест на вноските за ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ако е приложимо) и здравно осигуряване, съгласувани с определен от закона таван на осигурителния доход.

Тежестта върху работодателя в Ирак е по-концентрирана – 12% плюс потенциално допълнителни 8% за чуждестранни служители – докато в България работодателската част от вноските е разпределена между няколко фонда на ДОО и ДЗПО.

Самонаетите лица се третират принципно различно: в България самоосигуряващите се лица (например собственици на ЕООД/ООД без трудов договор или упражняващи свободна професия) имат ясно регламентирани минимални и максимални осигурителни прагове. В Ирак, макар новият закон формално да включва самонаетите, конкретните вноски и механизми на практическо администриране все още не са напълно уточнени в публичното пространство.

Здравеопазването е може би най-съществената разлика: българските граждани разчитат на задължително здравно осигуряване чрез НЗОК с ясна вноска от 8% от осигурителния доход, докато иракската система разчита предимно на бюджетно финансирано, номинално безплатно публично здравеопазване, допълвано от частен сектор без общ регулаторен модел на здравноосигурителни вноски.

Административната сложност е по-висока в Ирак заради двойната администрация (федерална и на Кюрдистанския регион в определени случаи), докато България има единна централизирана система чрез НАП и НОИ.

Cross-border рисковете произтичат основно от липсата на договорна рамка: без СИДДО и без спогодба за социална сигурност, всеки конкретен случай на българин, работещ в Ирак, или иракчанин, работещ в България, трябва да се анализира индивидуално, без автоматично признаване на осигурителен стаж или облекчение от двойно данъчно облагане.

Съдържание

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Съвременната иракска система за социална сигурност премина през фундаментална реформа с приемането на Закон №18 от 2023 г. за пенсиите и социалната сигурност на работниците, обнародван в Официален вестник на Ирак (бр. 4734, 28 август 2023 г.) и влязъл в сила на 1 декември 2023 г. Той заменя дългогодишния Закон №39 от 1971 г. и е разработен с техническа подкрепа на Международната организация на труда (МОТ) и агенции на ООН.

Системата се администрира от Департамента за пенсии и социална сигурност на работниците към Министерството на труда и социалните въпроси. Държавните служители имат отделна пенсионна схема, регулирана от Закона за държавната служба, и не попадат в обхвата на Закон №18/2023.

Финансирането се осъществява чрез разпределителна (pay-as-you-go) схема с вноски от служители и работодатели, допълнени от държавно съфинансиране за иракски граждани извън нефтения сектор. Комбинираната вноска за секторите извън petroleum индустрията нарасна от 17% на 25% от месечния осигурен доход, като допълнителните 8 процентни пункта се покриват от държавата за иракски служители и от работодателя – за чуждестранни служители.

Практическа импликация за инвеститори и работодатели: увеличението на комбинираната вноска директно повишава разходите за труд в частния сектор, особено при наемане на чуждестранна работна ръка, за която липсва държавно съфинансиране.

Сравнение с България: българската система за държавно обществено осигуряване (ДОО) също е разпределителна, но е структурирана в отделни фондове („Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“, „Трудова злополука и професионална болест“), докато иракската комбинирана вноска финансира предимно пенсионните рискове (старост, инвалидност, наследствени пенсии) в една обща сметка.

Cross-border наблюдение: тъй като Ирак не е страна по Регламент (ЕО) №883/2004 и няма спогодба за социална сигурност с България, всяко трансгранично раздвижване на работна сила между двете държави не ползва механизъм за автоматично сумиране на осигурителен стаж.

Глава II: Здравни грижи

Ирак не разполага с обща задължителна национална здравноосигурителна система с ясно регламентирани процентни вноски от заплатите – извод, потвърден от прегледа на Световната здравна организация (WHO/EMRO) за частния здравен сектор в страната. Публичното здравеопазване се финансира основно от общия държавен бюджет чрез Министерството на здравеопазването и е номинално безплатно за гражданите, макар от 2016 г. насам публичните болници да въведоха такси за отделни услуги.

Съществуват изолирани здравноосигурителни програми за служители на определени министерства (например Министерството на вътрешните работи, електроенергетиката и петрола), но те не представляват обща система, приложима към цялото население или към чуждестранни работници.

През декември 2020 г. иракският парламент прие Закон за здравно осигуряване, предвиждащ поетапно изграждане на схема с участие на частни застрахователи и финансиране от държавата за уязвими групи. Към момента на изготвяне на тази статия обаче не е намерено официално публично потвърждение за пълно практическо прилагане на закона с конкретни задължителни вноски в цялата страна.

Практическа импликация: чуждестранни работници (включително българи) обичайно разчитат на частно здравно осигуряване, тъй като публичната система не гарантира последователен достъп до качествени услуги извън основната спешна помощ.

Пример: работодател, който наема чуждестранен персонал в Ирак, обичайно сключва частна медицинска застраховка от международен застраховател, тъй като няма официална задължителна вноска, която да замести този тип покритие.

