Актуализирано 2026

Социално осигуряване и данъци в Литва (2026)

Пълно ръководство за данъчната система, осигурителните вноски и сравнение с България — базирано на официални източници

📋 Какво ще научиш от тази статия:
  • Как работи прогресивният данък върху доходите в Литва от 2026 г. (20% / 25% / 32%)
  • Какви са задължителните осигурителни вноски за работодател, служител и самонает
  • Кои обезщетения покрива SODRA — болест, майчинство, безработица, инвалидност, пенсия
  • Числово сравнение на данъчната тежест Литва vs България за три типа доходи
  • Практически изчисления за служител, фрийлансър и собственик на малък бизнес
  • Официални адреси и ресурси за регистрация, декларации и подаване на искания

Основни параметри на данъчната система в Литва (2026)

Литва прилага мащабна данъчна реформа от 1 януари 2026 г., одобрена от Сейма (Парламента) и разработена от Министерство на финансите. Целта е по-справедливо разпределение на данъчната тежест, финансиране на националната отбрана и насърчаване на инвестициите.

ПараметърСтавка / Стойност 2026Бележка
Данък върху доходите (ДДФЛ) — служители20% / 25% / 32%Прогресивен; прагове по-долу
Праг 20%до ~82 962 EUR/год.до 36× средна заплата
Праг 25%82 962 – 138 270 EUR/год.36–60× средна заплата
Праг 32%над 138 270 EUR/год.над 60× средна заплата
ДДФЛ — дивиденти15% (плосък)Отделна ставка
Корпоративен данък (стандарт)17%увеличен от 16%
Корпоративен данък — малки фирми7%приход < 300 000 EUR/год.
Корпоративен данък — нови стартъпи0% (2 год.)Разширен от 1 на 2 години
ДДС (стандарт)21%
ДДС (намален)12% / 5%12%: хотели, транспорт, култ. събития; 5%: книги
Социални осигуровки (служител)19,50%от брутна заплата
Социални осигуровки (работодател)1,77% – 2,49%вкл. Гаранционен фонд
Мин. работна заплата (2026)1 153 EUR/мес.7,05 EUR/час
Средна работна заплата (очаквана 2026)2 312,15 EUR/мес.база за осигурителни прагове
Данъчен агентVMI (Държавна данъчна инспекция)
Осигурителна институцияSODRA

Максималната осигурителна база за ДДФЛ при служители е 60× средната месечна заплата (≈ 138 270 EUR годишно). Над тази граница SODRA уведомява лицето и работодателя за промяна на ставките. За самонаетите социалните вноски се изчисляват върху 90% от дохода.

Мин. работна заплата 2026
1 153 EUR
бруто/месец (7,05 EUR/час)
Средна работна заплата 2026
2 312 EUR
база за осигурителни прагове
Стандартен корп. данък
17%
7% за малки фирми (<300k EUR)
ДДФЛ (служители)
20/25/32%
прогресивен от 2026 г.

Литва vs България — сравнение на данъчната тежест

Следващата таблица представя сравнение по ключови параметри. Данните за България са базирани на публично достъпни официални норми, а максималният осигурителен доход за България се приема за 2 111,64 EUR месечно.

ПараметърЛитва (2026)България (2026)
Данък върху доходите20% / 25% / 32% (прогресивен)10% (плосък)
Социални осигуровки (служител)19,50%~13,78%
Социални осигуровки (работодател)1,77% – 2,49%~18,92%
Здравно осигуряване (служител)включено в 19,50% (6,98%)3,20%
Пенсионна възраст65 г. (мъже и жени от 2026)65 г. (мъже) / 63 г. 6 м. (жени)
Корпоративен данък17% / 7% (малки)10%
Ефективна данъчна тежест (служител, 50 000 EUR)~37–39%~27–29%
Тежест за самонает~35–38%~22–25%
ДДС стандарт21%20%
Мин. работна заплата1 153 EUR/мес.~513 EUR/мес.
Административна сложностумерена (дигитална, но реформата е нова)ниска до умерена
Предвидимост за малък бизнесумерена (реформата от 2026 е значителна)висока (стабилен 10% данък)

