Социално осигуряване и данъци в Куба (2026)

Основни параметри на данъчната и осигурителната система на Куба

Данъчната система на Куба се регулира от Закон 113 от 2012 г., установяващ принципите на всеобщност и справедливост. До 2024 г. системата за социална сигурност се управляваше от Националния институт за социална сигурност (INASS). С декрет-закон от септември 2024 г. INASS бе ликвидиран, а функциите му поеха МТСС и провинциалните поделения. Събирането на вноски остава отговорност на ONAT, а пенсиите се изплащат чрез Народната спестовна каса (BPA). Ако планираш реална дейност в Куба, препоръчваме директна консултация с ONAT или МТСС.

Куба vs България – сравнение по ключови показатели

Числов анализ: Ставките за лично осигуряване в Куба (5%) са значително по-ниски от тези в България (~13,78%). Въпреки това предимството е привидно – реалната стойност на кубинските заплати е несравнимо по-ниска, пенсионната система е в дълбока демографска криза, а корпоративното облагане (20%) е двойно по-високо спрямо България (10%). За малкия бизнес с достъп до европейски пазари, регистрацията в България предлага по-ниска данъчна тежест, правна сигурност и достъп до единния пазар на ЕС.

Съдържание

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Социалното осигуряване в Куба е изградено върху три стълба: универсален (за всички граждани и постоянно пребиваващи), социално осигуряване (за заетите) и социална помощ (за нуждаещите се). Правната основа е Закон 105 от 2008 г. за социалната сигурност, в сила от 2009 г. Специални режими съществуват за военни, служители на МВР, самонаети, художници, музиканти и членове на кооперации. Официалната информация за системата е публикувана на портала на Министерството на труда и социалната сигурност (МТСС).

С декрет-закон, гласуван от Народното събрание на Куба през септември 2024 г., Националният институт за социална сигурност (INASS) бе ликвидиран. Управлението на социалната сигурност премина към МТСС на национално ниво и провинциалните поделения. Събирането и управлението на осигурителните вноски остава отговорност на ONAT. Пенсиите се изплащат чрез Народната спестовна каса (BPA – bpa.cu).

Финансиране на системата

• Служители: 5% от месечното брутно възнаграждение (исторически: 2,5% до 500 CUP и 5% над 500 CUP). Вноската покрива осигуряването за болест, майчинство и трудова злополука.
• Работодатели – публичен сектор: 12,5% от брутния месечен фонд работна заплата.
• Работодатели – частен сектор: 14,5% от брутния месечен фонд работна заплата.
• Самонаети: Специален режим; ставките зависят от вида дейност и се определят от МТСС и ONAT.
• Държавата: Покрива изцяло универсалните програми (здравеопазване, социална помощ) и финансира дефицита на осигурителния фонд.

За разлика от България, в Куба няма таван на осигурителния доход. В България максималният осигурителен доход за целите на сравнението е приет на 2 111,64 EUR/месец.

Разлика спрямо България: В България вноските са разпределени между отделни фондове (ДОО, ДЗПО, ЗО) с детайлна нормативна регламентация. Кубинската система е по-консолидирана, но с по-малко публично достъпна разбивка по фондове след ликвидацията на INASS.

Глава II: Здравни грижи

Куба прилага модел на универсално здравеопазване: всички граждани и постоянно пребиваващи имат право на безплатен достъп до здравни услуги, финансирани изцяло от държавата. Системата е организирана на три нива: семейни лекари (консултории), поликлиники и болници. Официалният портал на Министерството на общественото здравеопазване (MINSAP) описва обхвата на гарантираните услуги.

Няма отделна здравноосигурителна вноска от страна на работника или работодателя – достъпът до здравна система не зависи от осигурителен статус. На практика кубинското здравеопазване изпитва дълбока криза: недостиг на медикаменти, оборудване и медицински персонал, задълбочена от масовата емиграция на лекари.

Практически пример

Служител с месечна заплата 8 000 CUP (~14,7 EUR) не заплаща здравна вноска – достъпът до семеен лекар, поликлиника и болница е безплатен. Реалната наличност на медикаменти и услуги обаче е силно ограничена поради икономическата криза.

Разлика спрямо България: В България служителят заплаща 3,2% здравна вноска, работодателят – 4,8%. Здравноосигурителният статус определя достъпа до лечение. Системата е частично публична, частично с частен сектор.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Обезщетението при болест и злополука (Subsidio por Enfermedad o Accidente) в Куба се финансира от общия фонд на социалното осигуряване. Правото не изисква минимален осигурителен период – достатъчно е наличието на медицинска документация.

Ключови условия (по данни на SSA SSPTW 2019)

• Медицинско свидетелство се изисква на всеки 30 дни; медицинска комисия преразглежда случая на всеки 26 седмици.
• Историческата ставка на обезщетението е 60% от средното месечно възнаграждение.
• Плащанията се администрират от работодателя и компенсират от МТСС.

Разлика спрямо България: В България обезщетението при болест е 80% от среднодневното брутно за последните 18 месеца. За първите 3 дни плаща работодателят (70%), след това НОИ (80%). Режимът е подробно регламентиран и публично достъпен.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Куба прилага един от най-щедрите режими за майчинство и бащинство в Латинска Америка. С Декрет-Закон 84 от 2024 г., публикуван в Официален вестник на Република Куба (извънредно издание №36), периодът на социалното обезщетение бе разширен до 15 месеца от раждането на детето.

Ключови условия

• Пренатален и постнатален отпуск: 18 седмици (6 преди + 12 след раждането); обезщетение в размер на 60% от средното месечно за предходните 12 месеца.
• Разширен родителски отпуск до 15 месеца: след 18-те седмици може да се ползва от майката, бащата, баба/дядо или работещ братан/сестра.
• При бременност с висок риск (медицински удостоверена): пълна заплата, независимо от сектора.
• Работещата майка може да се върне на работа преди изтичане на 15-те месеца и едновременно да ползва заплата и обезщетение, при условие че никой друг родственик не ползва обезщетението.

ILO потвърждава, че Куба е първата страна в Латинска Америка, въвела платен родителски отпуск с продължителност 15 месеца. Официалните условия на Декрет-Закон 84/2024 са публикувани на gacetaoficial.gob.cu.

Практически пример

Работничка с месечна заплата 10 000 CUP (~18,3 EUR) получава 6 000 CUP/мес. (~11 EUR) по пренатален и постнатален отпуск. Бащата или баба може да поеме разширения отпуск до 15 месеца, ако майката реши да се върне на работа по-рано.

Разлика спрямо България: В България майчинството е 410 дни (90 преди + 320 след) при 90% от среднодневното брутно, последвано от обезщетение до 2-годишна възраст. Административното управление е через НОИ.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Пенсията за инвалидност (Pensión por Invalidez) в Куба се дължи при пълна физическа или психическа неработоспособност, оценена от специализирана медицинска комисия. Необходимо е лицето да е осигурено в момента на инвалидизирането или в рамките на 60 дни след прекратяване на трудовото правоотношение.

Размер (по SSA SSPTW 2019)

• Пълна инвалидност: 50% от средното месечно за най-добрите 5 от последните 15 г. + 1% за всяка г. от 21 до 30 г. стаж + 2% за всяка г. над 30 г. стаж.
• Добавка при необходимост от постоянна чужда помощ: +20% от пенсията.
• Минимум: 280 CUP/мес. (историческа ставка от 2019 г.; актуалната следва да се провери при МТСС).
• Максимум: 90% от средното месечно.
• Частична инвалидност: 60% от средното за последните 12 месеца за период до 1 г. при адаптация на работното място.

Лицата без достатъчен осигурителен стаж, но с доказана неработоспособност и без семейна подкрепа, могат да кандидатстват за нестрахова социална помощ. Заявления се подават в общинските служби на МТСС. Официалните условия са достъпни на mtss.gob.cu.

Разлика спрямо България: В България пенсията за инвалидност се изчислява по формула с индивидуален коефициент и осигурителен стаж. Системата е детайлно регламентирана от НОИ и публично достъпна на noi.bg.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Пенсионната система на Куба е едностълбова, публична и на разпределителен принцип. Тя се финансира от вноските на заетите и субсидии от държавния бюджет. Системата е изправена пред сериозна демографска криза: към 2023 г. около 21,9% от population е на 60 или повече години, а масовата емиграция намалява броя на активно осигуряващите се.

Условия за пенсиониране (Закон 105/2008)

• Редовна пенсия: мъже – 65 г. с 30 г. стаж; жени – 60 г. с 30 г. стаж.
• При тежки и опасни условия на труд: мъже – 60 г. / жени – 55 г. (75% от стажа при такива условия).
• Частична пенсия: мъже 65 г. / жени 60 г. при 20–29 г. стаж.
• Пенсията не се изплаща в чужбина.
• Пенсионерите могат да се върнат на работа и да получават едновременно пенсия и заплата, ако са наети на различна от предишната позиция.

Размер на пенсията

• Стандартна: 60% от средното месечно за най-добрите 5 от последните 15 г. + 2% за всяка г. над 30 г. стаж.
• Максимум: 90% от средното месечно.
• Минимум: 280 CUP/мес. (историческа ставка от 2019 г.; вероятно коригирана нагоре след инфлационните реформи).

Разлика спрямо България: В България системата е тристълбова (ДОО + ДЗПО + доброволно). Пенсионната възраст нараства постепенно (64 г. 10 м. за мъже и 62 г. за жени към 2025 г.). Пенсиите в България, макар и скромни в европейски контекст, са несравнимо по-стабилни в реално изражение от кубинските.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Пенсията за преживели лица (Pensión por causa de Muerte) в Куба се дължи, когато починалият е получавал или е имал право на пенсия, или е бил осигурен в момента на смъртта (или до 6 месеца преди нея).

Правоимащи (SSA SSPTW 2019)

• Вдовица/партньорка – омъжена или съжителствала поне 1 г. (или с деца от починалия).
• Вдовец/партньор на 65+ г. или с инвалидност.
• Деца-сираци до 17 г. (без ограничение при инвалидност или редовно обучение).
• Зависими родители.

Размер

• 1 бенефициер: 70% от пенсията на починалия.
• 2 бенефициери: 85%; 3 или повече: 100%.
• Минимум: 280 CUP/мес. (историческа ставка).

Погребални услуги (Servicios Funerarios) са универсална безплатна облага за всички резиденти на Куба – без минимален осигурителен период. Заявления се подават в общинските служби на МТСС.

Разлика спрямо България: В България наследствените пенсии се регламентират от КСО. Вдовецът/вдовицата може да получи до 50% от пенсията на починалия, а при 2 деца – до 75%. Режимът е подробно описан на noi.bg.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

В Куба не съществува отделен фонд за трудова злополука. Обезщетенията при трудова злополука и професионална болест се финансират от общия режим на социалното осигуряване. Обхватът включва всички осигурени служители в публичния и частния сектор, без минимален осигурителен период при злополука.

Ключови условия (SSA SSPTW 2019)

• Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност вследствие злополука е аналогично с обезщетението за болест (исторически 60% от средното).
• При трайна инвалидност от злополука се прилагат ставките за пенсия за инвалидност.
• Добавка „героичен акт“ (Incremento por acto heróico): +20% от средното месечно, ако злополуката е настъпила при защита на страната, спасяване на живот или опазване на обществено имущество.

Искания се подават в общинските служби на МТСС. Официален портал: mtss.gob.cu.

Разлика спрямо България: В България трудовата злополука е регламентирана с наредби на МТСП и НОИ. Обезщетението е 90% от средното брутно; подаването е чрез НОИ.

Глава IX: Семейни обезщетения

Куба не разполага с отделна система за семейни парични надбавки (детски надбавки в западноевропейски смисъл). Семейната подкрепа се осигурява чрез комбинация от мерки:

• Разширен родителски отпуск до 15 месеца (Декрет-Закон 84/2024 – виж Глава IV).
• Субсидирани детски заведения (círculos infantiles) с ниска или нулева такса.
• Социална помощ за семейства без работещ член или с тежка инвалидност (нестрахов режим).
• Данъчни облекчения за самонаети жени с две или повече деца под 17 г. (Декрет-Закон 339/2017). Актуалните условия са достъпни на onat.gob.cu.
• Платен час за кърмене дневно и един платен ден месечно за педиатричен преглед (по Декрет-Закон 84/2024, чл. 40.1).

Разлика спрямо България: В България съществуват детски надбавки (месечни), еднократна помощ при раждане, обезщетения за отглеждане на дете, финансирани от НОИ и МТСП. Системата е по-детайлна и публично документирана.

Глава X: Безработица

В Куба не съществува система за обезщетения при безработица в традиционния смисъл. Конституционният принцип за гарантирано право на труд исторически е изключвал необходимостта от застрахователен режим срещу безработица. При реструктуриране на предприятия работниците могат да получат временна подкрепа за преквалификация, но официален конкретен осигурителен режим за безработни, потвърден от публично достъпни регулаторни документи, не е идентифициран към март 2026 г.

Разлика спрямо България: В България функционира развита система за обезщетения при безработица, финансирана от фонд „Безработица“ на ДОО. Обезщетението е 60% от среднодневното брутно за последните 24 месеца, за период от 4 до 12 месеца в зависимост от осигурителния стаж. Режимът е уреден в КСО и администриран от НОИ.

Глава XI: Минимални средства

Социалната помощ (Asistencia Social) в Куба е нестраховата програма за лица без доход и без семейна подкрепа. Управлява се от МТСС и провинциалните служби за труд и социална сигурност. Обхваща:

• Периодично парично обезщетение (размерът се определя с правителствен декрет – конкретната актуална стойност следва да се провери при МТСС).
• Помощ в натура: матраци, готварско оборудване, тоалетни принадлежности.
• Подкрепа за ремонт или строеж на жилище при критични случаи.
• Услуги за домашна социална помощ и телеуход (Споразумения 10067–10068/2025, публикувани в Официален вестник на Куба).

Минималната пенсия е 280 CUP/мес. по данни от 2019 г. на SSA. Вероятно е коригирана нагоре след серията инфлационни реформи. Официалната актуализирана стойност следва да се провери при МТСС.

Разлика спрямо България: В България минималният доход се гарантира чрез социалното подпомагане по ЗСПД. Минималната работна заплата е 1 077 лв. (~551 EUR) за 2026 г. Системата е публично документирана и администрирана от АСП.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Куба разполага с ограничена публична система за дългосрочни грижи, насочена предимно към самотни пенсионери и лица с тежки увреждания. Организирана е под формата на:

• Домове за стари хора (hogares de ancianos): Институционализирани грижи за самотни пенсионери без семейна подкрепа.
• Домашна социална помощ: Регламентирана с ново споразумение, публикувано в Официален вестник на Куба (2025). Разходите се поделят между семейството и държавата.
• Телеуход (telecare): Услуга по Споразумение 10068/2025 за мониторинг на зависими лица, стартирана пилотно в 5 провинции (Хавана, Артемиса, Маябеке, Санта Клара, Сантяго де Куба).

ILO потвърждава, че дългосрочният неплатен родителски отпуск в Куба е налице, но грижите за стари и зависими лица остават предимно неплатена семейна отговорност, допълнена в ограничена степен от държавата. Ако планираш реална регистрация или преместване в Куба, препоръчваме проверка на актуалните условия директно при МТСС.

Разлика спрямо България: В България дългосрочните грижи за стари и зависими лица се регламентират от Закона за социалните услуги (2020 г.), с нарастващо публично-частно партньорство, но системата остава в процес на развитие спрямо западноевропейски стандарти.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

• onat.gob.cu – Национален офис за данъчна администрация (ONAT) – данъчни задължения, декларации, срокове
• mtss.gob.cu – Министерство на труда и социалната сигурност на Куба
• mfp.gob.cu – Министерство на финансите и цените на Куба
• sld.cu – Министерство на общественото здравеопазване (MINSAP)
• bc.gob.cu – Централна банка на Куба (BCC) – официален плаващ курс CUP
• gacetaoficial.gob.cu – Официален вестник на Република Куба
• bpa.cu – Народна спестовна каса (BPA) – изплащане на пенсии
• ssa.gov – Social Security Programs Throughout the World: Cuba (2019)
• OECD – Revenue Statistics Latin America 2025: Cuba
• ILO – Политики за майчинство и бащинство в Латинска Америка

Приложение II: Специални парични обезщетения

Кубинският осигурителен режим включва редица специални добавки и режими:

• Военни и служители на МВР: Специален осигурителен режим с различни условия за пенсиониране и ставки.
• Добавка за изключителни заслуги (Incremento por mérito excepcional): 10–25% от пенсията при особено отличена кариера.
• Добавка „героичен акт“ (Incremento por acto heróico): +20% от средното месечно при злополука/смърт при защита на страната, спасяване на живот или опазване на обществено имущество.
• Добавка за постоянна чужда помощ: +20% от пенсията за инвалидност при нужда от постоянни грижи от трето лице.
• Специален режим за работници, договорени индивидуално за работа в чужбина: Регламентиран с Декрет-Закон от 2024 г. – осигуряване за кубинци, пребиваващи в Куба, но работещи по индивидуален договор в чужбина.
• Самонаети, художници, земеделски кооперации: Специални режими по Закон 105/2008 и последващи разпоредби на МТСС.

Ако планираш работа в Куба като чужденец или се интересуваш от приложимостта на специалния режим за работещи в чужбина, препоръчваме консултация директно с МТСС и ONAT.

Практически илюстративни калкулации

FAQ – Често задавани въпроси за данъци и осигуровки в Куба

Официални източници

• ONAT – Oficina Nacional de Administración Tributaria de Cuba
• МТСС – Ministerio de Trabajo y Seguridad Social de Cuba
• MFP – Ministerio de Finanzas y Precios de Cuba
• MINSAP – Ministerio de Salud Pública de Cuba
• BCC – Banco Central de Cuba (официален валутен курс)
• Gaceta Oficial de la República de Cuba
• BPA – Banco Popular de Ahorro (изплащане на пенсии)
• SSA – Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2019 – Cuba
• SSA – International Update, юни 2021 (пенсионни промени Куба)
• OECD – Revenue Statistics in Latin America and the Caribbean 2025: Cuba
• ILO – Care policies in Latin America and the Caribbean (майчинство/бащинство)