Социално осигуряване и данъци в Еквадор (2026)

Социалноосигурителната система на Еквадор е уредена от Instituto Ecuatoriano de Seguridad Social (IESS), автономна публична институция, чиито правомощия са залегнали в Конституцията от 2008 г. Законодателната основа е Ley de Seguridad Social от 2001 г. IESS администрира четири самостоятелни застрахователни фонда: здравен, пенсионен, трудови злополуки и специален фонд за земеделски работници.

Системата се финансира чрез задължителни вноски от работодатели и служители, без пряко правителствено субсидиране на основните фондове. Общата вноска за заети лица е 21,6% от брутната заплата — 12,15% от работодателя и 9,45% от служителя. Вноските се заплащат до 15-о число на следващия месец чрез онлайн платформата на IESS.

Самонаетите лица не са задължително обхванати от IESS, но могат да участват доброволно при ставка от 17,6% върху декларирания доход. Минималната месечна основа за осигуряване е обвързана с официалната минимална заплата (SBU — Salario Básico Unificado, $470 за 2025 г.).

Сравнение с България

В България системата се управлява от Националната агенция за приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ). За разлика от Еквадор, самонаетите в България са задължително осигурени. Общата тежест в Еквадор (21,6%) е по-ниска от България (~32,7% за служители, вкл. работодателска и служителска вноска), което прави еквадорският пазар на труда конкурентоспособен по отношение на осигурителна тежест при нисши и средни доходи.

Здравното осигуряване е задължително за всички регистрирани в IESS осигурени лица. Покритието включва: амбулаторни и специализирани прегледи, хоспитализация, хирургия, медикаменти, спешна помощ, лабораторни изследвания, образна диагностика и рехабилитация — изцяло чрез мрежата от болници и клиники на IESS.

Осигурените имат право да регистрират зависими членове (съпруг/а, деца до 18 г.) и те получават здравно покритие без допълнителна вноска. Задължителното IESS здравно осигуряване обхваща и работещите по трудов договор от първия работен ден, при условие, че работодателят е регистрирал служителя в системата.

Публичната здравна мрежа на IESS страда от ограничени ресурси, дълги опашки и неравномерно покритие в провинцията. Поради тази причина много работодатели предлагат допълнително частно здравно осигуряване като облага. Ако планираш реална регистрация или преместване, актуална информация за правата можеш да намериш на официалния портал на IESS.

Сравнение с България

В България здравното осигуряване е 8% — изцяло за сметка на осигурения (3,2%) и работодателя (4,8%). Покритието е универсално, но също страда от ограничения. Частното здравно осигуряване е допълнително, а не задължително. Принципните рамки са сходни, но IESS предоставя по-широко семейно покритие без допълнителна вноска.

Служителят има право на обезщетение за болест, ако е внасял вноски в IESS в продължение на минимум 6 непрекъснати месеца преди настъпване на неработоспособността, или 180 дни в рамките на последните 6 месеца. Работодателят покрива първите 3 дни болнични. От 4-ия ден нататък IESS изплаща обезщетение в размер на 75% от последното трудово възнаграждение. Максималният период е 185 дни.

Осигурени лица, които не отговарят на условията за IESS обезщетение, имат право на 50% от заплатата за до 2 месеца, изплащани от работодателя съгласно Кодекса на труда.

Сравнение с България

В България обезщетението за временна неработоспособност е 80% от осигурителния доход (90% при трудова злополука), без горна граница, ако са изпълнени изискванията за минимален осигурителен стаж. Еквадорската система предлага 75% — малко по-ниска ставка, но еквивалентна рамка.

Майчинство: Всички служителки имат право на 12 седмици платен отпуск по майчинство — 2 седмици преди раждането и 10 след него. При многоплодна бременност или цезарово сечение се добавят 10 дни. IESS покрива 75% от обезщетението, а работодателят — останалите 25%. За да ползва обезщетение от IESS, служителката трябва да е с редовни вноски.

Бащинство: Бащите имат право на 15 дни платен отпуск при раждане или осиновяване на дете, изплащани изцяло от работодателя. При многоплодна бременност или дете с увреждане срокът може да бъде удължен.

Кърмещи майки: Законодателството предвижда право на работно намаление за кърмене до 1 година след раждането.

Сравнение с България

В България майчинството е значително по-щедро: 410 дни при 90% от дохода (финансирани от ДОО), последвани от допълнителни 365 дни при фиксирана ставка. Еквадорската система е по-ограничена, но бащинският отпуск е сходен по обхват.

IESS изплаща пенсия за инвалидност при постоянна неработоспособност, причинена от непрофесионално заболяване. Условията за достъп изискват минимум 60 месечни вноски, от които 6 непосредствено преди настъпване на инвалидността. Безработни осигурени лица запазват правото, ако инвалидността е настъпила в рамките на 2 години след прекратяване на осигуряването и са внесени поне 120 вноски.

Размерът на пенсията се определя от средния доход за последните 60 месеца и коефициент, обвързан с броя на осигурителните месеци. Освен пенсията за инвалидност, осигурените имат право на медицинско обслужване за лечение на инвалидизиращото заболяване.

За специалната пенсия за инвалидност е предвидена допълнителна вноска от 0,1% от брутния доход, заплащана от служителите.

Сравнение с България

В България инвалидната пенсия се разделя на три вида (общо заболяване, трудова злополука, военна инвалидност) с различни условия. Минималният осигурителен стаж за общо заболяване варира по възраст. Принципните рамки са сходни, но еквадорската система изисква по-малко осигурителен стаж при достатъчно вноски.

Еквадор не разполага с единна фиксирана пенсионна възраст. IESS предоставя пенсия за старост при следните комбинации от възраст и осигурителен стаж:

Размерът на пенсията се изчислява като средна стойност от 5-те най-добри години на доход, умножена по коефициент, обвързан с броя осигурителни години. Коефициентът нараства с 0,0125 за всяка допълнителна година стаж над 40. Пенсионерите получават и допълнителна 13-а пенсия (Décimo Tercero) всеки декември.

За лица без достатъчно IESS вноски съществуват социални помощи: „Pensión Mis Mejores Años“ (100 USD/месец) и „Pensión Toda Una Vida“ за хора с увреждания.

Сравнение с България

В България пенсионната възраст за 2026 г. е 64 години за мъже и жени при 37 год. осигурителен стаж. Пенсиите са обвързани с осигурителния доход и коефициент. Значителна разлика: Еквадор позволява пенсиониране без ограничение на възрастта при 40-годишен стаж, което е по-гъвкаво, но практически рядко постижимо. За самонаетите без IESS — разликата е съществена.

При смърт на осигурено лице или пенсионер, IESS изплаща пенсия за преживели на: вдовец/вдовица или постоянен партньор, деца под 18 г. (или инвалиди — без ограничение на възрастта), а при тяхно отсъствие — на зависими родители. Условие за достъп: починалият да е имал минимум 60 месечни вноски или да е бил пенсионер.

Преживелият съпруг/а получава 60% от пенсията, на която е имал право починалият. Децата получават останалите 40%, разпределени пропорционално. Правото се прекратява при смърт, повторен брак или навършване на 18 г. При смърт вследствие на трудова злополука в рамките на 180 дни след злополуката — работодателят е задължен да изплати пенсия на наследниците.

Изплаща се и еднократна помощ за погребение (Auxilio de Funerales) — сума, актуализирана периодично от IESS.

Сравнение с България

В България наследствената пенсия е 50% при един наследник, 75% при двама и 100% при трима и повече. Условията за право са сходни — изискват осигурителен стаж. Принципните рамки са аналогични.

Застраховката при трудова злополука и професионална болест е финансирана изцяло от работодателя — служителят не дължи вноска за тази покрит риск. Обхваща всички регистрирани в IESS осигурени лица от първия работен ден.

При трудова злополука IESS изплаща: медицинска рехабилитация и лечение, временна неработоспособност (от 4-ия ден), постоянна инвалидност (пенсия), обезщетение за смърт. Работодателят е задължен да докладва злополуката пред IESS незабавно и да поддържа вътрешни протоколи за безопасност.

При неизпълнение на задълженията за регистрация или докладване на злополука работодателят носи пряка финансова отговорност за медицинските разходи и обезщетенията.

Сравнение с България

В България трудовата злополука се покрива от ДОО, финансиран с вноска от работодателя (0,4–1,1% в зависимост от сектора). Механизмите са сходни, а принципната рамка е близка.

Еквадор не разполага с универсална система за месечни семейни надбавки, аналогична на европейски модели. Основните семейни инструменти са:

• Bono de Desarrollo Humano (BDH) — целева месечна трансфер за бедни семейства с деца под 18 г., финансиран от държавата и администриран от Министерството на социалното включване. Не е обвързан с IESS вноски. Размерът и условията се определят по социален регистър.
• 14-а заплата (Décimo Cuarto Salario) — задължителен бонус, равен на официалната минимална заплата ($470 за 2025 г.), изплащан от работодателите веднъж годишно (март за Крайбрежна/Галапагос, август за Планинска/Амазония). Не е семейно обезщетение в строгия смисъл, но изпълнява частично тази функция.
• Задължително разпределение на печалбата — 15% от печалбата преди данъци се разпределя между служителите, 10% — равномерно, 5% — пропорционално спрямо брой зависими лица.

Сравнение с България

В България семейните обезщетения включват месечни надбавки за деца (около 40–60 EUR/дете в зависимост от доходите), еднократни помощи при раждане, обезщетения за отглеждане на дете. Системата е по-структурирана от Еквадор и предлага по-предвидимо семейно подпомагане.

От 2016 г. Еквадор разполага с фонд за безработица, функциониращ като хибридна схема: задължителна индивидуална сметка (2% от брутната заплата на служителя) плюс социалноосигурителна компонента. Самонаетите лица са изключени от схемата за безработица.

Условия за получаване на обезщетение за безработица: служителят трябва да е прекратил трудовото правоотношение без своя вина, да е имал минимум 24 месечни вноски, от които поне 6 непрекъснати преди прекратяването. Обезщетението се изплаща от натрупаните средства в индивидуалната сметка (Fondo de Reserva) и социалноосигурителния фонд.

Размерът зависи от натрупания баланс в индивидуалната сметка. При смърт, достигане на пенсия или инвалидност — балансът се изплаща еднократно на бенефициента или наследниците.

Сравнение с България

В България обезщетението за безработица е 60% от осигурителния доход за срок от 4 до 12 месеца (в зависимост от стажа). Системата е по-щедра и с по-ясна структура. Еквадорският модел разчита основно на индивидуалните спестявания.

Еквадор разполага с Salario Básico Unificado (SBU) — официална минимална работна заплата, определяна ежегодно от правителството. За 2025 г. тя е $470/месец. Нивото на SBU служи като базова референция за изчисляване на редица социални обезщетения, включително 14-а заплата и прагове за пенсионни вноски.

Bono de Desarrollo Humano (BDH) е основната програма за минимален доход, насочена към домакинства в бедност и крайна бедност, регистрирани в националния реестър SIIRS. Условията включват здравни, образователни и жилищни изисквания. Програмата се администрира от Министерството на социалното включване.

Съществуват и специфични пенсии за стари хора без IESS стаж (100 USD/месец) — „Pensión Mis Mejores Años“ и „Pensión Toda Una Vida“ за лица с увреждания.

Сравнение с България

В България гарантираният минимален доход (ГМД) е значително по-нисък в абсолютни стойности ($141/месец за 2026 г.). Минималната работна заплата в България е около 820 EUR/месец за 2026 г. (около 1 015 USD) — по-висока от еквадорската $470.

Към момента на изготвяне на тази статия Еквадор не разполага с формализирана, самостоятелна национална схема за дългосрочни грижи, аналогична на европейски модели (Pflegeversicherung в Германия, Нидерландия, и др.). Дългосрочните грижи за възрастни и лица с увреждания се осигуряват чрез комбинация от:

• Семейно полагане на грижи — основният механизъм в практиката;
• Обществени институции и НПО, финансирани частично от Министерството на социалното включване;
• Частни пансиони и заведения за грижи (без универсална регулация).

IESS предоставя медицинско обслужване на пенсионерите в собствените си болници, но не администрира дългосрочни грижи в дома или институционални грижи в структуриран вид.

Сравнение с България

България също не разполага с развита схема за дългосрочни грижи по европейски стандарти. И двете страни разчитат основно на семейни грижи и публично финансирани институции с ограничени ресурси.

• SRI (Servicio de Rentas Internas) — Националната данъчна администрация: https://www.sri.gob.ec/
• IESS (Instituto Ecuatoriano de Seguridad Social) — Осигурителен институт: https://www.iess.gob.ec/
• Ministerio del Trabajo — Министерство на труда: https://www.trabajo.gob.ec/
• Ministerio de Inclusión Económica y Social (MIES): http://www.inclusion.gob.ec/
• Superintendencia de Compañías, Valores y Seguros: https://www.supercias.gob.ec/
• Banco Central del Ecuador: https://www.bce.fin.ec/
• Impuesto a la Renta — официален SRI портал: https://www.sri.gob.ec/en/impuesto-renta
• IESS — онлайн услуги за осигурени лица: https://www.iess.gob.ec/afiliado-web/pages/principal.jsf

Резервен фонд (Fondo de Reserva)

От втората година при един и същ работодател, работодателят е задължен да внася допълнителни 8,33% от месечната брутна заплата в индивидуална IESS сметка или директно на служителя. Тази сума е освободена от данък и от IESS осигурителни вноски. При безработица, пенсиониране или смърт — средствата могат да бъдат изтеглени.

13-а заплата (Décimo Tercero)

Задължителен коледен бонус, равен на 1/12 от всички трудови плащания (без 13-а и 14-а) за предходната година. Изплаща се до 24 декември. Освободен от данък и IESS вноски.

14-а заплата (Décimo Cuarto)

Равна на официалната минимална работна заплата ($470 за 2025 г.). Срокове: Крайбрежна/Галапагос — до 15 март; Планинска/Амазония — до 15 август. Освободена от данък и IESS вноски.

Задължително разпределение на печалбата (Participación de Utilidades)

15% от печалбата преди данъци: 10% поравно между всички служители, 5% пропорционално по брой зависими лица. Краен срок: 15 април. Данъчно приспадаемо. Важи за всички компании с изключение на определени категории (банки имат специален режим).

Специален статут на временна данъчна резидентност

Въведен в края на 2023 г. — новопристигнали чуждестранни инвеститори могат да ползват 5-годишен период, в рамките на който се облагат само еквадорските доходи (не световните). Прилагат се специални условия за допустимост.