Анализ: При доход от 50 000 EUR годишно служителят в Литва попада изцяло в 20% диапазон, но осигурителните вноски (19,50%) са значително по-високи спрямо България. Работодателят в Литва плаща значително по-ниски социални вноски (1,77–2,49%) за разлика от България (~18,92%), което прави наемането на персонал формално по-евтино за работодателя, но натоварва самия служител. За малки фирми с оборот под 300 000 EUR литовският корпоративен данък (7%) е конкурентен, но все пак надвишава плоския 10% или 9% (при нова фирма) от България при различни условия. Регистрацията на компания в България при стандартни условия остава финансово по-лека за малкия предприемач.

Практически калкулации (илюстративни)

Важно: Следващите примери са илюстративни и се базират на публично достъпни официални ставки за 2026 г. Не включват: индивидуални данъчни облекчения, регионални стимули, специални режими, вноски за II стълб (опция +3%), детски добавки, нито допълнителни удръжки. Примерите следва да се ползват само за обща ориентация. За конкретно данъчно планиране се консултирайте с лицензиран данъчен консултант или счетоводна кантора.

🧑‍💼 Пример 1: Служител — 50 000 EUR бруто годишно

Бруто доход (годишен)50 000 EUR
Социални вноски (служител, 19,50%)— 9 750 EUR
База за ДДФЛ (прибл., след вноски)≈ 40 250 EUR
Приблизим необлагаем минимум (TEA)намалява при ↑ доход
ДДФЛ 20% (доходът е под прага ~82 962 EUR)≈ — 8 050 EUR
Приблизително нето (годишно)≈ 32 200 EUR (~2 683 EUR/мес.)
Разходи на работодателя (1,77% + заплата)≈ 50 885 EUR

📌 Сравнение с България: При същия доход в България осигуровките на служителя са ~13,78% (~6 890 EUR), ДДФЛ (10%) от по-висока база — около 4 300–4 600 EUR, т.е. прибл. нето ~38 500–39 000 EUR. Разликата в нетото е значителна поради по-ниските осигурителни вноски в България.

💻 Пример 2: Самонаето лице (фрийлансър) — 50 000 EUR годишен доход

Брутен приход50 000 EUR
Социални вноски (19,50% от 90% от дохода)≈ — 8 775 EUR
Прибл. ДДФЛ (15–20% спрямо вид дейност)≈ — 7 500–8 000 EUR
Приблизително нето≈ 33 225–33 725 EUR

📌 Забележка: Ако дейността се упражнява чрез индивидуална дейност (verslo liudijimas — бизнес удостоверение), доходите до 50 000 EUR се облагат по фиксирана схема. Над прага важат основните ставки. За счетоводни услуги за фрийлансъри, работещи в Литва, се препоръчва проверка на VMI. Сравнение с България: При аналогичен доход в България, при избор на самоосигуряване с ниска осигурителна основа, ефективната данъчна тежест може да е значително по-ниска — предимство за регистрация на фирма в България.

🏢 Пример 3: Собственик на малък бизнес — оборот 120 000 EUR, печалба 40 000 EUR

Оборот120 000 EUR
Корпоративен данък (7%, тъй като оборот <300 000 EUR)≈ — 2 800 EUR
Печалба след корпоративен данък≈ 37 200 EUR
ДДФЛ при изплащане на дивидент (15%)≈ — 5 580 EUR
Нето за собственика (от печалбата)≈ 31 620 EUR

📌 Сравнение с България: В България корпоративният данък е 10%, дивидентът — 5%. При идентични допускания нетото за собственика е ~34 200 EUR. Разликата (~2 580 EUR) е в полза на България. За малки предприемачи, преценяващи регистрация на фирма в България спрямо Литва, тази разлика е съществена при реинвестиция на печалбата.

