Социално осигуряване и данъци в Армения (2026)

Системата за социална сигурност на Армения претърпя съществени реформи след 1991 г. Преди 2013 г. работодателите и служителите внасяха социални осигуровки директно в държавния бюджет. От 1 януари 2013 г. традиционните социални вноски са официално заменени с единна ставка на данъка върху доходите — тоест, финансирането на социалните системи идва предимно от данъчни приходи, а не от отделни осигурителни вноски.

Единственото изключение е задължителната накопителна пенсионна система, въведена от 2014 г. за лица, родени след 1 януари 1974 г. При нея служителите внасят пряко в лицензирани пенсионни фондове, а държавата кофинансира с равна сума от бюджета. Главната институция, събираща всички данъчни и осигурителни задължения, е Държавният комитет по приходите (SRC). Социалната политика се формира от Министерството на труда и социалните въпроси (MLSA).

Системата е смесена — тя включва универсални елементи (базова пенсия, здравна застраховка), социално-осигурителни елементи (обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство) и механизми за социално подпомагане. За разлика от България, работодателят в Армения не плаща допълнителни социални такси — той само удържа и превежда дала от дохода на служителя.

Практически пример: Компания с 10 служители в Армения не дължи никакви работодателски осигурителни вноски, докато в България такива вноски съставляват около 18,92% от брутото на всеки служител — съществена разлика в разходите за труд.

До края на 2025 г. Армения функционираше с модел на „държавна поръчка“ (State Order), при който определени категории граждани — деца, пенсионери, военноинвалиди — получаваха безплатни медицински услуги, финансирани от държавния бюджет чрез Агенцията за здравеопазване. Останалото население заплащаше услугите напълно или частично от джоба си.

От 1 януари 2026 г. Армения въведе Универсална здравна застраховка (UHI), приета с парламентарен закон през декември 2025 г. (64 гласа „за“). Системата се въвежда поетапно в рамките на три години. В първи етап (2026 г.) задължителното покритие включва: деца под 18 г., лица над 65 г., хора с увреждания I–III степен, социално уязвими групи и служители с месечна брутна заплата над 200 001 AMD (≈460 EUR). Годишната застрахователна премия е 129 600 AMD (≈298 EUR). За приоритетните групи тя се покрива изцяло от държавата; за останалите — частично субсидирана.

Работодателите са задължени да удържат и превеждат здравноосигурителните вноски до 20-о число на следващия месец. Индивидуалните предприемачи с оборот над 2 400 000 AMD/год. (≈5 517 EUR) плащат 129 600 AMD самостоятелно. Официалните подробности се публикуват от Министерството на здравеопазването на Република Армения.

Базовият пакет услуги обхваща дефиниран списък от заболявания, диагнози, скрининги и лекарства. Денталните и козметичните услуги не са включени. Пакетът струва около 27 USD/мес. на лице.

Разлика спрямо България: В България здравното осигуряване е 8% от осигурителния доход (3,2% служителят + 4,8% работодателят), което при средни доходи надхвърля арменските 298 EUR годишно. Обхватът на здравните услуги в България е по-широк и по-утвърден.

Системата за временна нетрудоспособност в Армения е уредена от Закона от 2005 г. за временна нетрудоспособност. Право на обезщетение имат всички лица, работещи по трудов договор, покрити от системата на социалното осигуряване.

Финансиране и ставки: Първите 5 дни на болничен се заплащат от работодателя в размер на около 80% от средното месечно заплащане. От 6-ия ден нататък обезщетението се поема от Държавния осигурителен фонд (в рамките на бюджета). Максималната продължителност е 120 последователни календарни дни или 140 дни в рамките на 12 месеца. При трудови злополуки и болести обезщетението продължава до възстановяване.

От 1 септември 2025 г. болничните листове се издават изцяло електронно чрез националната система ArMed e-health и автоматично достигат до работодателя и социалните служби.

Практически пример: Служител с месечно брутно 300 000 AMD (≈690 EUR) заболява за 15 дни. Работодателят покрива дни 1–5 (около 80% × 300 000 / 21 × 5 ≈ 57 143 AMD ≈ 131 EUR). Дни 6–15 се поемат от социалния осигурителен механизъм.

Разлика спрямо България: В България работодателят покрива само 1-ия ден; от 2-ия ден НОИ изплаща 80% от дохода. В Армения работодателят покрива по-дълъг период.

Майчинският отпуск в Армения е уреден от Кодекса на труда. Право имат жени, работещи по трудов договор, включително самонаети. Дурацията е:

• 140 дни при нормално раждане (70 пренатални + 70 постнатални).
• 155 дни при усложнено раждане (70 + 85 дни).
• 180 дни при близнаци или повече деца (70 + 110 дни).

