Социално осигуряване и данъци в Самоа (2026)

Какво ще научите в тази статия

Основни параметри за Самоа през 2026 г.

Самоа vs България: основни практически разлики

Данъчната тежест върху трудовия доход в Самоа е структурирана различно спрямо България. Докато България прилага плосък данък от 10% върху доходите на физическите лица, Самоа използва прогресивна скàла с необлагаем минимум и връх от 27%, съгласно официалните данни на Ministry for Revenue. Това означава, че при по-високи доходи данъчната тежест в Самоа може да бъде значително по-висока от българската.

По отношение на осигурителните вноски, най-съществената разлика е моделът: българската система е разходопокривна (текущите вноски финансират текущите обезщетения и пенсии чрез НОИ), докато SNPF в Самоа е спестовен модел – всеки служител натрупва индивидуална сметка, която по-късно тегли като еднократна сума, анюитет или комбинация от двете. Това означава, че в Самоа няма гарантирана дефинирана пенсия, а размерът на бъдещите плащания зависи изцяло от натрупаните вноски и лихвата, декларирана от SNPF (не по-малко от 4% годишно съгласно устава на фонда).

Работодателската тежест в Самоа се състои от 10% вноска в SNPF плюс задължителен ACC левъж (виж Глава VIII за подробности и ограниченията в потвърждението на конкретната ставка), докато в България работодателят участва в множество отделни фондове (ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване, трудова злополука, безработица) с различни проценти.

За самонаетите лица разликата е съществена: в България самоосигуряващите се са задължени по закон да внасят авансови и годишни осигурителни вноски. В Самоа членството в SNPF за самонаети е доброволно, което на практика означава, че много самонаети лица могат да останат без пенсионно покритие, освен ако сами не решат да правят вноски.

Административната сложност също е различна: българската система изисква подаване на декларации образец №1, №3 и №6, докато в Самоа отчетността минава основно през Ministry for Revenue (PAYE, VAGST, Business License) и през SNPF/ACC за осигурителните вноски.

За cross-border случаите ключовият практически риск е липсата на координация: без спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и без билатерално споразумение за социална сигурност, българи, работещи в Самоа, и граждани на Самоа, работещи в България, нямат автоматичен механизъм за признаване на осигурителни периоди или избягване на двойно данъчно облагане (виж Глава IX за подробен анализ).

Съдържание

• Глава I: Въведение, организация и финансиране
• Глава II: Здравни грижи
• Глава III: Парични обезщетения за болест
• Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство
• Глава V: Обезщетения за инвалидност
• Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост
• Глава VII: Обезщетения за преживели лица
• Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
• Глава IX: Семейни обезщетения
• Глава X: Безработица
• Глава XI: Минимални средства
• Глава XII: Дългосрочни грижи
• Приложение I: Полезни адреси и интернет страници
• Приложение II: Специални парични обезщетения
• Практически изчисления и примери
• Cross-border казуси между Самоа и България
• Фрийлансъри и самонаети лица в Самоа
• Работодатели, payroll и служители в Самоа
• Данъци в Самоа през 2026 г.
• Често срещани грешки и практически рискове
• Често задавани въпроси (FAQ)
• Официални източници

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалната закрила в Самоа е изградена върху три отделни стълба, а не върху единна класическа осигурителна институция. Първият стълб е данъчната система, администрирана от Ministry for Revenue (по-рано Ministry of Customs and Revenue), която финансира публичните услуги, включително голяма част от здравеопазването. Вторият стълб е Samoa National Provident Fund (SNPF) – задължителен спестовен фонд, създаден през 1972 г. и уреден от Samoa National Provident Fund Act 1972, който натрупва индивидуални вноски на служителите за старост, инвалидност и в случай на смърт. Третият стълб е Accident Compensation Corporation (ACC), регулирана от Accident Compensation Act 1989 – застрахователна схема без вина („no-fault“) при трудови и някои извънтрудови злополуки.