Сравнение с България: НЗОК осигурява всеобщо задължително здравно осигуряване чрез вноска от 8% от осигурителния доход, разпределена между осигурено лице и работодател – модел, който няма пряк аналог в иракската система.

Cross-border бележка: българин, работещ в Ирак, не може да разчита на европейска здравна карта или на координация по Регламент 883/2004, тъй като Ирак е трета държава без действаща спогодба – необходимо е самостоятелно уреждане на здравно покритие.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна, ясно регламентирана парична схема за обезщетения при временна нетрудоспособност поради болест в рамките на новия Закон №18/2023, с конкретни ставки на заместване на дохода и продължителност на изплащане.

Наличната информация от анализи на реформата посочва разширяване на социалната закрила, но конкретните параметри на паричните обезщетения за болест – независимо дали чрез работодателя или чрез осигурителния фонд – все още не са публично потвърдени в официален нормативен текст, достъпен за целите на тази статия.

Практическа импликация: работодателите следва да предвидят вътрешна политика за отсъствие по болест (например запазване на трудовото възнаграждение за определен период съгласно трудовия договор или колективно споразумение), докато не бъде публикувано официално изяснение от Министерството на труда и социалните въпроси или от подзаконовите актове по прилагане на закона.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 80% (или 90% при трудова злополука/професионална болест) от средния дневен осигурителен доход, като първите три работни дни са за сметка на работодателя – ясно разписана и публично достъпна система, каквато засега липсва в потвърден вид за Ирак.

Препоръка за работодатели и служители: при сключване на трудов договор в Ирак изрично да се уточнят условията за отсъствие по болест, тъй като законовата рамка все още е в процес на доизясняване.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Закон №18/2023 въвежда изрично право на платен отпуск по майчинство за жени, работещи в частния сектор – съществена нова придобивка спрямо предходния Закон №39/1971, при който подобна защита на практика не съществуваше в сравнима степен. Според анализи на юридически кантори, работили по реформата, жените в частния сектор получават право на пълно възнаграждение по време на бременност и майчинство.

Не беше намерена официална, публично достъпна разбивка на точната продължителност на отпуска по майчинство, нито на съществуването на отделно право на бащинство в рамките на закона – тези параметри следва да се проверят чрез подзаконовите актове по прилагане, когато бъдат окончателно публикувани от Министерството на труда и социалните въпроси.

Практическа импликация за работодатели: компаниите, наемащи жени в частния сектор в Ирак, следва да предвидят бюджетно перо за запазване на пълното възнаграждение по време на отпуск по майчинство съгласно новия закон, дори при липса на детайлна подзаконова уредба.

Пример: чуждестранна компания, откриваща клон в Ирак и наемаща местен персонал, следва да включи клауза за отпуск по майчинство в трудовите договори, съответстваща на новите изисквания на закона, за да избегне последващи спорове или административни санкции.

Сравнение с България: българското законодателство предвижда 410 дни отпуск по бременност и раждане с обезщетение от НОИ в размер на 90% от осигурителния доход, както и отделно право на бащинство от 15 дни – много по-детайлно регламентирана и дългогодишно утвърдена система.

Cross-border бележка: българка, работеща временно в Ирак, не може автоматично да прехвърля натрупани права по майчинство между двете държави поради липсата на спогодба за социална сигурност.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Съгласно анализите на новия закон, прагът на необходимата степен на инвалидност за придобиване право на пенсия за инвалидност е намален от 35% на 30%, което разширява кръга на лицата с право на обезщетение. Изисква се минимален принос от 24 вноски в осигурителната система, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност.

Лицето трябва да е неработоспособно (в степента, определена от закона) и да е било надлежно регистрирано в системата; доброволно напусналите предходна заетост са изключени от определени гаранции, свързани с инвалидност съгласно анализите на реформата.

Практическа импликация: служителите следва да поддържат непрекъснат осигурителен стаж и надлежна регистрация, за да запазят правото си на бъдеща пенсия за инвалидност; прекъсванията в осигуряването могат да застрашат покритието.

Пример: работник с 26 месеца регистриран принос, който получи трайно намалена работоспособност над 30%, отговаря на минималния праг от 24 вноски и на новия по-нисък процентен праг на инвалидност, въведен от Закон №18/2023.

Финансово отражение: точният размер на пенсията за инвалидност се изчислява по формула, аналогична на пенсията за старост – процент от референтния доход, умножен по осигурителния стаж – но конкретните коефициенти за случаите на инвалидност не са напълно детайлизирани в публично достъпните вторични анализи, използвани за тази статия.

