Социално осигуряване и данъци в Перу (2026)

Прогресивната скала за доходи от трудово правоотношение (5-та категория) и от свободни професии (4-та категория) е следната, изразена в UIT над необлагаемия минимум от 7 UIT:

При пряко сравнение България предлага значително по-ниска корпоративна данъчна тежест (10% срещу 29,5%) и по-прост административен режим. За служители с по-ниски доходи Перу има предимство на нулева ставка до S/ 38 500 (≈ 9 747 EUR), но пенсионната тежест от 13% за самия служител е съпоставима с България. За фрийлансъри и собственици на малък бизнес, работещи с европейски клиенти, регистрацията в България остава значително по-изгодна от административна и данъчна гледна точка.

Социалноосигурителната система на Перу се управлява от няколко независими институции с различни функции и обхват.

Социалното осигуряване в Перу функционира по смесен модел: публичен за здравеопазването и двоен (публичен + частен) за пенсионното осигуряване. Главните институции са:

• EsSalud (Seguro Social de Salud del Perú) – управлява задължителното здравно осигуряване и краткосрочните парични обезщетения (болест, майчинство, злополука).
• ONP (Oficina de Normalización Previsional) – администрира публичната пенсионна система (SNP – Sistema Nacional de Pensiones), основана на солидарен принцип.
• AFP (Administradoras de Fondos de Pensiones) – лицензирани частни управители на пенсионни фондове, регулирани от SBS (Superintendencia de Banca, Seguros y AFP). Системата е основана на индивидуални капиталови сметки.
• SUNAT (Superintendencia Nacional de Aduanas y de Administración Tributaria) – събира приходи от данъци и осигурителни вноски, поддържа регистъра на данъкоплатците (RUC).
• MIDIS – Министерство на развитието и социалното включване, управлява нестрахователните програми като Pensión 65.

Финансиране: EsSalud се финансира изцяло от работодателски вноски (9% от брутното трудово възнаграждение). Пенсионният фонд ONP се финансира от вноски на служителите (13%), а AFP фондовете – от индивидуалните вноски плюс инвестиционна доходност. Към данъкоплатеца, задължителна регистрация с RUC номер е изискване за всяка стопанска дейност.

Разлика спрямо България: В България осигурителното бреме е разпределено между работодател и служител, докато в Перу здравното осигуряване е изцяло за сметка на работодателя, а пенсионното – изцяло за сметка на служителя. Това прави сравнението на „брутна срещу нетна заплата“ по-различно от европейския модел.

EsSalud осигурява здравна защита на наетите работници и техните зависими лица чрез мрежа от болници и амбулатории в цялата страна.

Система: Всеки нает работник в частния сектор е задължително осигурен в EsSalud. Покритието се разпростира и върху зависими лица – съпруг/а или партньор и деца до 17 г. (без ограничение при увреждане). Осигурените могат да изберат да получават медицинска помощ от частен доставчик (EPS – Entidad Promotora de Salud), при условие че 51% от служителите в дружеството са съгласни. При EPS важи доплащане от 2–10% от месечния доход.

Финансиране: Работодателят внася 9% от брутното месечно трудово възнаграждение без максимален таван. При EPS работодателят може да ползва кредит от 25% срещу дължимата вноска към EsSalud.

Покритие: Амбулаторна и болнична помощ, спешна медицинска помощ, майчинство, рехабилитация, зъболечение (основно) и лекарства. Съществува и безплатната публична система SIS (Seguro Integral de Salud), предназначена за лица без осигурителен статус или в крайна бедност.

Самонаети лица: Могат да се осигурят доброволно в EsSalud срещу отделна месечна вноска. Достъпът до услуги изисква минимален период на вноски.

Разлика спрямо България: В България здравното осигуряване се плаща от двете страни (работодател 4,8% + служител 3,2%), докато в Перу то е изцяло работодателска отговорност. Качеството на публичните болнични услуги в Перу се счита за по-ниско от европейските стандарти в Лима и значително по-ниско в провинцията.

Осигурените работници са защитени при временна нетрудоспособност по болест с комбинирано плащане от работодателя и EsSalud.

Кой има право: Всеки служител, осигурен в EsSalud, с активен трудов договор. Изисква се медицинско свидетелство (CITT – Certificado de Incapacidad Temporal para el Trabajo), издадено от EsSalud.

Размер и срок: Работодателят изплаща 100% от среднодневния доход за първите 20 дни отсъствие. При продължаване (от 21-ия до 340-ия ден) EsSalud поема задължението, изплащайки средно 70–100% от средния доход за последните четири месеца. Максималният период, покрит от EsSalud, е 11 месеца и 10 дни (340 дни) на непрекъсната нетрудоспособност.