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Литовската система за социална сигурност се основава на задължително социално осигуряване, администрирано от SODRA (Държавния фонд за социално осигуряване) към Министерство на социалната сигурност и труда.

Системата покрива всички лица, наети на трудов договор на територията на Литва, самонаети лица, публични служители, военни и определени категории лица в специален статут (студенти, лица в отпуск по майчинство и др.). Финансирането е смесено: задължителни вноски от работодатели и служители, допълнени от субсидии от държавния бюджет. SODRA администрира пенсии, обезщетения при болест, майчинство, бащинство, безработица, злополука и инвалидност. Данъчното администриране (ДДФЛ, корпоративен данък, ДДС) е функция на VMI — Държавната данъчна инспекция.

От 2026 г. се прилага мащабна реформа, целяща по-справедливо прогресивно облагане и допълнително финансиране за националната отбрана. Ключова промяна е въвеждането на трето ниво в ДДФЛ (25%), заменящо досегашната двустепенна (20%/32%) схема. Реформата включва и промени в корпоративния данък, ДДС и недвижимо имущество.

Разлика спрямо България: В България социалното осигуряване се администрира от НАП и НОИ, с по-висок дял на работодателя в осигурителните вноски, но по-нисък данъчен процент (плосък 10% ДДФЛ).

Глава II: Здравни грижи

Здравното осигуряване в Литва е задължително и се покрива от Националната здравноосигурителна каса (NCHI / Ligonių kasos).

Кой има право: Всички лица, платящи задължително здравноосигурителни вноски (PSD), включително служители, самонаети, пенсионери и лица, осигурени от държавата. Здравното осигуряване покрива болнично и извънболнично лечение, лекарства по рецепта (при частично заплащане), майчинска болнична помощ и превантивни прегледи.

Финансиране: Служителите плащат 6,98% от брутното възнаграждение като задължителна здравноосигурителна вноска (включена в общите 19,50% социални вноски). Самонаетите заплащат фиксирана месечна вноска — 80,48 EUR за 2026 г., съгласно официалните тарифи на SODRA. Максималната осигурителна база е 43× средна заплата (≈ 99 422 EUR/год.).

Практически пример: Служител с брутна заплата 2 312 EUR/мес. плаща около 161 EUR/мес. за здравно осигуряване. Самонает с всякакъв доход плаща фиксирани 80,48 EUR/мес.

Разлика спрямо България: В България здравноосигурителната вноска е 8% (3,2% служител + 4,8% работодател) върху по-ниска база. Достъпът до здравна система в България изисква редовно внасяне, подобно на Литва.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Обезщетенията при болест се изплащат от работодателя (първите 2 дни) и от SODRA (от 3-ия ден нататък).

Условия за право: Служителят трябва да е осигурен за болест минимум 3 месеца през последните 12 месеца или 6 месеца в рамките на последните 24 месеца. Лекарят издава електронно удостоверение за временна нетрудоспособност.

Размер: Работодателят покрива първите 2 работни дни в размер на 62,06% до 100% от средната работна заплата (минимум 62,06%). SODRA заплаща 62,06% от компенсираното възнаграждение от 3-ия ден. Минималното обезщетение за I тримесечие на 2026 г. е 281,19 EUR, максималното — 2 998,37 EUR месечно. От сумата се удържат ДДФЛ (15%) и здравноосигурителна вноска (6%). Детайлна информация е достъпна на официалния сайт на SODRA.

Практически пример: При заплата 2 312 EUR/мес., при болест от 10 дни, SODRA покрива 8 дни × (62,06% × дневна база) ≈ 387 EUR.

Разлика спрямо България: В България работодателят покрива само 70% за 3 работни дни, след което НОИ изплаща 80% (при трудова злополука — 90%). Литовските нива са по-ниски в процентно изражение, но базата (средна заплата) е значително по-висока.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Литва предлага едни от най-щедрите политики за родителски отпуск в Европа — до 2 години платен отпуск, разпределен между двамата родители.

