Социално осигуряване и данъци в Доминиканска република (2026)

Основни параметри за Доминиканска република през 2026 г.

Доминиканска република vs България: основни практически разлики

Данъчната структура в Доминиканска република разчита на прогресивен данък върху доходите на физическите лица с необлагаем минимум от 416 220 DOP годишно (≈6 153 €), докато в България действа плосък данък от 10% без необлагаем минимум за трудови доходи. Това означава, че при ниски и средни доходи доминиканската система може да бъде по-благоприятна за физическото лице, но при по-високи доходи ефективната данъчна тежест бързо достига 25%, което е по-високо от българските 10%.

По отношение на осигурителните вноски на служителя, доминиканският модел (5,91% общо) е количествено близък до по-ниския диапазон, но не включва компонент за безработица от тип, познат в България – НОИ администрира отделна фонд „Безработица“, каквато класическа схема не беше открита като официално потвърдена за TSS.

Работодателската тежест в Доминиканска република (около 15,5–16,5% плюс 1% INFOTEP) е структурирана различно от българската – разпределена между здраве (SFS), пенсии (AFP), трудов риск (SRL) и фонд за солидарност, докато в България работодателската вноска е единна и покрива всички фондове на ДОО и НЗОК в комбинация с процента за фонд „Пенсии“, ДЗПО и др.

Самонаетите лица в България задължително се осигуряват чрез фиксирани минимални осигурителни прагове и авансов данък, докато в Доминиканска република режимът за самонаети по Закон 87-01 все още не функционира като напълно задължителна и повсеместно прилагана система – което създава практически пропуски в защитата на българските фрийлансъри, работещи дистанционно за доминикански клиенти или живеещи в страната.

Административната сложност е сравнима – и двете системи изискват месечна отчетност, но доминиканската комбинация от DGII (данъци) и TSS (осигуровки) чрез отделни портали (Oficina Virtual и SUIR) представлява допълнителна бариера за чуждестранни работодатели без местен счетоводен партньор.

Най-съществената разлика с практическо значение е липсата на спогодба за социална сигурност и на СИДДО между България и Доминиканска република – за разлика от много други държави, с които България вече е уредила тези въпроси.

Съдържание

• Основни параметри за 2026 г.
• Доминиканска република vs България
• Практически изчисления
• Глава I: Въведение, организация и финансиране
• Глава II: Здравни грижи
• Глава III: Парични обезщетения за болест
• Глава IV: Майчинство и бащинство
• Глава V: Инвалидност
• Глава VI: Пенсии и старост
• Глава VII: Преживели лица
• Глава VIII: Трудова злополука
• Глава IX: Семейни обезщетения
• Глава X: Безработица
• Глава XI: Минимални средства
• Глава XII: Дългосрочни грижи
• Приложение I: Полезни адреси
• Приложение II: Специални обезщетения
• Cross-border казуси
• Фрийлансъри и самонаети
• Работодатели и payroll
• Данъци в детайли
• Чести грешки и рискове
• FAQ
• Официални източници

Практически изчисления и примери

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Системата за социална сигурност на Доминиканска република е установена със Закон 87-01 от 2001 г., който създава Sistema Dominicano de Seguridad Social (SDSS) – тристълбова структура, обединяваща здравно осигуряване (SFS), пенсионно осигуряване чрез индивидуални капитализационни сметки (AFP/SVDS) и осигуряване срещу трудови злополуки и професионални болести (SRL). Централната администрираща институция е Tesorería de la Seguridad Social (TSS), която действа като единна каса за събиране и разпределение на вноските чрез Sistema Único de Información y Recaudo (SUIR).

Финансирането се осъществява на трипартитна основа – вноски от служителя, работодателя и в определени случаи държавата, като законът установява точно съотношение на тежестта: работодателят покрива 70% от разходите за SFS и AFP, а служителят – останалите 30%; SRL се покрива изцяло от работодателя.

Практическо значение за българските граждани и компании: всеки, който наема служители на трудов договор в Доминиканска република – независимо дали е местно или чуждестранно юридическо лице – е длъжен да се регистрира в TSS. Пример: българска фирма, изпращаща представител на трудов договор в местен клон, трябва предварително да получи Registro Nacional de Contribuyentes (RNC) от DGII, преди да може да се регистрира в TSS.

