Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (2025): списък със задължения и възможности за физически лица

В масовия случай (само заплата от български работодател и без други доходи) ГДД не е задължителна. Има обаче ключови изключения, които на практика “включват” декларацията.

• Нямате основен работодател към 31 декември, който да направи годишно преизчисляване.
• Работили сте при няколко работодателя и има риск авансово удържаният данък да не е точен.
• Искате да ползвате облекчения (например за деца), които не са приложени през работодателя.
• Имате допълнителни доходи – наем, хонорари, инвестиции, крипто, платформи и др.

Практично: ако имате и един “страничен” доход, разглеждайте годината като “комбиниран сценарий”, а не като стандартна заплата.

Ако сте местно лице за данъчни цели в България, но получавате възнаграждение от чужбина (без български работодател/представителство), обикновено няма “автоматично” уреждане на данъка тук. Резултатът: декларацията и правилната квалификация стават критични.

Често се подценяват и осигурителните последствия. Ако не сте сигурни какъв е режимът ви, най-бързият път е преглед на договора и платежните документи от Al Hathaway.

Доходите от извънтрудови правоотношения (граждански договори, хонорари, еднократни услуги) по правило се облагат с 10% данък. Законът признава 25% нормативно признати разходи – т.е. намалявате облагаемата основа без да представяте документи за разходи (в типичния случай).

• Събирайте: договор/възлагане, платежни документи, банкови извлечения.
• Ако плащанията са от чужбина или през платформа – често има допълнителни особености.

Програмисти, консултанти, дизайнери, маркетолози и други фрийлансъри, които работят като физически лица, обикновено попадат в режим, при който доходите се декларират годишно, а осигуровките и авансовият данък могат да имат специфики спрямо това кой е платецът (България/чужбина) и как е организирана дейността.

Практично: най-често грешките идват от смесване на плащания (банка + PayPal + платформи) и от пропуснати такси/комисиони, които са важни за коректната картина.

За творчески труд (книги, музика, фотографии, дизайн, определени софтуерни/креативни произведения) често се прилага режим с 40% нормативно признати разходи. Това е мощно предимство, но само ако доходът е правилно квалифициран.

Ако приходите идват от платформи (Shutterstock, Envato и др.) или от чуждестранни клиенти, има допълнителни нюанси (валута, удържани данъци, документи за произход).

При отдаване на имот под наем, ключово е на кого отдавате и как се получават плащанията. Типично при наем към физическо лице декларирането е задължение на наемодателя. Законът признава 10% разходи (облага се 90% от наема).

Най-рискови са ситуациите с “частично кеш”, нередовни плащания и липса на договор/анекси. Ако имате смесени плащания/периоди, преглед от Al Hathaway спестява проблеми.

Дигиталните платформи са задължени да докладват информация към данъчните администрации по механизми като DAC7. Това прави приходите от краткосрочно настаняване един от най-лесно “съпоставимите” източници на информация.

Ако дейността не е организирана в специфичен режим (напр. патент при определени условия) и/или има допълнителни услуги/характеристики, правилното третиране става критично.

При продажба на имот основният капан е, че хората често приемат “по принцип е необлагаемо”. Всъщност необлагаемостта зависи от вид имот, брой продажби и период на притежание.

• Един жилищен имот – типично при притежание над 3 години е възможна необлагаемост.
• До два имота – при по-дълъг период на притежание (често се разглежда праг от 5 години).
• В останалите случаи – печалбата може да се облага и да изисква правилно изчисление.

Ако има ремонти, придобиване по наследство/дарение, разходи по сделката или валутни плащания – не го правете “на око”.

Масовото правило е: ако продавате МПС след достатъчно дълъг период на притежание, често няма облагаем доход. Риск възниква, когато продажбата е в по-кратък период и има реална печалба.

Практично: пазете договори/фактури за покупка и продажба, за да има ясна следа при нужда.

Тук границата е между “лични вещи” и “активи/системна търговия”. Ако има характер на инвестиция или регулярност, може да се наложи деклариране и изчисление на печалба.

Ако продавате през платформи/търгове и има много сделки – третирайте го като потенциално видимо за НАП.

Платформи за P2P/споделено кредитиране могат да генерират лихви, бонуси, кешбек, промо възнаграждения. Важно е да имате отчет (statement) с категории приходи, за да няма погрешна квалификация.

Често срещана грешка е да се декларира само “изтегленото”, вместо начисленото.

Продажбата на дялове в “обикновено” ООД, ликвидационни дялове и доходи от участия в чуждестранни дружества са зона, в която хората най-често подценяват задълженията си.

Ако имате участие в чужбина, това често има и информативен елемент в годишната декларация, дори без текущ доход.

Практичното разграничение обикновено е “регулиран пазар в ЕС/ЕИП” срещу “пазар извън ЕС”. Много инвеститори имат едновременно сделки във Франкфурт/Амстердам и в САЩ (NYSE/Nasdaq) чрез един и същ брокер.

• ЕС/ЕИП регулирани пазари: често има режим на необлагаемост за печалбите, но в много случаи се прави информативно деклариране за произход.
• Извън ЕС (напр. САЩ/Канада): печалбите обичайно са облагаеми и изискват изчисление на резултат.

Ако имате и загуби – важно е да се види как се третират и как се документират.

В Европа масовият избор са UCITS ETF-и. При тях режимът често следва логиката на сделки на регулирани пазари в ЕС/ЕИП. Ако обаче имате достъп до американски ETF-и (директно или индиректно), режимът може да е различен.

Съвет: не гледайте само “ETF” като категория – гледайте къде е регистриран фондът и къде се търгува.

Облигациите могат да носят лихва (coupon) и/или печалба/загуба при продажба. Ключовото е да различите: лихвен доход от капиталов резултат.

Ако брокерът ви показва “interest”, “coupon”, “cash interest”, “yield”, “accrued interest” – това са различни редове, които често се смесват. При смесване се правят типични грешки.

Тук хората най-често се объркват, защото “дивидентът си е дивидент”. На практика разликата е огромна:

• Дивиденти от български дружества: обикновено данъкът е уреден при източника и често няма годишно деклариране.
• Дивиденти от чужбина: почти винаги изискват деклариране (дори когато е удържан данък в чужбина).

Най-рисковият сценарий: “получих малко дивиденти, няма да се занимавам”. Точно тези дребни редове се пропускат масово и се натрупват.

При брокери и необанки в чужбина има механизми за автоматизиран обмен на информация (CRS и други), които правят наличности и доходи видими за данъчните администрации.

Затова освен облагаемите доходи (печалби/дивиденти/лихви) има и важен елемент: информативно деклариране на активи/сметки/участия в чужбина (когато попада в изискванията).

Ако имате сделки, дивиденти и лихви едновременно, най-добре е да се работи по брокерския отчет (statement), а не по “каквото помня”.

При много платформи има допълнителни редове като: stock lending income, interest on cash, rewards, cashback. Те не са “дивиденти”, не са “капиталова печалба” и често се третират по различен ред.

Това е зона, в която помощ от Al Hathaway е буквално най-евтината превенция – вместо да се прави погрешно класифициране и после корекция.

“Реализирана печалба” означава, че има сделка/операция, при която излизате от позиция (частично или напълно) и има сравнение между придобивна стойност и продажна стойност. Не е нужно парите да са “влезли в банката”, за да има реализация.

• Продажба на крипто срещу фиат
• Крипто → крипто суап (в някои подходи се разглежда като облагаемо събитие)
• Плащане с крипто за стока/услуга (по същество разпореждане с актив)

Ако имате много транзакции, правилният подход е работа по export (CSV) от борсата + такси, а не по “месечни обобщения”.

При NFT данъчното третиране зависи от ролята ви:

• Създател: възможно е доходът да се доближава до авторско възнаграждение/лиценз, с различен режим.
• Инвеститор/търговец: по-често се разглежда като печалба от разпореждане с актив.

Това е зона с реален риск от погрешна квалификация – особено при royalties и вторични продажби.

Наградите от стейкинг/валидиране/програми за доходност често се третират по-скоро като доход (подобен на лихва/друг източник), а не като “капиталова печалба”. Ако после продадете получените токени, може да имате втори слой – резултат от разпореждане.

Практично: за данъчна точност трябва да разделите:

• какво е получено като награда (количество/дата/стойност)
• какво е продадено/обменено по-късно (и с какъв резултат)

В крипто темата има чести грешки при “нормативните разходи”, таксите, и начина на изчисление при много транзакции. Хората често:

• декларират само изтегленото към банка
• пропускат такси
• смесват награди/airdrop с търговски сделки
• нямат реална следа за придобивна стойност

Ако имате активна крипто година, най-доброто решение е да дадете CSV/statement-и за обработка и да получите чист резултат. Това е точно тип работа, в която Al Hathaway спестява време и риск.

Крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април.

Да. В някои случаи има 5% отстъпка, ако декларацията бъде подадена до 31 март и данъкът бъде платен навреме.

Да. Законът позволява корекция на декларацията в определени срокове, ако бъде установена грешка.