Сравнение с България: НОИ определя пенсия за инвалидност въз основа на решение на ТЕЛК/НЕЛК и осигурителен стаж, с ясно регламентирани минимални прагове на стажа според възрастта на лицето – система с дългогодишна практика и публично достъпни методики.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Новият закон променя съществено условията за пенсиониране. Пенсия за старост може да бъде поискана: на 60-годишна възраст (мъже) или 55-годишна възраст (жени) при поне 20 години осигурителен стаж; на 63 години (мъже) или 58 години (жени) при поне 15 години стаж; или на 50-годишна възраст (и за двата пола) при поне 30 години стаж за мъжете и 25 години за жените.

Отпадна предходната възможност за пенсиониране на всякаква възраст при 30 години стаж за мъжете или 20 години за жените – правило, действало по стария Закон №39/1971.

Референтният доход за изчисляване на пенсията вече се базира на средното месечно възнаграждение за последните пет години осигурителен стаж (промяна спрямо предходните три години). Формулата остава: 2,5% от референтния доход, умножени по броя месеци осигурителен стаж, разделени на 12, като максималната месечна пенсия е ограничена до 80% от референтния доход.

Лицата, на които не достига необходимият осигурителен стаж, могат да закупят до пет липсващи години стаж съгласно правила, определени от компетентния орган.

Осигуреният доход вече включва основното възнаграждение плюс всички надбавки (а не само фиксираните надбавки над 30% от основната заплата, както беше преди), но е ограничен до таван от пет пъти минималната работна заплата.

Практическа импликация: работници, планиращи дългосрочна кариера в Ирак, следва да предвидят по-дълъг хоризонт на осигурителен стаж заради премахнатата възможност за ранно пенсиониране при 20/30 години стаж без възрастов праг.

Пример: мъж, навършил 63 години с 16 години осигурителен стаж, вече отговаря на условията за пенсиониране по новата алтернатива „63 години / 15 години стаж“, въведена от Закон №18/2023.

Сравнение с България: българската пенсионна възраст расте поетапно към 65 години за мъжете и жените, с изисквания за минимален осигурителен стаж, определени ежегодно от Кодекса за социално осигуряване – по-плавна и постепенна реформа спрямо рязката промяна в Ирак.

Cross-border бележка: осигурителен стаж, натрупан в Ирак, не се признава автоматично за целите на българската пенсия поради липсата на спогодба за социална сигурност между двете държави – НОИ не може да сумира иракски периоди на осигуряване.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Съгласно наличната официална информация от Официалния вестник на Ирак, законът предвижда изплащане на пенсии на наследници на осигурени лица при тяхната смърт, като общите правила на закона указват, че пенсиите „не подлежат на продажба, замяна или прехвърляне на трети лица“ и че всяко разпореждане от такъв характер е невалидно.

Законът също гарантира прехвърляне на частична пенсия за инвалидност към наследниците при смърт на пенсионера с частична инвалидност – предвидено изрично като предимство на новата реформа спрямо стария закон.

Не беше намерено официално публично потвърждение за точния процент на наследствената пенсия спрямо пенсията на починалото лице, нито за реда на разпределение между преживелия съпруг/съпруга и децата – тези детайли следва да бъдат уточнени чрез подзаконовите актове по прилагане на закона.

Практическа импликация: семейства на чуждестранни работници, починали по време на трудова заетост в Ирак, следва да отправят запитване директно към Департамента за пенсии и социална сигурност за конкретната процедура и документи, необходими за получаване на наследствена пенсия.

Сравнение с България: НОИ определя наследствена пенсия в процент от пенсията на починалия в зависимост от броя на преживелите наследници (низходящи, съпруг, родители), с ясно определени проценти, публикувани в Кодекса за социално осигуряване.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Историческата иракска рамка (Закон №39/1971) и практиката на юридически консултантски дружества, специализирани в социалноосигурителни услуги в Ирак, описват задължение на работодателя да изплаща пълното възнаграждение на пострадал служител при трудова злополука, докато трае временната неработоспособност, което е потвърдено в описания на осигурителната практика в страната.

Не беше намерено официално публично потвърждение за конкретен процент компенсация от осигурителния фонд (за разлика от директното задължение на работодателя) при трудова злополука или професионална болест в рамките на новия Закон №18/2023 – тази празнина следва да се провери директно с Министерството на труда и социалните въпроси.

Практическа импликация: работодателите в производствения, строителния и нефтения сектор в Ирак носят пряка финансова отговорност за компенсиране на служители при трудови злополуки, което налага сключване на допълнителна застраховка „Трудова злополука“ от частен застраховател като управление на риска.

Пример: строителна компания с чуждестранни и местни работници следва да поддържа комбинация от задължителна социалноосигурителна регистрация и допълнителна частна застраховка, за да покрие евентуални случаи на трудова злополука отвъд законовия минимум.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение при трудова злополука или професионална болест в размер на 90% от осигурителния доход отпреди инцидента, а Кодексът за социално осигуряване предвижда специален по-висок осигурителен принос за високорискови дейности – ясно разписана система, каквато за момента не е публично потвърдена в детайлизиран вид за Ирак.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава обща, отделна парична схема за семейни обезщетения (например детски надбавки, обвързани със заетостта) в рамките на Закон №18/2023 или предходното иракско законодателство.