Трудовите отношения, включително отпуските, минималната работна заплата и защитата на служителите, се регулират от Labour and Employment Relations Act 2013, администриран от Ministry of Commerce, Industry and Labour (MCIL). Този закон е ключов, защото урежда пряко болничния, отпуска по майчинство и бащинство, продължителността на предизвестието и минималните условия на труд – теми, които в други държави обичайно се уреждат чрез класическа осигурителна система.

Практическа последица за българи: тъй като Самоа няма единна „социалноосигурителна институция“ в европейския смисъл, всяко сравнение с българската система на НОИ/НЗОК трябва да разграничава ясно кой от трите стълба (данъци, SNPF, ACC) покрива съответния риск – старост, здраве, злополука, или изобщо не е официално покрит.

Сравнение с България: Българската система е централизирана около НОИ (държавно обществено осигуряване) и НЗОК (здравно осигуряване), финансирани на разходопокривен принцип с дефинирани по закон обезщетения. Самоанската система е фрагментирана и в по-голяма степен спестовна, което означава по-малка предвидимост на бъдещите плащания, но и по-директна връзка между направените вноски и натрупаната индивидуална сметка.

Глава II: Здравни грижи

Самоа не разполага със задължителна здравноосигурителна вноска, аналогична на българската осигуровка за здраве от 8%. Публичното здравеопазване се финансира основно от държавния бюджет чрез Ministry of Health и предоставя базови медицински услуги на граждани и постоянно пребиваващи лица.

Практически импликации: Няма индивидуална здравна вноска, удържана от заплатата, което означава по-нисък пряк данъчно-осигурителен товар върху труда в сравнение с България, но и ограничен достъп до специализирана помощ в рамките на публичната система, особено при по-сложни случаи, изискващи лечение зад граница.

Реален пример: Служител, нает от местна компания, не вижда отделен ред „здравна вноска“ на фиша си за заплата – единствените удръжки са данък общ доход (PAYE) и вноската за SNPF. Ако желае по-широко покритие, служителят или работодателят му трябва да сключат частна здравна застраховка доброволно.

Финансови импликации: Липсата на задължителна вноска намалява текущия разход на труд, но прехвърля риска от скъпо лечение върху лицето или неговия работодател, ако не е налична частна застраховка.

Сравнение с България: В България задължителната здравна вноска от 8% (споделена между работодател и служител в зависимост от статута) осигурява достъп до пакет от здравни услуги чрез НЗОК. В Самоа тази функция се изпълнява от общото данъчно финансиране, без индивидуализирана вноска.

Cross-border бележка: Българи, преместващи се временно в Самоа, следва да предвидят частна медицинска застраховка, тъй като няма механизъм за автоматично признаване на здравноосигурителни права от българската НЗОК на територията на Самоа.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Съгласно чл. 42 от Labour and Employment Relations Act 2013, служителите в Самоа имат право на минимум 10 работни дни платен болничен отпуск годишно, след поне 12 месеца непрекъснат стаж при същия работодател. При отсъствие от поне 3 дни се изисква медицинско удостоверение. Неизползваните дни могат да се пренасят, но не повече от 20 дни в рамките на дадена година.

Еligibility логика: Правото възниква след 12 месеца непрекъсната заетост; работодателят изплаща пълното обичайно възнаграждение за всеки одобрен ден болничен.

Практически импликации: За разлика от България, където паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща от НОИ (след първите три работни дни, поети от работодателя), в Самоа цялата тежест на платения болничен пада върху работодателя – няма държавна институция, която да компенсира разхода му.

Реален пример: Служител с 3 години стаж се разболява за 5 работни дни. Той представя медицинско удостоверение и получава пълното си обичайно възнаграждение directno от работодателя, без намеса на държавна осигурителна институция.

Финансови импликации: За работодателя това означава директен разход без възможност за възстановяване от осигурителна институция, което е съществена разлика спрямо българския модел на споделена тежест.

Cross-border бележка: Българи, работещи по трудов договор в Самоа, не могат да разчитат на паралелно парично обезщетение от НОИ за периода на болничен в Самоа, тъй като българското осигуряване изисква внасяне на вноски в българската система.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Съгласно чл. 43–45 от Labour and Employment Relations Act 2013, служителка с поне 12 месеца непрекъснат стаж при работодателя има право на отпуск по майчинство при представяне на медицинско удостоверение за бременност. Съгласно чл. 44, работодателят е длъжен да предложи на служителката избор между два варианта на изплащане: (a) най-малко 4 последователни седмици с пълно възнаграждение плюс 2 седмици без възнаграждение; или (b) най-малко 6 последователни седмици при две трети от обичайното възнаграждение. Служителката е защитена от уволнение по време на бременност и след раждане (чл. 45), с право на връщане на същата или равностойна позиция и право на дневни почивки за кърмене.

Съгласно чл. 46, служител мъж има право на минимум 5 работни дни платен отпуск по бащинство, при представяне на медицинско удостоверение за очаквана дата на раждане и след поне 12 месеца непрекъснат стаж.

Практически импликации: За разлика от българската система, при която обезщетенията за майчинство (до 410 дни) и за отглеждане на дете се изплащат от НОИ на база осигурителен доход, в Самоа задължението е изцяло служебно – работодателят носи финансовата тежест по избрания от служителката вариант.

Реален пример: Служителка избира вариант (b) – 6 седмици при две трети от заплатата. През този период работодателят изплаща директно тази сума, без възможност за възстановяване от държавна институция.

Финансови импликации: По-краткият период на платено майчинство спрямо България (максимум 6 седмици при пълно или частично възнаграждение срещу до 410 дни обезщетение в България) е съществена практическа разлика за семейно планиране на българи, преместващи се в Самоа.

Cross-border бележка: Българка, работеща в Самоа по местен трудов договор, не може паралелно да получава обезщетение за майчинство от НОИ за същия период, освен ако не поддържа отделно осигуряване в България съгласно българското законодателство.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Инвалидна пенсия в рамките на SNPF се отпуска, когато лекар определи пълна загуба на работоспособност за покрита заетост – member трябва да бъде оценен като напълно неработоспособен от общопрактикуващ лекар. Изплащането се извършва от натрупаната индивидуална сметка на члена на фонда (вноски плюс лихва минус частични тегления), а не като отделна държавна дефинирана пенсия.

Паралелно, при трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, компенсация може да бъде получена и през Accident Compensation Corporation (виж Глава VIII) – там обезщетенията за трайна загуба на телесни функции под 80% се изплащат еднократно по Първи приложения списък към Accident Compensation Act 1989, а над 80% – като периодично плащане, ограничено до определен таван на седмица.

Еligibility логика: За SNPF инвалидна пенсия – медицинска оценка от общопрактикуващ лекар за пълна нетрудоспособност. За ACC обезщетения – причинно-следствена връзка с трудова или обхваната злополука.

Практически импликации: За разлика от България, където инвалидната пенсия от НОИ се определя по експертиза на ТЕЛК/НЕЛК и се изплаща като дефинирана месечна сума на база осигурителен доход, размерът на SNPF инвалидната пенсия зависи изцяло от натрупаните индивидуални средства на лицето.

Реален пример: Служител на 40 години, който поради заболяване бъде обявен от лекар за напълно неработоспособен, може да изтегли натрупаната сума от SNPF сметката си под формата на инвалидна пенсия, но размерът зависи от годините членство и внесените вноски, а не от фиксирана формула.

Финансови импликации: Лице с кратък трудов стаж преди настъпване на инвалидност ще получи значително по-малка сума в сравнение с лице с дългогодишно членство – съществена разлика спрямо българската система, при която минималният размер на инвалидната пенсия е гарантиран по закон.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система на Самоа включва два отделни елемента. Първо, спестовната пенсия чрез SNPF – членовете могат да изберат между: (a) закупуване на анюитет с пълната натрупана сума; (b) закупуване на анюитет със 75% от сумата, като останалите 25% се изплащат еднократно; или (c) получаване на пълната сума накуп при навършване на 55 години. Минималната годишна лихва, гарантирана от фонда, е 4%, като средната стойност за последните години е била по-висока според собствените публикации на SNPF.

Второ, съществува универсална Senior Citizens Benefit Scheme, администрирана от SNPF – програма за граждани и дългосрочно пребиваващи лица на Самоа, изискваща възраст 65 години и определен период на непрекъснато пребиваване непосредствено преди подаването на заявлението. Тази универсална пенсия се изплаща паралелно с евентуалната SNPF пенсия – т.е. лице може да получава едновременно двете плащания след навършване на 65-годишна възраст.

Еligibility логика за SNPF пенсия: Възраст 55 години; по-ранно теглене е възможно при безработица от поне 5 години (от 50-годишна възраст), емиграция, медицинска нетрудоспособност или постъпване в духовен сан.

Практически импликации: Тъй като SNPF е спестовен модел, размерът на пенсията директно зависи от продължителността на осигурителния стаж и внесените суми – няма гарантиран минимален процент от последната заплата, какъвто съществува в разходопокривни системи като българската.

Реален пример: Служител, работил 30 години с редовни вноски от 10%+10%, ще натрупа значително по-голяма сметка от служител, работил само 10 години – при пенсиониране първият може да избере анюитетна опция за по-дългосрочна сигурност, докато вторият вероятно ще предпочете еднократно теглене поради по-малкия натрупан капитал.

Финансови импликации: Комбинацията от SNPF плюс универсалната пенсия от 65-годишна възраст осигурява двоен доход за възрастните хора на Самоа, но точният размер на универсалната пенсия следва да бъде проверен текущо чрез SNPF, тъй като по-старите източници посочват стойности, които може вече да не са актуални.

Сравнение с България: Българската пенсионна система комбинира разходопокривен първи стълб (НОИ) с капиталов втори стълб (универсален пенсионен фонд) – хибриден модел, различен от изцяло спестовния подход на SNPF.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

При смърт на член на SNPF, общата сума от вноски на служителя и работодателя плюс натрупаната лихва (минус евентуални частични тегления) се разпределя между посочените от починалия наследници, съгласно определените от него пропорции. Ако починалият е получавал анюитет, 50% от анюитета продължава да се изплаща на преживелите до 10 години. Освен това се изплаща еднократна сума при смърт (death benefit), при условие че членът е имал поне един месец вноски, а при предходно теглене – поне 24 месеца вноски след последното теглене.

Еligibility логика: Наследниците трябва да бъдат посочени писмено от члена; при липса на посочени лица, обезщетението отива към съпруг/а, деца или други зависими лица по преценка на фонда.

Практически импликации: За разлика от българската наследствена пенсия от НОИ, която се определя по формула на база осигурителния доход и стаж на починалия, обезщетението за преживели в SNPF е директно обвързано с натрупаната индивидуална сметка на починалия член.

Реален пример: Служител на 45 години с 15-годишен трудов стаж в Самоа почива внезапно. Наследниците, посочени писмено от него, получават разпределение на натрупаната сума в SNPF сметката му плюс еднократната сума при смърт, при условие че отговарят на изискванията за членство.

Финансови импликации: Размерът на обезщетението зависи изцяло от продължителността на осигурителния стаж на починалия – кратък стаж означава значително по-малка сума за наследниците, за разлика от гарантирания минимален размер на наследствената пенсия в България.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Трудовите злополуки и определени извънтрудови инциденти (например пътнотранспортни произшествия и инциденти с моторни плавателни съдове) се покриват от Accident Compensation Corporation (ACC) съгласно Accident Compensation Act 1989. Схемата действа на принципа „без вина“ (no-fault) – компенсацията се изплаща независимо от това коя страна е причинила злополуката, а обхватът включва работници денонощно, включително по време на командировка в чужбина, свързана с тяхната заетост в Самоа.