Майчинство: 126 календарни дни (18 седмици) — 70 дни преди раждане, 56 след. При усложнено раждане или близнаци се добавят 14 дни. Обезщетението е 77,58% от средната компенсирана заплата за 12 месеца, при изискване за 12 месеца осигурителен стаж в рамките на последните 24 месеца. Изплаща се еднократно за целия период. Подробности на SODRA.

Бащинство: 30 календарни дни, платени на 77,58% от средната заплата. Трябва да са ползвани преди детето да навърши 1 година (по желание наведнъж или на две части). Изисква се минимум 6 месеца осигурителен стаж за майчинство в последните 24 месеца.

Родителски отпуск (след края на майчинството):
• до 1 г. на детето: 77,58% от заплатата
• до 2 г. на детето: 54,31% (1 г.) или 31,02% (2 г.)
• 3-та година: неплатена
Отпускът може да се споделя между двамата родители, бабите/дядовците или настойниците.

Практически пример: Майка с брутна заплата 1 800 EUR/мес. получава 77,58% × (компенсирана база) ≈ 1 396 EUR/мес. по майчинство.

Разлика спрямо България: В България майчинството е 90% от заплатата за 410 дни. Литовската продължителност на платения отпуск (до 2 г.) е по-дълга, но процентното покритие е по-ниско след 1-вата година.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Системата различава осигурителна пенсия за инвалидност (при достатъчен стаж) и социалноосигурителна (при липса на стаж).

Условия: Необходима е оценена загуба на работоспособност от минимум 45%. Минималният осигурителен стаж зависи от възрастта — под 22 г.: 2 месеца; след 22 г. се увеличава постепенно до 15 години за лица над 35–40 г. Пенсията за инвалидност се администрира от SODRA. Оценяването на работоспособността е функция на DNSB (Комисията за определяне на работоспособността).

Финансиране: От задължителните социалноосигурителни вноски. При недостатъчен стаж се отпуска социалноосигурителна пенсия за инвалидност от бюджета.

Размер: Определя се по формула, базирана на осигурителния стаж и персоналния коефициент на дохода. При пълна загуба на работоспособност (до 25%) размерът е по-висок. Конкретните суми за 2026 г. не са публикувани в официален обобщен документ на дата на актуализация; за актуални суми проверете официалната страница на SODRA.

Практически пример: Лице на 40 г. с 18 г. осигурителен стаж и загуба на работоспособност 55% е допустимо за пенсия за инвалидност.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система е трипълбарна: задължително I стълб (SODRA), задължително II стълб (частни фондове) и доброволен III стълб.

Пенсионна възраст: От 2026 г. пенсионната възраст за мъже и жени е изравнена на 65 години, съгласно Grant Thornton Lithuania. Минималният осигурителен стаж за право на пенсия е 15 години. Пълна пенсия (с пълен стаж) от 2025–2026 г. изисква около 34–35 години стаж.

I стълб (SODRA): Финансира се от текущите вноски на работещите. Средната очаквана пенсия за 2026 г. е около 750 EUR/мес. (при минимален стаж), и около 810 EUR/мес. при пълен изискуем стаж, съгласно бюджетни проекции.

II стълб: Задължително включване за лица до 40 г. (с право на отказ). Вноската е 3% от брутната заплата, а държавата добавя 1,5% от националната средна заплата. Управлява се от частни пенсионни фондове. Информация за записване — на официалния сайт на SODRA.

III стълб: Изцяло доброволен — лична животозастраховка или доброволен пенсионен фонд.

Разлика спрямо България: В България пенсионната възраст за мъже е 65 г., за жени — 63 г. 6 м. (2026). Средната пенсия в България е значително по-ниска (~550–600 EUR), но и вноската за пенсионно осигуряване е по-висока в процентно изражение от гледна точка на работодателя.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

SODRA изплаща пенсии за вдовици/вдовци и сирачета при смърт на осигуреното лице.