Съществуващата подкрепа за семейства с деца в Ирак е насочена основно през програми за социално подпомагане на бедни и уязвими домакинства (виж Глава XI), а не през осигурителна схема, обвързана с трудова заетост и вноски.

Практическа импликация: работодателите не следва да очакват държавно съфинансирано обезщетение за отглеждане на деца, аналогично на българските семейни помощи – евентуални добавки за деца обичайно се уговарят като част от индивидуалния трудов пакет (компенсационен план), а не като законово задължение.

Сравнение с България: Законът за семейните помощи за деца в България предвижда месечни помощи, еднократни помощи при раждане и целеви помощи за ученици, администрирани от Агенцията за социално подпомагане – система, която няма пряк аналог в потвърдената иракска нормативна рамка.

Глава X: Безработица

Съгласно официални анализи на реформата (цитирани от Международната социалноосигурителна асоциация и специализирани консултантски публикации), Закон №18/2023 въвежда обществено осигуряване за безработица за първи път в иракската правна система – съществена нова придобивка спрямо предходния закон, който не предвиждаше подобна защита за частния сектор.

Не беше намерено официално публично потвърждение за конкретния размер на обезщетението за безработица, продължителността на изплащане или условията за допустимост (например минимален осигурителен стаж, причина за прекратяване на заетостта) – тези параметри зависят от подзаконовите актове по прилагане, чието окончателно одобрение, според публикации от 2024 г. на иракски министър на труда, е било в процес на изчакване на одобрение от Държавния съвет.

Практическа импликация: работодатели и служители следва активно да следят публикациите на Министерството на труда и социалните въпроси за влизането в сила на конкретните правила по прилагане на схемата за безработица, преди да разчитат на нея при планиране на трудови взаимоотношения.

Сравнение с България: НОИ изплаща парично обезщетение за безработица въз основа на осигурителен стаж (минимум 12 месеца през последните 18 месеца) в размер, обвързан с осигурителния доход, за период между 4 и 12 месеца в зависимост от натрупания стаж – утвърдена и детайлно регламентирана система.

Cross-border бележка: българин, работил в Ирак и загубил работата си там, не може да разчита на прехвърляне на осигурителни права към българската система за обезщетения за безработица поради липсата на спогодба между двете държави.

Глава XI: Минимални средства

Ирак поддържа програма за социално подпомагане, известна като „Мрежа за социална сигурност“ (Social Safety Network), администрирана от Министерството на труда и социалните въпроси, насочена към домакинства с ниски доходи, безработни лица без осигурителни права и уязвими групи, включително вътрешно разселени лица.

Съгласно публикация на Arab Reform Initiative, позоваваща се на Министерството на труда и социалните въпроси, месечните парични плащания по определени схеми за уязвими групи (например разселени лица в определени лагери) са били в порядъка на около 85 щатски долара (около 125 000 иракски динара) на човек месечно – конкретна историческа стойност, докладвана за програма, насочена към вътрешно разселени лица, а не универсална ставка за цялото население.

Не беше намерено официално публично потвърждение за унифициран, общонационален размер на минимален гарантиран доход, приложим към всички категории бедни домакинства през 2026 г. – конкретните суми варират според програмата и категорията бенефициенти.

Практическа импликация: тази система е насочена към уязвими граждани на Ирак и не представлява алтернатива на осигурителните обезщетения за заети лица; чуждестранни работници не са целева група на програмата.

Сравнение с България: гарантираният минимален доход и месечните социални помощи в България се администрират от Агенцията за социално подпомагане въз основа на диференциран минимален доход, определян ежегодно с акт на Министерския съвет – система с ясно регламентирани, публично известни прагове.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава съществуването на отделна, структурирана национална схема за дългосрочни грижи (например за възрастни хора или хора с тежки увреждания, нуждаещи се от продължителна помощ) в рамките на иракската социалноосигурителна или здравна система към момента на изготвяне на тази статия.

Съществуващата подкрепа за възрастни хора и хора с увреждания преминава основно през комбинация от пенсионната система (глави V и VI по-горе), социалното подпомагане (глава XI) и семейна/общностна грижа, типична за региона, а не през формализирана застрахователна схема за дългосрочни грижи.

Практическа импликация: семейства на възрастни хора или хора с тежки увреждания в Ирак следва да разчитат основно на комбинация от пенсия, семейна подкрепа и при възможност – частно финансирани услуги, тъй като липсва публично потвърдена държавна схема, сравнима с модерните европейски системи за дългосрочни грижи.