Размер на обезщетението: 100% от средното месечно заплащане на осигурената, изчислено за последните 12 месеца. Изплаща се от работодателя (като социален агент). При осиновяване — отпуск до навършване на 70 дни на детето (при близнаци — 110 дни).

Бащински отпуск: 5 работни дни платен отпуск в рамките на 30 дни след раждането. Алтернативно — до 2 месеца неплатен отпуск по времето на бременността или до 1-годишнина на детето.

Родителски отпуск: До навършване на 3 г. на детето — неплатен; може да бъде ползван от майката, бащата или друг близък роднина. Работното място е защитено.

Разлика спрямо България: В България майчинството е по-щедро — 410 дни при 77% от дохода, финансирано от НОИ. Арменското майчинство е 140 дни при 100%, но без продължение в размера на НОИ за толкова дълъг период.

Системата за инвалидност в Армения разграничава три степени на нетрудоспособност (Група I, II, III), определяни от специализирана медицинска комисия (под ресора на MLSA).

Условия: Необходим е осигурителен стаж, чийто размер зависи от възрастта при настъпване на инвалидността — от минимум 2 г. стаж (до 23 г.) до минимум 15 г. стаж (44+ г.).

Размер: Пенсията за инвалидност включва базова пенсия (умножена по коефициент) плюс добавка за всяка пълна година стаж. Групите носят различни проценти: Група I — 140% от базовата пенсия; Група II — 120%; Група III — 100%. Базовата пенсия се определя от правителството.

Социална инвалидна пенсия се предоставя на лица без необходимия стаж, включително деца с увреждания.

Практически пример: Лице на 35 г. с 12 г. стаж, призната Група II инвалидност, получава 120% от базовата пенсия плюс добавка за 12 г. стаж.

Разлика спрямо България: Структурата е сходна, но арменските абсолютни суми са значително по-ниски поради по-ниски средни работни заплати в икономиката.

Пенсионната система в Армения е многостълбова:

• Стълб 0 — Базова (pay-as-you-go) пенсия: Финансирана от държавния бюджет. Отпуска се на всички, достигнали пенсионна възраст.
• Стълб 1 — Трудова пенсия: Изчислява се по формулата P = B + (N × V) × C, където B е базова пенсия, N е стажът, V е годишната стойност на стажа, C е личният коефициент.
• Стълб 2 — Задължителна накопителна пенсия: За лица, родени след 1 януари 1974 г. Служителят внася 5–10% от брутото; държавата добавя равна сума. Управляват се от лицензирани фондове (Amundi-ACBA и Ampega/C-Quadrat).
• Стълб 3 — Доброволни пенсионни спестявания.

Условия за пълна трудова пенсия: 63 г. + минимум 25 г. осигурителен стаж. При 10 г. стаж — частична пенсия. Привилегировано пенсиониране при 55–59 г. за определени категории (тежки условия на труд). За лица без стаж — социална пенсия от 65 г.

Средна пенсия: Около 50 000 AMD/мес. (≈115 EUR) към 2024 г. От 1 април 2026 г. правителството одобри увеличение с 10 000 AMD (≈23 EUR), засягащо над 660 000 пенсионери.

Накопителната пенсия може да се изтегли предсрочно при навършване на 55 г. при натрупани минимум 20 млн. AMD (≈45 977 EUR) или при тежко заболяване. Официалните условия са описани в Закона за пенсиите на Република Армения.

Разлика спрямо България: В България пенсионната възраст е по-висока (64 г. мъже), но пенсиите са по-високи в абсолютен размер. Армения има по-добре структуриран накопителен стълб с ясно държавно кофинансиране 1:1.

Пенсията за преживели лица (survivor pension) се предоставя на членове на семейството на починал осигурен. Право имат: деца до 18 г. (до 23 г. при обучение); съпрузи с увреждания; родители пенсионери на починалия.

Финансиране: От държавния бюджет чрез механизма на трудовата пенсия. Размерът зависи от натрупания стаж на починалия. При смърт вследствие на трудова злополука — специални условия (виж Глава VIII).

Социална пенсия за преживели: За лица, неотговарящи на изискванията за трудова пенсия. При загуба на единствения издръжчик — за всяко дете под 18 г. се изплаща петократна базова пенсия.

Молбата трябва да се подаде до 6 месеца от датата на смъртта, за да се изплати пенсията от датата на смъртта. Компетентен орган е MLSA и неговите териториални служби.

Практически пример: Починал на 50 г. с 20 г. стаж; двете му деца на 10 и 14 г. получават пенсия за преживели до навършване на 18 г.