Практически пример: Служител с месечна заплата S/ 4 000 (≈ 1 013 EUR) се разболява за 60 дни. Работодателят плаща пълния доход за първите 20 дни (S/ ~2 667). EsSalud поема останалите 40 дни. Реалните дни без доход при краткосрочна болест са нула при правилно регистриране.

Разлика спрямо България: В България работодателят плаща само първите 3 дни (70% от заплатата), след което НОИ поема обезщетението на 80–90% за 585 дни. Перуанският модел е по-щедър в началото (20 дни от работодателя), но сравними по обхват за по-дълги периоди.

Перуанското законодателство предвижда защитен период около раждането за двамата родители, финансиран по различен начин.

Майчинство: Служителката има право на 98 календарни дни платен отпуск по майчинство – стандартно 49 дни преди и 49 дни след раждането. При многоплодна бременност или усложнения отпускът се удължава с 30 дни (до 128 дни общо). Обезщетението е в размер на 100% от средния доход и се изплаща от EsSalud (работодателят изплаща сумата и получава възстановяване). Условие: минимум 3 последователни месеца осигурителни вноски в рамките на 6 месеца преди раждането.

Бащинство: Бащата има право на 10 последователни календарни дни платен отпуск, изплащан от работодателя. При преждевременно или многоплодно раждане – 20 дни. При тежки усложнения или тежко увреждане на детето – до 30 дни. Уведомлението до работодателя трябва да бъде дадено не по-малко от 15 дни преди очакваната дата.

Осиновяване: При осиновяване на дете до 12 г. майката има право на 30 дни платен отпуск.

Разлика спрямо България: В България отпускът по майчинство е значително по-дълъг: 410 дни (135 дни задължителен + 275 дни по желание), финансиран от НОИ. Перуанският модел е стандартен за региона, но несравнимо по-кратък от европейския.

Системата за инвалидност покрива частична и пълна нетрудоспособност по различни правила за ONP и AFP осигурените.

При ONP (публична система): Осигуреният, чиято работоспособност е намалена с 66,7% или повече, получава пенсия за инвалидност в размер на 50% от средния облагаем доход. Изисква се минимален осигурителен период. Частична инвалидност (50–66,66%) дава намалена пенсия, а при 20–50% – еднократна сума, равна на 24-месечна пенсия.

При AFP (частна система): Покритието се осигурява чрез групова застраховка, сключена от AFP. При пълна инвалидност (≥66,7%) осигуреният получава пенсия, равна на 70% от средния доход. При частична инвалидност (50–66,66%) – 50% от средния доход.

EsSalud: При временна нетрудоспособност над 340 дни осигуреният се насочва към оценка за постоянна инвалидност от комисия на EsSalud или ONP.

Практически пример: Служител с месечна заплата S/ 5 000 (≈ 1 266 EUR) и 100% инвалидност получава по ONP пенсия от S/ 2 500/мес. (≈ 633 EUR). По AFP – 70% от средния доход, т.е. ~S/ 3 500 (≈ 886 EUR), в зависимост от натрупания фонд.

Разлика спрямо България: В България пенсията за инвалидност се изчислява на база осигурителен стаж и процент на нетрудоспособност, с минимална гарантирана пенсия. Перуанският AFP модел може да предложи по-добра защита при достатъчен натрупан фонд.

Перу предлага паралелен избор между публична и частна пенсионна система, като служителят е задължен да избере само едната.

ONP – публична система (SNP): Управлява се от ONP. Условия за пенсиониране: 65 години и минимум 20 години осигурителен стаж. Вноска: 13% от брутното трудово възнаграждение, изцяло от служителя. Пенсията е определено обезщетение, изчислено на база средния доход и осигурителния стаж. Предсрочно пенсиониране е възможно при 55 г. и 30 г. стаж. Системата функционира на разходопокривен принцип (pay-as-you-go).

AFP – частна система (SPP): Регулира се от SBS. Вноска: ~10% към индивидуалния фонд + ~2,5% за комисион и застраховка (общо ~12,5%). Пенсионирането е при 65 г. или когато натрупаният фонд е достатъчен за желаната пенсия. Системата позволява наследяване на остатъка от фонда, избор между рента и постепенно теглене.

Pensión 65 (нестрахователна): Социална програма, управлявана от Pensión 65, за лица над 65 г. в крайна бедност, без друга пенсия.

Практически пример: Служител с 30 г. стаж при средна заплата S/ 4 000 (≈ 1 013 EUR) в ONP: пенсията е приблизително S/ 1 500–2 000/мес. (данните за конкретните формули следва да се проверят при ONP, тъй като изчислението зависи от периодите на вноски и реформи). При AFP – резултатът зависи от доходността на инвестициите.