Сравнение с България: България все още изгражда цялостна система за дългосрочна грижа, но разполага с регламентирани форми на подкрепа чрез Агенцията за социално подпомагане и общинските социални услуги (домашен помощник, лични асистенти, специализирани институции) – по-развита, макар и все още усъвършенстваща се рамка, спрямо липсата на публично потвърдена еквивалентна схема в Ирак.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

• Главна данъчна комисия на Ирак (General Commission for Taxes) – администрира данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък.
• Министерство на труда и социалните въпроси на Ирак – компетентен орган за Закон №18/2023 и Департамента за пенсии и социална сигурност.
• Министерство на здравеопазването на Ирак – отговорно за публичното здравеопазване и Закона за здравно осигуряване от 2020 г.
• Централна банка на Ирак (CBI) – публикува официалния обменен курс на иракския динар.
• Национална агенция за приходите (НАП) – компетентна институция в България за въпроси на данъчното облагане и трансграничните доходи.
• Национален осигурителен институт (НОИ) – компетентна институция в България за пенсии, обезщетения и международна координация на осигурителен стаж.
• Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – компетентна институция в България по въпроси на здравното осигуряване, включително двустранни спогодби.

Приложение II: Специални парични обезщетения

Извън основната пенсионна и осигурителна рамка, иракското законодателство предвижда обезщетение при прекратяване на осигуряването от друга страна (различна от Департамента), изразяващо се в еднократна парична сума, изчислена на база средното месечно възнаграждение на лицето, умножено по броя месеци осигурителен стаж – механизъм, аналогичен на обезщетение при напускане без придобито право на пенсия.

Работодателите на чуждестранни граждани дължат еднократна регистрационна такса към Департамента за пенсии и социална сигурност: 2 000 000 иракски динара за нови чуждестранни служители, постъпващи на работа след 1 декември 2023 г., или 750 000 иракски динара за чуждестранни служители, вече пребиваващи в Ирак към тази дата.

Не беше намерено официално публично потвърждение за допълнителни специални еднократни обезщетения (например коледни или сезонни добавки към пенсиите), различни от предвидената в закона годишна добавка за издръжка на живота, чийто точен процент не е официално потвърден за 2026 г. в рамките на изследването за тази статия.

Cross-border казуси между Ирак и България

Ако гражданин на Ирак работи или се осигурява в България

Тъй като Ирак не е членка на ЕС/ЕИП и не прилага Регламент (ЕО) №883/2004, иракски гражданин, работещ в България, се осигурява по общия ред на българското законодателство – Кодекса за социално осигуряване – без възможност за автоматично признаване на предходен иракски осигурителен стаж, тъй като няма двустранна спогодба за социална сигурност между двете държави, включена в списъка на НОИ.

За данъчни цели такова лице подлежи на общите правила за данъчна резидентност по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); без действаща СИДДО между България и Ирак, всеки евентуален конфликт на резидентност или двойно данъчно облагане на доход, изплатен както в Ирак, така и в България, не разполага с договорен механизъм за разрешаване чрез процедура за взаимно споразумение.

Здравното осигуряване на такова лице в България се урежда по общия ред чрез НЗОК като осигурено по трудово правоотношение лице, без специфични улеснения по двустранна спогодба.

Практически риск: без спогодба, осигурителните права, придобити в Ирак преди преместването в България, не могат да бъдат зачетени за целите на българската пенсия – необходимо е поддържане на пълна документация за евентуално бъдещо признаване по друг ред (например при бъдещо сключване на спогодба).

Ако българин работи или се осигурява в Ирак

Българин, заминаващ на работа в Ирак, попада изцяло под иракската осигурителна система съгласно Закон №18/2023, като работодателят дължи стандартните вноски (5% служител / 12% + 8% работодател извън нефтения сектор), освен ако не бъде признат от иракската осигурителна институция за покрит от българската система – възможност, която на практика е трудно приложима без спогодба, уреждаща подобно освобождаване (аналогично на A1 удостоверение в ЕС).

Важно е да се отбележи, че концепцията за A1 удостоверение съществува единствено в рамките на координационните механизми на ЕС/ЕИП/Швейцария или изрични двустранни спогодби – Ирак не попада в нито една от тези категории, поради което не съществува аналогичен механизъм за временно запазване на българското осигуряване при работа в Ирак.

За данъчни цели българинът може да стане иракски данъчен резидент при непрекъснато пребиваване от четири месеца или общо шест месеца разсеяно през фискалната година, съгласно официалното правило на Главната данъчна комисия – след което доходите му, свързани с източник в Ирак, подлежат на облагане там. Едновременно с това, по българското законодателство, той може да остане и български местно лице за данъчни цели, ако продължава да поддържа център на жизнени интереси в България, което създава риск от двойно данъчно облагане без възможност за прилагане на СИДДО.

Здравноосигурителните права на българина в Ирак не се уреждат от НЗОК автоматично – препоръчително е поддържане на частна международна медицинска застраховка, тъй като публичната иракска система не гарантира сравнимо покритие, а НЗОК спира начисляване на здравноосигурителни права само при определени условия на прекратяване на осигуряването в България.

Практически риск: осигурителният стаж, натрупан в Ирак, не се признава автоматично от НОИ при завръщане в България за целите на бъдеща българска пенсия.