Вдовишка пенсия (našlių pensija): Изплаща се на преживелия съпруг/а, ако лицето е навършило пенсионна възраст или е с инвалидност. Изплащането може да е едновременно с друга социалноосигурителна пенсия.

Пенсия за сираче (našlaičių pensija): Изплаща се на деца под 18 г. (под 24 г. при редовно обучение) и осиновени деца на починалото осигурено лице.

Еднократна помощ: При смърт на осигурено лице на семейството се изплаща еднократна сума. Конкретният й размер се определя на база националната средна заплата съгласно действащите разпоредби. За актуален размер вижте официалния сайт на SODRA.

Условия: Починалото лице трябва да е имало осигурителен стаж по социалното осигуряване. Правото се заявява в местното поделение на SODRA.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Застраховката срещу трудова злополука и профболест е задължителна и се покрива от работодателя чрез SODRA.

Финансиране: Работодателят плаща допълнителна вноска за злополука, чийто размер зависи от рисковия профил на предприятието и сектора. Ставката е индивидуализирана. Тя е включена в общата вноска на работодателя от 1,77%–2,49%.

Права при злополука: При трудова злополука или профболест осигуреното лице получава обезщетение за временна нетрудоспособност, а при постоянна — пенсия за инвалидност по трудова злополука. Размерът на обезщетението при злополука е по-висок от стандартното обезщетение за болест.

Процедура: Работодателят е длъжен да регистрира злополуката и да подаде документи в SODRA. Формуляри N-1 и N-2 се прилагат към заявлението.

Разлика спрямо България: В България застраховката за трудова злополука е задължителна само за определени категории, а обезщетението при злополука е 90% от средния доход. Системите са сходни по принцип, но тарифите и покритието се различават.

Глава IX: Семейни обезщетения

Семейните обезщетения включват детски надбавки, еднократна помощ при раждане и помощ за издръжка.

Месечна детска надбавка: Изплаща се от местното самоуправление в размер на 129,50 EUR/дете/месец за деца до 18 г. (до 23 г., ако учат). Не зависи от дохода на родителите (без средствен ценз за основната надбавка).

Еднократна помощ при раждане: За 2026 г. е предвидена сума около 1 036 EUR еднократно при раждане на дете (увеличена от 770 EUR).

Помощ за издръжка (alimenty): Изплаща се при неполучена или частична издръжка по съдебно решение — около 185 EUR/дете/месец от 2026 г. (спрямо 126 EUR преди).

Обезщетение при отглеждане на дете с увреждане: Родителите получават допълнителни права за почивни дни и намалено работно време.

Практически пример: Семейство с две деца получава минимум 259 EUR/мес. в детски надбавки + 1 036 EUR при раждане. Тези суми са официални за 2026 г.

Глава X: Безработица

Обезщетенията при безработица се администрират от Службата по заетостта (Užimtumo tarnyba) и SODRA.

Условия: Лицето трябва да е осигурено срещу безработица и да е работило минимум 12 месеца в рамките на последните 30 месеца. Регистрация в Службата по заетостта е задължителна. Не трябва да е отказало подходяща работа или мерки за активна заетост.

Размер и продължителност: Изчислява се на база средния доход за 30 месеца, от 2 месеца преди загубата на работа. За I тримесечие на 2026 г. максималното обезщетение е 1 405,45 EUR/мес. Средното очаквано обезщетение за 2026 г. е около 545 EUR/мес. Периодът на изплащане е 9 месеца.

Признаване на стаж от ЕС: Ако лицето е работило в друга страна от ЕС/ЕИП, може да представи формуляр PD U1 за зачитане на чуждия осигурителен стаж.

Разлика спрямо България: В България обезщетението при безработица е 60% от средния доход за последните 24 месеца, за максимум 12 месеца. Максималният размер в Литва е значително по-висок.