Обезщетенията при трудова злополука и професионална болест в Армения са уредени с отделен законодателен режим. Финансиране: Работодателят носи пряка отговорност; обезщетенията се изплащат от него или чрез задължителна застраховка за работодателска отговорност (където е приложима).

Видове обезщетения:

• Обезщетение за временна нетрудоспособност — до пълно възстановяване.
• Пенсия за инвалидност поради трудова злополука — независимо от изискуемия стаж.
• Пенсия за преживели при смърт от трудова злополука — за членове на семейството.

При злополука, настъпила по вина на работодателя, жертвата или наследниците могат да претендират обезщетение за причинени вреди по гражданско-правен ред. Регистрацията на трудови злополуки е задължителна пред MLSA.

Бележка: Системата е сходна по структура с тази в България, но конкретните ставки и максималните суми са по-ниски поради различните нива на доходи в двете икономики.

Семейните обезщетения в Армения имат универсален характер — достъпни са за всички жители на страната, независимо от осигурителен стаж.

Еднократна помощ при раждане: Предоставя се от държавата на всяко новородено дете. Размерът се определя ежегодно от правителството. Тя е универсална — не зависи от доходите или осигурителния статус на родителите.

Детски добавки: Семействата с ниски доходи могат да получат месечни детски надбавки чрез системата за социално подпомагане, управлявана от MLSA. Те са насочени и зависят от доходния статус на домакинството.

Помощ при смърт: При смърт на осигурен се отпуска еднократна помощ за погребение.

Бележка: Конкретните размери на еднократните плащания се актуализират ежегодно и следва да се проверят в актуалните публикации на MLSA или на официалния правителствен портал gov.am. Поради липса на официално потвърдени актуализирани суми в откритите източници, те не са посочени в тази статия.

Важна особеност: В Армения парични обезщетения при безработица не се изплащат от 2015 г. Правителството прекрати тях и ги замени с мерки за насърчаване на заетостта и трудова активност. Това е потвърдено от публикациите на Администрацията за социална сигурност на САЩ (SSA/SSPTW) в официалния наръчник за социалните системи по света.

Вместо пари при безработица, правителството предлага:

• Програми за преквалификация и обучение.
• Парична помощ за лица, неконкурентни на пазара на труда (социално подпомагане).
• Посредничество за заетост чрез Агенцията по заетостта на MLSA.

Обезщетение при уволнение: При съкращения и ликвидация работодателят е длъжен да изплати обезщетение в размер на средно месечно заплащане. При уволнение поради инвалидност, пенсиониране или взаимно съгласие — размерът зависи от стажа (10 дни за до 1 г. стаж, нагоре).

Разлика спрямо България: България изплаща обезщетение при безработица за 4–12 месеца при 60% от осигурителния доход — значително по-добра защита за безработните.

Системата за минимални средства за препитание в Армения е управлявана от MLSA чрез Закона за социалното подпомагане от 2013 г. Помощта е насочена към домакинства с доходи под официалния праг на бедност.

Принципите на системата включват:

• Оценка на доходите и имуществото на домакинството чрез „вулнерабилитет скор“.
• Месечни парични преводи за семейства под прага.
• Специфична подкрепа за самотни родители, многодетни семейства и лица с увреждания.

Минималната работна заплата от 75 000 AMD/мес. (≈172 EUR) е задължителна за всички работодатели от 1 януари 2025 г. Планирано е увеличение до 85 000 AMD (≈195 EUR) за 2026 г.

Разлика спрямо България: България разполага с по-диференцирана мрежа от социални помощи и гарантиран минимален доход; арменските абсолютни суми са значително по-ниски.

Формална система за дългосрочни грижи (long-term care), аналогична на европейски модели, не е официално изградена в Армения към момента на изготвяне на настоящия анализ. Социалните грижи за възрастни и лица с увреждания се предоставят предимно в семейна среда — основна отговорност се носи от семейството.

Съществуват малко на брой държавни домове за стари хора и центрове за дневна грижа, финансирани от бюджета, но тяхната мрежа е ограничена. Частният пазар на грижи е в начален стадий на развитие.

MLSA реализира програми за предоставяне на социални услуги на дома за хора с тежки увреждания и самотни пенсионери. Реформата на здравната система (UHI) от 2026 г. е ориентирана предимно към острите медицински нужди, а не към дългосрочните грижи.

Официален коментар: Поради липса на достатъчно официално потвърдена публично достъпна информация за конкретни ставки, прагове и условия за дългосрочни грижи в Армения, по-детайлно описание не е включено в настоящия анализ.