Документи, които е препоръчително да се пазят: трудов договор, доказателства за платени иракски осигурителни вноски, удостоверения за пребиваване, декларации за данъчна резидентност и всякаква кореспонденция с Департамента за пенсии и социална сигурност.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Ирак

Компания с трансгранична дейност между България и Ирак следва внимателно да разграничи статута на всеки работник – трудово правоотношение, командироване или граждански договор (contractor) – тъй като всеки от тези статути води до различни данъчни и осигурителни последици в двете държави.

При командироване на служител от българска компания в Ирак не се прилага институтът на командироването по смисъла на правото на ЕС (тъй като Ирак е трета страна извън ЕИП), поради което не съществува опростена процедура за временно запазване на българското осигуряване – всеки случай изисква анализ дали служителят автоматично попада под иракската осигурителна система от първия ден на работа там.

Дистанционната работа създава допълнителен риск: ако иракски contractor или служител работи дистанционно за българска компания, без физическо присъствие в България, обичайно не възниква българско осигурително задължение, но е необходимо внимателно договорно структуриране, за да се избегне неволно създаване на място на стопанска дейност в Ирак или обратно.

Регистрационни задължения: българска компания, наемаща персонал физически в Ирак, следва да се регистрира съответно пред Департамента за пенсии и социална сигурност и пред Главната данъчна комисия за целите на удържания данък върху доходите на наетия персонал.

Отчетни задължения: редовно подаване на месечни декларации за удържания данък в Ирак (в срок до 15-о число на следващия месец) и паралелно спазване на българските отчетни изисквания пред НАП и НОИ за всяка част от дейността, администрирана от България.

Практически риск: без спогодба за социална сигурност, е реалистично двойно начисляване на осигурителни вноски за едно и също лице – веднъж в Ирак (по мястото на полагане на труд) и веднъж в България (ако лицето остане формално осигурено там) – сценарий, който изисква индивидуална данъчно-осигурителна консултация преди структуриране на трансграничния трудов модел.

Роля на НОИ: НОИ може да съдейства единствено в рамките на общите международни процедури и с предоставяне на информация за българския осигурителен стаж, но не разполага с договорен механизъм за директна координация с иракската институция.

Роля на НАП: НАП е компетентна за издаване на удостоверения за местно лице и за прилагане на общите вътрешни правила за избягване на двойно данъчно облагане (метод на данъчен кредит по вътрешното законодателство), при отсъствие на приложима СИДДО.

Фрийлансъри и самонаети лица в Ирак

Закон №18/2023 официално разширява персоналния обхват на иракската социалноосигурителна система, като за първи път включва самонаети лица и лица, заети в неформалния сектор, на доброволен принцип на регистрация – съществена законодателна промяна спрямо предходния Закон №39/1971, който покриваше единствено формално заетите лица в частния, смесения и кооперативния сектор.

Не беше намерено официално публично потвърждение за конкретните осигурителни ставки, приложими към самонаетите лица по новата рамка – този елемент на реформата, според официални международни анализи на промените (SSA International Update), все още не е напълно финализиран.

За данъчни цели самонаетите лица, извършващи облагаема дейност в Ирак, подлежат на същата прогресивна скала на данъка върху доходите на физическите лица (3%–15%), декларирана пред Главната данъчна комисия, като служителите – но без механизма на удържане при източника (PAYE), приложим за наетите лица.

Ирак не прилага ДДС понастоящем, поради което фрийлансъри и самонаети лица не са задължени да начисляват ДДС върху фактурите си за услуги, извършвани в страната – съществена разлика спрямо режима в България и в ЕС.

Сравнение с българския контекст на самонаетите лица и ЕООД/ООД: докато българските самоосигуряващи се лица имат ясно определени минимални и максимални осигурителни прагове, публикувани ежегодно от НОИ, иракската рамка за самонаетите лица все още е в процес на практическо изграждане, което създава повече правна несигурност за фрийлансъри, желаещи формално да се впишат в системата.

Рискове за българи, работещи дистанционно за иракски клиенти: ако не се създава физическо присъствие или място на стопанска дейност в Ирак, доходът по принцип остава облагаем единствено в България; препоръчително е ясно договорно определяне на мястото на извършване на услугата и запазване на доказателства за дистанционния характер на работата.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България като база: българско ЕООД/ООД, което наема иракски contractor-и за услуги, следва да провери внимателно данъчния статут на плащанията към чужденец – извършва ли дейността си в България или изцяло дистанционно от Ирак – за целите на евентуално удържане на данък при източника по вътрешното българско законодателство, при отсъствие на СИДДО.

Кога е полезен счетоводен съвет: при всяко трансгранично плащане между България и Ирак, при регистрация на дейност в Ирак, или при несигурност относно данъчната резидентност на физическо лице, работещо между двете държави, е препоръчително да се потърси професионална счетоводна консултация, тъй като липсата на договорна рамка увеличава риска от двойно данъчно облагане и двойно осигуряване.