Глава XI: Минимални средства

Социалните помощи на минимален доход се администрират от общините и Министерство на социалната сигурност.

Социална помощ за доход (piniginė socialinė parama): Предоставя се на домакинства с доход под установен праг. Общините определят точните условия и размери. Системата е доходно-тествана.

Компенсационни плащания за жилище: Семейства с ниски доходи могат да получат частично компенсиране на разходи за отопление, наем и комунални услуги. Увеличението на ДДС за централно отопление до 21% от 2026 г. увеличава значимостта на тези компенсации.

Социалноосигурителна пенсия за старост (без стаж): Лица, ненавършили право на стандартна пенсия, могат да получат социалноосигурителна пенсия при достигане на пенсионна възраст (65 г.) и проживяване в Литва. Тя е с доходностен критерий и е по-ниска от стандартната.

Конкретните прагове и суми за 2026 г. по програмите за минимален доход не са консолидирани в единен официален документ на английски език, достъпен за тази публикация. За актуална информация проверете Министерство на социалната сигурност и труда или местната община.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Системата за дългосрочни грижи в Литва е в процес на реформа и покрива институционална и домашна грижа.

Организация: Грижите за възрастни и хора с увреждания се финансират частично от държавата и общините. Съществуват домове за стари хора, дневни центрове и домашни грижи. Лицата с установени специални нужди (специален нужди ниво) имат право на безплатна или субсидирана социална грижа.

SODRA и дългосрочни грижи: SODRA не администрира директно отделно дългосрочно осигуряване (за разлика от някои западноевропейски системи). Финансирането идва от общия бюджет и общинските фондове.

Специален принос за грижи: Родители или настойници, полагащи грижи за дете с увреждане (или за възрастен с увреждане) и неработещи, се осигуряват от държавата за пенсия и безработица.

Системата за дългосрочни грижи в Литва е в активна реформа. За официална актуална информация вижте Министерство на социалната сигурност.

Разлика спрямо България: В България няма обособен задължителен фонд за дългосрочни грижи. Грижата се финансира предимно от бюджета и общините, подобно на Литва.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Какъв е данъкът върху доходите в Литва за 2026 г.?

От 1 януари 2026 г. Литва прилага прогресивен данък върху доходите в три нива: 20% за годишен доход до ~82 962 EUR (36× средна заплата), 25% между ~82 962 и ~138 270 EUR, и 32% над тази граница. Дивидентите се облагат с плосък 15%. Реформата е одобрена от Сейма и в сила от 2026 г., заменяйки предишната двустепенна система (20%/32%). За официална справка посетете VMI.

2. Колко са социалните осигуровки в Литва за служители и работодатели?

Служителите в Литва плащат 19,50% социални и здравни вноски от брутната заплата (12,52% социално + 6,98% здравно). Работодателят добавя 1,77% до 2,49% (вкл. Гаранционен фонд). Самонаетите плащат 19,50% върху 90% от дохода. Максималната осигурителна база при служители е 60× средната месечна заплата (~138 270 EUR/год.). Официалните ставки са публикувани на sodra.lt.

3. Каква е разликата между осигуровките в Литва и България?

Ключовата разлика е в разпределението: в Литва служителят плаща 19,50%, а работодателят — само ~2%, докато в България работодателят плаща ~18,92%, а служителят ~13,78%. Общата тежест е сходна (около 20–22% общо), но в Литва тя пада предимно върху служителя. Данъкът върху доходите в България е плосък 10%, докато в Литва е прогресивен 20/25/32%. За регистрация на фирма в България тежестта е по-лека при малък оборот.

4. На каква пенсионна възраст се пенсионират хората в Литва?

От 2026 г. пенсионната възраст в Литва е изравнена на 65 години за мъже и жени. Изисква се минимум 15 години осигурителен стаж. Пълна пенсия се изплаща при около 34–35 години стаж (нараства постепенно до 35 г. към 2027 г.). Средната очаквана пенсия за 2026 г. е около 750–810 EUR/мес. Допълнителни детайли — в SODRA.