Разлика спрямо България: В България пенсионната възраст е 64/64,5 г. и нараства. Осигурителният стаж изисква 35–37 г. за пълна пенсия. Перуанският ONP е по-достъпен по стаж (20 г.), но пенсиите са относително ниски спрямо последния доход.

Смъртта на осигурено лице поражда права за наследниците и зависимите лица – различно структурирани при ONP и AFP.

При ONP: При смърт на осигурено лице, придобило право на пенсия за старост или инвалидност, или на активно осигурено лице с минимален стаж, преживелите членове на семейството получават пенсия за преживели. Включва: пенсия за преживял съпруг/а, пенсия за деца-сираци (до 18 г., без ограничение при увреждане), пенсия за зависими родители. Максималният съвкупен размер е ограничен – по информация от официални описания на програмата (SSA/ISSA) таванът е 893 sol месечно или 100% от пенсията на починалия, което е по-ниско. Точните актуални лимити трябва да се проверят директно при ONP.

При AFP: Индивидуалният фонд се наследява. Преживелите получават пенсия от застрахователя, сключен от AFP. Остатъкът от фонда след изтичане на застраховката се наследява от законните наследници. Размерът зависи от натрупания капитал и застрахователното покритие на конкретния AFP.

Практически пример: При ONP: вдовица с двете деца получава до 100% от пенсията на починалия, разпределена между нея и децата, при горния лимит. При AFP: преживелите получават пенсионна рента от застрахователя плюс евентуален остатък от фонда.

Разлика спрямо България: В България наследствената пенсия е 50% или 75% от пенсията на починалия (за един или двама наследници) без строг паричен таван.

Задължителна застраховка SCTR защитава работниците в рискови дейности срещу последствия от трудови злополуки и професионални болести.

Система: SCTR (Seguro Complementario de Trabajo de Riesgo) е задължителна за компании, чиято дейност е класифицирана като рискова (минен добив, строителство, химическа промишленост и др.). Покрива медицинска помощ, временна нетрудоспособност, постоянна инвалидност и смъртен случай в резултат от работа.

Финансиране: Изцяло от работодателя. Ставката варира в зависимост от степента на риск и избрания застраховател – EsSalud или частна застрахователна компания, лицензирана от SBS.

Покритие (SCTR здраве): Предоставя медицинска помощ и рехабилитация при трудова злополука или профболест. SCTR пенсии: Изплаща пенсии за временна и постоянна нетрудоспособност, семейни пенсии при смърт от трудова злополука.

Кой има право: Всеки служител на компания, задължена да сключи SCTR. За дейности с нисък риск приложимите правила са по EsSalud.

Практически пример: Миньор пострадва при злополука с 80% постоянна нетрудоспособност. SCTR пенсии изплаща пенсия за инвалидност, чийто размер зависи от застрахователния договор. Паралелно SCTR здраве осигурява рехабилитация.

Разлика спрямо България: В България трудовата злополука е покрита от ДОО без специална отраслова застраховка за повечето дейности. Перуанският модел разчита на частно застраховане за рискови дейности.

Служителите с деца имат право на семейна добавка, обвързана с минималната работна заплата.

Семейна добавка (Asignación Familiar): Всеки служител с едно или повече зависими деца (до 18 г. или до 24 г. при обучение) получава месечна добавка, равна на 10% от минималната работна заплата. При настоящата МРЗ от S/ 1 130 (≈ 286 EUR) това е S/ 113/мес. (≈ 29 EUR). Добавката се изплаща от работодателя и не е обвързана с доходите на служителя.

Кой има право: Служители в частния сектор с трудово правоотношение, чийто доход не е определен чрез колективен трудов договор. Добавката е независима от броя на децата – плаща се веднъж дори при повече деца.

Кърмаческо обезщетение: Майките, върнали се от майчинство, имат право на 1 час платена кърмаческа пауза дневно до навършване на 1 г. на детето (при многоплодно раждане – 2 часа).

Разлика спрямо България: В България месечните добавки за деца се администрират от МТСП и са диференцирани по доход и брой деца. Перуанската добавка е фиксирана и ниска, но универсална за наетите в частния сектор.

Перу няма класическа публична застраховка за безработица. Защитата се осигурява чрез специфичен инструмент – CTS.

Системата: Перу не разполага с традиционна осигуровка за безработица, финансирана от вноски (потвърдено от официалното описание на системата в KPMG и SSA/ISSA). Вместо това служителите са защитени чрез CTS (Compensación por Tiempo de Servicios) – задължителен резервен фонд.

CTS: Работодателят внася ~9,72% от годишното брутно трудово възнаграждение (включващо 1/6 от бонусите) двукратно – в края на май и ноември – в банкова сметка на служителя. Фондът е достъпен при загуба на работа и служи като буфер при безработица. При прекратяване на договора без основателна причина работодателят дължи допълнително обезщетение от 1,5 месечна заплата за всяка година трудов стаж (до максимум 12 заплати).