Работодатели, payroll и служители в Ирак

Всяка компания – арабска или чуждестранна – която започва дейност в Ирак, е длъжна официално да уведоми Департамента по труда и социалните въпроси при наемане на един или повече служители, независимо от тяхната националност, за да бъдат включени в обхвата на социалноосигурителното законодателство.

След уведомлението компанията получава решение за включване от Департамента за пенсии и социална сигурност на работниците; ако решението не бъде оспорено в срок от седем дни от уведомяването, то се счита за окончателно и работодателят е длъжен да внася вноските съгласно закона.

Работодателят удържа от месечното възнаграждение на служителя 5% осигурителна вноска и добавя 12% работодателска вноска (плюс допълнителните 8% там, където са приложими), като плащанията се извършват ежемесечно чрез определени от Департамента формуляри, в два екземпляра.

За данъчни цели работодателят действа като данъчен агент по PAYE режима, като удържа дължимия данък върху доходите на служителя по прогресивната скала и го превежда в Direct Deduction Division на Главната данъчна комисия в срок, не по-дълъг от 15 дни от началото на месеца, следващ месеца на начисляване.

При наемане на чуждестранни служители работодателят дължи еднократна регистрационна такса от 2 000 000 иракски динара (или 750 000 иракски динара за вече пребиваващи в страната преди 1 декември 2023 г. чужденци), заплащана към социалноосигурителната система.

Практическа комплайънс импликация: липсата на строги механизми за принудително изпълнение спрямо работодатели, укриващи регистрация на служители – отбелязана в независими правни анализи на реформата – не намалява юридическото задължение на компаниите за пълна и навременна регистрация; неспазването носи риск от бъдещи данъчни и осигурителни ревизии.

Сравнение с България: българските работодатели подават данни за осигурените лица чрез декларации образец №1 и №6 към НАП на месечна база, с ясно определени срокове и електронна система за подаване – по-структуриран и дигитализиран процес спрямо описания в достъпните източници иракски модел.

Пример: чуждестранна компания, откриваща представителство в Ирак с петима местни и двама чуждестранни служители, следва да: (1) уведоми Департамента по труда; (2) регистрира всички седем служители; (3) заплати регистрационни такси за двамата чужденци; (4) внася месечно осигурителните вноски; (5) удържа и внася данъка върху доходите на всички служители в определения срок.

Кога са полезни payroll услуги: при паралелно управление на служители в България и Ирак, при неяснота относно точното прилагане на подзаконовите актове на Закон №18/2023, или при необходимост от съгласуване на две отделни данъчно-осигурителни системи без договорна координация помежду им.

Данъци в Ирак през 2026 г.

Данъкът върху доходите на физическите лица в Ирак се изчислява по прогресивна скала, приложима към месечния доход: 3% за траншове до 250 000 иракски динара; 5% за частта между 250 000 и 500 000 динара; 10% за частта между 500 000 и 1 000 000 динара; и 15% за частта над 1 000 000 динара – потвърдена официална скала от PwC Worldwide Tax Summaries.

Доходите от труд и другите видове лични доходи се агрегират за данъчни цели. Всеки доход, произтичащ от източник в Ирак, подлежи на облагане независимо от местожителството на получателя; освен това доходи, реализирани извън Ирак от иракски и други местни лица (например лихви, комисиони, инвестиционни доходи), подлежат на облагане, ако произтичат от средства и депозити, държани в Ирак.

За самонаетите лица данъкът се дължи по същата прогресивна скала, но без механизма на месечно удържане при източника, приложим за наетите лица – деклариране и внасяне се извършва пряко пред Главната данъчна комисия.

Корпоративният данък е фиксиран на 15% от облагаемата печалба за всички юридически лица (с изключение на партньорства), без прогресивна скала. Компаниите в нефтения и газовия сектор, работещи по договори за услуги, подлежат на по-висока ставка от 35% съгласно специфични разпоредби на нефтеното законодателство. Главната данъчна комисия прилага и подход на „предполагаем“ данък върху декларирания оборот, като взема по-високата стойност между предполагаемия данък върху оборота и стандартните 15% (35% за нефт и газ) върху реализираната печалба.

Ирак понастоящем не прилага ДДС или общ данък върху продажбите. Вместо това се прилагат мита върху вноса и специфични акцизни/потребителски данъци върху отделни категории стоки и услуги; точната действаща ставкова таблица за такива специфични данъци не беше потвърдена чрез официален източник на Главната данъчна комисия в рамките на това изследване, поради което конкретни проценти умишлено не се посочват тук – препоръчваме проверка при местен данъчен консултант преди структуриране на бизнес с продажби на стоки, обект на такива специфични данъци.

Правилото за данъчна резидентност на физическите лица е ясно и официално потвърдено: лице се счита за резидент, ако престоят му в Ирак е с продължителност четири последователни месеца или общо шест месеца, разсеяни през фискалната година.

