Социално осигуряване и данъци в Гвинея (2026)

• Как функционира социалноосигурителната система на Гвинея чрез Caisse Nationale de Sécurité Sociale (CNSS) и кои клонове на осигуряване съществуват.
• Какви данъци плащат служителите, самонаетите лица и дружествата – данък върху заплати, корпоративен данък, ДДС и форфетни вноски.
• Какви осигурителни вноски дължат работодателят и служителят, в какви граници на доход и с какви срокове.
• Какви обезщетения предлага CNSS – болест, майчинство, трудова злополука, старост, преживели лица и семейни добавки.
• Какви са разликите между гвинейската и българската система откъм данъчна тежест, администрация и обезщетения.
• Какво се случва при трансгранична заетост между България и Гвинея – и защо няма автоматично сумиране на осигурителен стаж.
• Какви са рисковете и честите грешки при работа, фрийлансинг или регистрация на бизнес между двете държави.
• Кои официални институции и източници са използвани, за да можете сами да проверите всеки параметър.

Гвинея и България имат структурно различни осигурителни и данъчни системи. В Гвинея цялото социално осигуряване минава през една институция – CNSS, която администрира едновременно пенсии, здраве, семейни обезщетения и трудови злополуки чрез обща вноска от 23% (18% работодател, 5% служител). В България осигурителната тежест е разпределена между няколко отделни фонда на НОИ и НЗОК, с обща вноска около 32,7%, поделена приблизително 18,92% работодател и 13,78% служител – тоест номинално по-висока обща тежест, но и значително по-широк обхват от покрити рискове, включително безработица, която в гвинейската система не беше открита като отделна задължителна схема.

България е държава членка на ЕС, поради което осигуряването на гражданин на Гвинея, нает на работа в България, се определя от българското законодателство и от регламентите на ЕС за координация на социалната сигурност – но само доколкото лицето пребивава и работи в рамките на ЕС/ЕИП. Тъй като Гвинея не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, регламентите на ЕС за координация (Регламент 883/2004 и 987/2009) не се прилагат към периоди на осигуряване, натрупани в Гвинея.

Не беше намерена официална спогодба за социална сигурност между Република България и Република Гвинея – съществува единствено по-стара спогодба за културно сътрудничество, която няма отношение към осигуряването. Това означава, че осигурителен стаж, натрупан в Гвинея, по принцип не се сумира автоматично от НОИ при определяне на българска пенсия или обезщетение, освен ако не бъде доказан по общия ред за признаване на чуждестранен стаж.

От данъчна гледна точка, не беше намерена СИДДО (спогодба за избягване на двойното данъчно облагане) между България и Гвинея в списъка на НАП. Гражданин на Гвинея, който стане местно лице за данъчни цели на България (пребиваване над 183 дни, център на жизнени интереси или постоянен адрес в България), подлежи на облагане с 10% плосък данък върху доходите си от България и евентуално върху доходите си от Гвинея, без механизъм за избягване на двойно облагане чрез спогодба – приложими биха били единствено общите разпоредби на ЗДДФЛ за данъчен кредит, ако са изпълнени условията.

Здравните права на гвинейски гражданин, работещ в България по трудов договор, се определят от общия ред на ЗЗО – той се осигурява задължително в НЗОК на същите основания като български гражданин, ако е нает по трудово правоотношение в България.

Българин, нает на работа от работодател в Гвинея, по принцип подлежи на задължително осигуряване в CNSS по същите правила, които важат за местните служители – вноска от 5% от осигурителния доход, в граници между 550 000 и 2 500 000 GNF месечно. Тъй като няма спогодба за социална сигурност между България и Гвинея, осигурителните периоди в Гвинея не се прехвърлят автоматично към българската осигурителна система при завръщане в България.

Съществува реален риск от двойно осигуряване – ако българско дружество командирова служител в Гвинея, без да прекрати българското му осигуряване, а гвинейският работодател също го осигурява в CNSS, лицето може да дължи вноски и в двете държави едновременно, без механизъм за компенсация чрез сертификат A1 (този инструмент е специфичен за координацията в рамките на ЕС/ЕИП/Швейцария и не се прилага към Гвинея).

От данъчна гледна точка, ако българинът стане местно лице за данъчни цели на Гвинея (постоянен адрес там, упражняване на основна дейност там или център на икономически интереси в страната), той подлежи на облагане в Гвинея с прогресивния данък върху трудовите доходи (RTS). Едновременно с това, ако запази статут на местно лице по българското законодателство, той остава задължен и пред НАП за декларирани общи доходи. Без СИДДО между двете държави, избягването на двойно данъчно облагане зависи единствено от едностранните разпоредби на всяка от двете държави (напр. данъчен кредит по ЗДДФЛ), а не от двустранна спогодба.

Здравните права на българин, работещ в Гвинея, се ограничават до покритието на CNSS (с описаните по-горе ограничения и съучастия), а не до правата по европейската здравна карта, която няма приложение извън ЕС/ЕИП/Швейцария.

Българско дружество, наемащо служители или контрактори физически разположени в Гвинея, трябва да прецени внимателно дали отношението е трудово или гражданско правоотношение (договор за услуги). При трудово правоотношение с лице, полагащо труд на територията на Гвинея, по принцип възниква задължение за регистрация на местен работодател в CNSS и DGI, освен ако структурата на заетостта позволява друг модел (например работа чрез местен партньор или работодател на запис – Employer of Record).

Дистанционната работа поставя допълнителни въпроси за данъчна резидентност на дружеството – продължително присъствие на служител или представител в Гвинея може да създаде риск от възникване на място на стопанска дейност (établissement stable) по смисъла на гвинейския Общ данъчен кодекс, което би довело до облагане на част от печалбата на дружеството в Гвинея.

За контрактори (физически лица, фактуриращи услуги, а не наети по трудов договор), DGI прилага удръжка при източника от 15% върху сумите, изплащани от гвинейски платец на лица или дружества без постоянно установяване в страната – тази удръжка е специфична за плащания, извършвани от гвинейска страна към чуждестранен изпълнител, и трябва да се проверява внимателно при структуриране на международни договори за услуги.

Препоръчителни документи за съхранение при трансгранична заетост или договори между България и Гвинея: трудов договор или договор за услуги с ясно дефинирано място на извършване на работата; документ за регистрация на работодателя в CNSS (ако е приложимо); фишове за заплати с разбивка на удръжките; потвърждения за внесени вноски в CNSS; данъчни декларации, подадени пред DGI; кореспонденция с НАП относно статута на данъчна резидентност на лицето или дружеството.

Ролята на НОИ в подобни случаи се ограничава до общата процедура за признаване на чуждестранен осигурителен стаж по силата на вътрешното законодателство (доколкото е приложимо, при липса на спогодба), а ролята на НАП е свързана с определяне на данъчната резидентност на физическото лице или мястото на стопанска дейност на дружеството съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ.

Гвинейската система не предлага официално потвърдена, отделна задължителна CNSS схема за фрийлансъри и самонаети лица, аналогична на режима на самоосигуряващите се лица (СОЛ) в България. Вместо това, самонаетите лица в Гвинея попадат основно в обхвата на данъчната, а не на осигурителната система.

В зависимост от размера на годишния оборот, самонаето лице може да попадне в един от следните режими: Taxe Professionnelle Unique (ТПУ) – единен данък от 5% върху оборота за лица с годишен оборот под 150 000 000 GNF, който замества патентата, БИК, корпоративния данък и IMF; или режим на реално облагане с данък върху бенефициите industriels, commerciaux et artisanaux (БИК) в размер на 30% върху реализираната печалба, ако оборотът надхвърля прага за ТПУ.

По отношение на ДДС, самонаето лице с оборот над 500 000 000 GNF е задължено да се регистрира по ДДС (18% стандартна ставка); при оборот между 150 000 000 и 500 000 000 GNF регистрацията е по избор, след разрешение от Direction Nationale des Impôts; под 150 000 000 GNF лицето не може да бъде регистрирано по ДДС.

Рискове за българи, работещи дистанционно за гвинейски клиенти: Ако българин фактурира услуги на гвинейско дружество като самоосигуряващо се лице или чрез българско ЕООД, той остава изцяло в обхвата на българската данъчна и осигурителна система (10% данък върху доходите или 10% корпоративен данък, плюс осигуровки по общия ред), доколкото не създава постоянно установяване в Гвинея. Внимание трябва да се обърне на гвинейската удръжка при източника от 15% върху плащания към лица без постоянно установяване в страната – тя може да доведе до намалено нетно плащане, освен ако не е предвидено друго в договора.

Рискове за чуждестранни основатели, използващи България: Гвинейски предприемач, който регистрира дружество в България (например ЕООД или ООД), за да обслужва клиенти в Западна Африка, се възползва от 10% корпоративен данък и относително опростена администрация спрямо 35% корпоративен данък в Гвинея – но трябва внимателно да структурира мястото на ефективно управление, за да не възникне риск от двойна данъчна резидентност.

Когато структурата включва едновременно гвинейски доходи и българска регистрация, препоръчваме консултация със счетоводител, запознат и с двете юрисдикции – въпроси като определяне на данъчна резидентност, приложимост на удръжката при източника и липсата на СИДДО могат съществено да повлияят на ефективната данъчна тежест.

Всеки работодател, нает персонал на територията на Гвинея, е длъжен да се регистрира в CNSS (за осигурителни цели) и в DGI/DNI (за данъчни цели), преди да започне изплащане на възнаграждения. Регистрацията в CNSS се извършва по процедурата „Immatriculation employeur“, а данъчната регистрация – чрез получаване на постоянен данъчен идентификационен номер (NIF).

На ниво ведомост, работодателят удържа от брутната заплата на всеки служител: осигурителната вноска на служителя от 5% (в границите на осигурителния доход 550 000–2 500 000 GNF) и данъка RTS върху облагаемия доход (прогресивна скала, чиито точни траншове не бяха потвърдени официално в това проучване). Освен удръжките от заплатата, работодателят дължи допълнително върху общата ведомост: 18% CNSS работодателска част; 6% версман форфе (Versement Forfaitaire sur les salaires); 3% такса за чиракуване (Taxe d’Apprentissage), освен при законоустановени изключения (например работодатели, осигуряващи собствено обучение на персонала, или предприятия с над 10 служители, в зависимост от конкретните условия за освобождаване).

Всички удръжки и работодателски вноски се внасят чрез единна месечна декларация (Déclaration Unique des Impôts et Taxes) до 15-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на заплатите. CNSS вноските се внасят месечно при 20 или повече служители, а тримесечно (или месечно по избор) при по-малко от 20 служители. Просрочие на CNSS вноските води до санкция от 5% на месец закъснение; просрочие на RTS и версман форфе води до санкция от 100% от дължимата сума при неплащане, закъсняло плащане или непълно плащане.

Когато администрирането на ведомостта в Гвинея се извършва паралелно с управление на персонал в България или друга държава, ползата от професионални payroll услуги нараства – различните срокове, ставки и форфетни данъци трудно се проследяват ръчно при международна структура.

Данък върху доходите на физическите лица (импо сюр льо рьовеню): Облага годишните доходи на физическите лица, включващи трудови доходи, доходи от капитал, БИК/БНК печалби, земеделски печалби и необлагаеми с друг данък имуществени капиталови печалби. Физическо лице е местно за данъчни цели на Гвинея, ако отговаря на едно от следните условия: има постоянно жилище в Гвинея или престоява там над 6 месеца в годината; упражнява професионална дейност в Гвинея (освен ако докаже, че тя е второстепенна); или има в Гвинея центъра на икономическите си интереси.

Данък върху заплати (RTS): Прогресивен данък, удържан при източника от работодателя върху трудови възнаграждения, пенсии и доживотни ренти, съгласно чл. 198–198 ter от Общия данъчен кодекс. По-стар официален наръчник на Министерството на бюджета посочва прогресивна скала от 0% до 15%, докато по-нови вторични източници сочат реформа на скалата (Закон L/2021/032/AN от 4 юли 2021 г., в сила от 1 януари 2022 г.) с повишаване на максималната ставка. Не беше намерен официален публичен източник, който да потвърждава с пълна сигурност точните траншове и максималната ставка, приложими през 2026 г. – препоръчваме директна проверка в DGI преди изчисляване на конкретна ведомост.

Корпоративен данък (Impôt sur les Sociétés, IS): Стандартна ставка 35% върху облагаемата печалба на дружества и други юридически лица. Изплаща се на два аванса, всеки равен на една трета от дължимия данък за предходната година, до 15 юни и до 15 септември; новосъздадените дружества са освободени от тези аванси през първите 12 месеца дейност. Декларацията за печалба или загуба се подава до 30 април на следващата година.

Импо минимум форфетер (IMF): Минимален форфетен данък от 3% върху оборота от предходната година, дължим от лица под режим на реално облагане, независимо от резултата от дейността; приспада се от дължимия корпоративен данък.

Данък върху добавената стойност (ДДС/TVA): Стандартна ставка 18%, приложима към повечето доставки на стоки и услуги на територията на Гвинея, с изключение на износ и международен транспорт, които са с нулева ставка. Задължителна регистрация при оборот ≥500 000 000 GNF; доброволна регистрация е възможна при оборот между 150 000 000 и 500 000 000 GNF след разрешение от данъчната администрация. Освободени от ДДС стоки включват ориз, пшеница, брашно, хляб, хранителни масла и риба, както и определени фармацевтични продукти, торове и учебни материали при условия, определени с министерска заповед.

Taxe Professionnelle Unique (ТПУ): Единен данък от 5% върху оборота за физически и юридически лица с годишен оборот под 150 000 000 GNF, заместващ патентата, БИК, IS и IMF за тази категория.

Удръжка при източника за нерезиденти (R/RNS): 15% върху суми, изплащани от гвинейски платец на лица или дружества без постоянно установяване в страната за свободни професии, авторски права, интелектуална или индустриална собственост, или предоставени услуги, материално използвани в Гвинея.

Данък върху доходите от движимо имущество (I/RCM): 10% върху дивиденти, лихви, доходи от ценни книжа и облигации.

Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с България: Не беше намерена СИДДО между Република България и Република Гвинея в официалния списък на НАП – следователно доходи, реализирани едновременно в двете държави, не се ползват от двустранен механизъм за избягване на двойно облагане, а единствено от едностранните вътрешни разпоредби на всяка държава.