Спрямо България: Българската система е организирана около НОИ (държавно обществено осигуряване) и НЗОК (здравно осигуряване) като отделни институции с обща администрация чрез декларации образец №1 и №6, докато в Доминиканска република TSS изпълнява унифицираща роля за всички видове вноски в един портал.

Глава II: Здравни грижи

Здравното осигуряване се осъществява чрез Seguro Familiar de Salud (SFS), администрирано от лицензирани здравноосигурителни компании (Administradoras de Riesgos de Salud, ARS). Работникът получава достъп до медицински услуги при минимум един месец внесени вноски (с изключение на спешни случаи и раждане, при които достъпът е незабавен).

Финансирането е 7,09% от работодателя и 3,04% от служителя върху осигурителния доход, до определен таван (RD$232 230/месец от февруари 2026 г., ≈3 433 €).

Практически пример: служител, който бъде уволнен или напусне доброволно, не губи веднага здравното си покритие – съществува период на запазване на права (обичайно допълнителен период след прекратяване на трудовото правоотношение), но точната продължителност трябва да се провери индивидуално в TSS/SISALRIL при всеки конкретен случай, тъй като не beше намерен единен официален общовалиден срок в първичните източници, използвани за тази статия.

Спрямо България: Българската НЗОК осигурява универсално покритие на база здравноосигурителен статус, поддържан от НАП, независимо от избора на конкретен частен застраховател – докато доминиканската система изисква избор на конкретна ARS, което внася елемент на пазарна конкуренция, отсъстващ в българския модел.

Cross-border измерение: българин, работещ временно в Доминиканска република, няма автоматично признаване на здравноосигурителен статус от НЗОК на база доминиканско членство в SFS, тъй като липсва двустранна спогодба или регламент за координация.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност изисква поне 12 месеца внесени вноски преди настъпване на инцидента. Размерът е 60% от средния месечен осигурителен доход за последните шест месеца (40% при хоспитализация), изплащано след период на изчакване от 3 дни, за срок до 26 седмици.

Практически пример: служител с осигурителен доход 60 000 DOP/месец, на болничен за 10 дни поради извънболнично лечение, ще получи приблизително 60% от дневния си осигурителен доход за периода след третия ден на отсъствие.

Финансово изражение: обезщетението е значително по-ниско от българското (в България паричното обезщетение за временна неработоспособност е 80% от осигурителния доход за общо заболяване, вариращо според стажа), което представлява съществена разлика при сравнение на защитата на доходите.

Административно изискване: работодателят подава необходимата документация чрез ARS/TSS; забавено или неточно докладване може да доведе до отказ или забавяне на плащането.

Данните за паричното обезщетение за болест произхождат от изданието на SSA „Programs Throughout the World“ (последно пълно преработено издание за региона – 2019 г.). Не беше намерено по-ново официално обобщение на английски или испански език с идентична степен на детайлност за 2026 г., поради което структурните параметри (проценти, срокове) трябва да се третират като най-новата официално документирана рамка, но да се проверят допълнително при конкретен казус чрез TSS.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Паричното обезщетение за майчинство изисква поне 8 месеца внесени вноски в рамките на последните 12 месеца преди раждането и условие осигуреното лице да не работи през периода, за който се изплаща обезщетението. Съществува и добавка за кърмене (nursing allowance) за дете под 12-месечна възраст, обвързана с доходен тест – месечният осигурителен доход трябва да бъде под три пъти законоустановената минимална работна заплата.

Практически пример: майка с осигурителен стаж от 9 месеца преди раждане получава право на парично обезщетение; майка с прекъснат стаж от само 5 месеца не отговаря на условието и трябва да разчита на трудовоправна закрила по Трудовия кодекс, а не на паричното осигурително обезщетение.

Финансови последици за работодателя: периодът на отсъствие поради майчинство не освобождава автоматично работодателя от задължението за вноски – конкретните правила за продължаване на осигуряването по време на отпуска трябва да се проверят индивидуално, тъй като не беше намерен изчерпателен официален документ с актуални за 2026 г. параметри в рамките на изследването за тази статия.

Спрямо България: НОИ изплаща обезщетение за бременност и раждане в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за период от 410 дни, което е съществено по-щедро и по-дълго от доминиканския модел.