Практически пример: Служител с 5 г. стаж и заплата S/ 4 000/мес. е натрупал CTS фонд ≈ S/ 19 440 (≈ 4 921 EUR). При уволнение без основание допълнително получава S/ 30 000 (≈ 7 595 EUR) обезщетение. Тези средства заместват функционално обезщетението за безработица.

Разлика спрямо България: В България осигуровката за безработица е задължителна (1% работодател + 0,4% служител) и дава право на парично обезщетение от НОИ. Перуанският модел разчита на CTS и е по-изгоден за лица с дълъг стаж, но не предлага текущо месечно обезщетение от публичен фонд при безработица.

Системата за минимални социални гаранции в Перу е насочена към крайно бедните чрез целеви програми на MIDIS.

Pensión 65: Управлявана от Programa Pensión 65, тя осигурява двумесечни плащания на лица над 65 г., живеещи в крайна бедност, без друга пенсия или EsSalud обезщетение. Критерият за допустимост се определя чрез SISFOH (Sistema de Focalización de Hogares) – национална система за идентификация на уязвими домакинства. Обезщетението не е платимо в чужбина.

Juntos: Условна парична помощ за семейства с деца в крайна бедност, свързана с посещения на деца в учебни заведения и здравни прегледи.

Contigo: Програма за хора с тежки увреждания в бедност.

Минимална работна заплата: S/ 1 130/мес. (≈ 286 EUR), в сила от 1.01.2025 г. Определя се от Националния съвет по труда и заетостта (CNTPE) на база инфлация и икономически показатели.

Разлика спрямо България: В България социалното подпомагане е по-систематизирано: гарантиран минимален доход, социални помощи и ТЕЛК система за оценка на увреждания. Перуанските програми са целеви и предназначени предимно за крайно бедни в провинцията.

Перу не разполага с формализирана самостоятелна система за дългосрочни грижи, сравнима с европейските модели.

Настояща ситуация: Официалните описания на перуанската социалноосигурителна система (включително в базата данни на SSA/ISSA и официалните материали на EsSalud) не идентифицират самостоятелна публична система за дългосрочни грижи (long-term care). Грижата за възрастни и хора с увреждания се осигурява предимно в семейна среда или чрез частни заведения.

EsSalud и рехабилитация: EsSalud предлага ограничени програми за рехабилитация и домашни грижи за тежко болни осигурени лица, но без специализиран фонд за дългосрочни грижи.

Програма за увреждания (Contigo): MIDIS администрира Contigo – целевo парично подпомагане за тежко засегнати от увреждания в бедност, но тя не покрива медицинска грижа на дом.

Разлика спрямо България: В България системата за дългосрочни грижи също е в процес на развитие, но включва ТЕЛК оценки, социални домове и домашни социални асистенти, финансирани от общините и МТСП. Нито в Перу, нито в България съществува пълноценен застрахователен механизъм за дългосрочни грижи по германски модел.

В рамките на перуанската система съществуват допълнителни обезщетения, предназначени за специфични групи или ситуации:

• Субсидия за погребение (EsSalud): При смърт на осигурено лице EsSalud предоставя помощ за погребение (Subsidio por Sepelio). Размерът и точните условия следва да се проверят директно при EsSalud.
• Субсидия за кърмене (EsSalud): Лактационна субсидия (Subsidio por Lactancia) за осигурени майки при раждане на живо дете. Конкретният размер подлежи на периодично актуализиране от EsSalud.
• CTS (Compensación por Tiempo de Servicios): Задължителен резервен фонд – ~9,72% годишно, внасян двукратно. Достъпен при прекратяване на трудовия договор. При частични тегления по законов ред – при определени условия и в рамките на разрешените лимити по действащото законодателство.
• 13-а и 14-а заплата (Gratificaciones): По 1 месечна заплата, изплащана в юли (Fiestas Patrias) и декември. Тези бонуси са освободени от EsSalud, но работодателят изплаща 9% „извънреден бонус“ (extraordinario) директно на служителя заедно с всяка Gratificación.
• Семейна добавка (Asignación Familiar): 10% от МРЗ = S/ 113/мес. (≈ 29 EUR) при зависими деца.
• Печалба (Participación de Utilidades): Компаниите с над 20 служители са задължени да разпределят дял от облагаемата печалба (8–10% в зависимост от сектора) между служителите. Разпределението е необлагаемо за работодателя, но е облагаем доход за служителя.

Бележка: Точните размери на субсидиите за погребение и кърмене подлежат на периодична актуализация от EsSalud. При планиране на конкретен случай проверявайте актуалната информация директно на essalud.gob.pe.