Социално осигуряване и данъци в Тайван (2026)

Официален данъчен орган: Министерство на финансите на Тайван (MOF) | Портал eTax

Ключов извод: При по-високи доходи данъчната тежест в Тайван може да надвишава тази в България, тъй като прогресивните ставки достигат 40%. При средни доходи и корпоративна дейност ниският ДДС в Тайван (5% срещу 20% в България) е конкурентно предимство за потребителски бизнеси. Корпоративният данък от 20% в Тайван е двойно по-висок от 10% в България, което прави България по-привлекателна за регистрация на компании.

Социалноосигурителната система на Тайван е изградена от няколко взаимнодопълващи се програми, администрирани предимно от Бюрото по трудово осигуряване (BLI) към Министерството на труда и от Националната здравноосигурителна администрация (NHIA) към Министерството на здравеопазването.

Основните програми включват: Трудово осигуряване (Labour Insurance) – покрива рискове за инвалидност, смърт, старост и майчинство; Трудово застраховане при трудова злополука (Occupational Accident Insurance) – отделена в самостоятелен закон от май 2022 г.; Осигуряване при безработица (Employment Insurance); Нова пенсионна система (Labour Pension Fund) – индивидуални сметки, управлявани от BLI; Национална здравна осигуровка (NHI) – универсална система за медицинска помощ; Национална пенсионна програма (National Pension) – за лица, непокрити от горните системи.

Финансиране

Трудовото осигуряване се финансира на тристранна основа: работодател (70%), служител (20%), държава (10%). Общата ставка от 1 януари 2025 г. е 12,5% (включително 1% за осигуряване при безработица). Здравното осигуряване следва подобен триъгълен модел: работодател 60%, служител 30%, държава 10%. Пенсионният фонд (нова система) се финансира изцяло от работодателя – минимум 6% от месечната заплата.

Бележка за сравнение с България: В България осигурителните вноски се разпределят между работодател (~18,92%) и служител (~13,78%) без пряка държавна субсидия на равнище ставка, но системата е централизирана чрез НАП и НОИ.

Националното здравно осигуряване (NHI) на Тайван е универсална едноплатищна система, стартирала през 1995 г. Тя е задължителна за всички граждани и чужди резиденти с валидно разрешение за пребиваване (ARC). Към 2024 г. покритието обхваща над 99% от населението.

Кой има право

Всички граждани на Тайван и чужденци с ARC. Осигуреното лице може да включи зависими членове на семейството (деца, неработещ съпруг/а, родители) в своята осигуровка срещу допълнителна добавка.

Финансиране и ставки

Общата ставка на NHI е 5,17% от осигурителния доход. Разпределението е: работодател – 60% от ставката (×коефициент за зависими лица 1,56), служител – 30%, държава – 10%. На практика служителят плаща около 1,55% от заплатата за здравно осигуряване. За изчисление на конкретни суми ползвайте официалния калкулатор на NHIA.

Обхват

NHI покрива: стационарно и извънболнично лечение, предписани медикаменти, стоматологична помощ, традиционна китайска медицина, рехабилитация и превантивни прегледи. Пациентите заплащат относително малка съплата (co-payment) при всяко посещение.

Сравнение с България: Задължителното здравно осигуряване в България е 8% (работодател 4,8%, служител 3,2%). Покритието е по-ограничено – висок дял на частни плащания за медикаменти и дентално лечение.

При заболяване или нетрудова злополука работникът в Тайван има право на 30 дни платен болничен годишно при 50% от редовната заплата, изплащани от работодателя. При хоспитализация – до 1 година болничен в рамките на 2 години. Ако трудовото осигуряване покрива по-малко от 50% от заплатата, работодателят е длъжен да доплати разликата.

Условия за получаване

Поне 1 пълна година осигурителен стаж преди настъпване на заболяването – при трудово осигуряване обезщетението може да продължи до допълнителни 6 месеца. Медицинска документация се изисква при отсъствие над 3 последователни дни.

Практически пример

Служител с месечна заплата NT$60 000 (~€1 630) боледува 20 дни. Получава: 20 × (NT$60 000 / 30 × 50%) = NT$20 000 (~€543) от работодателя.

Сравнение с България: В България работодателят изплаща обезщетение за болест само за първите 3 работни дни (70% от средното дневно брутно). От 4-ия ден насетне НОИ изплаща 80–90% от осигурителния доход.

Майчинството в Тайван се урежда от Закона за трудовите стандарти (Labor Standards Act) и Закона за равенство между половете в заетостта (Act of Gender Equality in Employment), достъпен на официалния правен портал MOL.

Майчинство

Всяка служителка има право на 8 седмици майчинство (преди и след раждането). При стаж ≥6 месеца – 100% от редовната заплата; при стаж <6 месеца – 50%. При спонтанен аборт след 3-ия месец – 4 седмици платен отпуск. Освен работодателското обезщетение, трудовото осигуряване изплаща допълнително парично майчинско в размер на 2 месечни заплати. От 2026 г. е в сила и нова обща субсидия от NT$100 000 (~€2 717) на дете, изплащана от BLI заедно с майчинските обезщетения – без необходимост от отделно заявление.

Бащинство

Бащите имат право на 7 дни платен отпуск за бащинство (включително за придружаване при прегледи по бременността), изплащан от работодателя. Работодателят може да кандидатства за субсидии от централното правителство за дните над 5.

Родителски отпуск без заплащане

До 2 години неплатен родителски отпуск за всеки от родителите (при стаж ≥6 месеца и дете под 3 г.). По време на отпуска може да се ползва обезщетение от трудовото осигуряване при безработица – 60% от средното месечно осигурително възнаграждение за 6 месеца преди отпуска, за период до 6 месеца на дете.

Практически пример

Майка с месечна заплата NT$50 000 (~€1 358) и стаж >6 месеца. Майчинско от работодателя за 8 седмици: NT$50 000 × 2 = NT$100 000. Плюс трудовото осигуряване изплаща допълнителни 2 месеца = NT$100 000. Плюс нова субсидия NT$100 000. Общо: NT$300 000 (~€8 152).

Системата за инвалидност в Тайван функционира в рамките на трудовото осигуряване (Labour Insurance). Три вида обезщетения: пенсия за инвалидност (monthly disability pension), еднократно обезщетение за инвалидност и базова гаранция за инвалидност (социална помощ).

Условия

Трябва да се докаже трайна инвалидност, удостоверена от болница, определена от NHIA. Лицата с осигурителен стаж преди 1 януари 2009 г. могат да изберат еднократно обезщетение вместо месечна пенсия.

Размер на пенсията за инвалидност

Изчислява се на база средния месечен осигурителен доход и броя години осигурителен стаж (1,55% от средния осигурителен доход × брой години стаж). Минимална гаранция за базово обезщетение при тежка инвалидност и доказана невъзможност за работа.

Достъп за чужди резиденти

От август 2025 г. чужденци с постоянно пребиваване в Тайван (над 10 години) могат да кандидатстват за удостоверение за инвалидност и свързаните с него обезщетения, след промени в законодателството.

Сравнение с България: В България пенсията за инвалидност се изплаща от НОИ и зависи от категорията инвалидност и осигурителния стаж, без изрична минимална гаранция в абсолютна стойност.

Пенсионната система на Тайван се базира на три взаимнодопълващи се стълба, описани официално от BLI и Министерството на труда:

Практически пример – пенсия

Служител с 30 г. стаж и среден осигурителен доход NT$45 800/мес. Пенсия по трудово осигуряване: 1,55% × NT$45 800 × 30 = NT$21 297/мес. (~€579). Плюс натрупан пенсионен фонд от нова система (6% × NT$45 800 × 12 × 30 г.) = NT$9 892 800 (~€268 826) капитал.

Сравнение с България: Пенсионната възраст в България е 64 г. (2026). Пенсиите се изчисляват на база осигурителен доход и стаж. Няма аналог на индивидуалния пенсионен фонд под формата на дефинирани вноски от работодателя.

В рамките на трудовото осигуряване, наследниците на починал осигурен имат право на пенсия за наследници (survivor pension) или еднократна помощ при смърт. Пенсията за наследници е 50% от пенсията за инвалидност или старост, на която покойникът е имал право, или е получавал.

Кой има право

Право имат: преживелият съпруг/а (при определени условия за възраст и доход), ненавършили пълнолетие деца (или учащи до 25 г., или с увреждания). Дивидентите от натрупания пенсионен фонд (Labour Pension Act) при смърт преди пенсиониране се изплащат на законните наследници или посочени лица.

Допълнителна помощ при смърт

При смърт на осигурено лице трудовото осигуряване изплаща и еднократна помощ за погребение. Размерът зависи от осигурителния стаж и категорията смърт (обикновена или от трудова злополука).

Сравнение с България: В България пенсията за наследници е регламентирана от КСО и е 50% от пенсията на починалия при преживял съпруг/а, плюс добавки за деца.

От 1 май 2022 г. тайванското застраховане при трудова злополука е отделено в самостоятелен Закон за застраховане и защита при трудова злополука (Occupational Accident Insurance and Protection Act). Системата е задължителна за всички работодатели, независимо от размера на компанията.

Финансиране

Ставката варира между 0,11% и 0,93% от осигурителния доход в зависимост от индустриалния риск. Внася се изцяло от работодателя. От 1 януари 2025 г. минималната ставка е 0,12%.

Покрити рискове и обезщетения

Системата покрива: медицински разходи при злополука (без доплащане от служителя), паричко обезщетение при болест/неработоспособност (пълна заплата за период до 2 години или до оздравяване), пенсия за инвалидност при трайна неработоспособност, обезщетение при смърт, разходи за рехабилитация и обучение за повторна работоспособност.

Практически пример

Работник с месечна заплата NT$40 000 (~€1 087) пострадва при трудова злополука. Медицинските разходи са покрити изцяло. Ако остане неработоспособен 6 месеца, получава 6 × NT$40 000 = NT$240 000 (~€6 522) парично обезщетение.

Тайван е въвел редица семейни помощи в контекста на тревожно ниската раждаемост (134 856 новородени за 2024 г. – рекордно ниско ниво):

Еднократна субсидия при раждане (от 2026 г.)

NT$100 000 (~€2 717) на дете – изплаща се от BLI автоматично заедно с майчинските обезщетения. При близнаци – NT$200 000. Обхваща всички участници в публични осигурителни схеми, като дори непокрити от осигуровки лица получават аналогична помощ. Официална информация: MOL официален портал.

Месечна надбавка за отглеждане на дете

Родители на деца под 6-годишна възраст получават месечна помощ за грижа за дете, ако не ползват субсидирана детска градина. Размерът е постепенно увеличаван; точните суми зависят от вида на детската грижа и доходовия праг на домакинството. Официалната програма е описана на Executive Yuan.

Семейни грижи и ИВФ субсидии

Правителството субсидира до 77% от разходите за ин витро оплождане (ИВФ) за жени под 45 г., с до 6 опита за жени до 39 г. и 3 опита за жени 40–45 г. Жените на 28–40 г. с онкологично заболяване получават NT$70 000 за криоконсервация на яйцеклетки.

Сравнение с България: В България семейните обезщетения включват еднократна помощ при раждане (250 лв.), месечни детски добавки и майчинско по КСО. Размерите са значително по-ниски от тайванските, но системата е по-централизирана.

Обезщетенията при безработица в Тайван се изплащат от схемата за осигуряване при безработица (Employment Insurance), администрирана от BLI съгласно Закона за осигуряване при безработица. Ставката е 1% от осигурителния доход (включена в общата ставка от 12,5% за трудово осигуряване).

Условия за получаване

Лицето трябва: да е натрупало минимум 1 година осигурителен стаж в рамките на 3 години преди безработицата; да е напуснало работа не по своя воля; да е способно и желаещо да работи; и да е регистрирано за намиране на работа в публична служба по заетостта, без намерено место в рамките на 14 дни.

Размер и продължителност

60% от средното месечно осигурително възнаграждение за 6-месечния период преди безработицата. Максимален период: 6 месеца (9 месеца при лица над 45 г. или с доказано увреждане). При всеки зависим член (неработещ съпруг/а, непълнолетно дете) се добавят 10% върху обезщетението – до максимум 20% добавка (т.е. максимум 80% от средната заплата).

Практически пример

Служител с месечна заплата NT$45 000 (~€1 223) и 2 зависими деца остава без работа. Обезщетение: 60% × NT$45 000 + 20% × NT$45 000 = NT$36 000/мес. (~€978) за до 6 месеца.

Сравнение с България: В България обезщетението за безработица е 60% от осигурителния доход, с минимум равен на минималната работна заплата, за до 12 месеца при стаж над 15 г. Продължителността в Тайван е по-кратка, но размерът може да е по-висок при зависими лица.

Тайван поддържа система за социална помощ за домакинства с ниски доходи чрез Министерството на здравеопазването и социалните грижи (MOHW). Критериите са базирани на минималните разходи за живот на глава от семейството, определяни ежегодно от местните власти.

Категории подпомагани лица

Домакинства с доход на глава под 1-кратната минимална издръжка – „нискодоходни семейства“; между 1,5 и 2,5-кратното ниво – „средно-ниски доходи“ (имат право на по-ограничени помощи). За 2026 г. са предвидени допълнителни NT$1 000/месец за нискодоходни и NT$750/месец за средно-ниски домакинства.

Помощи за деца в уязвими семейства

Съгласно Закона за подпомагане на семейства в затруднение, деца до 15 г. в такива семейства получават месечна добавка в размер на 1/10 от минималната работна заплата на дете. Предвидени са и образователни субсидии, спешна помощ и юридическа помощ.

Тайван управлява Програма за дългосрочна грижа 2.0 (LTC 2.0) от 2017 г., финансирана от данъчни приходи (данък върху недвижими имоти, акциз върху тютюн). От 1 януари 2026 г. е въведена LTC 3.0 – разширена програма, включваща нови групи (пациенти след инсулт, онкоболни в напреднал стадий).

Кой има право

Лица с функционални ограничения: хора над 65 г. с увреждания; коренни жители над 55 г. с увреждания; хора с деменция над 50 г.; всички лица с карта за инвалидност независимо от възраст. От 2026 г. са добавени чужденци с постоянно пребиваване (след законодателни промени от август 2025 г.).

Видове услуги

Домашна грижа, дневни центрове, домашни медицински сестри, рехабилитация в дома, транспорт, доставка на храна, почивна грижа (respite care), спомагателни средства. Централният номер за достъп до дългосрочна грижа е 1966.

Финансиране

Финансирано изцяло от държавата – без допълнителни осигурителни вноски от работещите. Предвидено е Тайван да остане „супер-стареещо общество“ (над 20% от население над 65 г.) от 2025 г. насам, което налага постепенно разширяване на програмата.

Сравнение с България: В България няма развита национална система за дългосрочна грижа от данъчни приходи, сравнима по обхват с тайванската LTC. Грижата за зависими лица е предимно в рамките на социалните услуги по Закона за социалните услуги.

Тайван прилага и редица специални парични обезщетения, достъпни при конкретни условия:

• Субсидия за раждане (от 2026 г.): NT$100 000 (~€2 717) на новородено, изплащана автоматично от BLI.
• Субсидии за ИВФ: До 77% от разходите за до 6 цикъла за жени под 40 г.
• Субсидия за криоконсервация: NT$70 000 (~€1 902) за жени на 18–40 г. с онкологично заболяване.
• Ранно пенсиониране при инвалидност: Лица под 60 г., загубили работоспособност, могат да кандидатстват за ранно изплащане на пенсионния фонд.
• Стимул за ранно повторно наемане: При намиране на работа преди изтичане на обезщетението за безработица – еднократна сума от 50% от оставащото обезщетение.
• Надбавка за родителски отпуск без заплащане: 60% от средната осигурителна заплата за до 6 месеца на дете при неплатен родителски отпуск.
• Осигурителен заем (BLI Relief Loan): До NT$100 000 (~€2 717) за осигурени лица в затруднение.

Забележка: Посочените специални обезщетения са базирани на официални съобщения и нормативни актове. За точни условия и актуални суми проверявайте официалните портали на BLI и MOL.