Бащинство: в рамките на прегледаните официални и полуофициални източници не беше намерено самостоятелно, отделно парично обезщетение за бащинство от TSS, различно от трудовоправния отпуск по Кодекса на труда – препоръчва се директна проверка при Ministerio de Trabajo за актуалните дни отпуск за бащинство.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност (Pensión por discapacidad) изисква оценена загуба на работоспособност от поне 66,7% и изчерпване на паричните обезщетения за болест; частичната инвалидност покрива загуба между 50% и 66,7%. Оценката се извършва от регионална медицинска комисия, с право на преразглеждане от национална медицинска комисия.

Практическо значение: инвалидността трябва да произтича от хронично заболяване или трудова злополука, извън работата – структурата разграничава инвалидност от общ характер от тази, свързана с трудова злополука (разгледана в Глава VIII).

Финансови последици: пенсията за инвалидност се финансира чрез индивидуалната капитализационна сметка на осигуреното лице в AFP, което означава, че размерът зависи пряко от натрупаните вноски – за разлика от солидарния модел на НОИ в България, при който пенсията за инвалидност се определя на база осигурителен доход и стаж, независимо от индивидуално натрупан капитал.

Пенсия за инвалидност поради късно постъпило осигуряване (Pensión por ingreso tardío) съществува като отделна категория за лица на 60+ години, безработни поне 30 дни, направили първата си вноска на възраст 45+ и не отговарящи на условията за старост.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система работи на принципа на дефинирани вноски с индивидуални капитализационни сметки, администрирани от лицензирани Administradoras de Fondos de Pensiones (AFP). Размерът на пенсията при старост зависи пряко от натрупания капитал и доходността от инвестиции през годините на осигуряване – за разлика от солидарния модел в България, където първият стълб (НОИ) определя пенсията на база стаж и осигурителен доход, независимо от пазарната доходност.

Fondo de Solidaridad Social финансира минимална гарантирана пенсия за нискодоходни осигурени лица, чиито индивидуални натрупвания не биха стигнали за адекватна пенсия.

Практически пример: служител, работил 25 години с редовни вноски от 2,87% (плюс работодателския еквивалент), получава пенсия, изчислена на база натрупания капитал в личната му AFP сметка и избрания механизъм на изплащане (анюитет или програмирано теглене) – докато служител с прекъснат осигурителен стаж разчита частично на солидарния механизъм.

Cross-border проблем: българин, работил години в Доминиканска република и след това се пенсиониращ в България, не може автоматично да сумира доминиканския осигурителен стаж с българския чрез регламент или спогодба, тъй като такава не съществува – всяка натрупана в AFP сметка стойност остава отделна от българската пенсионна система.

Не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава конкретна възраст за пенсиониране, приложима еднакво за всички категории осигурени лица към 2026 г. – препоръчва се пряка проверка в TSS/AFP за приложимите условия по конкретния случай.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

При смърт на осигурено лице, натрупаният капитал в индивидуалната AFP сметка се разпределя между определените от закона наследници (съпруг/а, деца, зависими родители), съобразно установената в системата йерархия на бенефициенти.

Практическо значение: за разлика от солидарната наследствена пенсия по българското законодателство (изчислявана на процент от пенсията на починалия), доминиканският модел разпределя реален натрупан капитал, което означава, че размерът зависи изцяло от историята на вноските на починалия, а не от фиксирана формула.

Административна процедура: наследниците подават заявление directamente в съответната AFP, придружено от акт за смърт и документи, доказващи родствена връзка.

Cross-border бележка: наследник, живеещ в България, няма улеснена процедура за удостоверяване на правата си чрез НОИ, тъй като липсва спогодба – процесът изисква директна комуникация с доминиканската институция, вероятно с легализация и превод на документи.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Seguro de Riesgos Laborales (SRL) покрива трудови злополуки и професионални заболявания и се финансира изцяло от работодателя чрез вноска от 1,10% до 1,30% в зависимост от нивото на риск на дейността на предприятието.

Важно предупреждение за практиката: служителят никога не следва да вижда удръжка за SRL на фиша си за заплата – ако такава удръжка е налична, това представлява индикация за незаконно удържане от страна на работодателя.

Практически пример: работник в строителството, класифициран в по-висока рискова категория, ще генерира по-висока SRL вноска за работодателя (близо до горната граница от 1,30%), докато офис служител обичайно попада в най-ниската рискова категория.

Финансови последици: при трудова злополука осигуреният получава обезщетение, финансирано отделно от общата пенсионна и здравна система, което гарантира че разходите за трудов риск не се смесват с личните пенсионни спестявания на служителя.

Спрямо България: българската система за трудова злополука и професионална болест е част от общия фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на ДОО, администриран от НОИ, с вноска, изцяло за сметка на работодателя – структурно сходно на доминиканския модел по отношение на разпределение на тежестта.

Глава IX: Семейни обезщетения

Доминиканската система не разполага с универсална класическа семейна добавка от типа, познат в европейските системи. Вместо това съществуват целеви, доходно тествани програми – като пенсията за самотна майка (изисква детето да е под 18 години и да посещава училище, майката да е безработна или с нередовен доход) и социалната програма Progresando con Solidaridad, обвързана с показатели за здраве, образование, хранене и достъп до технологии.

Практическо значение: българско семейство с деца, преместено да живее и работи в Доминиканска република, не може да разчита на автоматична семейна добавка, аналогична на българските месечни помощи за деца по Закона за семейни помощи за деца.

Не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава отделна универсална семейна добавка чрез TSS през 2026 г.

Спрямо България: българските семейни помощи (месечни помощи за отглеждане на дете, еднократни помощи при раждане) се администрират чрез Агенцията за социално подпомагане, а не чрез НОИ – системата е доходно тествана, но с по-широк обхват от доминиканския еквивалент.

Глава X: Безработица

В прегледаните официални и полуофициални източници не беше намерена самостоятелна, класическа система за парично обезщетение за безработица, администрирана централно от TSS, аналогична на българската система на НОИ (фонд „Безработица“). Защитата при загуба на работа в Доминиканска република се основава основно на трудовоправни компенсации по Кодекса на труда (Ley 16-92) – например обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение (cesantía), изчислявано на база трудов стаж и последно получавано възнаграждение.

Практическо значение: служител, освободен без основателна причина, има право на обезщетение по трудовото законодателство, но не и на месечно парично обезщетение за безработица от осигурителен тип, каквото е познато в България.

Финансов ефект за фонда на пенсиите: при прекратяване на трудовото правоотношение AFP сметката на служителя не се закрива и не губи натрупаната стойност – просто спира да получава нови вноски до ново наемане на работа.

Спрямо България: българската система на НОИ изплаща парично обезщетение за безработица в размер, зависещ от осигурителния доход и стаж, за определен период – структурна разлика, която е съществена за българи, обмислящи временна работа в Доминиканска република, тъй като те не биха имали достъп до сравнима защита при загуба на работа в приемащата държава.

Глава XI: Минимални средства

Социалното подпомагане за бедни и уязвими домакинства се администрира чрез Sistema Único de Beneficiarios (SIUBEN) на база Индекс на качеството на живот (Índice de Calidad de Vida, ICV), който отчита доходи, потребление, жилищни условия и достъп до обществени услуги.

Основен здравен план (медицински помощи, социално подпомагане, доходно тестван): предоставя се на безработни лица и техните семейства, хора с увреждания, нуждаещи се лица, самотни майки, самонаети лица и лица над 60 години с доход под средната минимална работна заплата за частния сектор.

Практическо значение: чуждестранен гражданин, включително българин, живеещ трайно в страната без стабилен трудов доход, не би имал автоматичен достъп до тези програми без съответния имиграционен и административен статус, доказан пред местните власти.

Спрямо България: българската система за социално подпомагане (месечни помощи по Закона за социално подпомагане) използва различни критерии за доходен тест, администрирани от Агенцията за социално подпомагане, а не от структура, аналогична на SIUBEN.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Не беше намерен официален публичен източник, който потвърждава самостоятелна, универсална държавна схема за дългосрочни грижи в Доминиканска република, отделна от общото здравно осигуряване чрез SFS. Дългосрочните грижи за възрастни хора и хора с тежки увреждания обичайно се осигуряват чрез семейна подкрепа, частни доставчици на услуги или ограничен обхват в рамките на здравноосигурителния пакет на SFS.

Практическо значение за българи, обмислящи пенсиониране в Доминиканска република: не трябва да се разчита на автоматично покритие на дългосрочни грижи от местната социалноосигурителна система – препоръчва се допълнителна частна застраховка или ясен финансов план за подобни нужди.

Спрямо България: българската система също няма самостоятелен фонд „Дългосрочни грижи“ – макар да съществуват определени добавки за чужда помощ в рамките на инвалидните пенсии на НОИ, което частично се различава от липсата на подобен механизъм в доминиканския модел.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения

В доминиканската система съществуват няколко специализирани, доходно тествани парични трансфера извън класическите осигурителни обезщетения: пенсия за самотна майка (Pensión de madre soltera), надбавка за кърмене (nursing allowance) за деца под 12 месеца и солидарен паричен трансфер Progresando con Solidaridad. Тези програми се финансират основно от държавния бюджет, а не от осигурителни вноски на служители и работодатели.

Не беше намерено официално потвърждение за допълнителни специални парични обезщетения, насочени конкретно към чуждестранни граждани или пенсионери, различни от общите условия на местните социални програми.

Cross-border казуси между Доминиканска република и България

Ако гражданин на Доминиканска република работи или се осигурява в България

При липса на спогодба за социална сигурност между двете държави, гражданин на Доминиканска република, който работи в България, се осигурява изцяло по българското законодателство от момента на започване на трудова дейност тук – без възможност за пренасяне или признаване на осигурителен стаж, натрупан в TSS/AFP. НАП е компетентната институция за определяне на данъчно резидентство, а НОИ – за осигурителните права по българското законодателство. Рискът от двойно осигуряване е реален, ако лицето продължава да е формално осигурено и в Доминиканска република паралелно с българската заетост – препоръчва се внимателна проверка на статута преди преместването.

Ако българин работи или се осигурява в Доминиканска република

Аналогично, българин, работещ в Доминиканска република, попада изцяло под местното осигурително законодателство (TSS) от момента на започване на трудова дейност там – без възможност НОИ автоматично да признае натрупания там осигурителен стаж за целите на бъдеща българска пенсия. Ако лицето продължава да плаща доброволни осигуровки в НОИ (например при запазване на статут на самоосигуряващо се лице в България), съществува риск от паралелно осигуряване в двете държави без механизъм за приспадане или взаимно признаване. Данъчното резидентство трябва да се определи внимателно – доминиканското законодателство прилага 182-дневен праг за определяне на местно данъчно лице, а българското законодателство има собствени, различни критерии (183 дни, център на жизнени интереси, постоянен адрес).

Ако бизнесът има служители или contractors между България и Доминиканска република

За българска компания, наемаща служители в Доминиканска република (пряко или чрез контрактор), не се прилага европейски механизъм за A1 удостоверение, тъй като Доминиканска република не е държава от ЕС/ЕИП/Швейцария, за която важат Регламенти (ЕО) №883/2004 и №987/2009. Всеки служител, физически полагащ труд на доминиканска територия, следва по правило да се осигурява по местното законодателство чрез TSS, независимо от седалището на работодателя. Отдалечена работа за доминикански клиенти от България не поражда автоматично доминиканско осигуряване, но може да породи местни данъчни задължения за компанията-получател на услугите, в зависимост от структурата на договора. Препоръчва се пазене на пълна документация – трудови договори, фишове за заплати, потвърждения за платени вноски – за всеки отделен случай, тъй като липсва улеснена процедура за взаимно признаване между НОИ/НАП и TSS/DGII.

Фрийлансъри и самонаети лица в Доминиканска република

Самонаетите лица, работещи в Доминиканска република (местни или чуждестранни граждани), се регистрират в DGII чрез получаване на Registro Nacional de Contribuyentes (RNC) – задължителна стъпка за издаване на фискални документи (Números de Comprobante Fiscal, NCF) и за подаване на годишна данъчна декларация.

Осигурителният статут на самонаетите лица по режима на Закон 87-01 (Régimen Contributivo Subsidiado за самонаети) не е напълно операционализиран като задължителен механизъм на практика – което означава, че много самонаети лица разчитат на доброволно членство в SFS/AFP или на частно здравно осигуряване.

По отношение на ITBIS: самонаетите лица, предоставящи облагаеми услуги над определени прагове на оборот, следва да се регистрират като платци на ITBIS и да начисляват съответната ставка (18% или намалената 16% за определени категории), в зависимост от конкретния характер на предоставяните услуги.

Сравнение с българския ЕООД/самоосигуряващо се лице контекст: българският фрийлансър, работещ като самоосигуряващо се лице или чрез ЕООД, има ясно дефинирани минимални осигурителни прагове и авансов данък, докато доминиканският режим е по-малко строго стандартизиран за самонаетите – което създава риск от подценяване на задълженията, особено при дистанционна работа.

Рискове за българи, работещи дистанционно от Доминиканска република за български или чуждестранни клиенти: ако лицето прекара повече от 182 дни в страната, може да възникне доминиканско данъчно резидентство, а заедно с него – потенциално задължение за деклариране на доходи по местната скала, независимо от продължаващи задължения пред НАП в България. Без СИДДО между двете държави, рискът от двойно данъчно облагане на едни и същи доходи е реален и изисква индивидуална данъчна консултация.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България за бизнес структура, докато оперират от Доминиканска република: местоуправлението на компанията и мястото на реално стопанско управление могат да породят въпроси за данъчно резидентство на юридическото лице по българското законодателство (ЗКПО), независимо от адреса на регистрация.

Кога е полезен счетоводен съвет: при всяко от изброените обстоятелства – двойна данъчна експозиция, несигурен статут на осигуряване, структуриране на дистанционна работа – професионална консултация от счетоводител с опит в трансгранични казуси намалява риска от неволно нарушение на задължения в двете юрисдикции.

Работодатели, payroll и служители в Доминиканска република

Всеки работодател, наемащ служители на трудов договор в Доминиканска република, трябва да се регистрира в TSS чрез портала SUIR, като предварително разполага с активен RNC от DGII. Регистрацията включва основни данни за компанията (RNC, наименование, икономическа дейност, адрес) и оправомощаване на потребители за управление на ведомостта.

Работодателят удържа от брутната заплата на служителя 5,91% общо (SFS 3,04% + AFP 2,87%) и внася допълнително собствения си дял от 15,29% до 16,5% (SFS 7,09% + AFP 7,10% + SRL 1,10–1,30% + Fondo de Solidaridad 0,40%), плюс отделно 1% INFOTEP върху общата брутна ведомост (заплати и комисиони).

Данъчното удържане на ISR се извършва месечно от работодателя на база прогресивната скала на DGII и се внася чрез формуляр IR-17.

Отчетни срокове: вноските към TSS се дължат до първите 3 работни дни на месеца, следващ отчетния период; известията за плащане се генерират от TSS от 20-о число на текущия месец; INFOTEP се внася с отделен краен срок – 10-о число на месеца.

Спрямо България: докато в България работодателят подава декларации образец №1 и №6 през месец, чрез единна система на НАП/НОИ, в Доминиканска република съществуват два отделни канала (DGII за данъци, TSS за осигуровки) с различни срокове и формуляри, което увеличава административната тежест за чуждестранни работодатели без местен партньор.

Практически пример: компания с 10 служители, всеки с бруто заплата 50 000 DOP/месец, ще внесе общо приблизително 7 645–8 145 DOP работодателска осигурителна тежест за всеки служител на месец (без INFOTEP), плюс 500 DOP INFOTEP на служител – което подчертава необходимостта от точно бюджетиране на разходите за труд в допълнение към брутните заплати.

Кога payroll услугите са необходими: при наличие на повече от 2–3 служители, при паралелно управление на данъчни и осигурителни срокове, или при липса на местен счетоводен опит, аутсорсинг на payroll функцията към лицензиран местен или международен доставчик значително намалява риска от глоби.

Данъци в Доминиканска република през 2026 г.

Личен данък върху доходите (ISR) на физическите лица се прилага прогресивно: 0% до 416 220 DOP годишен доход; 15% върху надвишението до 624 329 DOP; 20% върху надвишението до 867 123 DOP; 25% върху надвишението над 867 123 DOP. Тези прагове се коригират периодично от DGII на база инфлационния индекс, публикуван от Централната банка.

Доходи от трудова заетост се удържат месечно от работодателя чрез формуляр IR-17; лица, чийто единствен доход е от трудово правоотношение, не подават самостоятелна годишна декларация IR-1.

Самонаетите лица и лицата с доходи извън трудово правоотношение подават годишна декларация до 31 март за физически лица.

Корпоративен данък (Impuesto sobre la Renta за юридически лица): фиксирана ставка от 27% върху нетната облагаема печалба, приложима еднакво за всички видове търговски дружества, независимо от размера – потвърдено директно от DGII.

Данъчна резидентност: физическо лице се счита за местно за данъчни цели след престой над 182 дни (последователни или не) в рамките на фискална година; чуждестранните доходи на новите резиденти се облагат едва след третата година пребиваване, съгласно териториалния принцип, прилаган от DGII.

СИДДО с България: към момента на изготвяне на тази статия Доминиканска република не фигурира в актуалния списък на 70-те държави, с които България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, поддържан от Министерството на финансите и НАП. Това означава, че доходи, обложени и в двете държави, не разполагат с договорен механизъм за данъчен кредит или освобождаване – всеки казус трябва да се анализира индивидуално на база вътрешното законодателство на всяка държава.

ITBIS (косвен данък върху трансфер на индустриализирани стоки и услуги): обща ставка 18%, намалена ставка 16% за определени категории (млечни продукти, кафе, животински мазнини и други, изброени в Кодекса за данъчно облагане), ставка 0% за износ, и множество освобождавания за основни хранителни продукти, лекарства, образование и финансови услуги.

Практически последици за фрийлансъри и компании: липсата на СИДДО означава, че доходи от Доминиканска република, получени от български данъчен резидент, следва да се декларират в България по общия ред на ЗДДФЛ, без автоматично приспадане на платения в чужбина данък – единствената защита е едностранното данъчно облекчение по вътрешното българско законодателство, ако е приложимо за конкретния вид доход.

Често срещани грешки и практически рискове

• Приемане, че социалното осигуряване автоматично следва данъчното резидентство – двете статии на правото се определят по различни критерии във всяка държава.
• Пренебрегване на регистрацията в TSS от страна на работодателя преди наемане на първия служител в Доминиканска република.
• Обърквания между режима за наети лица и все още непълно приложения режим за самонаети по Закон 87-01.
• Приемане, че европейските регламенти за координация на социалната сигурност важат за Доминиканска република – те се прилагат единствено в ЕС/ЕИП/Швейцария.
• Игнориране на факта, че A1 удостоверение няма правно значение за работа в Доминиканска република, тъй като страната не е обхваната от съответните регламенти.
• Пропускане на здравна регистрация чрез SFS/ARS при започване на работа, което забавя достъпа до медицински услуги.
• Пропускане на срокове за отчитане – TSS изисква докладване на постъпвания и напускания на служители не по-късно от следващия работен ден.
• Приемане, че доминикански осигурителни обезщетения (напр. пенсия) автоматично се „изнасят“ или прехвърлят към България – липсва спогодба, която да гарантира такова право.
• Неизвършване на проверка за СИДДО преди структуриране на трансгранична дейност – между България и Доминиканска република такава спогодба не съществува.
• Липса на съхранение на документи за платени осигурителни вноски и данъци – при бъдещ спор или проверка липсата на архив затруднява доказването на изпълнени задължения.
• Разчитане на неофициални онлайн калкулатори за точни данъчни и осигурителни изчисления вместо проверка при DGII/TSS за актуалните за годината прагове и ставки.

Често задавани въпроси (FAQ)

Официални източници

• DGII – Dirección General de Impuestos Internos – данък върху доходите, корпоративен данък и ITBIS.
• TSS – Tesorería de la Seguridad Social – осигурителни вноски, тавани и срокове за плащане.
• PwC Worldwide Tax Summaries – Dominican Republic – потвърждение на данъчните прагове за физически лица.
• SSA – Programs Throughout the World (Americas, 2019) – структурни параметри на болнични, майчинство и пенсионни категории.
• НАП – Списък със спогодби за избягване на двойно данъчно облагане – потвърждение на липсата на СИДДО с Доминиканска република.
• НОИ – Двустранни международни договори – потвърждение на липсата на спогодба за социална сигурност с Доминиканска република.
• Министерство на финансите на България – политика по двустранните СИДДО.