Ирак поддържа ограничена мрежа от данъчни спогодби – около 15 действащи договора според сборни данъчни прегледи – но България не фигурира сред държавите с подписана и действаща СИДДО с Ирак, съгласно официалния списък на 70-те държави с действащи спогодби, публикуван от Министерството на финансите на България. Практическото следствие е, че доходи, обложени едновременно в двете държави, не могат да се облекчат чрез спогодбен механизъм, а единствено чрез едностранните вътрешни правила на всяка от двете държави (при наличието на такива).

Практически последици за фрийлансъри: доход от услуги, предоставяни дистанционно на иракски клиенти без физическо присъствие в Ирак, по принцип остава извън обхвата на иракското данъчно облагане, но следва да бъде надлежно деклариран в България по общия ред за доходи от чужбина.

Практически последици за компании: българска компания с дъщерно дружество или клон в Ирак следва да съобрази корпоративното си данъчно планиране с 15-процентната ставка (или по-високата „предполагаема“ данъчна основа), без възможност да разчита на облекчения по СИДДО, каквато не съществува между двете държави.

Често срещани грешки и практически рискове

• Предположение, че социалното осигуряване следва автоматично данъчната резидентност. Данъчната резидентност (4/6 месеца) и осигурителното задължение в Ирак се определят по различни критерии и могат да възникнат в различни моменти.
• Игнориране на задължението за регистрация в payroll системата. Работодателите, пропускащи официалното уведомяване на Департамента за пенсии и социална сигурност, се излагат на бъдещи ревизии и санкции.
• Объркване на правилата за наети и самонаети лица. Иракската рамка за самонаети лица все още е в процес на доизясняване и не бива да се третира по аналогия с правилата за наети служители.
• Предположение, че координацията по Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага за Ирак. Ирак е трета държава извън ЕС/ЕИП/Швейцария – европейските координационни правила не се прилагат по никакъв начин.
• Игнориране на липсата на А1 удостоверение или еквивалент. Без спогодба между България и Ирак не съществува механизъм за временно запазване на българското осигуряване при работа в Ирак.
• Пренебрегване на регистрацията за здравно покритие. Разчитането единствено на публичната иракска здравна система без частна застраховка е висок риск за чуждестранни работници.
• Пропускане на срока за месечно внасяне на удържания данък. Работодателите разполагат само с 15 дни от началото на следващия месец, за да преведат удържания данък към Direct Deduction Division.
• Предположение, че иракски обезщетения се „изнасят“ автоматично в България. Без спогодба, изплащането на иракски пенсии или обезщетения на лице, преместило се трайно в България, следва да се провери индивидуално с иракската институция.
• Неполучаване на становище за приложимост на СИДДО, защото такава спогодба не съществува. Тъй като СИДДО между България и Ирак липсва, не следва да се търси „становище за прилагане на СИДДО“ от НАП за иракски доходи – вместо това се прилагат общите вътрешни правила за избягване на двойно данъчно облагане.
• Липса на водена документация за осигурителен стаж. При липса на спогодба, единственият начин за бъдещо доказване на трудов и осигурителен стаж в Ирак е внимателно съхранена лична документация.
• Разчитане на неофициални калкулатори или форуми за конкретни ставки. Иракската реформа е все още в развитие – препоръчително е винаги да се проверява актуалният статут директно чрез официални източници, а не чрез неофициални обобщения.

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници

• PwC Worldwide Tax Summaries – Iraq, Individual: Taxes on personal income – прогресивната скала на данъка върху доходите на физическите лица.
• PwC Worldwide Tax Summaries – Iraq, Individual: Residence – правилото за данъчна резидентност (4/6 месеца).
• PwC Worldwide Tax Summaries – Iraq, Individual: Tax administration – PAYE режим и срокове за внасяне на данъка.
• PwC Worldwide Tax Summaries – Iraq, Corporate: Taxes on corporate income – корпоративен данък от 15% (35% за нефт и газ).
• U.S. Social Security Administration – International Update, март 2024 – детайли по реформата от Закон №18/2023.
• Официален вестник на Ирак, бр. 4734 (28 август 2023 г.) – пълен официален текст на Закон №18/2023 за пенсиите и социалната сигурност.
• Национална агенция за приходите (НАП) – Списък със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане – потвърждава липсата на СИДДО между България и Ирак.
• Министерство на финансите на България – Политика по отношение на двустранните СИДДО – официален списък на 70-те държави с действаща спогодба.
• Национален осигурителен институт (НОИ) – Двустранни международни договори – потвърждава липсата на спогодба за социална сигурност между България и Ирак.
• Световна здравна организация (WHO/EMRO) – Understanding the private health sector in Iraq – липса на обща национална здравноосигурителна система.
• Европейска централна банка (ЕЦБ) – Референтни валутни курсове – референтен курс EUR/USD (1,1383 към 1 юли 2026 г.), използван в комбинация с официалния курс на Централната банка на Ирак за конверсии.