Официално потвърдените обезщетения включват: погребален грант в размер на $4 000; седмична компенсация при смърт в размер на 70% от съответното трудово възнаграждение на починалия, но не повече от $1 000 седмично, изплащана до 5 години; компенсация за трайна телесна повреда под 80% – еднократно по Първи приложения списък към закона; над 80% – периодично плащане до пълно възстановяване, но не повече от $1 000 седмично; специално плащане при смърт без злополука в размер до $4 000; както и грижова добавка (care living allowance) до 60% от минималната работна заплата седмично.

Еligibility логика: Изисква се причинно-следствена връзка между злополуката и покритата дейност; работодателят е длъжен да докладва злополуката на ACC в рамките на 5 дни.

Практически импликации: За разлика от българската система за трудова злополука и професионална болест чрез фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на НОИ, ACC покрива и извънтрудови злополуки за цялото население по отношение на моторни превозни средства и плавателни съдове – по-широк обхват в тази конкретна област.

Реален пример: Служител претърпява трудова злополука с трайна загуба на 90% от телесните функции. Съгласно официалните данни на ACC, той може да получава периодично плащане до пълно възстановяване, ограничено до $1 000 седмично, плюс евентуална грижова добавка.

Финансови импликации: Работодателят е длъжен да финансира схемата чрез левъж, чиято точна процентна ставка не беше намерена в пряко достъпен официален документ на acc.gov.ws към момента на изготвяне на тази статия – препоръчително е директна проверка чрез ACC преди изчисляване на бюджет за payroll.

Глава IX: Семейни обезщетения

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна държавна парична схема за семейни обезщетения (например детски надбавки) в Самоа, аналогична на българските детски добавки, администрирани от Агенция за социално подпомагане.

Практически импликации: Семействата в Самоа разчитат основно на трудовия доход на родителите, евентуални спестявания в SNPF (включително специализирания Education Fund за висше образование на децата) и традиционни общностни и църковни структури на подкрепа, каквито са характерни за самоанското общество.

Реален пример: Родител може да открие спестовна сметка Education Fund към SNPF с минимална вноска от $20 седмично, специално предназначена за висшето образование на детето, вместо да разчита на държавна семейна помощ.

Сравнение с България: В България семейните обезщетения (еднократни помощи при раждане, месечни детски добавки при определени доходни прагове) се администрират директно от държавата чрез Агенция за социално подпомагане – механизъм, който не беше открит като официално съществуващ в Самоа.

Глава X: Безработица

Не беше намерена официална държавна схема за парично обезщетение при безработица в Самоа, аналогична на българското обезщетение за безработица от НОИ. Единствената косвена връзка с безработицата в официално документираните данни е възможността за по-ранно теглене на SNPF пенсия от 50-годишна възраст, ако лицето е било безработно за период от поне 5 години.

Практически импликации: Загубилите работа лица в Самоа не получават месечно парично обезщетение от държавна институция и разчитат на лични спестявания, частично теглене от SNPF сметката си (при спазване на условията за частично теглене) или подкрепа от семейството и общността.

Реален пример: Служител, съкратен след 8 години трудов стаж, няма право на държавно обезщетение за безработица, но може да поиска частично теглене от SNPF сметката си за покриване на неотложни разходи, ако отговаря на условията на фонда.

Сравнение с България: Българската система изплаща парично обезщетение за безработица чрез НОИ на база осигурителен стаж и осигурителен доход – механизъм, който не беше открит като съществуващ в Самоа.

Глава XI: Минимални средства

Извън универсалната Senior Citizens Benefit Scheme за лица над 65-годишна възраст (виж Глава VI), не беше намерена официална обща програма за гарантиран минимален доход за трудоспособното население на Самоа, аналогична на механизмите за социално подпомагане в България.