5. Изгодно ли е да се регистрира фирма в Литва вместо в България?

За малки фирми с оборот под 300 000 EUR корпоративният данък в Литва е 7%, а в България — 10%. Обаче при разпределяне на дивидент в Литва се прилага 15%, докато в България — само 5%. Общата тежест при изтегляне на печалбата е по-висока в Литва (7% + 15% = ~21% vs 10% + 5% = ~14,5% в България). Административните изисквания и в двете страни са умерени, но България предлага по-предвидима среда за малкия предприемач при настоящото ниво на ставките.

6. Какво покрива майчинството в Литва и каква е продължителността му?

Майчинският отпуск в Литва е 126 дни (18 седмици) на 77,58% от заплатата, изплатени от SODRA. След края му родителите могат да ползват родителски отпуск до 2 години — на 77,58% (до 1 г. на детето) или 54,31%/31,02% (за 2 г. опция). Бащата има право на 30 дни бащинство на 77,58%. Литва предлага едни от най-щедрите политики за родителски отпуск в ЕС по продължителност. Информация на SODRA.

7. Колко е обезщетението при безработица в Литва и за колко дълго се изплаща?

Обезщетението при безработица в Литва за 2026 г. достига максимум 1 405,45 EUR/мес. (I тримесечие), при средна очаквана стойност ~545 EUR. Изплаща се за 9 месеца. Условие е 12 месеца осигурителен стаж за безработица в последните 30 месеца и регистрация в Службата по заетостта. Стажът от ЕС/ЕИП може да се зачете чрез формуляр PD U1.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

ИнституцияФункцияУебсайт
SODRA (Държавен фонд за социално осигуряване)Пенсии, обезщетения, осигурителни вноскиsodra.lt
VMI (Държавна данъчна инспекция)ДДФЛ, корпоративен данък, ДДС, декларацииvmi.lt
Министерство на финанситеДанъчна политика, законодателствоfinmin.lrv.lt
Министерство на социалната сигурност и трудаТрудово право, социални помощиsocmin.lrv.lt
NCHI / Ligonių kasos (Здравна каса)Задължително здравно осигуряванеligoniukasa.lrv.lt
Служба по заетостта (Užimtumo tarnyba)Безработица, активни меркиuzt.lt
Sейм на Република ЛитваЗаконодателствоlrs.lt
Европейска комисия — Your Europe (Литва)Права на ЕС гражданиeuropa.eu/youreurope

Приложение II: Специални парични обезщетения

В Литва съществуват редица специални парични обезщетения, финансирани извън стандартните осигурителни вноски:

  • Обезщетение при органодонорство: При болничен поради донорство SODRA изплаща 77,58% от заплатата (по-висок процент от стандартното).
  • Обезщетение за грижи за болен родственик: SODRA изплаща 65,94% от заплатата при отсъствие за грижи за болен член на семейството, считано от 1-ия ден.
  • Помощ при смърт на близък: Работодателят може да изплати обезщетение при смърт на съпруг/а, дете или родител; до 5 МРЗ без осигурителни вноски.
  • Обезщетение при бременност без осигурителен стаж: Жени без право на стандартно майчинство получават еднократна помощ от 475,82 EUR от 70-ия ден преди раждане.
  • Специална помощ при трудова злополука: При доказана трудова злополука обезщетенията са по-високи от стандартното обезщетение за болест; конкретните размери се определят индивидуално от SODRA.
  • Помощ при несъстоятелност на работодател: Гаранционният фонд (частично финансиран от вноската на работодателя) покрива неизплатени заплати при несъстоятелност.

За пълен списък и условия посетете официалния сайт на SODRA.

Официални източници

Posted in

Leave a Reply

Discover more from Al Hathaway

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading