Социално осигуряване и данъци в България (2026)

Основни параметри — България 2026

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Система и структура

Системата за социално осигуряване в България се регулира основно от Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Тя е изградена на три стълба:

• Първи стълб (Стълб I) — задължително държавно обществено осигуряване, управлявано от Националния осигурителен институт (НОИ). Покрива пенсии, парични обезщетения за болест, майчинство, безработица и трудови злополуки.
• Втори стълб (Стълб II) — задължително допълнително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Задължително за родените след 31.12.1959 г. Вноските постъпват в индивидуални сметки в лицензирани частни пенсионни фондове.
• Трети стълб (Стълб III) — доброволно допълнително пенсионно осигуряване в частни фондове.

Финансиране

Системата се финансира чрез задължителни вноски на работодатели, работници и самоосигуряващи се лица, събирани от Националната агенция за приходите (НАП). Здравното осигуряване се администрира от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всички осигурителни вноски са разпределени по специализирани фондове: „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ), „Безработица“, „Трудова злополука и професионална болест“ (ТЗПБ) и фонд ДЗПО.

Кой е осигурен

Задължителното осигуряване обхваща всички лица, работещи по трудов или граждански договор, самоосигуряващите се лица (свободни професии, ЕТ, управители на ЕООД), земеделски стопани и лица по специални закони. Осигуряването е пряко обвързано с трудовия и осигурителния доход.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Правоимащи и условия

Право на парично обезщетение за временна неработоспособност (болничен) имат осигурените лица с минимум 6 месеца осигурителен стаж за риска „общо заболяване и майчинство“. Изискването не важи за лица под 18 години и при трудова злополука.

Размер

Обезщетението е 80% от среднодневния осигурителен доход за последните 18 календарни месеца преди настъпване на неработоспособността. При трудова злополука или професионална болест — 90%. Работодателят изплаща обезщетение от 70% за първите три работни дни от своя сметка. Изчислителната база не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход (2 111,64 EUR).

Практически пример

При среден осигурителен доход 1 500 EUR/мес., дневното обезщетение е приблизително: (1 500 EUR × 12 × 18/18) / 365 × 80% ≈ 39,45 EUR/ден. При 10-дневен болничен от НОИ се изплащат ≈394 EUR.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Видове инвалидност и пенсии

Системата разграничава инвалидност вследствие на:

• Общо заболяване — изисква минимум 1 година осигурителен стаж при навършени 20–24 г.; за по-стари лица — по-дълъг стаж.
• Трудова злополука или професионална болест — без минимален стаж.

Размер на пенсията за инвалидност

Изчислява се по формула, аналогична на пенсията за осигурителен стаж и възраст: 1,35% от осигурителната основа за всяка година осигурителен стаж, умножено по коефициент за степен на инвалидност (0,5 при 50–71%; 0,7 при 71–90%; 0,9 при над 90%). Пълни условия — НОИ.

Практически пример

Осигурено лице с 20 г. стаж и осигурителна основа 900 EUR и 71% инвалидност би получило: 1,35% × 900 EUR × 20 × 0,7 ≈ 170 EUR/мес. Минималната пенсия е 322,37 EUR, ако изчислената е по-ниска.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Правоимащи

При смърт на осигурено лице или пенсионер, право на наследствена пенсия имат:

• Деца до 18 г. (до 26 г. при редовно обучение; без ограничение при трайна инвалидност).
• Преживял съпруг/съпруга — при определени условия за възраст или инвалидност.
• Родители над пенсионна възраст, ако не получават собствена пенсия.

Размер

Наследствената пенсия е процент от пенсията на починалото лице (или от пенсията, на която би имало право): 50% за един наследник, 75% за двама, 100% за трима и повече.

Еднократна помощ при смърт

Наследниците имат право на еднократна парична помощ при смърт на осигурено лице — сумата е определена в актуалния бюджет. По данни на НОИ в предходни периоди тя е около 540 BGN (еквивалентно в EUR); конкретната стойност за 2026 г. зависи от приемането на бюджета. За актуална информация: НОИ — ЧЗВ.

Глава IX: Семейни обезщетения

Месечни помощи за деца

Семейните помощи се администрират от Агенцията за социално подпомагане (АСП) и са доходно-тествани. Основната месечна помощ за дете (от 7 до 20 г., обучаващо се в редовна форма) се отпуска при средномесечен доход на член от семейството под определен праг.

Еднократна помощ при раждане

Еднократна помощ се изплаща за всяко живородено дете, независимо от дохода. Размерът се определя ежегодно в Закона за семейните помощи за деца. За актуалните суми за 2026 г. вижте официалния портал на АСП.

Помощи за деца с увреждания

Деца с трайни увреждания под 18 г. (до 20 г. при обучение) имат право на месечна помощ в по-висок размер, без доходен тест. Управителят на НЗОК осигурява допълнителни плащания по линия на здравното осигуряване.

Данъчно облекчение за деца

Родителят (или единият от двамата) може да приспадне от годишната данъчна основа 6 000 EUR за едно дете, 12 000 EUR за две, 18 000 EUR за три и повече деца. За всяко дете с увреждания — допълнителни 12 000 EUR. Облекчението се ползва при подаване на годишна данъчна декларация.

Глава XI: Минимални средства

Гарантиран минимален доход

Лица и семейства, чийто доход е под определен праг, имат право на месечна помощ за социална интеграция. Администрира се от АСП. Диференцираният минимален доход варира в зависимост от семейния статус, броя и възрастта на децата.

Прагове за 2026

Границата на бедност за 2026 е определена на 390,63 EUR/мес. (актуализирана спрямо предходната година). На тази база се изчисляват диференцираните прагове за социална помощ. Точните стойности са публикувани от АСП.

Минимална заплата

Минималната работна заплата за 2026 г. е приложима в EUR-равностойност (конвертирана от 1 213 BGN при официалния курс за присъединяване към Еврозоната). За актуалната стойност вижте Министерство на икономиката и индустрията.