Практически импликации: Лица в затруднено финансово положение под пенсионна възраст разчитат основно на семейна и общностна подкрепа, характерна за самоанската социална структура (fa’a Samoa), както и на църковни и неправителствени инициативи, а не на директна държавна парична помощ с общ характер.

Сравнение с България: Българската система предвижда механизми за целева социална помощ и енергийни помощи за най-нуждаещите се граждани чрез Агенция за социално подпомагане – програми, за които не беше намерен пряк еквивалент в Самоа извън пенсионната възраст.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава отделна държавна схема за дългосрочни грижи (например институционална или домашна грижа за възрастни хора и хора с увреждания), финансирана от държавата в Самоа.

Практически импликации: Грижата за възрастни и хора с увреждания в Самоа традиционно се осъществява в рамките на разширеното семейство (aiga), а не чрез отделна държавна осигурителна програма. Частичен паралел може да се търси в грижовата добавка (care living allowance), изплащана от ACC единствено при случаи, свързани с покрита злополука (виж Глава VIII), но това не представлява обща програма за дългосрочни грижи.

Сравнение с България: В България съществуват ограничени, но официално регламентирани механизми за социални услуги за дългосрочна грижа чрез общините и Агенцията за социално подпомагане – структура, за която не беше намерен пряк държавен еквивалент в Самоа извън семейния и общностния модел.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

Освен основните схеми, SNPF предлага специализирани продукти, които функционално заместват някои държавни социални програми в други държави: Education Fund (спестовна сметка за висше образование на децата с минимална седмична вноска от $20), заемни продукти (Member Loan, Short Term Loan, Vehicle Loan, Land Loan, Housing Loan) обезпечени с натрупаните лични вноски, както и бонус от 4% към салдото при теглене на 55-годишна възраст, при условие на поне 15 години членство.

ACC предлага специализирани еднократни и периодични плащания извън основните категории – провизия за протеза или помощно средство (до определен лимит за поправка и подмяна), покритие на лечение в чужбина, когато лечение не е налично локално (до определен лимит), и мобилна добавка за лица с трайни увреждания в резултат на злополука.

Cross-border казуси между Самоа и България

Ако гражданин на Самоа работи или се осигурява в България

Тъй като Самоа не е членка на ЕС/ЕИП и не е Швейцария, не се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004. Гражданин на Самоа, който работи в България, се осигурява по общите правила на българското законодателство като всяко трето лице без специална спогодба – тоест дължи осигурителни вноски към НОИ и здравна вноска към НЗОК по общия ред, приложим за чужденци, легално заети в България. Не беше намерена официална координационна рамка между България и Самоа, която автоматично да сумира или приравнява осигурителни периоди между двете държави. Данъчно, лицето подлежи на облагане в България по общите правила за данъчна резидентност съгласно ЗДДФЛ, а не по специална спогодба, тъй като Самоа не фигурира в списъка на държавите, с които България има действаща СИДДО.

Ако българин работи или се осигурява в Самоа

Българин, нает по трудов договор в Самоа, попада под местното трудово и данъчно законодателство – PAYE удръжки по прогресивната скàла и задължителна SNPF вноска, ако е нает като служител (доброволна, ако е самонает). Не се прилага никаква автоматична координация с българската система на НОИ – осигурителните периоди, натрупани в SNPF, не се признават автоматично за целите на българската пенсия, и обратно. Ако лицето продължава да поддържа осигуряване в България (например като самоосигуряващо се лице), то може да възникне риск от двойно осигуряване, тъй като липсва билатерално споразумение, което да урежда кое законодателство се прилага изключително.

По отношение на данъчното облагане, при отсъствие на действаща СИДДО между България и Самоа, доходът може теоретично да подлежи на облагане и в двете държави според съответните вътрешни правила за резидентност – в България по критериите на ЗДДФЛ (постоянен адрес, център на жизнени интереси, престой над 183 дни), а в Самоа по критерия за домицил или престой от поне 183 дни в рамките на 12 месеца съгласно официалните данни на Ministry for Revenue. Без спогодба, единствената защита срещу двойно данъчно облагане е едностранен данъчен кредит, ако е предвиден в българското законодателство за съответния вид доход.

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Самоа

За български компании, наемащи contractors в Самоа, или обратното, ключовите рискове са: (1) липса на A1 удостоверение – тъй като A1 е инструмент единствено в рамките на координацията по Регламент 883/2004 между държави от ЕС/ЕИП/Швейцария, той не се прилага при командироване към или от Самоа; (2) риск от двойно осигуряване на командировани служители, ако и двете държави претендират право на осигуряване; (3) необходимост от локална регистрация в Самоа (SNPF, ACC, Ministry for Revenue) при наемане на местен персонал; (4) данъчна регистрация и потенциално удържане на withholding данък при плащания към чуждестранни contractors, съгласно вътрешните правила на Ministry for Revenue.

Практически рискове: двойно данъчно облагане на дохода на командировани лица; двойни осигурителни вноски без механизъм за прихващане; неяснота относно данъчната резидентност на дистанционно работещи лица; липса на автоматично признаване на здравноосигурителни права.

Документи, които следва да се пазят: трудов или граждански договор, доказателства за платени данъци и осигуровки в двете държави, удостоверения за пребиваване, кореспонденция с НАП и Ministry for Revenue относно данъчния статут.

Роля на НОИ: НОИ не разполага с механизъм за автоматично зачитане на осигурителни периоди, натрупани в SNPF, поради липса на билатерално споразумение; всеки случай на трансфер на осигурителни права следва да се разглежда индивидуално.

Роля на НАП: НАП прилага общите вътрешни правила за данъчна резидентност и облагане на доходи от чужбина, тъй като липсва специална спогодба със Самоа; препоръчително е консултация за прилагане на едностранен данъчен кредит, ако е приложим.

Фрийлансъри и самонаети лица в Самоа

Самонаетите лица в Самоа (включително дребни търговци – „sole traders“) се облагат по същата прогресивна скàла, приложима за трудови доходи, съгласно официалната информация на Ministry for Revenue: 0% до WST 15 000 годишно, 20% за транша WST 15 001–25 000 и 27% над WST 25 000. Регистрацията в SNPF за самонаети е доброволна, с минимална месечна вноска WST 100 и таван WST 2 000.

По отношение на непряко данъчно облагане, VAGST (местният еквивалент на ДДС) се начислява от регистрирани по VAGST бизнеси при ставка 15% върху повечето стоки и услуги, съгласно официалните данни на Ministry for Revenue; финансовите услуги са освободени.

Сравнение с българския ЕООД/самоосигуряващ се контекст: За разлика от българското самоосигуряване, което е задължително по закон с авансови и годишни вноски към НОИ и НЗОК, в Самоа осигурителното покритие на самонаетите лица е изцяло доброволно (SNPF) и не съществува задължителна здравна вноска. Това означава по-нисък текущ данъчно-осигурителен товар, но и липса на автоматично изградено бъдещо пенсионно и здравно покритие, освен ако лицето само не предприеме стъпки за доброволно членство.

Рискове за българи, работещи дистанционно: Дистанционно работещ българин за клиенти в Самоа обичайно остава данъчно задължен в България по общите правила за резидентност, освен ако не установи данъчна резидентност в Самоа (домицил или престой над 183 дни в 12-месечен период). Без СИДДО, всеки евентуален доход със самоански източник носи риск от двойно облагане при определени обстоятелства.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Основатели от Самоа, регистриращи ЕООД/ООД в България за международна дейност, следва да имат предвид, че доходите, разпределени към тях като физически лица в Самоа, не се ползват от облекчения по СИДДО, тъй като такава спогодба липсва.

Кога е полезен счетоводен съвет: При структуриране на дистанционна работа между България и Самоа, при регистрация на бизнес дейност в една от двете държави с клиенти в другата, или при несигурност относно данъчна резидентност – препоръчително е консултация със счетоводител, запознат с международни казуси.

Работодатели, payroll и служители в Самоа

Работодателите в Самоа са длъжни да: (1) регистрират всеки нает служител в Samoa National Provident Fund и да превеждат 10% служителска и 10% работодателска вноска от брутното месечно възнаграждение; (2) регистрират служителите и в Accident Compensation Corporation съгласно Accident Compensation Act 1989; (3) удържат PAYE данък по прогресивната скàла, публикувана от Ministry for Revenue; (4) спазват условията на Labour and Employment Relations Act 2013 относно минимална работна заплата, отпуски, писмени трудови договори и процедури при прекратяване.

Payroll удръжки: Съгласно чл. 27 от Labour and Employment Relations Act 2013, допустимите удръжки от заплатата включват данък общ доход и вноски по провидентен фонд или закон за компенсация при злополука, наред с други изрично изброени категории; общият размер на удръжките (без удръжките за отсъствие от работа) не може да надвишава 35% от възнаграждението за съответния период на заплащане.

Отчетни срокове: Съгласно чл. 24, работната заплата трябва да бъде изплатена не по-късно от 7-ия ден след края на съответния период на заплащане; при прекратяване на договора – не по-късно от 7 дни след датата на прекратяването.

Сравнение с България: Докато в България работодателят подава декларации образец №1 и №6 ежемесечно към НАП/НОИ, в Самоа отчетността минава паралелно през три отделни канала – Ministry for Revenue (PAYE), SNPF (пенсионни вноски) и ACC (застраховка при злополука) – което изисква повече административна координация за чуждестранни компании, навлизащи на пазара.

Практически пример: Компания, наемаща 10 служители, трябва да поддържа отделни месечни преводи към SNPF, отделна регистрация и такси към ACC, и отделно подаване на PAYE удръжки към Ministry for Revenue – три различни институции вместо интегрирана единна система.

Кога са полезни payroll услуги: При навлизане на нов пазар, при наемане на смесен екип от местни и чуждестранни служители, или при неувереност относно точните текущи ставки на PAYE и ACC левъжа – препоръчително е ползването на локална счетоводна/ТРЗ подкрепа.

Данъци в Самоа през 2026 г.

Данъкът върху дохода на физическите лица в Самоа е прогресивен, съгласно официалните данни на Ministry for Revenue: доход до WST 15 000 годишно е необлагаем; траншът WST 15 001–25 000 се облага с 20%; доходът над WST 25 000 се облага с 27%. Тази скàла важи еднакво за заплати и работни доходи (PAYE), както и за нетния доход на дребни търговци (sole traders).

Корпоративният данък е 27% както за местни, така и за чуждестранни компании – местните дружества се облагат върху световния си доход, а чуждестранните – само върху дохода с източник от Самоа, съгласно официалната информация на Ministry for Revenue.

VAGST (Value Added Goods and Services Tax) е местният еквивалент на ДДС, начисляван при стандартна ставка от 15% върху повечето стоки и услуги, включително значителна част от вносните стоки и услуги.

Данъчна резидентност: Физическо лице е данъчен резидент на Самоа, ако е с домицил в страната или е присъствало 183 или повече дни в рамките на произволен 12-месечен период; резидентите се облагат върху световния си доход, а нерезидентите – само върху дохода с източник от Самоа.

Спогодба с България: Съгласно официалния списък на Министерство на финансите на България, страната поддържа 70 действащи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, но Самоа не фигурира сред тях. Съгласно официални данни, Самоа поддържа данъчен договор единствено с Нова Зеландия. Това означава, че доходи, реализирани между България и Самоа, не се ползват от специален договорен механизъм за избягване на двойно облагане.

Практически последици за фрийлансъри и компании: Без СИДДО, единствената защита срещу двойно данъчно облагане е прилагането на едностранни национални механизми (напр. данъчен кредит по вътрешното законодателство на съответната държава, ако е приложим за конкретния вид доход), а не договорно определен метод.

Често задавани въпроси (FAQ)